През 2024 г.: Откриха “Ирини“, Източната порта и Одеона, Пловдив си иска Панагюрското съкровище
Изключително забавни археологически разкопки и разкриване на знакови за Пловдив обекти провокираха интереса на пловдивчани и гостите на града през 2024 година Кои обекти към този момент са част от туристическата карта и с какво като открития археолозите допълниха историята на античния Пловдив, ще ви разкажем в обзорния си материал, който включва изявленията ни през годината.
Прочетете още
ГОДИНА НА ОБЕКТИ С ПОТЕНЦИАЛ ЗА ТУРИСТИЧЕСКА АТРАКЦИЯ
Точно на 18 април – Международния ден за запазване на паметниците на културата отвори порти за гости Късноантичната постройка „ Ирини ” .
Античната улична мрежа с кръстовище и късноантична постройка „ Ирини “ – през днешния ден експонирани in situ (на място) в подлез „ Археологически “, са открити от археолозите Здравко Каров и Мина Боспачиева при избавителни археологически изследвания през 1983 – 1984 година при реконструкцията на тогавашния бул. „ Георги Димитров “ (днес „ Цар Борис III Обединител “) и построяването на колектор и подлезно оборудване.
След изследването археологическите структури и мозайките са реставрирани и консервирани, а представителната част на постройка „ Ирини “ е обособена като независима зала, с цел да се обезпечат нужните условия за предпазване и експониране на разкритията. Античните улици – cardo (север – юг) и decumanus (изток – запад), са нивелирани, консервирани и служат за съществена артерия на подлеза, а пространствата от античните здания около тях са приспособени за потребление като магазини.След като години наред актьорът и бизнесмен Жорж Трак стопанисваше обекта, Община Пловдив си го взе след края на концесията и в този момент недвижимата културна полезност е част от серийния обект дружно с Малката и Голямата базилики, който бе вписан в индикативната листа на ЮНЕСКО.
На 19 ноември бе отворен за гости различен обект недвижима археологическа полезност от национално значение – Източната врата .
„ През 1977 година на това място е трябвало да бъде издигната стоматологична поликлиника, само че дейностите стопират след откритието, че има археология. Нека отдадем респект на първите проучватели Лилия Ботушарова и Елена Кисякова. Много съм щастлива, тъй като над 40 години този обект беше несправедливо подценяван. Последните изследвания направихме дружно с колежкатаархеолог Боряна Здравкова-Груйчева. Проектът е извънредно впечатляващ. Изработен е от арх. Галина Пировска, която скоро ни напусна, само че тук е нейното семейство. Изключителна работа свърши и реставраторът Никола Стоянов. Източната врата е от извънредно значение. Тук е най-широката антична улица в България. Настилката, върху която стоите, е истинската. Антична улица с впечатляващи римо-коринтски колони. Обектът се трансформира в още една перла от туристическата огърлица на Пловдив ”, сподели пред присъстващите археологът проучвател Мая Мартинова-Кютова.
Още един хубав обект – Одеонът на Филипопол , към този момент посреща гости, откакто бе отворен със специфична гала на 4 декември. Знаковата за Пловдив археологическа полезност е открита през 1988 година от някогашния шеф на Археологическия музей Здравко Каров и археолога Мая Мартинова-Кютова. Именно тя описа част от историята на недвижимата културна полезност.
„ Началото на разкопките беше през далечната 1988 година С спирания работата по разкриването на археологическия монумент продължи 10 години. Имахме огромния късмет на това място да няма огромни здания с дълбоки фундаменти, които да увредят археологическия монумент. Одеонът има всички детайли на дребен спектакъл – театрална част, орхестра и кавея. Покрит е с едноскатен покрив. Тук са заседавали градските магистрати – най-висшият орган, който е можел да контактува непосредствено с императора. Трибуните са събирали 350 индивида. Одеонът е функционирал от I до IV век “, описа Мая Мартинова.
АРХЕОЛОГИЧЕСКИТЕ РАЗКОПКИ – ИЗТОЧНИК НА НОВИ ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ
Основите на антична крайградска вила от римската ера (2 век) бяха разкрити след избавителни разкопки в основите на Бетонния мост. В началото на юли, след бутането на моста за рационализация на жп-съоръжението, беше оголен в началото античен некропол, а малко по-късно – и основите на солидна първокласна постройка, както и пещ за строителна керамика. Вероятно при предходни строителни действия в региона скъпата археология е била повредена, по тази причина археолозите в този момент трябваше да работят под основите на постройката.
Въпреки че не бяха открити скъпи предмети или находки, изследването даде опция на археолозите да научат детайлности за живота на елементарните хора. Неразрушените гробове, които бяха открити, са от по-ранен интервал и в тях телата са кремирани. Любопитното тук е, че в единия гроб антрополог разкри заравяне на млада жена, евентуално свирела на арфа – тя е имала странни ошипявания, а археолозите откриват в гроба остатъци от инструмент, наподобяващ арфа, която се е употребила по това време в Египет, както и пироните, които опъват струните. Другата любопитна находка е изоставено огнище, затрупано с пръст, в което археолозите намират скелета нацяло печено прасенце. Не е ясно за какво то е било изоставено в огнището, само че се счита, че е зародил пожар, който е нямало по какъв начин да бъде овладян по различен метод, по тази причина хората, обитавали вилата са затрупали с пръст.
Античната вила е съществувала няколко епохи, като във времето евентуално е сменяла предназначението си, тъй като е била достроявана и надграждана. В късен стадий към нея е издигната пещ за строителна керамика – керемиди и тухли, а водещият изследването археолог Петър Зидаров показа, че това е може би най-голямата откривана такава пещ за керамика у нас. Открит е и добре непокътнат първокласен бездънен бунар, построен от керамика. Той също е сменял предназначението си, като в последтсвие е бил напълнен с предмети и разпален. Сред откритото вътре е и малко офицерско сгъваемо столче от римско време.
Фрагмент от извънредно забавен надпис от фундамент на антична скулптура откриха археологът Десислава Давидова и сътрудниците ѝ по време на разкопки на ул. " Митрополит Панарет " при започване на юли.
Един от най-авторитетните български учени - епиграфът Николай Шаранков, направи прелиминарен превод на надписа. Работното тълкуванеие на текста гласи: " На добър час, (Статуя на) Вераниѝ, и по татко, и по майка (от благороден род), първожрец (на имперския култ), провел игри, трибун в кохорта. (издигна) филата Филипеида ".
Тоест надписът загатва името на знатния жител Вераний, трибун и първожрец на императорския фетиш във Филипопол. Тепърва обаче ученият ще работи по текста, тъй като на този стадий е видял надписа единствено на фотография.
" Работим на ул. " Митрополит Панарет " наоколо до Източната врата. На обекта сега се лишават частите от актуалния насип. Точно там попаднахме отчасти непокътнатия надпис, който се оказа доста забавен. Той най-вероятно е от времето на Септимий Север (193-211 г.). Става дума за почетен надпис върху скулптура и се касае за човек, който е значим за общността ", разяснява пред медията ни тогава археологът Десислава Давидова.
Траките са превръщали остарели неизползваеми кладенци в затвори, където са оставяли осъдените да умират. Точно такова оборудване откриха археолозите по време на изследването си в многослойния селищен обект до Скутаре. За разкритията ви разказахме в материал в средата на юли.
„ Намерихме доста кладенци – 16 на брой досега, които са измежду най-интересните уреди от обекта. Не ни е познато друго проучвано антично населено място, където да са открити толкоз кладенци. Интересното е, че откакто са спирали да ги употребяват като водоизточници, някои от тях са превръщани в депа. Изхвърляли са елементи от животни – дали става дума за блага, или за нещо като екарисаж, е въпрос на полемика.
Друг бунар е доста забавен, тъй като е употребен сходно на килия за наказани на гибел. Вътре на три равнища намерихме скелети. И обстановката на намирането на скелетите, и анализите демонстрират, че долните два скелета са умряли на място. Единият е заровен жив – демонстрира го позицията на скелета, който е доста сгънат с изправена нагоре глава. Другият е починал от безсилие. И при двата намираме съдове, в които очевидно за известно време им е давана храна и вода. Малко са жестоки траките, това не са първите случаи на нетипични погребения, които се откриват при разкопки ”, споделя археологът Елена Божинова, началник на екипа проучватели, които работят в Скутаре.
По думите ѝ: „ Най-впечатляващата конструкция на обекта досега е пещта. Тя демонстрира доста висок клас майсторство. Нейните елементи са направени авансово – страниците, оформяли входа на пещта, и детайлите, държали скарата, върху която са поставяни съдовете за печене. Има една централна колони, направена от обособени сегменти. Всички те са направени авансово и по-късно са инсталирани. Тест имаме един модел на пещ, направена от професионални и опитни грънчари ”.
Уникален за България тракийски храм от III в. прочие Хр. разкриха в Голямата могила в регион „ Южен “, показан на 22 август. Миналата година екипът археолози отпред с доцент Костадин Кисьов разкри източното помещение с размер 4 х 4 метра, а тази година разкопките завършвиха със западното помещение, което е дълго 6 метра и необятно 2 метра. Открит е и трасиран път с настилка, който е обслужвал храма.
„ Първоначално се колебаехме дали става дума за гробно или храмово оборудване, само че към този момент е ясно, че обектът има паметен темперамент. В дребното помещение открихме кости от 7 типа домашни животни, както и от елен. Имаше доста остатъци от глинени съдове. Това значи, че то се е употребило за обреди. Интересното е, че храмът е издигнат с доста присъща за района техника. Покривът е двускатен, а постройката е направена от сухи сглобки и зидария. Използвани са гранит и сиенит. Видно е, че някои от детайлите са преизползвани от други здания “, сподели доцент Кисьов.
Има по-ранни паметни здания на територията на България, само че те са издигнати с елинска технология. Храмът на Голямата могила в регион „ Южен “ е с доста присъща калова заварка, която може да се открие в три гробници в района – във Филипово и две в Брестовица. Тази техника е употребена от беси и одриси.
Археологът Любомир Мерджанов и сътрудниците му разкриха късноантична постройка от първата половина на 4 век с най-малко четири преправки при избавителни разкопки в частен парцел на ул. „ Генерал Гурко ” 23. За находките ви разказахме в материал на 24 октомври.
Едно от пространствата – евентуално с внушителен темперамент, е с солидни подове – първият от тухли, а вторият от първокласен розов хоросан.
Изключително забавно е, че под късноантичната сграда е имало по-ранна постройка, която е опожарена в средата на 3 век при нашествието на готите.
„ Проучваме горял слой покривни деструкции и паднали кирпичени стени. По падналите горели греди открихме полепнал златен варак. Намериха се и дребни фрагменти полихромна стенна живопис, върху които също има златен варак ”, описа той.
През декември след скандална конференция поради метода на откриването ѝ, Археологическият музей сподели една от най-впечатляващите находки за сезона – внушителна мраморна глава на градската богиня на Филипопол Тюхе . Тя е неповторимо произведение на античното изкуство, направена от първокачествен мрамор. Изработена е в традициите на елинизма, очите ѝ са под форма на сърца, а главата ѝ е окичена с корона моралис – крепостна корона. Размерът на главата демонстрира, че скулптуроата е била висока най-малко два метра.
„ Няма откривана такава скулптура на градска богиня другаде в България. Изображението ѝ е засичано единствено върху монети от интервала на император Домициан “, описа шефът на музея Костадин Кисьов.Статуята е от I-III в. и по думите на археолога, който е и експерт-оценител за ДАНС, ГДБОП и Криминална полиция, пазарната стойност на находката е 500 000 евро.
ПАНАГЮРСКОТО СЪКРОВИЩЕ - МИСИЯ ЗА БЪДЕЩЕ
Панагюрското богатство – една от най-символните сбирки в съкровищницата на Пловдивския археологически музей – предприе следващото си международно пътешестване. Общо 31 скъпи артефакти от фонда на музея станаха част от краткотрайна експозиция в световноизвестния музей „ Джон Пол Гети ” в Лос Анжелис от 3 ноември 2024 година до 3 март 2025 година Те са част от огромната галерия „ Тракия и античният свят ”, в която са включени и експонати от 14 български музея.
Централно място при курирането на изложбата има Панагюрското златно богатство, а пловдивският музей взе участие и с експонати от два гробни комплекса – от Мушовица и от Башова могила.
Панагюрското богатство по невиждан метод сплоти Общинския съвет на Пловдив. Местният парламент накара всички да гласоподават единомислещо за концепцията оригиналът на движимата културна полезност да се завърне в непрекъснатата експозиция на Археологическия музей под тепетата. Инициатор бе групата на „ Браво, Пловдив ”, които проведоха и кръгла маса по какъв начин това може да се случи и какви стъпки да бъдат подхванати.
Прочетете още
ГОДИНА НА ОБЕКТИ С ПОТЕНЦИАЛ ЗА ТУРИСТИЧЕСКА АТРАКЦИЯ
Точно на 18 април – Международния ден за запазване на паметниците на културата отвори порти за гости Късноантичната постройка „ Ирини ” .
Античната улична мрежа с кръстовище и късноантична постройка „ Ирини “ – през днешния ден експонирани in situ (на място) в подлез „ Археологически “, са открити от археолозите Здравко Каров и Мина Боспачиева при избавителни археологически изследвания през 1983 – 1984 година при реконструкцията на тогавашния бул. „ Георги Димитров “ (днес „ Цар Борис III Обединител “) и построяването на колектор и подлезно оборудване.
След изследването археологическите структури и мозайките са реставрирани и консервирани, а представителната част на постройка „ Ирини “ е обособена като независима зала, с цел да се обезпечат нужните условия за предпазване и експониране на разкритията. Античните улици – cardo (север – юг) и decumanus (изток – запад), са нивелирани, консервирани и служат за съществена артерия на подлеза, а пространствата от античните здания около тях са приспособени за потребление като магазини.След като години наред актьорът и бизнесмен Жорж Трак стопанисваше обекта, Община Пловдив си го взе след края на концесията и в този момент недвижимата културна полезност е част от серийния обект дружно с Малката и Голямата базилики, който бе вписан в индикативната листа на ЮНЕСКО.
На 19 ноември бе отворен за гости различен обект недвижима археологическа полезност от национално значение – Източната врата .
„ През 1977 година на това място е трябвало да бъде издигната стоматологична поликлиника, само че дейностите стопират след откритието, че има археология. Нека отдадем респект на първите проучватели Лилия Ботушарова и Елена Кисякова. Много съм щастлива, тъй като над 40 години този обект беше несправедливо подценяван. Последните изследвания направихме дружно с колежкатаархеолог Боряна Здравкова-Груйчева. Проектът е извънредно впечатляващ. Изработен е от арх. Галина Пировска, която скоро ни напусна, само че тук е нейното семейство. Изключителна работа свърши и реставраторът Никола Стоянов. Източната врата е от извънредно значение. Тук е най-широката антична улица в България. Настилката, върху която стоите, е истинската. Антична улица с впечатляващи римо-коринтски колони. Обектът се трансформира в още една перла от туристическата огърлица на Пловдив ”, сподели пред присъстващите археологът проучвател Мая Мартинова-Кютова.
Още един хубав обект – Одеонът на Филипопол , към този момент посреща гости, откакто бе отворен със специфична гала на 4 декември. Знаковата за Пловдив археологическа полезност е открита през 1988 година от някогашния шеф на Археологическия музей Здравко Каров и археолога Мая Мартинова-Кютова. Именно тя описа част от историята на недвижимата културна полезност.
„ Началото на разкопките беше през далечната 1988 година С спирания работата по разкриването на археологическия монумент продължи 10 години. Имахме огромния късмет на това място да няма огромни здания с дълбоки фундаменти, които да увредят археологическия монумент. Одеонът има всички детайли на дребен спектакъл – театрална част, орхестра и кавея. Покрит е с едноскатен покрив. Тук са заседавали градските магистрати – най-висшият орган, който е можел да контактува непосредствено с императора. Трибуните са събирали 350 индивида. Одеонът е функционирал от I до IV век “, описа Мая Мартинова.
АРХЕОЛОГИЧЕСКИТЕ РАЗКОПКИ – ИЗТОЧНИК НА НОВИ ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ
Основите на антична крайградска вила от римската ера (2 век) бяха разкрити след избавителни разкопки в основите на Бетонния мост. В началото на юли, след бутането на моста за рационализация на жп-съоръжението, беше оголен в началото античен некропол, а малко по-късно – и основите на солидна първокласна постройка, както и пещ за строителна керамика. Вероятно при предходни строителни действия в региона скъпата археология е била повредена, по тази причина археолозите в този момент трябваше да работят под основите на постройката.
Въпреки че не бяха открити скъпи предмети или находки, изследването даде опция на археолозите да научат детайлности за живота на елементарните хора. Неразрушените гробове, които бяха открити, са от по-ранен интервал и в тях телата са кремирани. Любопитното тук е, че в единия гроб антрополог разкри заравяне на млада жена, евентуално свирела на арфа – тя е имала странни ошипявания, а археолозите откриват в гроба остатъци от инструмент, наподобяващ арфа, която се е употребила по това време в Египет, както и пироните, които опъват струните. Другата любопитна находка е изоставено огнище, затрупано с пръст, в което археолозите намират скелета нацяло печено прасенце. Не е ясно за какво то е било изоставено в огнището, само че се счита, че е зародил пожар, който е нямало по какъв начин да бъде овладян по различен метод, по тази причина хората, обитавали вилата са затрупали с пръст.
Античната вила е съществувала няколко епохи, като във времето евентуално е сменяла предназначението си, тъй като е била достроявана и надграждана. В късен стадий към нея е издигната пещ за строителна керамика – керемиди и тухли, а водещият изследването археолог Петър Зидаров показа, че това е може би най-голямата откривана такава пещ за керамика у нас. Открит е и добре непокътнат първокласен бездънен бунар, построен от керамика. Той също е сменял предназначението си, като в последтсвие е бил напълнен с предмети и разпален. Сред откритото вътре е и малко офицерско сгъваемо столче от римско време.
Фрагмент от извънредно забавен надпис от фундамент на антична скулптура откриха археологът Десислава Давидова и сътрудниците ѝ по време на разкопки на ул. " Митрополит Панарет " при започване на юли.
Един от най-авторитетните български учени - епиграфът Николай Шаранков, направи прелиминарен превод на надписа. Работното тълкуванеие на текста гласи: " На добър час, (Статуя на) Вераниѝ, и по татко, и по майка (от благороден род), първожрец (на имперския култ), провел игри, трибун в кохорта. (издигна) филата Филипеида ".
Тоест надписът загатва името на знатния жител Вераний, трибун и първожрец на императорския фетиш във Филипопол. Тепърва обаче ученият ще работи по текста, тъй като на този стадий е видял надписа единствено на фотография.
" Работим на ул. " Митрополит Панарет " наоколо до Източната врата. На обекта сега се лишават частите от актуалния насип. Точно там попаднахме отчасти непокътнатия надпис, който се оказа доста забавен. Той най-вероятно е от времето на Септимий Север (193-211 г.). Става дума за почетен надпис върху скулптура и се касае за човек, който е значим за общността ", разяснява пред медията ни тогава археологът Десислава Давидова.
Траките са превръщали остарели неизползваеми кладенци в затвори, където са оставяли осъдените да умират. Точно такова оборудване откриха археолозите по време на изследването си в многослойния селищен обект до Скутаре. За разкритията ви разказахме в материал в средата на юли.
„ Намерихме доста кладенци – 16 на брой досега, които са измежду най-интересните уреди от обекта. Не ни е познато друго проучвано антично населено място, където да са открити толкоз кладенци. Интересното е, че откакто са спирали да ги употребяват като водоизточници, някои от тях са превръщани в депа. Изхвърляли са елементи от животни – дали става дума за блага, или за нещо като екарисаж, е въпрос на полемика.
Друг бунар е доста забавен, тъй като е употребен сходно на килия за наказани на гибел. Вътре на три равнища намерихме скелети. И обстановката на намирането на скелетите, и анализите демонстрират, че долните два скелета са умряли на място. Единият е заровен жив – демонстрира го позицията на скелета, който е доста сгънат с изправена нагоре глава. Другият е починал от безсилие. И при двата намираме съдове, в които очевидно за известно време им е давана храна и вода. Малко са жестоки траките, това не са първите случаи на нетипични погребения, които се откриват при разкопки ”, споделя археологът Елена Божинова, началник на екипа проучватели, които работят в Скутаре.
По думите ѝ: „ Най-впечатляващата конструкция на обекта досега е пещта. Тя демонстрира доста висок клас майсторство. Нейните елементи са направени авансово – страниците, оформяли входа на пещта, и детайлите, държали скарата, върху която са поставяни съдовете за печене. Има една централна колони, направена от обособени сегменти. Всички те са направени авансово и по-късно са инсталирани. Тест имаме един модел на пещ, направена от професионални и опитни грънчари ”.
Уникален за България тракийски храм от III в. прочие Хр. разкриха в Голямата могила в регион „ Южен “, показан на 22 август. Миналата година екипът археолози отпред с доцент Костадин Кисьов разкри източното помещение с размер 4 х 4 метра, а тази година разкопките завършвиха със западното помещение, което е дълго 6 метра и необятно 2 метра. Открит е и трасиран път с настилка, който е обслужвал храма.
„ Първоначално се колебаехме дали става дума за гробно или храмово оборудване, само че към този момент е ясно, че обектът има паметен темперамент. В дребното помещение открихме кости от 7 типа домашни животни, както и от елен. Имаше доста остатъци от глинени съдове. Това значи, че то се е употребило за обреди. Интересното е, че храмът е издигнат с доста присъща за района техника. Покривът е двускатен, а постройката е направена от сухи сглобки и зидария. Използвани са гранит и сиенит. Видно е, че някои от детайлите са преизползвани от други здания “, сподели доцент Кисьов.
Има по-ранни паметни здания на територията на България, само че те са издигнати с елинска технология. Храмът на Голямата могила в регион „ Южен “ е с доста присъща калова заварка, която може да се открие в три гробници в района – във Филипово и две в Брестовица. Тази техника е употребена от беси и одриси.
Археологът Любомир Мерджанов и сътрудниците му разкриха късноантична постройка от първата половина на 4 век с най-малко четири преправки при избавителни разкопки в частен парцел на ул. „ Генерал Гурко ” 23. За находките ви разказахме в материал на 24 октомври.
Едно от пространствата – евентуално с внушителен темперамент, е с солидни подове – първият от тухли, а вторият от първокласен розов хоросан.
Изключително забавно е, че под късноантичната сграда е имало по-ранна постройка, която е опожарена в средата на 3 век при нашествието на готите.
„ Проучваме горял слой покривни деструкции и паднали кирпичени стени. По падналите горели греди открихме полепнал златен варак. Намериха се и дребни фрагменти полихромна стенна живопис, върху които също има златен варак ”, описа той.
През декември след скандална конференция поради метода на откриването ѝ, Археологическият музей сподели една от най-впечатляващите находки за сезона – внушителна мраморна глава на градската богиня на Филипопол Тюхе . Тя е неповторимо произведение на античното изкуство, направена от първокачествен мрамор. Изработена е в традициите на елинизма, очите ѝ са под форма на сърца, а главата ѝ е окичена с корона моралис – крепостна корона. Размерът на главата демонстрира, че скулптуроата е била висока най-малко два метра.
„ Няма откривана такава скулптура на градска богиня другаде в България. Изображението ѝ е засичано единствено върху монети от интервала на император Домициан “, описа шефът на музея Костадин Кисьов.Статуята е от I-III в. и по думите на археолога, който е и експерт-оценител за ДАНС, ГДБОП и Криминална полиция, пазарната стойност на находката е 500 000 евро.
ПАНАГЮРСКОТО СЪКРОВИЩЕ - МИСИЯ ЗА БЪДЕЩЕ
Панагюрското богатство – една от най-символните сбирки в съкровищницата на Пловдивския археологически музей – предприе следващото си международно пътешестване. Общо 31 скъпи артефакти от фонда на музея станаха част от краткотрайна експозиция в световноизвестния музей „ Джон Пол Гети ” в Лос Анжелис от 3 ноември 2024 година до 3 март 2025 година Те са част от огромната галерия „ Тракия и античният свят ”, в която са включени и експонати от 14 български музея.
Централно място при курирането на изложбата има Панагюрското златно богатство, а пловдивският музей взе участие и с експонати от два гробни комплекса – от Мушовица и от Башова могила.
Панагюрското богатство по невиждан метод сплоти Общинския съвет на Пловдив. Местният парламент накара всички да гласоподават единомислещо за концепцията оригиналът на движимата културна полезност да се завърне в непрекъснатата експозиция на Археологическия музей под тепетата. Инициатор бе групата на „ Браво, Пловдив ”, които проведоха и кръгла маса по какъв начин това може да се случи и какви стъпки да бъдат подхванати.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ