Н. Пр. Елеонора Митрофанова: Защо ни е на нас Украйна
Изключително забавно изявление даде посланикът на Руската федерация Елеонора Митрофанова по Нова телевизия, в предаването „ Здравей, България “.
- Ваше превъзходителство, благодарим ви, че сте при нас и пред нашите фенове. Здравейте, дипломат Митрофанова. Да стартираме може би с най-важния въпрос, който вълнува всички и у нас, и отвън България – ще има ли военна интервенция, ще има ли война през февруари?
Както разбирам, директният ви въпрос е обвързван с нервността, която се нагнетява в медиите, изключително в западноевропейските и американските, за това, че Русия е събрала сили и по секрети пътеки се промъква към Украйна, че към този момент сме пред Харков – Харков е един украински град. Украинският президент към този момент сподели, че не вижда никаква опасност. Секретарят на Съвета по сигурността на Украйна счита, че няма заплаха. Но все пак, Съединени американски щати и Англия, на първо място НАТО, несъмнено, интензивно въоръжават Украйна, предават смъртоносно оръжие – нещо, което е извънредно небезопасно за в бъдеще, тъй като това оръжие, може да сте сигурни, ще се разпръсне в разнообразни направления. В тази обстановка освен това състояние е ясно, че някой се пробва да предизвика, в случай че не война, то някакви военни дейности, след които може да има, както споделят, доста съществени наказания. Заради това желая да ви отговоря също по този начин искрено, директно, както ме попитахте: Русия счита за неприемлива даже мисълта за война с Украйна. Бих желала да обясня на жителите на България, че не става въпрос въобще за Украйна. Става въпрос за построяването на европейска система за сигурност. Украйна се употребява като претекст за напъване на ситуацията. И в случай че разгледате историята, и вие, и европейците отлично знаете, че Украйна и Грузия бяха една алена линия за Руската федерация, след която последва този отговор.
-Все отново има ли условия, при които вие бихте навлезли на територията на Украйна? Споменахте, че там се струпва оръжие, което е небезопасно. Може ли по някаква причина, обвързвана с това въоръжаване извън, вие да оправдаете дейности в територията на Украйна във вътрешността?
Важно е да се сложи главният въпрос – защо ни е на нас Украйна, защо ни би трябвало да стартираме война против Украйна, какъв е смисълът, какви задания ще решим с тази война? Никакви задания не решаваме. Украйна е наш комшия. Ние би трябвало да живеем спокойно с тях. Какво може да стане съгласно мен през днешния ден – може да стане някаква провокация, провокация във връзка с Донецка и Луганска република. Сега се натрупа оръжие в Украйна. Сега в държавната Дума се преглежда въпросът по какъв начин да се доставя оръжие, да се поддържат Донецка и Луганска република, с цел да не останат без оръжие. Но към този момент не става въобще въпрос за това Русия да нахлуе в това пространство.
-А тази поддръжка за какво е нужна в Донецк и в Луганск от страна на Русия?
Трябва им. На тях им би трябвало това оръжие, с цел да защитят народа си. Аз до момента не мога да схвана по какъв начин Украйна може да води война с най-промишлено развития в Украйна. Въпреки че имаше съглашение за преустановяване на огъня и след скорошната среща в нормандския формат ставаше въпрос за прекъсване на огъня. Къде е това прекъсване на огъня? Просто медиите не демонстрират това, което става там.
-Говорите за медийна нервност към Украйна, питате и защо ни е война с Украйна. В същото време обаче Русия има сред 120 и 130, в случай че не и повече хиляди бойци по границата с Украйна. Прави учения в Крим, следва доста огромно обучение и в Беларус. Може ли всички тези обстоятелства да имат друго пояснение, с изключение на подготовка за някакъв вид военни дейности? Може би не пълномащабна война, може би локално навлизане към Донецк и Луганск? Може ли да има друго пояснение?
Да, несъмнено. Несъмнено ние организираме учения, тъй като се опасяваме от провокации – провокации от страна на Украйна. Съединени американски щати и НАТО подстрекават НАТО да води война против Донецката и Луганската републики и против Русия. Затова Русия в никакъв случай не е била срещу участието на Украйна в Европейския съюз, само че постоянно е била срещу влизането на Украйна в НАТО и освен това – въоръжаването на Украйна. Нещо повече – ние сме против участието на Украйна във неприятелски на Русия блок. Затова това е една проява на мощ, с цел да се успокоят тези, които биха желали да предизвикат нещо в Украйна.
-Какво ще стане, в случай че Украйна стане член на НАТО, все пак и макар вашата опозиция? Защото и Донецката, и Луганската републики са републики за вас, само че за света това не е ли територията на Украйна публично?
И за нас това е територия на Украйна.
-Няма да поискате публично признание да се осъществя?
Такива разисквания се оферират от наши депутати, само че ми се коства, че този вид към този момент несъмнено се намира на последно място.
-Може ли отново да уточним какво си представяте под „ допустима провокация “?
Възможните провокации – това са пълномащабни дейности против Донбас от страна на Украйна. За какво се доставя там смъртоносно оръжие? Какво ще вършат там? Да се стрелят един различен ли? Затова считам това за провокация, нищо повече. Там има групи, изключително в националистическата, западна част на Украйна, които не се подчиняват изключително на държавното управление. В това аз виждам една сериозна заплаха. Единственият метод да се реши въпросът в Украйна са Минските съглашения. В този подтекст би било вярно Съединени американски щати и съдружниците да окажат напън върху Украйна, с цел да се съблюдават тези Мински съглашения, които дефинират статута на тези републики.
-Възможно ли е да има подобен дипломатически поврат, който на процедура да прекрати напрежението, при положени, че Русия упорства НАТО да се прибере до границите и въздействието си отпреди 1997 година, НАТО отхвърля такава опция и някак си въоръжаването продължава и от двете страни, скупчването на оръжия и бойци. Тогава вероятен ли е дипломатически ход, който да постави завършек на напрежението?
Преди да отговоря на този въпрос може би ще се върна към източниците на днешната рецесия, за която предупреждавахме още в средата на 90-те години. Много ясно за това приказва архитектът на Студената война Джордж Кенан, който назова разширението на НАТО на изток „ трагична неточност, която може да приключи с военно опълчване “. Ще напомня, че през 1994 година беше признато решение за приемането в НАТО на някогашните руски републики и страните от някогашния Варшавски контракт. Още тогава президентът Бил Клинтън на срещата на НАТО през 1994 година сподели, че такова решение може да се трансформира в „ сбъднато знамение “. Той се радваше по времето, когато неговите специалисти и опитните военни споделяха, че това е едно съдбоносно решение от страна на НАТО през последните години. След 2000 година ние ясно определихме рамките на разширение на НАТО. Казахме, че Украйна, Грузия – това е граница. НАТО оттогава се придвижи с хиляди километри, като разположи военни бази, контингент, стратегическо оръжие на териториите, които са близки на нашата страна. При това пренебрегнаха тези политически отговорности, които бяха подписани в границите на Истанбулската харта от 1999 година и Астанинската декларация от 2010 година за неразделимостта и сигурността, и за разширение на заплахата на едни страни за сметка на други. Затова всичко това ще бъде поставено на масата на договарянията. Сега се възнамерява визитата на министъра на защитата и на външните работи на Англия в Русия, следва в близко време нова среща с Блинкен и считам, че ще договарят по въпросите, за които Западът е подготвен да договаря. Но тези кардинални неща ще не престават да лежат на масата на договарянията.
-Вярвате в дипломатическо решение на рецесията?
Да, и само в това е решението.
-В България се одобри извънредно остро от част от нашето общество това искане на Москва НАТО да излезе от България и Румъния. Ние сме суверенна страна, реагираха и нашите управляващи, и сме създали от дълго време своя избор. Приемате ли отхвърли да се съобразим с това, който е логически – ще признаете – за противников ход на България? Това, че България си е пълновръстен член на НАТО и даже ще формираме батальон с възпиращ резултат и функционалности?
Аз желая да поясня какво значи това връщане към границите от 1997 година Не става въпрос страните, които са влезнали в НАТО след 1997 година, да излязат от НАТО. Става дума за извеждането на военните контингенти, бази и стратегическите оръжия на територията, лимитирана от 1997 година Не става въпрос за България въобще, тъй като в този момент няма нито бази, нито стратегически настъпателни оръжия. Румъния ненапълно е наранена от това безспорно. Затова става въпрос само за това, а не България да напусне НАТО или Румъния да напусне НАТО. Разбира се, това е ваше суверенно право и това право апропо е записано в Хартата – всяка страна има правото да избира Алианса за гарантиране на сигурността й.
-А става ли въпрос за това в България да няма сили на НАТО? Да няма американски бойци да вземем за пример, да няма френски бойци? Ставаше ли дума за това?
Вижте, до такива елементи никой, несъмнено, не е обсъждал въпроса. Става дума за кардинално отношение, за непрекъснато разполагане на избран боен контингент на стратегически оръжия и на бази. Нищо такова не участва в България. Искам да подчертая, че вашето държавно управление доста вярно, съгласно мен, не се изрича изключително внезапно по този мотив и не се пробва да играе на тези игри. Това не е игра на България. Това не ви е належащо въобще.
-Една от парламентарните ни партии – „ Възраждане “, неин представител, зам.-председател на Народното събрание уточни, че при спор сред вас и Украйна четири бази на територията на България биха били цели, плюс командване във Варна. Това нечиста сделка ли е?
Всякакви военни бази, които заплашват нашата стратегическа сигурност, към този момент са цели. Затова работата не е във войната. Цялото това въоръжение ни настройва един против различен. Нали си представяте защо приказваме – че Европа търси война в най-богатия, най-спокойния район. Аз не мога да допускам в такова нещо, когато слушам тази войнствена изразителност от страна на наред живеещи страни в Европа. Омръзна ли им да живеят умерено? За какво им е война? Трябва да се стигне до някакви договорености.
-Как по този начин цели по принцип – желая това да уточним? При какви условия България би се трансформирала в цел за съветското военно командване?
Ако в България бъдат ситуирани военни бази, в случай че бъдат ситуирани стратегически оръжия, ориентирани против Русия.
-Такива няма. Т.е. за какво сме цел, откакто няма?
Не, вие не сте цел. Именно това споделям – не сте цел и вярно държавното управление ви поддържа, по този начин да се каже, не се изрича изключително внезапно по този мотив.
-Да забележим дали бихме могли да бъдем икономическа цел, при положение, че напрежението се ускори, при положение, че се стигне до нови наказания против Русия. Възможно ли е Русия да остави Европа и България без газ?
Какви въпроси ми задавате единствено – „ Какво би станало, в случай че се случи нещо “.
-Това е един от огромните страхове у нас, знаете. Случвало се е в годините обратно. Били сме на студено през зимата.
Аз считам, че България това въобще не я визира, тъй като първо Русия постоянно, даже и в най-трудни времена, в случай че си спомняте, за Съветския съюз – наказания имаше, опасност и така нататък, само че Русия постоянно е била един сигурен външнотърговски снабдител. Второ, в случай че приказваме като цяло за казуса, на първо място би трябвало да си спомним за „ Северен поток “ 2, който непрестанно се пробват да спрат. Като не пускаш „ Северен поток “ 2, Европа сама се санкционира. За Русия това въобще не е спешно състояние, тъй като ще пренасочим нашите потоци на изток. Там има големи потребности, голяма потребност, а за Европа това ще бъде една огромна, действителна опасност и завъртане на спиралата на инфлацията, тъй като втечненият газ е доста по-скъп и както видяхме, американците не са сигурни сътрудници при доставките на полутечен газ. В Азия ще го доставят умерено, без да минават през Европа, и ще продават газа си. Така че би трябвало три пъти да се намерения за това. Нека Европа да мисли.
- „ Балкански поток “, „ Турски поток “ – както и да назоваваме тази тръба, която идва при нас – при какви условия може да бъде с нарушено подаване?
Засега не виждам такива условия. Единствено в случай че стартира пълномащабна война и бъдат унищожени всички детайли на газовата инфраструктура. До това надали ще се стигне. Няма смисъл да фантазираме, даже да се позволява такава мисъл в главите ни.
-А при наказания против Русия, съществени наказания? Знаете, че се разискват разнообразни разновидности.
Искам да ви кажа, че несъмнено, глобите са постоянно нещо съществено, нещо неприятно. Но глобите, с които в този момент заплашва Западът, са подобен удар по цялата международна стопанска система, по финансовата система, че всички ще бъдат в тежко състояние. Мисля, че преди да се вкарват някакви наказания, даже да се отваря дума за тях, 10 пъти би трябвало да се намерения върху това и да се обмисли това, за което приказваме.
-Един въпрос, който е обвързван с договаряния, които предстоят сред България и „ Газпром “ за сключването на нов контракт – остарелият изтича в края на тази година. При какви условия ще преговаряме с „ Газпром “ – зависи ли от реакцията на България сега по рецесията с Украйна? Колкото по-приятелски настроена към Русия е България, толкоз по-благоприятни стопански условия ще имаме или е спекулативно да се прави такава връзка?
Не бих отхвърлила напълно едно такова разглеждане на въпроса, по простата причина, че в този момент ситуацията е толкоз нажежена. В друга обстановка бих споделила: не, несъмнено, това са самостоятелни икономически компании, макар че има и огромно държавно въздействие. А в този момент може би не мога да кажа това напълно твърдо. Трябва да кажа, че „ Газпром “ постоянно се е отзовавал на всевъзможни молби на България да се усилят доставките на газ. Те се усилиха, при едни рационални цени. Затова да се надяваме, че няма да се стигне до там.
-Последен въпрос, той е обобщаващ, дотолкоз, доколкото тук, в тази остра дискусия, която се провокира в България, имаше даже оферти вие да бъдете отзована, изгонена като посланик – чух това от наши събеседници. Образът на Русия като агресор по какъв начин го приемате?
Изобщо не го одобрявам, тъй като ние въпреки всичко сме хора, които са понесли тази страшна война. Загубили сме 27 милиона свои жители. Видяхме разрушаването на нашата страна. Аз съм родена в Сталинград след войната. Помня по какъв начин децата си играеха в пясъка и там имаше единствено гилзи. Затова в нашата страна към това имаме едно особено отношение. Ние в никакъв случай първи няма да стартираме никаква война, нито една война. А това да бъдат изгонени дипломати – какъв въпрос ще се реши с това? Ще припомня на всички, че има една такава изключителна ария – „ Искат ли руснаците война? “ по стихотворение на Евгений Евтушенко. Затова бих желала да препоръчам на вашите фенове да прочетете още един път това стихотворение, с цел да разберете логиката на психиката на руснаците.
-Сигурно постоянно ви се постанова да отговаряте на въпроси, свързани с това редовно обвиняване към Русия, че по разнообразни канали – през хибридни канали, през политически партии, през лобисти и техните финансови ползи, на процедура Русия упражнява своето въздействие и осъществя своите цели и планове в България. Можете ли да ги опровергаете и можете ли с ръка на сърцето да кажете, че вие не поддържате в България връзки да речем с някои политически партии, които намерено показват проруско и прокремълско държание?
Вижте, бих споделила следното: аз съм дипломат тук от съвсем година. Мога да ви кажа, че на процедура не съм се срещала с вашите политически партии. В България има едно въздействие – нашата взаимна история. Това са основните лобисти, това е основният инфлуенсър в нашите връзки тук, тъй като тази история не може да бъде изхвърлена, тя е на всички места. 880 паметника, 670 – на Руско-турската война, 170 от интервала на Великата Отечествена война. И ми се коства, че ние по някакъв метод, в случай че не на генетично равнище, само че доста надълбоко сме свързани. Дори при тези от време на време недружески действия, които сме виждали, изключително през последните години. Никога в Русия нито един човек не би споделил, че България е наш зложелател. Затова считам, че би трябвало да се придържаме към тази доста положителна психическа настройка на българите към руснаците и назад. А останалото се взема решение на масата за договаряния – с чаша положително вино.
-Благодарим ви, че застанахте пред нашите фенове.
- Ваше превъзходителство, благодарим ви, че сте при нас и пред нашите фенове. Здравейте, дипломат Митрофанова. Да стартираме може би с най-важния въпрос, който вълнува всички и у нас, и отвън България – ще има ли военна интервенция, ще има ли война през февруари?
Както разбирам, директният ви въпрос е обвързван с нервността, която се нагнетява в медиите, изключително в западноевропейските и американските, за това, че Русия е събрала сили и по секрети пътеки се промъква към Украйна, че към този момент сме пред Харков – Харков е един украински град. Украинският президент към този момент сподели, че не вижда никаква опасност. Секретарят на Съвета по сигурността на Украйна счита, че няма заплаха. Но все пак, Съединени американски щати и Англия, на първо място НАТО, несъмнено, интензивно въоръжават Украйна, предават смъртоносно оръжие – нещо, което е извънредно небезопасно за в бъдеще, тъй като това оръжие, може да сте сигурни, ще се разпръсне в разнообразни направления. В тази обстановка освен това състояние е ясно, че някой се пробва да предизвика, в случай че не война, то някакви военни дейности, след които може да има, както споделят, доста съществени наказания. Заради това желая да ви отговоря също по този начин искрено, директно, както ме попитахте: Русия счита за неприемлива даже мисълта за война с Украйна. Бих желала да обясня на жителите на България, че не става въпрос въобще за Украйна. Става въпрос за построяването на европейска система за сигурност. Украйна се употребява като претекст за напъване на ситуацията. И в случай че разгледате историята, и вие, и европейците отлично знаете, че Украйна и Грузия бяха една алена линия за Руската федерация, след която последва този отговор.
-Все отново има ли условия, при които вие бихте навлезли на територията на Украйна? Споменахте, че там се струпва оръжие, което е небезопасно. Може ли по някаква причина, обвързвана с това въоръжаване извън, вие да оправдаете дейности в територията на Украйна във вътрешността?
Важно е да се сложи главният въпрос – защо ни е на нас Украйна, защо ни би трябвало да стартираме война против Украйна, какъв е смисълът, какви задания ще решим с тази война? Никакви задания не решаваме. Украйна е наш комшия. Ние би трябвало да живеем спокойно с тях. Какво може да стане съгласно мен през днешния ден – може да стане някаква провокация, провокация във връзка с Донецка и Луганска република. Сега се натрупа оръжие в Украйна. Сега в държавната Дума се преглежда въпросът по какъв начин да се доставя оръжие, да се поддържат Донецка и Луганска република, с цел да не останат без оръжие. Но към този момент не става въобще въпрос за това Русия да нахлуе в това пространство.
-А тази поддръжка за какво е нужна в Донецк и в Луганск от страна на Русия?
Трябва им. На тях им би трябвало това оръжие, с цел да защитят народа си. Аз до момента не мога да схвана по какъв начин Украйна може да води война с най-промишлено развития в Украйна. Въпреки че имаше съглашение за преустановяване на огъня и след скорошната среща в нормандския формат ставаше въпрос за прекъсване на огъня. Къде е това прекъсване на огъня? Просто медиите не демонстрират това, което става там.
-Говорите за медийна нервност към Украйна, питате и защо ни е война с Украйна. В същото време обаче Русия има сред 120 и 130, в случай че не и повече хиляди бойци по границата с Украйна. Прави учения в Крим, следва доста огромно обучение и в Беларус. Може ли всички тези обстоятелства да имат друго пояснение, с изключение на подготовка за някакъв вид военни дейности? Може би не пълномащабна война, може би локално навлизане към Донецк и Луганск? Може ли да има друго пояснение?
Да, несъмнено. Несъмнено ние организираме учения, тъй като се опасяваме от провокации – провокации от страна на Украйна. Съединени американски щати и НАТО подстрекават НАТО да води война против Донецката и Луганската републики и против Русия. Затова Русия в никакъв случай не е била срещу участието на Украйна в Европейския съюз, само че постоянно е била срещу влизането на Украйна в НАТО и освен това – въоръжаването на Украйна. Нещо повече – ние сме против участието на Украйна във неприятелски на Русия блок. Затова това е една проява на мощ, с цел да се успокоят тези, които биха желали да предизвикат нещо в Украйна.
-Какво ще стане, в случай че Украйна стане член на НАТО, все пак и макар вашата опозиция? Защото и Донецката, и Луганската републики са републики за вас, само че за света това не е ли територията на Украйна публично?
И за нас това е територия на Украйна.
-Няма да поискате публично признание да се осъществя?
Такива разисквания се оферират от наши депутати, само че ми се коства, че този вид към този момент несъмнено се намира на последно място.
-Може ли отново да уточним какво си представяте под „ допустима провокация “?
Възможните провокации – това са пълномащабни дейности против Донбас от страна на Украйна. За какво се доставя там смъртоносно оръжие? Какво ще вършат там? Да се стрелят един различен ли? Затова считам това за провокация, нищо повече. Там има групи, изключително в националистическата, западна част на Украйна, които не се подчиняват изключително на държавното управление. В това аз виждам една сериозна заплаха. Единственият метод да се реши въпросът в Украйна са Минските съглашения. В този подтекст би било вярно Съединени американски щати и съдружниците да окажат напън върху Украйна, с цел да се съблюдават тези Мински съглашения, които дефинират статута на тези републики.
-Възможно ли е да има подобен дипломатически поврат, който на процедура да прекрати напрежението, при положени, че Русия упорства НАТО да се прибере до границите и въздействието си отпреди 1997 година, НАТО отхвърля такава опция и някак си въоръжаването продължава и от двете страни, скупчването на оръжия и бойци. Тогава вероятен ли е дипломатически ход, който да постави завършек на напрежението?
Преди да отговоря на този въпрос може би ще се върна към източниците на днешната рецесия, за която предупреждавахме още в средата на 90-те години. Много ясно за това приказва архитектът на Студената война Джордж Кенан, който назова разширението на НАТО на изток „ трагична неточност, която може да приключи с военно опълчване “. Ще напомня, че през 1994 година беше признато решение за приемането в НАТО на някогашните руски републики и страните от някогашния Варшавски контракт. Още тогава президентът Бил Клинтън на срещата на НАТО през 1994 година сподели, че такова решение може да се трансформира в „ сбъднато знамение “. Той се радваше по времето, когато неговите специалисти и опитните военни споделяха, че това е едно съдбоносно решение от страна на НАТО през последните години. След 2000 година ние ясно определихме рамките на разширение на НАТО. Казахме, че Украйна, Грузия – това е граница. НАТО оттогава се придвижи с хиляди километри, като разположи военни бази, контингент, стратегическо оръжие на териториите, които са близки на нашата страна. При това пренебрегнаха тези политически отговорности, които бяха подписани в границите на Истанбулската харта от 1999 година и Астанинската декларация от 2010 година за неразделимостта и сигурността, и за разширение на заплахата на едни страни за сметка на други. Затова всичко това ще бъде поставено на масата на договарянията. Сега се възнамерява визитата на министъра на защитата и на външните работи на Англия в Русия, следва в близко време нова среща с Блинкен и считам, че ще договарят по въпросите, за които Западът е подготвен да договаря. Но тези кардинални неща ще не престават да лежат на масата на договарянията.
-Вярвате в дипломатическо решение на рецесията?
Да, и само в това е решението.
-В България се одобри извънредно остро от част от нашето общество това искане на Москва НАТО да излезе от България и Румъния. Ние сме суверенна страна, реагираха и нашите управляващи, и сме създали от дълго време своя избор. Приемате ли отхвърли да се съобразим с това, който е логически – ще признаете – за противников ход на България? Това, че България си е пълновръстен член на НАТО и даже ще формираме батальон с възпиращ резултат и функционалности?
Аз желая да поясня какво значи това връщане към границите от 1997 година Не става въпрос страните, които са влезнали в НАТО след 1997 година, да излязат от НАТО. Става дума за извеждането на военните контингенти, бази и стратегическите оръжия на територията, лимитирана от 1997 година Не става въпрос за България въобще, тъй като в този момент няма нито бази, нито стратегически настъпателни оръжия. Румъния ненапълно е наранена от това безспорно. Затова става въпрос само за това, а не България да напусне НАТО или Румъния да напусне НАТО. Разбира се, това е ваше суверенно право и това право апропо е записано в Хартата – всяка страна има правото да избира Алианса за гарантиране на сигурността й.
-А става ли въпрос за това в България да няма сили на НАТО? Да няма американски бойци да вземем за пример, да няма френски бойци? Ставаше ли дума за това?
Вижте, до такива елементи никой, несъмнено, не е обсъждал въпроса. Става дума за кардинално отношение, за непрекъснато разполагане на избран боен контингент на стратегически оръжия и на бази. Нищо такова не участва в България. Искам да подчертая, че вашето държавно управление доста вярно, съгласно мен, не се изрича изключително внезапно по този мотив и не се пробва да играе на тези игри. Това не е игра на България. Това не ви е належащо въобще.
-Една от парламентарните ни партии – „ Възраждане “, неин представител, зам.-председател на Народното събрание уточни, че при спор сред вас и Украйна четири бази на територията на България биха били цели, плюс командване във Варна. Това нечиста сделка ли е?
Всякакви военни бази, които заплашват нашата стратегическа сигурност, към този момент са цели. Затова работата не е във войната. Цялото това въоръжение ни настройва един против различен. Нали си представяте защо приказваме – че Европа търси война в най-богатия, най-спокойния район. Аз не мога да допускам в такова нещо, когато слушам тази войнствена изразителност от страна на наред живеещи страни в Европа. Омръзна ли им да живеят умерено? За какво им е война? Трябва да се стигне до някакви договорености.
-Как по този начин цели по принцип – желая това да уточним? При какви условия България би се трансформирала в цел за съветското военно командване?
Ако в България бъдат ситуирани военни бази, в случай че бъдат ситуирани стратегически оръжия, ориентирани против Русия.
-Такива няма. Т.е. за какво сме цел, откакто няма?
Не, вие не сте цел. Именно това споделям – не сте цел и вярно държавното управление ви поддържа, по този начин да се каже, не се изрича изключително внезапно по този мотив.
-Да забележим дали бихме могли да бъдем икономическа цел, при положение, че напрежението се ускори, при положение, че се стигне до нови наказания против Русия. Възможно ли е Русия да остави Европа и България без газ?
Какви въпроси ми задавате единствено – „ Какво би станало, в случай че се случи нещо “.
-Това е един от огромните страхове у нас, знаете. Случвало се е в годините обратно. Били сме на студено през зимата.
Аз считам, че България това въобще не я визира, тъй като първо Русия постоянно, даже и в най-трудни времена, в случай че си спомняте, за Съветския съюз – наказания имаше, опасност и така нататък, само че Русия постоянно е била един сигурен външнотърговски снабдител. Второ, в случай че приказваме като цяло за казуса, на първо място би трябвало да си спомним за „ Северен поток “ 2, който непрестанно се пробват да спрат. Като не пускаш „ Северен поток “ 2, Европа сама се санкционира. За Русия това въобще не е спешно състояние, тъй като ще пренасочим нашите потоци на изток. Там има големи потребности, голяма потребност, а за Европа това ще бъде една огромна, действителна опасност и завъртане на спиралата на инфлацията, тъй като втечненият газ е доста по-скъп и както видяхме, американците не са сигурни сътрудници при доставките на полутечен газ. В Азия ще го доставят умерено, без да минават през Европа, и ще продават газа си. Така че би трябвало три пъти да се намерения за това. Нека Европа да мисли.
- „ Балкански поток “, „ Турски поток “ – както и да назоваваме тази тръба, която идва при нас – при какви условия може да бъде с нарушено подаване?
Засега не виждам такива условия. Единствено в случай че стартира пълномащабна война и бъдат унищожени всички детайли на газовата инфраструктура. До това надали ще се стигне. Няма смисъл да фантазираме, даже да се позволява такава мисъл в главите ни.
-А при наказания против Русия, съществени наказания? Знаете, че се разискват разнообразни разновидности.
Искам да ви кажа, че несъмнено, глобите са постоянно нещо съществено, нещо неприятно. Но глобите, с които в този момент заплашва Западът, са подобен удар по цялата международна стопанска система, по финансовата система, че всички ще бъдат в тежко състояние. Мисля, че преди да се вкарват някакви наказания, даже да се отваря дума за тях, 10 пъти би трябвало да се намерения върху това и да се обмисли това, за което приказваме.
-Един въпрос, който е обвързван с договаряния, които предстоят сред България и „ Газпром “ за сключването на нов контракт – остарелият изтича в края на тази година. При какви условия ще преговаряме с „ Газпром “ – зависи ли от реакцията на България сега по рецесията с Украйна? Колкото по-приятелски настроена към Русия е България, толкоз по-благоприятни стопански условия ще имаме или е спекулативно да се прави такава връзка?
Не бих отхвърлила напълно едно такова разглеждане на въпроса, по простата причина, че в този момент ситуацията е толкоз нажежена. В друга обстановка бих споделила: не, несъмнено, това са самостоятелни икономически компании, макар че има и огромно държавно въздействие. А в този момент може би не мога да кажа това напълно твърдо. Трябва да кажа, че „ Газпром “ постоянно се е отзовавал на всевъзможни молби на България да се усилят доставките на газ. Те се усилиха, при едни рационални цени. Затова да се надяваме, че няма да се стигне до там.
-Последен въпрос, той е обобщаващ, дотолкоз, доколкото тук, в тази остра дискусия, която се провокира в България, имаше даже оферти вие да бъдете отзована, изгонена като посланик – чух това от наши събеседници. Образът на Русия като агресор по какъв начин го приемате?
Изобщо не го одобрявам, тъй като ние въпреки всичко сме хора, които са понесли тази страшна война. Загубили сме 27 милиона свои жители. Видяхме разрушаването на нашата страна. Аз съм родена в Сталинград след войната. Помня по какъв начин децата си играеха в пясъка и там имаше единствено гилзи. Затова в нашата страна към това имаме едно особено отношение. Ние в никакъв случай първи няма да стартираме никаква война, нито една война. А това да бъдат изгонени дипломати – какъв въпрос ще се реши с това? Ще припомня на всички, че има една такава изключителна ария – „ Искат ли руснаците война? “ по стихотворение на Евгений Евтушенко. Затова бих желала да препоръчам на вашите фенове да прочетете още един път това стихотворение, с цел да разберете логиката на психиката на руснаците.
-Сигурно постоянно ви се постанова да отговаряте на въпроси, свързани с това редовно обвиняване към Русия, че по разнообразни канали – през хибридни канали, през политически партии, през лобисти и техните финансови ползи, на процедура Русия упражнява своето въздействие и осъществя своите цели и планове в България. Можете ли да ги опровергаете и можете ли с ръка на сърцето да кажете, че вие не поддържате в България връзки да речем с някои политически партии, които намерено показват проруско и прокремълско държание?
Вижте, бих споделила следното: аз съм дипломат тук от съвсем година. Мога да ви кажа, че на процедура не съм се срещала с вашите политически партии. В България има едно въздействие – нашата взаимна история. Това са основните лобисти, това е основният инфлуенсър в нашите връзки тук, тъй като тази история не може да бъде изхвърлена, тя е на всички места. 880 паметника, 670 – на Руско-турската война, 170 от интервала на Великата Отечествена война. И ми се коства, че ние по някакъв метод, в случай че не на генетично равнище, само че доста надълбоко сме свързани. Дори при тези от време на време недружески действия, които сме виждали, изключително през последните години. Никога в Русия нито един човек не би споделил, че България е наш зложелател. Затова считам, че би трябвало да се придържаме към тази доста положителна психическа настройка на българите към руснаците и назад. А останалото се взема решение на масата за договаряния – с чаша положително вино.
-Благодарим ви, че застанахте пред нашите фенове.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ