Hills of Rock Ден 3: Финалът
Изключвайки Alice In Chains с ранен слот на Sofia Rocks преди 15 години, в България в никакъв случай не е свирила водеща тайфа от огромната американска различна вълна, която раздруса музикалния свят през 90-те години. До вечерта на 27 юли, когато The Smashing Pumpkins излязоха като хедлайнър в последния ден на Hills of Rock 2025.
Друго значимо събитие от локално значение е събирането за пръв път на сцена от 30 години на паметната софийска алтърнатив тайфа Тъмно. Шоуто им на сцената на Строежа притегля остарели даркъри и алтърнатив почитатели, както и по-млади такива, които са били прекомерно дребни, с цел да гледат първата ни гръндж тайфа в дейните ѝ години.
Тези два фактора способстват и за смесването на поколенията на фестивалния ден. Ако през вчерашния ден на метъл бандите имаше повече младежи, то през днешния ден измежду публиката виждаме повече посивели коси и хора на междинна възраст. Което пък прави купона още по-пъстър.
В неделя в Пловдив духва вятър. Не тъкмо разхлажда, просто размества жегата и ѝ вгради облаци прахоляк. Хората вървят по алеите, сред сцените и павилионите, затапили с длан фестивалните си чаши. Слагаме слънчевите очила, с цел да пазим очите и гледаме Static-X.
Не съм посягал към индъстриъл метъл бандата след гибелта на водача ѝ Уейн Статик преди 11 години. Те са на основната сцена след известно забавяне и ускоряват прахоляка назад с насечени китари и ръмженето на Едсел Доуп. Явно техническите проблеми вървят с него, тъй като по-късно и другата му тайфа закъснява. Всички „ не знаем “, че фронтменът на Dope оглави осиротялата тайфа от Ел Ей. Но е доста ефектна концепцията да крие лицето си с маска на киборг-череп със светещи очи. „ Лицето на Static-X е Уейн Статик, не искам да избутвам облика му “, е казвал постоянно подвизаващият се под псевдонима Xer0 артист и китарист.
Static-X
Ако в миналото е имало подозрение дали може да влезе в обувките на починалия водач – издухано е незабавно. А и на сцена пред нас са трима от четиримата истински членове и харизматичен водач на друга знакова ню метъл тайфа. В сета си американците обръщат съществено внимание на дебютния албум “Wisconsin Death Trip ”, като го свирят съвсем целия. Вмъкват обаче и величествената “Cold ” от тийн-готик хоръра „ Кралицата на прокълнатите “ и приключват с най-големия си шлагер “Push It ”. И публиката слуша – сблъскват се в първото интензивно пого за деня.
На отсрещната сцена свирят Анимационерите. Отдавна не съм ги хващал онлайн и се кефя на настроението, което струи от О!Шипка ветераните. Гурко, постоянно превъзходен фронтмен, очевидно се радва на горещия банкет на бандата.
Гурко от Анимационерите
Откритието на фестивала е джин със сок от листа на смокиня и доста лед. Дали поради него, само че минаваме и за няколко фотоси с дъми китарите при Дидо Пешев – за персонална приложимост или взаимно тролене по-късно.
Минавайки около сцената На Тъмно, усещане ми прави доста мощен и прекрасен женски глас. Поглеждам програмата – дамата се споделя Арика Адамс и до момента в който пиша този текст, чувам единствения ѝ албум “Past Timeline ”. Нежен, само че мощен вокално инди поп.
На основната сцена са While She Sleeps. Метълкорът не е моята музика и мисля да подмина незабавно. Точно противоположното мислят обаче хиляди младежи, които въртят мощни съркъл питове пред основната сцена, до момента в който вокалистът на групата Лорънс Тейлър, облечен в бял потник, сърфира над главите на почитателите, повлечен от ръцете им във вътрешността в мелето. Впечатляваща панорама.
While She Sleeps
Връщам се към сцена Строежа. Тъмно таман излизат и за пръв път имам шанса да видя тази именита българска група. Започват с трите напълно горещи части, които издадоха предходната и тази година – първи песни от 30 години насам, преди да преминат към музика от единствения си албум от 1994 година
Отиваме към един от кътовете с с храна. Поке боул с печена сьомга – отлична сила за концертна устойчивост.
Тъмно
Mastodon, сходно на Gojira, пораснаха с годините и в този момент заемат високи позиции в метъл сцената. 25 години и 8 албума след началото на групата, те най-сетне стигат и до България. За разлика от 2004 година, когато ги откривам с втория им албум и ги знаем шепа почитатели и учени със съмнителна подготовка, през днешния ден Mastodon имат хиляди почитатели у нас, доста от тях родени след въпросния албум. Сетлистът на американците е превъзходен микс от всяко издание на бандата, като се връщат с едно парче даже до дебюта от далечната към този момент 2002 година Готин миг е, че барабанистът Бран Дейлър обикаля из фестивала и ухилен се снима и приказва с почитатели, които го разпознават.
За тях още веднъж блества впечатляващото образно шоу на основната сцена, светва дисплеят с прожекции, свързани с текстове и клипове, а на скептиците, които още преглъщат раздялата с китариста Брент Хиндс бих цитирал шопската мъдрост „ имàло да става “. Още повече, че самият Брент сега не се изрича изключително ласкаво за някогашните си сътрудници. Канадецът Ник Джонстън е повече от ударен заместител, въпреки и надалеч от впечатляващата визия на татуирания безусловно до ушите Брент. На клавири е и бразилецът Жоао Раста Ногейра, с цел да вкара повече пространство зад здравите китарни рифове и мелодии на бандата.
Mastodon
Приключват с ударния химн “Blood and Thunder ”, след който Mastodon, сходно на доста от сътрудниците си до момента, отдават респект на Ози Осбърн. Кавърът на Black Sabbath “Supernaut ” e край на шоуто им и след интензивния им сет, сядаме на дребното нагорнище настрана от терена, с цел да съберем сили за последния хедлайнър.
The Smashing Pumpkins не са свирили онлайн от предходната година. Турнето им за 2025 стартира точно от Пловдив и никой не знае какво да чака от тях. В последните два дни значително хора засичат Били Корган из пловдивските улици и артистът, очевидно в положително въодушевление, не отхвърля фотоси и подписи.
За техния лайв особено е пристигнал и моят другар от Сан Диего Мат – голям почитател на групата, който ги е гледал нееднократно до момента. Вълнува се, тъй като трима от петимата на сцената са от истинския състав. Впечатлява с визия и новата китаристка Кики Уонг, свирила със звезди като Тейлър Суифт и Ъшър.
The Smashing Pumpkins
Тук, наред с голямата еуфория за алтърнатив почитателите, които чакат група от ранга на The Smashing Pumpkins цялостен живот, идва и разочарованието за същото потомство метъли – сетът на американците е по-вглъбяващ. Инди рок, шугейз, потиснатост, ураган от интровертност. Все отново тази година хитовият им албум от 1995 г. “Mellon Collie and the Infinite Sadness ” става на 30 години. Цели 9 части свирят от него, за висшо благополучие на почитателите и леко досада на незапознатите. Визуалното им шоу не разчита на огньове и окъпана в преливащи светлини сцена. Но зад групата се въртят като пумпали три великански фигури, през които минават цветове и светлини, лицата им се сменят с настроението на песните. Дигиталните вампири се разсънват, когато The Smashing Pumpkins стартират шлагера си “Bullet with Butterfly Wings ” и хиляди цифрови екрани запечатват песента в запис, който няма да бъде слушан в никакъв случай повече. Изненада е кавърът по шлагера на ню уейв бандата Berlin от 1986 година “Take My Breath Away ”.
Въпреки надалеч по-съзерцателната и изискваща музика, песните онлайн са изсвирени надалеч по-тежко, в сравнение с звучат в дисковете.
The Smashing Pumpkins
„ Досега не бях гледал техен концерт с толкоз доста песни от “Mellon Collie… ”, споделя ми Мат след концерта. Дори за опитни кучета като него има нещо ново. Ново е и включването на четири песни от миналогодишния албум “Aghori Mhori Mei ”. Три от тях бандата извършва за пръв път онлайн.
След сета им се понасяме към колата, а до момента в който минаваме около дребната сцена, чуваме немското рап-метъл знамение от 90-те H-Blockx, което таман стартира сета си. Докато не карам аз, не диктувам графика на дребния ни колектив и оставяме последната метъл тайфа на Hills Of Rock да изцеди до дъно силите на почитателите и да им зареди фестивалната батерия на удоволствието до 11.
Текст: Ивайло Александров
Снимки: Илиян Ружин, Орлин Николов и Георги Ангелов за Fest Team
Друго значимо събитие от локално значение е събирането за пръв път на сцена от 30 години на паметната софийска алтърнатив тайфа Тъмно. Шоуто им на сцената на Строежа притегля остарели даркъри и алтърнатив почитатели, както и по-млади такива, които са били прекомерно дребни, с цел да гледат първата ни гръндж тайфа в дейните ѝ години.
Тези два фактора способстват и за смесването на поколенията на фестивалния ден. Ако през вчерашния ден на метъл бандите имаше повече младежи, то през днешния ден измежду публиката виждаме повече посивели коси и хора на междинна възраст. Което пък прави купона още по-пъстър.
В неделя в Пловдив духва вятър. Не тъкмо разхлажда, просто размества жегата и ѝ вгради облаци прахоляк. Хората вървят по алеите, сред сцените и павилионите, затапили с длан фестивалните си чаши. Слагаме слънчевите очила, с цел да пазим очите и гледаме Static-X.
Не съм посягал към индъстриъл метъл бандата след гибелта на водача ѝ Уейн Статик преди 11 години. Те са на основната сцена след известно забавяне и ускоряват прахоляка назад с насечени китари и ръмженето на Едсел Доуп. Явно техническите проблеми вървят с него, тъй като по-късно и другата му тайфа закъснява. Всички „ не знаем “, че фронтменът на Dope оглави осиротялата тайфа от Ел Ей. Но е доста ефектна концепцията да крие лицето си с маска на киборг-череп със светещи очи. „ Лицето на Static-X е Уейн Статик, не искам да избутвам облика му “, е казвал постоянно подвизаващият се под псевдонима Xer0 артист и китарист.
Static-X
Ако в миналото е имало подозрение дали може да влезе в обувките на починалия водач – издухано е незабавно. А и на сцена пред нас са трима от четиримата истински членове и харизматичен водач на друга знакова ню метъл тайфа. В сета си американците обръщат съществено внимание на дебютния албум “Wisconsin Death Trip ”, като го свирят съвсем целия. Вмъкват обаче и величествената “Cold ” от тийн-готик хоръра „ Кралицата на прокълнатите “ и приключват с най-големия си шлагер “Push It ”. И публиката слуша – сблъскват се в първото интензивно пого за деня.
На отсрещната сцена свирят Анимационерите. Отдавна не съм ги хващал онлайн и се кефя на настроението, което струи от О!Шипка ветераните. Гурко, постоянно превъзходен фронтмен, очевидно се радва на горещия банкет на бандата.
Гурко от Анимационерите
Откритието на фестивала е джин със сок от листа на смокиня и доста лед. Дали поради него, само че минаваме и за няколко фотоси с дъми китарите при Дидо Пешев – за персонална приложимост или взаимно тролене по-късно.
Минавайки около сцената На Тъмно, усещане ми прави доста мощен и прекрасен женски глас. Поглеждам програмата – дамата се споделя Арика Адамс и до момента в който пиша този текст, чувам единствения ѝ албум “Past Timeline ”. Нежен, само че мощен вокално инди поп.
На основната сцена са While She Sleeps. Метълкорът не е моята музика и мисля да подмина незабавно. Точно противоположното мислят обаче хиляди младежи, които въртят мощни съркъл питове пред основната сцена, до момента в който вокалистът на групата Лорънс Тейлър, облечен в бял потник, сърфира над главите на почитателите, повлечен от ръцете им във вътрешността в мелето. Впечатляваща панорама.
While She Sleeps
Връщам се към сцена Строежа. Тъмно таман излизат и за пръв път имам шанса да видя тази именита българска група. Започват с трите напълно горещи части, които издадоха предходната и тази година – първи песни от 30 години насам, преди да преминат към музика от единствения си албум от 1994 година
Отиваме към един от кътовете с с храна. Поке боул с печена сьомга – отлична сила за концертна устойчивост.
Тъмно
Mastodon, сходно на Gojira, пораснаха с годините и в този момент заемат високи позиции в метъл сцената. 25 години и 8 албума след началото на групата, те най-сетне стигат и до България. За разлика от 2004 година, когато ги откривам с втория им албум и ги знаем шепа почитатели и учени със съмнителна подготовка, през днешния ден Mastodon имат хиляди почитатели у нас, доста от тях родени след въпросния албум. Сетлистът на американците е превъзходен микс от всяко издание на бандата, като се връщат с едно парче даже до дебюта от далечната към този момент 2002 година Готин миг е, че барабанистът Бран Дейлър обикаля из фестивала и ухилен се снима и приказва с почитатели, които го разпознават.
За тях още веднъж блества впечатляващото образно шоу на основната сцена, светва дисплеят с прожекции, свързани с текстове и клипове, а на скептиците, които още преглъщат раздялата с китариста Брент Хиндс бих цитирал шопската мъдрост „ имàло да става “. Още повече, че самият Брент сега не се изрича изключително ласкаво за някогашните си сътрудници. Канадецът Ник Джонстън е повече от ударен заместител, въпреки и надалеч от впечатляващата визия на татуирания безусловно до ушите Брент. На клавири е и бразилецът Жоао Раста Ногейра, с цел да вкара повече пространство зад здравите китарни рифове и мелодии на бандата.
Mastodon
Приключват с ударния химн “Blood and Thunder ”, след който Mastodon, сходно на доста от сътрудниците си до момента, отдават респект на Ози Осбърн. Кавърът на Black Sabbath “Supernaut ” e край на шоуто им и след интензивния им сет, сядаме на дребното нагорнище настрана от терена, с цел да съберем сили за последния хедлайнър.
The Smashing Pumpkins не са свирили онлайн от предходната година. Турнето им за 2025 стартира точно от Пловдив и никой не знае какво да чака от тях. В последните два дни значително хора засичат Били Корган из пловдивските улици и артистът, очевидно в положително въодушевление, не отхвърля фотоси и подписи.
За техния лайв особено е пристигнал и моят другар от Сан Диего Мат – голям почитател на групата, който ги е гледал нееднократно до момента. Вълнува се, тъй като трима от петимата на сцената са от истинския състав. Впечатлява с визия и новата китаристка Кики Уонг, свирила със звезди като Тейлър Суифт и Ъшър.
The Smashing Pumpkins
Тук, наред с голямата еуфория за алтърнатив почитателите, които чакат група от ранга на The Smashing Pumpkins цялостен живот, идва и разочарованието за същото потомство метъли – сетът на американците е по-вглъбяващ. Инди рок, шугейз, потиснатост, ураган от интровертност. Все отново тази година хитовият им албум от 1995 г. “Mellon Collie and the Infinite Sadness ” става на 30 години. Цели 9 части свирят от него, за висшо благополучие на почитателите и леко досада на незапознатите. Визуалното им шоу не разчита на огньове и окъпана в преливащи светлини сцена. Но зад групата се въртят като пумпали три великански фигури, през които минават цветове и светлини, лицата им се сменят с настроението на песните. Дигиталните вампири се разсънват, когато The Smashing Pumpkins стартират шлагера си “Bullet with Butterfly Wings ” и хиляди цифрови екрани запечатват песента в запис, който няма да бъде слушан в никакъв случай повече. Изненада е кавърът по шлагера на ню уейв бандата Berlin от 1986 година “Take My Breath Away ”.
Въпреки надалеч по-съзерцателната и изискваща музика, песните онлайн са изсвирени надалеч по-тежко, в сравнение с звучат в дисковете.
The Smashing Pumpkins
„ Досега не бях гледал техен концерт с толкоз доста песни от “Mellon Collie… ”, споделя ми Мат след концерта. Дори за опитни кучета като него има нещо ново. Ново е и включването на четири песни от миналогодишния албум “Aghori Mhori Mei ”. Три от тях бандата извършва за пръв път онлайн.
След сета им се понасяме към колата, а до момента в който минаваме около дребната сцена, чуваме немското рап-метъл знамение от 90-те H-Blockx, което таман стартира сета си. Докато не карам аз, не диктувам графика на дребния ни колектив и оставяме последната метъл тайфа на Hills Of Rock да изцеди до дъно силите на почитателите и да им зареди фестивалната батерия на удоволствието до 11.
Текст: Ивайло Александров
Снимки: Илиян Ружин, Орлин Николов и Георги Ангелов за Fest Team
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ