4 олимпийци, които станаха по-известни извън спорта
Изисква се голямо количество упорита работа, с цел да станеш олимпиец и още по-голямо изпитание да застанеш на подиума с орден на врата. И въпреки всичко след първата съвременна олимпиада през 1896 година, шепа състезатели са съумели да се откроят и с премия на Игрите, и в някакво друго занятие. Нека забележим някои от тях.
Роден в Ню Йорк през 1886 година, Джей Джей Астор идва в Англия със фамилията си 5 години по-късно. Той извървя същия път като доста от елита на страната – Итън, Оксфорд и гвардейците. Но Астор реализира отличие на Олимпийските игри в Лондон през 1908 година, като печели бронз на сингъл на Ракети (разновидност на тениса) и злато дружно с колегата си Вейн Пенел на двойки. Всъщност от Астор се изисква да завоюва единствено един мач за бронзовия орден.
След Игрите в Лондон Астор служи като адютант на вицекраля на Индия и по-късно взе участие в Първата международна война. След спора Астор – изгубил десния си крайник – става народен представител от Дувър от 1922 до 1945 година Той също по този начин служи като основен притежател на The Times в продължение на доста години, а в края на 30-те години е президент на Marylebone Cricket Club (MCC) и член на общия съвещателен съвет на British Broadcasting Corporation (BBC). Умира през 1971 година, откакто одобри званието 15 години по-рано.
Родена в положително семейство през 1923 година, Гладис Олив Джепсън-Търнър е единствено на 12, когато към този момент се пързаля на Зимните олимпийски игри през 1936 година в Гармиш-Партенкирхен, Бавария. По-късно тя си спомня, че всички участници са били инструктирани да отдадат нацистки привет, преди да стъпят на леда.
Джепсън-Търнър приключва 16-а в надпреварата по фигурно пързаляне при дамите. Но на идната година тя приема театралното име „ Белита “ и печели овации за ролята си в „ Rhapsody on Ice “ на Клод Лангдън. Tова е началото на една блестяща кариера за красивата русокоска и при започване на 40-те години на предишния век тя се мести в Холивуд, където договорът й с Allied Artists й носи 2000 $ на седмица.
Описана като „ една от най-хубавите звезди на холивудските боксофис “, Белита се появява във филми дружно с Кларк Гейбъл и Джийн Кели, преди да се отдръпна от шоубизнеса през 1956 година „ Мразех леда. Мразех студа, миризмата, всичко към кънките “, признава тя след това. В по-късните си години ръководи култивиран център в западен Лондон, преди да се пенсионира във Франция, където почива през 2005 година
„ Кралят на народа “, както Олаф V е прочут на поданиците си, завоюва злато по ветроходство за Норвегия на Олимпийските игри в Амстердам през 1928 година Престолонаследник по това време, Олаф се състезава в клас 6 метра и е капитан на четиричленен екипаж, с който приключва пред Дания и Естония.
След нацистката инвазия в Норвегия през 1940 година, Олаф непринудено желае да бъде отпред на съпротивата. Тази концепция бързо е отхвърлена от татко му, крал Хокон VII, и вместо това Олаф бяга в Лондон, където предвожда норвежците, които са били принудени да избягат от страната си. Впоследствие е назначен за шеф на защитата в държавното управление на Норвегия в заточение.
Той наследява татко си като крал през 1957 година и ръководи до гибелта си през 1991 година на 87-годишна възраст. Олаф е доста обичан от норвежците и когато Норвежката телевизионна корпорация кара феновете да изберат своя „ норвежец на 20 век “, кралят победи още веднъж.
Роден в Индия през 1877 година в семейство на английски родители, Причард е звездата на спринта в Бенгалия в края на 19 век, като печели купата на провинцията на 100 м седем поредни години. Той също е добър футболист (и секретар на Индийската футболна асоциация), само че точно качествата му в леката атлетика го водят на Олимпийските игри в Париж през 1900 година, където се състезава за Индия и завоюва сребро на 200 м с време от 22,6 секунди, както и орден от същия материал във към този момент несъществуващите 200 м с трудности. Така той става първият роден в Азия олимпиец с орден.
Причард се открива в Лондон през 1905 година и през идната година се заема с актьорско майсторство. Доказвайки се, че е натурален театрал, той става звезда на Уест Енд и на Бродуей, а през 1915 година прави своя дебют на сребърния екран в „ After Dark “. Под театралното име Норман Тревър той взе участие в общо 28 кино лентата, преди да почине от „ мозъчна болест “ – през днешния ден считана за заболяването на Алцхаймер – през 1929 година
