Замразяване на заплатите в бюджетния сектор предлага правителството
Изключение се планува единствено за структурите, които не са имали растеж на разноските за личен състав през 2022 година
Замразяване на заплатите в бюджетния бранш. Това е една от ограниченията, които планува служебното държавно управление по отношение на проблемите с фиска.
На последното съвещание на Министерския съвет (МС) предходната седмица бе признато протоколно решение за „ одобрение на параметри, допускания и ограничения за създаване на план на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 година “
Правителството задължи министрите в хода на бюджетната процедура да показват в Министерството на финансите планове , които да подхождат на утвърдените ограничения и насоки, заяви тогава пресцентърът на Министерски съвет, без да навлиза в огромни детайлности.
От стенограмата на съвещанието обаче стават ясни част от ограниченията, които не са обявявани обществено, както и възраженията на някои от ведомствата против тях.
Финансовият министър Росица Велкова рапортува пред Министерски съвет: „ Най-многобройни са бележките против 10-процентния буфер от пет министерства – Министерство на образованието и науката, Министерство на външните работи, Министерство на вътрешните работи, Министерство на труда и обществената политика и Министерство на околната среда и водите. В тази връзка ви осведомявам, че за 2023 година на консолидирано равнище са възобновени средства в централния бюджет в размер на 10 % от разяснения проект на разноските, когато не са били ограничавани разноските. Ако се наложи да бъде задействан буферът, смятам, че това няма да сътвори проблеми по първостепенни разпоредители с бюджет, защото предходната година е реализирано на консолидирано равнище и ще планува съответната еластичност със законовите текстове, тъй че да могат системите да действат обикновено. “
Според министър Велкова обаче е належащо всеки първокачествен разпоредник с бюджет да постави старания за дейно настоящо ръководство на ресурса си през 2023 година и ограничение на разноските.
„ По отношение на направените оферти от страна на Министерство на труда и обществената политика, Министерство на образованието и науката, Министерство на земеделието и Администрация на Министерски съвет по отношение на политиката в бюджетния бранш единственото, което можем да си позволим, е нарастване на разноските с 10 % единствено за тези структури, които не са получили никакво нарастване на разноските за личен състав през 2022 година , в това число и за педагогическия личен състав, което произтича от това, че настъпи асиметрия в заплащането на труда в бюджетния бранш. За всички останали, които са получили нарастване през 2022 година на възнагражденията, предлагаме възнагражденията да бъдат замразени за 2023 година поради неналичието на фискално пространство, което оказват обществените заплащания, в това число и пенсиите, поети през 2022 година Относно поставените претенции на Министерство на земеделието за редица спомагателни разноски в частта „ Издръжка и финансови разноски “ в самия отчет ви осведомявам, че на нито едно ведомство не могат да бъдат задоволени сходни претенции, отвън тези с утвърдени финансови обосновки, заради повода с неналичието на фискално пространство “, споделя още Росица Велкова.
Припомняме, че през 2022 година с бюджета бе утвърден сериозен растеж на пенсиите.
„ По отношение на предлагането на Министерство на защитата по отношение на % на разноските за защита от брутния вътрешен артикул следва да имате поради, че разноските за защита в плановете са включени в размер на 1,85 % от Брутният вътрешен продукт, което е в сходство с националния проект. Следва да се има поради, че в края на предходната година са заделени по набирателни сметки на Министерство на защитата средства в размер на 185 милиона лв. за повишение на отбранителните качества.
Относно предлагането на Министерство на образованието и науката да не се възвръщат понижените ставки, Данък добавена стойност и данък бих желала да обърна внимание, че с оглед реализиране на 3 % недостиг и да не се влезе в дългова серпантина, както и опазване, и обезпечаване на поети към този момент разходни задължения не би следвало да се прави оттегляне в приходните ограничения, защото главно с приходните ограничения се опитваме да реализираме 3 процентния недостиг от Брутният вътрешен продукт. Считаме, че ограничения в разходната част, а точно понижение на към този момент достигнати равнища на обществени заплащания биха засегнали в доста по-голяма степен публичния интерес “, разяснява Велкова по отношение на възражения от страна на ведомствата.
Коментар има и от служебния министър председател Гълъб Донев: „ В отчета си министър Велкова отговори на безусловно всички мнения, които са получени в Министерство на финансите по процедурата за координиране на това протоколно решение на Министерски съвет. Многократно до този миг сме коментирали това, че би трябвало да съблюдаваме доста прецизна фискална дисциплинираност , да имаме доста точни целенасочени разноски, тъй че да подсигуряваме финансовата непоклатимост на бюджета. “
Вицепремиерът и вътрешен министър Иван Демерджиев обаче не отстъпва: „ Аз подкрепям възраженията, които Министерство на вътрешните работи направи . Те са от естество да се обезпечи националната сигурност. Знаете на какъв мигрантски напън сме подложени. Така че, смятам че този въпрос би трябвало да бъде извънредно деликатно разискван, що се касае до национална сигурност и публичен ред. “
В последна сметка решението е признато, без да се оповестява за гласове на министри срещу него.
Замразяване на заплатите в бюджетния бранш. Това е една от ограниченията, които планува служебното държавно управление по отношение на проблемите с фиска.
На последното съвещание на Министерския съвет (МС) предходната седмица бе признато протоколно решение за „ одобрение на параметри, допускания и ограничения за създаване на план на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 година “
Правителството задължи министрите в хода на бюджетната процедура да показват в Министерството на финансите планове , които да подхождат на утвърдените ограничения и насоки, заяви тогава пресцентърът на Министерски съвет, без да навлиза в огромни детайлности.
От стенограмата на съвещанието обаче стават ясни част от ограниченията, които не са обявявани обществено, както и възраженията на някои от ведомствата против тях.
Финансовият министър Росица Велкова рапортува пред Министерски съвет: „ Най-многобройни са бележките против 10-процентния буфер от пет министерства – Министерство на образованието и науката, Министерство на външните работи, Министерство на вътрешните работи, Министерство на труда и обществената политика и Министерство на околната среда и водите. В тази връзка ви осведомявам, че за 2023 година на консолидирано равнище са възобновени средства в централния бюджет в размер на 10 % от разяснения проект на разноските, когато не са били ограничавани разноските. Ако се наложи да бъде задействан буферът, смятам, че това няма да сътвори проблеми по първостепенни разпоредители с бюджет, защото предходната година е реализирано на консолидирано равнище и ще планува съответната еластичност със законовите текстове, тъй че да могат системите да действат обикновено. “
Според министър Велкова обаче е належащо всеки първокачествен разпоредник с бюджет да постави старания за дейно настоящо ръководство на ресурса си през 2023 година и ограничение на разноските.
„ По отношение на направените оферти от страна на Министерство на труда и обществената политика, Министерство на образованието и науката, Министерство на земеделието и Администрация на Министерски съвет по отношение на политиката в бюджетния бранш единственото, което можем да си позволим, е нарастване на разноските с 10 % единствено за тези структури, които не са получили никакво нарастване на разноските за личен състав през 2022 година , в това число и за педагогическия личен състав, което произтича от това, че настъпи асиметрия в заплащането на труда в бюджетния бранш. За всички останали, които са получили нарастване през 2022 година на възнагражденията, предлагаме възнагражденията да бъдат замразени за 2023 година поради неналичието на фискално пространство, което оказват обществените заплащания, в това число и пенсиите, поети през 2022 година Относно поставените претенции на Министерство на земеделието за редица спомагателни разноски в частта „ Издръжка и финансови разноски “ в самия отчет ви осведомявам, че на нито едно ведомство не могат да бъдат задоволени сходни претенции, отвън тези с утвърдени финансови обосновки, заради повода с неналичието на фискално пространство “, споделя още Росица Велкова.
Припомняме, че през 2022 година с бюджета бе утвърден сериозен растеж на пенсиите.
„ По отношение на предлагането на Министерство на защитата по отношение на % на разноските за защита от брутния вътрешен артикул следва да имате поради, че разноските за защита в плановете са включени в размер на 1,85 % от Брутният вътрешен продукт, което е в сходство с националния проект. Следва да се има поради, че в края на предходната година са заделени по набирателни сметки на Министерство на защитата средства в размер на 185 милиона лв. за повишение на отбранителните качества.
Относно предлагането на Министерство на образованието и науката да не се възвръщат понижените ставки, Данък добавена стойност и данък бих желала да обърна внимание, че с оглед реализиране на 3 % недостиг и да не се влезе в дългова серпантина, както и опазване, и обезпечаване на поети към този момент разходни задължения не би следвало да се прави оттегляне в приходните ограничения, защото главно с приходните ограничения се опитваме да реализираме 3 процентния недостиг от Брутният вътрешен продукт. Считаме, че ограничения в разходната част, а точно понижение на към този момент достигнати равнища на обществени заплащания биха засегнали в доста по-голяма степен публичния интерес “, разяснява Велкова по отношение на възражения от страна на ведомствата.
Коментар има и от служебния министър председател Гълъб Донев: „ В отчета си министър Велкова отговори на безусловно всички мнения, които са получени в Министерство на финансите по процедурата за координиране на това протоколно решение на Министерски съвет. Многократно до този миг сме коментирали това, че би трябвало да съблюдаваме доста прецизна фискална дисциплинираност , да имаме доста точни целенасочени разноски, тъй че да подсигуряваме финансовата непоклатимост на бюджета. “
Вицепремиерът и вътрешен министър Иван Демерджиев обаче не отстъпва: „ Аз подкрепям възраженията, които Министерство на вътрешните работи направи . Те са от естество да се обезпечи националната сигурност. Знаете на какъв мигрантски напън сме подложени. Така че, смятам че този въпрос би трябвало да бъде извънредно деликатно разискван, що се касае до национална сигурност и публичен ред. “
В последна сметка решението е признато, без да се оповестява за гласове на министри срещу него.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ