Листа на 23 млн. години показват как растенията биха реагирали на покачващите се нива на CO2
Изключително добре непокътнати листа от гора на близо 23 млн. години демонстрират каква би била реакцията на растенията на нашата планета на покачващите се равнища на въглероден диоксид (CO 2 ). Новото проучване, оповестено в Climate of the Past, изследва листата от ранния Миоцен, когато равнищата на CO 2 най-вероятно са били високи. То открива, че растенията са съумели да всмукват тези огромни количества, което от своя страна е довело до взрив в развиването им. Това е първият път, в който по-високите равнища на CO 2 в атмосферата се свързва с нараснало разпространяване на растенията. Изследователите обаче допълват, че сходно нещо би могло да има непредвидими последици върху типовете, които към този момент се борят за оцеляване.
Изследователите изследват проби, взети от дълбочина от 100 метра от пресъхналото езеро Фулден Маар в Дунедин, Нова Зеландия. То се намира в дребен и от дълго време неактивен вулканичен кратер и съставлява самобитна златна мина за откривателите, проучващи предишното на Земята. Неговите пластове са формирани от богати на силиций водорасли. Те се редуват с черни пластове органична материя, която е паднала там през други интервали, и на процедура е образувала самобитни капсули на времето, цялостни с данни, разкриващи детайлности за климатичното минало на планетата.
Тези пластове съдържат безчет листа от вечнозелена субтропична гора. Те са толкоз добре непокътнати, че учените могат към момента да видят микроскопични елементи като жилките и устицата – порите, които в процеса на фотосинтеза всмукват въздуха и освобождават вода. Тези листа разкриват извънредно доста детайлности за времето, в което са „ живели “, защото (за разлика от фосилизираните кости) са запазили истинския си химичен състав.
Екипът проучва въглеродните изотопи в листа от няколко разнообразни типа дървета, открити на разнообразни пластове в седиментните депозити. По този метод те добиват ясна визия какво количество CO 2 е имало в атмосферата по това време. Освен това учените съпоставят анатомичните характерности на листата с тези на своите днешни събратя. Именно по този начин доближават до заключението, че CO 2 в атмосферата е бил към 450 елементи на милион. Този резултат съответствува с температурните данни за ранния Миоцен, съгласно които по това време градусите са били с 5-6 °C по-високи от днешните.
Листата демонстрират, че тези дървета са абсорбирали CO 2 изключително дейно чрез своите устица, без да губят прекалено много вода. По този метод те са растели тук-там, където кардинално би било прекомерно изсъхнало за гори. Изследователите имат вяра, че сходна акомодация се следи и при горите в северните умерени ширини.
В момента равнищата на атмосферния CO 2 са към 415 елементи на милион. До 2040-а би трябвало да доближат 450 елементи на милион поради отделяните от човечеството излъчвания. Това значи, че растителните типове може и да стартират да се държат по същия метод, по който и техните антични събратя във Фулден Маар. Може би на хоризонта се задава евентуално световно залесяване?
Според Уилиям Д'Андреа, специалист по палеоклимата от Университета на Колумбия, резултатите от това изследване ни демонстрират по какъв начин биха реагирали растенията на покачващите се равнища на въглероден диоксид, както и по какъв начин тъкмо ще се трансформират температурите в това време.
Източник: IFLScience
