Опасностите за парламентаризма и законодателния процес
Изказване на адв.Владимир Шейтанов на Научно-практическата конференция " Либерал-екстремизъм: опасност за демокрацията и главните човешки права “
Част II
Неолибералната характерност на ЗСУ
ЗСУ бе представян от своите създатели като средство за модернизиране и подсилване на обществената сфера. Под претекст освобождение от „ задушаващата “ роля на страната, обществената сфера беше още повече смутена по типичния неолиберален код.
ЗСУ легитимира прехвърлянето на функционалностите на страната по оказване на обществена поддръжка към Неправителствени организации като снабдители на обществени услуги. Така в обществената политика бе импортиран насилствен търговски детайл. По един „ пост-съвременен “ метод, заплащането на тези услуги бе предоставено на страната и общините, което облекчи доставчиците на услуги да събират своите такси. Така обществените услуги станаха едни от най-привилигированите услуги, чието възнаграждение е обезпечено от страната и общините, за разлика от всички останали услуги, които се заплащат от ползвателите. Това „ изобретение “ с нищо не усъвършенства обществената сфера, единствено направи обществената поддръжка двойно по-скъпа.
С това бе нанесен следващия неолиберален удар по обществото, този път в обществената сфера.
Неправителствени организации по формулировка не са орган за осъществяване политики, само че с новите пълномощия и източници за финансиране от държавния и общинските бюджети. Но ЗСУ им даде съществени принадлежности за нейното ориентиране. Те обаче нямат нито потенциала, нито фрагментите, нито финансирането, нито експертизата на страната. Отдръпването на страната и общините от присъщите им функционалности оголи обществената сфера и остави популацията на цели райони действително без съответна поддръжка.
Неолиберални характерности на законодателството в региона на образованието и опазването на здравето.
Действащото българско законодателство от дълго време одобри неолибералните постулати. В резултат частният бизнес измести страната в региона на опазването на здравето и образованието. Болниците бяха превърнати в търговски сдружения, а детските градини и учебни заведения - в обичана доходоносна сфера на частния бизнес. В резултат на това, системата на всеобщо, налично и относително равно за всички опазване на здравето, бе унищожена и сменена с кастова здравна система. В просветителната сфера качественото обучение се трансформира от всеобщо право в неолиберална привилегия за лица с по-висок веществен статус. Частните детски градини, учебни заведения и Университети, като Нов български университет, остават недостъпни за огромната част от деца, възпитаници и студенти.
Неолиберални характерности на интернационалните контракти, утвърдени от Народното събрание
Неолибералният парламентаризъм необятно отвори вратата за нахлуване на неолибералните постулати в националното законодателство през интернационалните контракти. От 1997г. насам, с избора на 38-то Народно заседание, в българския парламент се образува стабилно неолиберално болшинство. Това разреши през този интервал от 25 години Народно събрание да ратифицира стотици интернационалните контракти с сходно наличие.
С най-дълбоки последствия в това отношение бяха договорите за присъединение на България към Европейски Съюз и СТО. В хода на договарянията за присъединение към Европейски Съюз България беше заставена да приема отговорности, които радикално трансформираха нейната икономическа и социална сфера. Показателни в това отношение бяха главите, по които бяха водени договарянията – Свободно придвижване на капитали, Свободно придвижване на хора, Социална политика и претовареност, Политика на конкуренция, Данъчна политика, Земеделие, Индустриална политика, Икономически и валутен съюз, Митнически съюз, Финансов надзор и други Аналогични бяха и 27-те съглашения за СТО – изключително Споразумението за търговия с услуги, Споразумение за селското стопанство, Споразумението на дотациите, Споразумението за спокойно решение на търговски разногласия и всички останали.
Тези контракти и съглашения имат общ неолиберален подтекст, който се показва в събаряне на държавните ограничавания пред свободата на търговията. Подобна икономическа тактика е пагубна за всяка неконкурентна стопанска система като българската.
Втори огромен интернационален източник на неолиберално наличие са интернационалните контракти в региона на правата на индивида и главните свободи. В тази сфера в последните 2-3 десетилетия се следи същински неолиберален десант, както посредством изменение на съществуващи интернационалните контракти, по този начин и посредством приемане на искрено неолиберални правни принадлежности като Споразумението на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение (Истанбулската конвенция), Международния компакт за миграция,проекта за Споразумение за взаимно признание на родителството на Европейски Съюз.
Неолиберално наличие се постанова и посредством интернационалните търговски съглашения в трите им разновидности: съглашения на свободна търговия, съглашения за икономическо партньорство, съглашения за асоциирано участие, Споразумението Трансатлантическо партньорство за търговия и вложения ТПТИ сред Европейски Съюз и Съединени американски щати – клаузата за частния арбитраж при търговски разногласия, Договорите за отбрана на вложенията, и други Пакта „ Мобилност “ на Европейски Съюз – наименуван Пакта „ Макрон “ и други Обща линия на тези интернационалните контракти е стремежът за намаляване ролята на националната страна и подчиняването й на интернационалните обединявания, ръководени от частния интерес на световния бизнес.
Носители на неолибералния парламентаризъм в Народно събрание са образуваните след 1989г. парламентарни партии и обединения. Показателно за тях е присъединяване им в парламентарните фракции в Екологичен потенциал. Членове на неолиберални фракции са Движение за права и свободи и ГЕРБ. Те реализират постулатите на неолиберализма както в българското Народно събрание, по този начин и в Екологичен потенциал. Ето по какъв начин формулира тези постулати водачът на една от тях на 09.01.2013г. на VIII Национална конференция на своята партия. Цитирам „ Националната страна отмира… Вместо монолитното единение на модернизма ще имаме модерността на постмодернизма. Вместо съвършената сигурност на страната, ще имаме независимост и отговорността на институциите “. Зад псевдонаучността на израза „ модерност на постмодернизма “ наднича неолибералната тактика за маргинализиране на страната и увеличаване ролята на частния капитал.
ФАСАДНА СЪЩНОСТ
Неолибералният парламентаризъм е фасада на политическата и икономическата власт на ръководещото малцинство. Той е опит да се придаде допустим тип на една политика, която действително лимитира правата и свободите на жителите. Реалният парламентаризъм е сменен с политически спектакъл. Независимо от разпределението на депутатските места, без значение включването на едни и други партии в парламентарното болшинство, законодателната активност като цяло постоянно е в несъгласие с ползите на по-голямата част от обществото.
Парламентарният неолиберализм обезправява индивида, групата, нацията, тъй като пази непознати ползи. Достатъчни са даже единствено два образеца: решението на Народно събрание за събаряне на ембаргото върху импорт и пренос на украинско зърно през територията на България и стачката на българските зърнопроизводители, както и разбиването на националната енергетика посредством затварянето на първите 4 блока на АЕЦ Козлодуй и неуспеха на построяването на втора АЕЦ в Белене.
Един от безспорните образци за фасадност на българския парламентаризъм е Законът за референдумите. Приет 2009г. по искане на Европейска комисия, този закон до момента е бил употребен 39 пъти, само че по него нито един път не е извършен референдум. През 2023г., в България бяха подхванати 4 начинания за референдуми и нито една от тях не беше сполучлива. Дори в тази ситуация с Референдума за влизането в еврозоната на Политическа партия „ Възраждане “, който съумя да извърши законовите условия за събрани най-малко подписи, Народно събрание не позволи провеждането на референдум. Фасадността на този закон е повече от красноречива.
ФРАГМЕНТАРНА ПРЕДСТАВИТЕЛНОСТ
Неолибералният парламент по формулировка е инструмент за отбрана ползите на малцинството против ползите на болшинството. В него инженерно основани с непозната помощ парламентарни болшинства „ окупират “ законодателната власт и организира законодателна активност в полза на инженерите-създатели, вместо в полза на обществото. В този смисъл той е директно отричане на представителната народна власт.
Фрагментарността на представителството в Народното събрание е директна последица от два съществени фактора: ниската изборна интензивност и скъпата изборна акция. В България изборната интензивност съвсем в никакъв случай не надвишава 50% от гласоподавателите, т.е. над половината гласоподаватели не са показани в българския парламент. Така да вземем за пример, на парламетарните избори тази година изборната интензивност беше 40.69%, а на локалните избори 39.41%. Това са формалните данни, а в случай че се проучват действителните данни, то статистиката ще бъде още по-разочароваща.
Освен това, за сполучливо осъществяване на изборната акция са нужни средства, които не са по опциите на обособена група жители или дребни партии. Партиите с сполучливи изборни акции към този момент изразходват по няколко милиона лв..
Важна причина за фрагментарността на Народното събрание е Законът за политическите партии. Той дава опция за относително елементарно основаване и вписване на политическа партия, което раздробява изборната маса на дребни елементи с ниска политическа тежест. С гласовете на 15-16 % от гласовете на електората, се печелят избори и се основава изпълнителна и законодателна власт. Съчетанието на висока фрагментарност с ниската изборна интензивност осъжда неолибералния парламент на политическа нефункционалност.
ЗАВИСИМОСТИ НА ДЕПУТАТСКИЯ КОРПУС ОТ ВЪНШНИ ФАКТОРИ – КОПОРАТИВНА И ЧУЖДА ЗАВИСИМОСТ
Неписано предписание в неолибералния парламент е зависимостта на депутатите. Тя всекидневно насочва активността на неолибералния парламент в полза на обособени групи и прослойки. Основният инструмент на покоряване на депутатите на непознато въздействие е лобизмът, политически и стопански. Лобизмът трансформира властта на парите в най-мощният независим парламентарен фактор, който не е организиран нито в конституцията нито в закона.
Партиите в неолибералния парламент работят като стопански сътрудници на един или различен бизнес. Използвайки Народното събрание те подкопават властта на държавните институции и ги подчиняват на властта на бизнеса. Примерите са повече, в сравнение с ни разрешава времето да ги изброяваме.
Зависимостите на депутати всъщност са отричане на представителната народна власт, тъй като я трансформират в стока със своя цена. Така да вземем за пример, Екологичен потенциал е обраснал с лобистки групи и самостоятелни лобисти. Благодарение на тях Екологичен потенциал сътвори общностно право в полза на огромния бизнес, а не на жителите на 27-те страни от Европейски Съюз.
У нас, макар неналичието на закон за лобизма, явлението стана известно под наименованието „ обръч от компании “ към парламентарно показаните партии. Депутатите и цели групи са подложени на политически и стопански напън, съпроводен с комисионни за приемането на едни или други законови актове. Най-влиятелните лобисти са икономическите групировки и непознатите посолства. В тази роля е и Европейски Съюз, която слага законодателни условия за разпределяне на една или друга финансова помощ, както в тази ситуация с Плана за развиване и резистентност. По този метод бяха признати редица законодателни актове в Народно събрание през последните 34 години – законите за приватизацията, закона за енергетиката, законите за бюджета, законите за държавните поръчки, законът за обществените услуги и стотици други. В огромна степен, по този начин се одобряват и законите за правосъдната власт, 5-те закона за изменение и допълнение на Конституцията.
Прикрит лобизъм в неолибералния парламент реализира и мрежата от Неправителствени организации с задгранично финансиране. Познатият инструмент за секване на тяхното развращаващо въздействие върху Народното събрание е така наречен закон за задграничните сътрудници. Такъв закон у нас обаче не може да бъде признат, тъй като той би лимитирал източниците на финансиране и политическо въздействие от чужбина, а за множеството партии, те са изискване за тяхното битие. Поради това, Народно събрание неодобрява законопроектите на „ Възраждане “ за задграничния сътрудник.
ВСЕ ПО-НИСКО ПРОФЕСИОНАЛНО НИВО НА ЗАКОНОТВОРЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ
Неолибералният парламент като предписание се запълва с хора без политически опит. Това се прави десетилетия наред напълно умишлено. Целта е да се обезпечи партийна дисциплинираност и категорично осъществяване на волята на управлението на партийните групи.
Това обаче несъмнено проваля законодателната активност, обрича я на импровизации и неприятни резултати. Вече никого не учудва одеве признат закон още на идващия ден да бъде внасян още веднъж за изменение и допълнение поради явни недомислици. Последният сходен образец беше Закона за отбрана от домашно принуждение с комичното определение на понятието „ домашно принуждение “.
Поради ниската професионална склонност на депутатите, неолибералният парламент постоянно нарушава Конституцията и законите, което все по-често основава работа на Конституционния съд. Основна жертва на това събитие е законодателството.
НЕРАВЕНСТВОТО ПРЕД ЗАКОНА ПРИ ПРИЛАГАНЕ ПРАВАТА И ОСНОВНИТЕ СВОБОДИ НА ГРАЖДАНИТЕ
Дотолкова доколкото правата на индивида са стопански детерминирани, при невисок стандарт на живота те остават на хартия, пожелателни, нереализуеми. Категоричен образец са правата и свободи на жителите, закрепени в Конституцията. Според Основния закон, българите би трябвало да живеят в обществена и правова страна, която само би могла да обезпечи тъждество на жителите пред закона и спазването на всички конституционни права. Но с цел да бъде една страна обществена и да може да подсигурява обществените права на своите жители тя би трябвало да разполага с развита стопанска система, каквото България няма.
Безпрецедентното обедняване на голямата част от обществото за сметка на невижданото замогване на обособени лица при неолибералния модел на ръководство е съществена спънка у нас за гарантиране равенството пред закона. Социалното неравноправие ражда неравноправие в правата. Упражняването на правото от ден на ден се трансформира в привилегия по заможен симптом.
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Неолибералният парламентаризъм е един от най-ефективните тоталитарни принадлежности на ръководещото статукво против представителната народна власт, правата и главните свободи на жителите, инструмент за разграждане на страната, нацията и обществото и като такова съставлява първостепенна заплаха за обществото.
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Част II
Неолибералната характерност на ЗСУ
ЗСУ бе представян от своите създатели като средство за модернизиране и подсилване на обществената сфера. Под претекст освобождение от „ задушаващата “ роля на страната, обществената сфера беше още повече смутена по типичния неолиберален код.
ЗСУ легитимира прехвърлянето на функционалностите на страната по оказване на обществена поддръжка към Неправителствени организации като снабдители на обществени услуги. Така в обществената политика бе импортиран насилствен търговски детайл. По един „ пост-съвременен “ метод, заплащането на тези услуги бе предоставено на страната и общините, което облекчи доставчиците на услуги да събират своите такси. Така обществените услуги станаха едни от най-привилигированите услуги, чието възнаграждение е обезпечено от страната и общините, за разлика от всички останали услуги, които се заплащат от ползвателите. Това „ изобретение “ с нищо не усъвършенства обществената сфера, единствено направи обществената поддръжка двойно по-скъпа.
С това бе нанесен следващия неолиберален удар по обществото, този път в обществената сфера.
Неправителствени организации по формулировка не са орган за осъществяване политики, само че с новите пълномощия и източници за финансиране от държавния и общинските бюджети. Но ЗСУ им даде съществени принадлежности за нейното ориентиране. Те обаче нямат нито потенциала, нито фрагментите, нито финансирането, нито експертизата на страната. Отдръпването на страната и общините от присъщите им функционалности оголи обществената сфера и остави популацията на цели райони действително без съответна поддръжка.
Неолиберални характерности на законодателството в региона на образованието и опазването на здравето.
Действащото българско законодателство от дълго време одобри неолибералните постулати. В резултат частният бизнес измести страната в региона на опазването на здравето и образованието. Болниците бяха превърнати в търговски сдружения, а детските градини и учебни заведения - в обичана доходоносна сфера на частния бизнес. В резултат на това, системата на всеобщо, налично и относително равно за всички опазване на здравето, бе унищожена и сменена с кастова здравна система. В просветителната сфера качественото обучение се трансформира от всеобщо право в неолиберална привилегия за лица с по-висок веществен статус. Частните детски градини, учебни заведения и Университети, като Нов български университет, остават недостъпни за огромната част от деца, възпитаници и студенти.
Неолиберални характерности на интернационалните контракти, утвърдени от Народното събрание
Неолибералният парламентаризъм необятно отвори вратата за нахлуване на неолибералните постулати в националното законодателство през интернационалните контракти. От 1997г. насам, с избора на 38-то Народно заседание, в българския парламент се образува стабилно неолиберално болшинство. Това разреши през този интервал от 25 години Народно събрание да ратифицира стотици интернационалните контракти с сходно наличие.
С най-дълбоки последствия в това отношение бяха договорите за присъединение на България към Европейски Съюз и СТО. В хода на договарянията за присъединение към Европейски Съюз България беше заставена да приема отговорности, които радикално трансформираха нейната икономическа и социална сфера. Показателни в това отношение бяха главите, по които бяха водени договарянията – Свободно придвижване на капитали, Свободно придвижване на хора, Социална политика и претовареност, Политика на конкуренция, Данъчна политика, Земеделие, Индустриална политика, Икономически и валутен съюз, Митнически съюз, Финансов надзор и други Аналогични бяха и 27-те съглашения за СТО – изключително Споразумението за търговия с услуги, Споразумение за селското стопанство, Споразумението на дотациите, Споразумението за спокойно решение на търговски разногласия и всички останали.
Тези контракти и съглашения имат общ неолиберален подтекст, който се показва в събаряне на държавните ограничавания пред свободата на търговията. Подобна икономическа тактика е пагубна за всяка неконкурентна стопанска система като българската.
Втори огромен интернационален източник на неолиберално наличие са интернационалните контракти в региона на правата на индивида и главните свободи. В тази сфера в последните 2-3 десетилетия се следи същински неолиберален десант, както посредством изменение на съществуващи интернационалните контракти, по този начин и посредством приемане на искрено неолиберални правни принадлежности като Споразумението на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение (Истанбулската конвенция), Международния компакт за миграция,проекта за Споразумение за взаимно признание на родителството на Европейски Съюз.
Неолиберално наличие се постанова и посредством интернационалните търговски съглашения в трите им разновидности: съглашения на свободна търговия, съглашения за икономическо партньорство, съглашения за асоциирано участие, Споразумението Трансатлантическо партньорство за търговия и вложения ТПТИ сред Европейски Съюз и Съединени американски щати – клаузата за частния арбитраж при търговски разногласия, Договорите за отбрана на вложенията, и други Пакта „ Мобилност “ на Европейски Съюз – наименуван Пакта „ Макрон “ и други Обща линия на тези интернационалните контракти е стремежът за намаляване ролята на националната страна и подчиняването й на интернационалните обединявания, ръководени от частния интерес на световния бизнес.
Носители на неолибералния парламентаризъм в Народно събрание са образуваните след 1989г. парламентарни партии и обединения. Показателно за тях е присъединяване им в парламентарните фракции в Екологичен потенциал. Членове на неолиберални фракции са Движение за права и свободи и ГЕРБ. Те реализират постулатите на неолиберализма както в българското Народно събрание, по този начин и в Екологичен потенциал. Ето по какъв начин формулира тези постулати водачът на една от тях на 09.01.2013г. на VIII Национална конференция на своята партия. Цитирам „ Националната страна отмира… Вместо монолитното единение на модернизма ще имаме модерността на постмодернизма. Вместо съвършената сигурност на страната, ще имаме независимост и отговорността на институциите “. Зад псевдонаучността на израза „ модерност на постмодернизма “ наднича неолибералната тактика за маргинализиране на страната и увеличаване ролята на частния капитал.
ФАСАДНА СЪЩНОСТ
Неолибералният парламентаризъм е фасада на политическата и икономическата власт на ръководещото малцинство. Той е опит да се придаде допустим тип на една политика, която действително лимитира правата и свободите на жителите. Реалният парламентаризъм е сменен с политически спектакъл. Независимо от разпределението на депутатските места, без значение включването на едни и други партии в парламентарното болшинство, законодателната активност като цяло постоянно е в несъгласие с ползите на по-голямата част от обществото.
Парламентарният неолиберализм обезправява индивида, групата, нацията, тъй като пази непознати ползи. Достатъчни са даже единствено два образеца: решението на Народно събрание за събаряне на ембаргото върху импорт и пренос на украинско зърно през територията на България и стачката на българските зърнопроизводители, както и разбиването на националната енергетика посредством затварянето на първите 4 блока на АЕЦ Козлодуй и неуспеха на построяването на втора АЕЦ в Белене.
Един от безспорните образци за фасадност на българския парламентаризъм е Законът за референдумите. Приет 2009г. по искане на Европейска комисия, този закон до момента е бил употребен 39 пъти, само че по него нито един път не е извършен референдум. През 2023г., в България бяха подхванати 4 начинания за референдуми и нито една от тях не беше сполучлива. Дори в тази ситуация с Референдума за влизането в еврозоната на Политическа партия „ Възраждане “, който съумя да извърши законовите условия за събрани най-малко подписи, Народно събрание не позволи провеждането на референдум. Фасадността на този закон е повече от красноречива.
ФРАГМЕНТАРНА ПРЕДСТАВИТЕЛНОСТ
Неолибералният парламент по формулировка е инструмент за отбрана ползите на малцинството против ползите на болшинството. В него инженерно основани с непозната помощ парламентарни болшинства „ окупират “ законодателната власт и организира законодателна активност в полза на инженерите-създатели, вместо в полза на обществото. В този смисъл той е директно отричане на представителната народна власт.
Фрагментарността на представителството в Народното събрание е директна последица от два съществени фактора: ниската изборна интензивност и скъпата изборна акция. В България изборната интензивност съвсем в никакъв случай не надвишава 50% от гласоподавателите, т.е. над половината гласоподаватели не са показани в българския парламент. Така да вземем за пример, на парламетарните избори тази година изборната интензивност беше 40.69%, а на локалните избори 39.41%. Това са формалните данни, а в случай че се проучват действителните данни, то статистиката ще бъде още по-разочароваща.
Освен това, за сполучливо осъществяване на изборната акция са нужни средства, които не са по опциите на обособена група жители или дребни партии. Партиите с сполучливи изборни акции към този момент изразходват по няколко милиона лв..
Важна причина за фрагментарността на Народното събрание е Законът за политическите партии. Той дава опция за относително елементарно основаване и вписване на политическа партия, което раздробява изборната маса на дребни елементи с ниска политическа тежест. С гласовете на 15-16 % от гласовете на електората, се печелят избори и се основава изпълнителна и законодателна власт. Съчетанието на висока фрагментарност с ниската изборна интензивност осъжда неолибералния парламент на политическа нефункционалност.
ЗАВИСИМОСТИ НА ДЕПУТАТСКИЯ КОРПУС ОТ ВЪНШНИ ФАКТОРИ – КОПОРАТИВНА И ЧУЖДА ЗАВИСИМОСТ
Неписано предписание в неолибералния парламент е зависимостта на депутатите. Тя всекидневно насочва активността на неолибералния парламент в полза на обособени групи и прослойки. Основният инструмент на покоряване на депутатите на непознато въздействие е лобизмът, политически и стопански. Лобизмът трансформира властта на парите в най-мощният независим парламентарен фактор, който не е организиран нито в конституцията нито в закона.
Партиите в неолибералния парламент работят като стопански сътрудници на един или различен бизнес. Използвайки Народното събрание те подкопават властта на държавните институции и ги подчиняват на властта на бизнеса. Примерите са повече, в сравнение с ни разрешава времето да ги изброяваме.
Зависимостите на депутати всъщност са отричане на представителната народна власт, тъй като я трансформират в стока със своя цена. Така да вземем за пример, Екологичен потенциал е обраснал с лобистки групи и самостоятелни лобисти. Благодарение на тях Екологичен потенциал сътвори общностно право в полза на огромния бизнес, а не на жителите на 27-те страни от Европейски Съюз.
У нас, макар неналичието на закон за лобизма, явлението стана известно под наименованието „ обръч от компании “ към парламентарно показаните партии. Депутатите и цели групи са подложени на политически и стопански напън, съпроводен с комисионни за приемането на едни или други законови актове. Най-влиятелните лобисти са икономическите групировки и непознатите посолства. В тази роля е и Европейски Съюз, която слага законодателни условия за разпределяне на една или друга финансова помощ, както в тази ситуация с Плана за развиване и резистентност. По този метод бяха признати редица законодателни актове в Народно събрание през последните 34 години – законите за приватизацията, закона за енергетиката, законите за бюджета, законите за държавните поръчки, законът за обществените услуги и стотици други. В огромна степен, по този начин се одобряват и законите за правосъдната власт, 5-те закона за изменение и допълнение на Конституцията.
Прикрит лобизъм в неолибералния парламент реализира и мрежата от Неправителствени организации с задгранично финансиране. Познатият инструмент за секване на тяхното развращаващо въздействие върху Народното събрание е така наречен закон за задграничните сътрудници. Такъв закон у нас обаче не може да бъде признат, тъй като той би лимитирал източниците на финансиране и политическо въздействие от чужбина, а за множеството партии, те са изискване за тяхното битие. Поради това, Народно събрание неодобрява законопроектите на „ Възраждане “ за задграничния сътрудник.
ВСЕ ПО-НИСКО ПРОФЕСИОНАЛНО НИВО НА ЗАКОНОТВОРЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ
Неолибералният парламент като предписание се запълва с хора без политически опит. Това се прави десетилетия наред напълно умишлено. Целта е да се обезпечи партийна дисциплинираност и категорично осъществяване на волята на управлението на партийните групи.
Това обаче несъмнено проваля законодателната активност, обрича я на импровизации и неприятни резултати. Вече никого не учудва одеве признат закон още на идващия ден да бъде внасян още веднъж за изменение и допълнение поради явни недомислици. Последният сходен образец беше Закона за отбрана от домашно принуждение с комичното определение на понятието „ домашно принуждение “.
Поради ниската професионална склонност на депутатите, неолибералният парламент постоянно нарушава Конституцията и законите, което все по-често основава работа на Конституционния съд. Основна жертва на това събитие е законодателството.
НЕРАВЕНСТВОТО ПРЕД ЗАКОНА ПРИ ПРИЛАГАНЕ ПРАВАТА И ОСНОВНИТЕ СВОБОДИ НА ГРАЖДАНИТЕ
Дотолкова доколкото правата на индивида са стопански детерминирани, при невисок стандарт на живота те остават на хартия, пожелателни, нереализуеми. Категоричен образец са правата и свободи на жителите, закрепени в Конституцията. Според Основния закон, българите би трябвало да живеят в обществена и правова страна, която само би могла да обезпечи тъждество на жителите пред закона и спазването на всички конституционни права. Но с цел да бъде една страна обществена и да може да подсигурява обществените права на своите жители тя би трябвало да разполага с развита стопанска система, каквото България няма.
Безпрецедентното обедняване на голямата част от обществото за сметка на невижданото замогване на обособени лица при неолибералния модел на ръководство е съществена спънка у нас за гарантиране равенството пред закона. Социалното неравноправие ражда неравноправие в правата. Упражняването на правото от ден на ден се трансформира в привилегия по заможен симптом.
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Неолибералният парламентаризъм е един от най-ефективните тоталитарни принадлежности на ръководещото статукво против представителната народна власт, правата и главните свободи на жителите, инструмент за разграждане на страната, нацията и обществото и като такова съставлява първостепенна заплаха за обществото.
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ