Солидарността на споделената травма: Де-ексцепционализиране на Газа
„ Изживявам от О’Хеър. Всеки път, когато аероплан лети над мен през нощта, ръцете ми треперят. Търся място, където да се скрия. А по-късно и сирените – сирените на полицията и колите за спешна помощ. Знам, че ги няма, само че имам възприятието, че бойците са тъкмо пред прозорците. Гледахме ги по какъв начин се разхождат нагоре-надолу по пътя до къщата на баба ми и дядо ми и не трябваше да споделяме нищо. Те тормозеха всички, биеха хора, в това число дядо ми. Трябваше да останем вътре. Братовчед ми беше погубен “, ми сподели моят пациент предишния ноември по време на психотерапевтична сесия в Чикаго, дом на най-голямата популация от палестински хора в Съединените щати. „ Не съм се чувствал по този начин, не съм имал сходни кошмари от дете. “
Откакто израелските бомбардировки и нахлуването в Газа започнаха предишния октомври, се появи дълго тлеещо световно придвижване, изключително от Глобалния юг, в символ на взаимност с палестинския народ. Най-малко десетки милиони хора минаха през градовете по света в символ на митинг против осъществения...
Прочетете целия текст »
