Кои са правните основния за членство в Еврозоната
Изискването за промени за върховенството на правото и закона е неповторимо за България изискване за участие в Еврозоната. Количествените и парично-технически критерии за участие евентуално ще бъдат достигнати от София в обозримо бъдеще. Тогава таман правните условия ще минат преди всичко.
“Парите, несъмнено, са една от няколкото съществени публични институции. Другите са частната благосъстоятелност, върховенството на правото и свободата на размяната. Всека от тях е нужна за икономическия благополучие ”
Питър Бетки. Пари и господство на закона (2021)
България има необикновен ангажимент, който звучи по този начин: „ да продължи да ползва огромни промени, стартирани в правосъдната система и в битката с корупцията и проведената престъпност (…), поради смисъла им за стабилността и целостта на финансовата система. “
Формално видяно той произтича от третата група учредения за приемане на нови страни в Еврозоната - “ ”. Другите две групи критерии, “ за конвергенция ” и “Валутен механизъм ”, са по-конкретни, на процедура общоизвестни и най-често обсъждани, както в тясно професионален, по този начин и в предопределен за необятната аудитория формат.
Абстрактността на третата “група “ критерии не е инцидентна. Ето формулировката:
“Кандидатите … би трябвало също по този начин да подсигуряват, че националното им законодателство е съвместимо с Договора [за действие на Европейски Съюз бел. ред.] и с Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка ”. Защото “и в Договора и в Устава е открита независимостта на централните банки ”.
Според конституцията на България (чл. 5, алинея 4) и контракта за участие на България в Европейски Съюз, Договор за функционирането на Европейския съюз и Договора за Европейски Съюз са част от законите на страната негов Цитираната дефиниция на “правното доближаване ” в действителност изисква свидетелства и гаранции за сходство на вътрешните законови правила и процедурни практики на ЕЦБ и системата на банките на Съюза.
Свидетелствата и гаранциите могат да се поясняват както общо, по този начин и в детайлности.
Независимостта на централните бланки
Точният прочит на и духа и буквата на (претърпял 27 промени и допълнения от юни 1997 до март 2024 г.) може да се счита, че и вероятността за присъединение към еврозоната и независимостта на Българска народна банка са в цялостно сходство с цитираните документи.
Например условията на член 119, алинея 3 от Договор за функционирането на Европейския съюз за “стабилни цени, здравословни обществени финанси и парични условия и резистентен платежен баланс ” се извършват добре както от Българска народна банка, по този начин и от държавните управления на България. Това е по този начин заради очевидното събитие, че Българска народна банка не може да финансира държавното управление, банките или да дефинира разменния курс на лв..
Изискването на член 130 от същия контракт е органите на парична политика и ЕЦБ да не търсят по никакъв метод “указания от институции, органи, служби или организации на Съюза от което и да е държавно управление на държава-членка или от всеки различен обществен орган ”, т.е. условието за самостоятелност на централните банки също е спазено от Българска народна банка. Тя единствено един път е обсъждала с държавното управление и политическите партии въпрос на банковата политика - във връзка “случилото се ” (фразата е от уводните думи на гуверньора на Българска народна банка на срещата) с Корпоративна комерсиална банка на 29 юни 2014 година
Следва да се означи обаче, че при формулирането на главната цел на паричната политика на системата централни банки на Съюза и ЕЦБ ( “първостепенна цел е поддържането на ценова непоклатимост ”), може да има и има известно двусмислие.
Следващото изречение ( “без да визира ценовата непоклатимост ” системата поддържа “общите стопански политики на Съюза с оглед да способства за постигането на неговите цели ”, посочени в член 3 от Договора за Европейски Съюз и цитираните нагоре правила на член 119, алинея 3).
А член 3 от Договора за Европейски Съюз допуска:
а) пробутване на спокойно съдействие и отбрана на полезностите на Европейски Съюз ( “човешкото достолепие, на свободата, демокрацията, равенството, правовата страна - в британския вид стои не “правова страна ”, а “rule of law ”), както и на зачитането на правата на индивида, в това число правата на лицата, които принадлежат към малцинства ”);б) “поддържане на вътрешен пазар, с стабилно развиване, уравновесен стопански напредък и ценова непоклатимост, мощно конкурентна обществена пазарна стопанска система, ориентирана към цялостна претовареност и обществен напредък, както и високо равнище на отбрана и възстановяване на качеството на околната среда, насърчавайки научния и софтуерния напредък;в) основаване на стопански и паричен съюз, учреден на еврото;г) в връзките с останалия свят да се прокарват полезностите на съюза и да се поддържат Целите на стабилно развиване на Организация на обединените нации.
По мотив “а ” е забавно е да се отбележат особеностите на българският вид на превода на този контракт.
Вместо “върховенство на правото ” в него се приказва за “правова страна ”. В стеснен смисъл на термина, тази наредба може да се пояснява като налагане на правила от страната, без значение дали се съблюдават правата на хората.
Най-близко до българското пояснение е това в немския вид на контракта: Rechtsstaatlichkeit, т.е. “правовост на страната ”, не Rechtssttat ( “правова страна ”). Близки до българския, само че разнообразни по смисъл са разновидностите на испански, италиански, словашки, словенски, френски, хърватски и чешки. В тях безусловно преведено става дума за “държава на законите ”.
Системата на централните банки и ЕЦБ не търсят упътвания от политическите органи на Съюза и държавните управления на страните членки
Независимо обаче от тълкуването на тези разпореждания, общият им смисъл смисъл е, че системата на централните банки и ЕЦБ не следва да търсят упътвания от политическите органи на Съюза и държавните управления на страните членки.
В същото време от централните банки се изисква или най-малко се чака да се преценяват (и даже са длъжни да съобразяват) с необятен политики и политически условия.
Практика на използването
В чисто монетарно-политически проект, следните механически, стопански и други политики биват вземани поради:
разширение на паричното предложение в сходство с планувания стопански растеж;Политики за “спасяване ” на платежни салда, държавни задължения и банки, в това число посредством “разпределя на риска ” световно, т.е. в сътрудническо с МВФ и основаване на и съответните му “механизъм ” и фонд за финансова стабилност;Намерения, обосновавани в документи на ЕЦБ, изключително след срещата на ЕЦБ в Рига през 2018 г.) за поддръжка на “конкурентни ” инициативи и браншове, политики от рода на предотвратяването на климатични промени и други сходни.
Тези политики в някакво комбиниране и в отговор на политиките на други централни банки (най-вече Федералния резерв), предопределиха поддържането от ниски, от време на време негативни лихви от страна на ЕЦБ.
ЕЦБ се върна към поддържане на ценова непоклатимост
В последна сметка обаче, в резултат на инфлационния напън след Ковид-19 и първичните резултати от пренареждането на каналите за доставка на енергийни запаси в резултат на войната на Руската федерация против Украйна, политиката на ЕЦБ се върна към поддържане на ценова непоклатимост. По мотив този рационален завой на ЕЦБ са вероятни мнения дали можеше по-добре и по-рано. Но те не са предмет на сегашното размишление.
Къде попада България
Политическата конюнктура и обичаи принуждават държавните управления и политическите партии у нас да не обръщат внимание на комплицираните условия към страната за господство на правото, за де се реализира по някакъв метод участието в Еврозоната.
Този метод може в действителност да докара България до участие паричния съюз на еврото
Практиката на използване на двата упоменати тук контракта дава известни учредения, че този метод може в действителност да докара България до участие паричния съюз на еврото. Буквалната дефиниция на изискването въпреки всичко страната “да продължи ” съответните промени.
Факт е, че тъкмо такова продължение ѝ се случва. Често в темп “крачка напред, две обратно ”. Но този факт не анулира събитието, че в последна сметка приемането на дадена страна в зоната на еврото е решение на съвета на министрите на финансите на Европейски Съюз.
За да бъде взето такова решение, България следва да има добър образ освен в количествените и парични критерии за участие. Включително по геополитическите тежнения ръководещите България политици. Например техните пируети във връзка войната на Русия е доста евентуално да дефинират решението на членовете на зоната от балтийските страни.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
“Парите, несъмнено, са една от няколкото съществени публични институции. Другите са частната благосъстоятелност, върховенството на правото и свободата на размяната. Всека от тях е нужна за икономическия благополучие ”
Питър Бетки. Пари и господство на закона (2021)
България има необикновен ангажимент, който звучи по този начин: „ да продължи да ползва огромни промени, стартирани в правосъдната система и в битката с корупцията и проведената престъпност (…), поради смисъла им за стабилността и целостта на финансовата система. “
Формално видяно той произтича от третата група учредения за приемане на нови страни в Еврозоната - “ ”. Другите две групи критерии, “ за конвергенция ” и “Валутен механизъм ”, са по-конкретни, на процедура общоизвестни и най-често обсъждани, както в тясно професионален, по този начин и в предопределен за необятната аудитория формат.
Абстрактността на третата “група “ критерии не е инцидентна. Ето формулировката:
“Кандидатите … би трябвало също по този начин да подсигуряват, че националното им законодателство е съвместимо с Договора [за действие на Европейски Съюз бел. ред.] и с Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка ”. Защото “и в Договора и в Устава е открита независимостта на централните банки ”.
Според конституцията на България (чл. 5, алинея 4) и контракта за участие на България в Европейски Съюз, Договор за функционирането на Европейския съюз и Договора за Европейски Съюз са част от законите на страната негов Цитираната дефиниция на “правното доближаване ” в действителност изисква свидетелства и гаранции за сходство на вътрешните законови правила и процедурни практики на ЕЦБ и системата на банките на Съюза.
Свидетелствата и гаранциите могат да се поясняват както общо, по този начин и в детайлности.
Независимостта на централните бланки
Точният прочит на и духа и буквата на (претърпял 27 промени и допълнения от юни 1997 до март 2024 г.) може да се счита, че и вероятността за присъединение към еврозоната и независимостта на Българска народна банка са в цялостно сходство с цитираните документи.
Например условията на член 119, алинея 3 от Договор за функционирането на Европейския съюз за “стабилни цени, здравословни обществени финанси и парични условия и резистентен платежен баланс ” се извършват добре както от Българска народна банка, по този начин и от държавните управления на България. Това е по този начин заради очевидното събитие, че Българска народна банка не може да финансира държавното управление, банките или да дефинира разменния курс на лв..
Изискването на член 130 от същия контракт е органите на парична политика и ЕЦБ да не търсят по никакъв метод “указания от институции, органи, служби или организации на Съюза от което и да е държавно управление на държава-членка или от всеки различен обществен орган ”, т.е. условието за самостоятелност на централните банки също е спазено от Българска народна банка. Тя единствено един път е обсъждала с държавното управление и политическите партии въпрос на банковата политика - във връзка “случилото се ” (фразата е от уводните думи на гуверньора на Българска народна банка на срещата) с Корпоративна комерсиална банка на 29 юни 2014 година
Следва да се означи обаче, че при формулирането на главната цел на паричната политика на системата централни банки на Съюза и ЕЦБ ( “първостепенна цел е поддържането на ценова непоклатимост ”), може да има и има известно двусмислие.
Следващото изречение ( “без да визира ценовата непоклатимост ” системата поддържа “общите стопански политики на Съюза с оглед да способства за постигането на неговите цели ”, посочени в член 3 от Договора за Европейски Съюз и цитираните нагоре правила на член 119, алинея 3).
А член 3 от Договора за Европейски Съюз допуска:
а) пробутване на спокойно съдействие и отбрана на полезностите на Европейски Съюз ( “човешкото достолепие, на свободата, демокрацията, равенството, правовата страна - в британския вид стои не “правова страна ”, а “rule of law ”), както и на зачитането на правата на индивида, в това число правата на лицата, които принадлежат към малцинства ”);б) “поддържане на вътрешен пазар, с стабилно развиване, уравновесен стопански напредък и ценова непоклатимост, мощно конкурентна обществена пазарна стопанска система, ориентирана към цялостна претовареност и обществен напредък, както и високо равнище на отбрана и възстановяване на качеството на околната среда, насърчавайки научния и софтуерния напредък;в) основаване на стопански и паричен съюз, учреден на еврото;г) в връзките с останалия свят да се прокарват полезностите на съюза и да се поддържат Целите на стабилно развиване на Организация на обединените нации.
По мотив “а ” е забавно е да се отбележат особеностите на българският вид на превода на този контракт.
Вместо “върховенство на правото ” в него се приказва за “правова страна ”. В стеснен смисъл на термина, тази наредба може да се пояснява като налагане на правила от страната, без значение дали се съблюдават правата на хората.
Най-близко до българското пояснение е това в немския вид на контракта: Rechtsstaatlichkeit, т.е. “правовост на страната ”, не Rechtssttat ( “правова страна ”). Близки до българския, само че разнообразни по смисъл са разновидностите на испански, италиански, словашки, словенски, френски, хърватски и чешки. В тях безусловно преведено става дума за “държава на законите ”.
Системата на централните банки и ЕЦБ не търсят упътвания от политическите органи на Съюза и държавните управления на страните членки
Независимо обаче от тълкуването на тези разпореждания, общият им смисъл смисъл е, че системата на централните банки и ЕЦБ не следва да търсят упътвания от политическите органи на Съюза и държавните управления на страните членки.
В същото време от централните банки се изисква или най-малко се чака да се преценяват (и даже са длъжни да съобразяват) с необятен политики и политически условия.
Практика на използването
В чисто монетарно-политически проект, следните механически, стопански и други политики биват вземани поради:
разширение на паричното предложение в сходство с планувания стопански растеж;Политики за “спасяване ” на платежни салда, държавни задължения и банки, в това число посредством “разпределя на риска ” световно, т.е. в сътрудническо с МВФ и основаване на и съответните му “механизъм ” и фонд за финансова стабилност;Намерения, обосновавани в документи на ЕЦБ, изключително след срещата на ЕЦБ в Рига през 2018 г.) за поддръжка на “конкурентни ” инициативи и браншове, политики от рода на предотвратяването на климатични промени и други сходни.
Тези политики в някакво комбиниране и в отговор на политиките на други централни банки (най-вече Федералния резерв), предопределиха поддържането от ниски, от време на време негативни лихви от страна на ЕЦБ.
ЕЦБ се върна към поддържане на ценова непоклатимост
В последна сметка обаче, в резултат на инфлационния напън след Ковид-19 и първичните резултати от пренареждането на каналите за доставка на енергийни запаси в резултат на войната на Руската федерация против Украйна, политиката на ЕЦБ се върна към поддържане на ценова непоклатимост. По мотив този рационален завой на ЕЦБ са вероятни мнения дали можеше по-добре и по-рано. Но те не са предмет на сегашното размишление.
Къде попада България
Политическата конюнктура и обичаи принуждават държавните управления и политическите партии у нас да не обръщат внимание на комплицираните условия към страната за господство на правото, за де се реализира по някакъв метод участието в Еврозоната.
Този метод може в действителност да докара България до участие паричния съюз на еврото
Практиката на използване на двата упоменати тук контракта дава известни учредения, че този метод може в действителност да докара България до участие паричния съюз на еврото. Буквалната дефиниция на изискването въпреки всичко страната “да продължи ” съответните промени.
Факт е, че тъкмо такова продължение ѝ се случва. Често в темп “крачка напред, две обратно ”. Но този факт не анулира събитието, че в последна сметка приемането на дадена страна в зоната на еврото е решение на съвета на министрите на финансите на Европейски Съюз.
За да бъде взето такова решение, България следва да има добър образ освен в количествените и парични критерии за участие. Включително по геополитическите тежнения ръководещите България политици. Например техните пируети във връзка войната на Русия е доста евентуално да дефинират решението на членовете на зоната от балтийските страни.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ