Изходът на конфликта ще предопредели дали дългосрочно ще се увеличат

Изходът на спора ще предопредели дали дълготрайно ще се усилят разноските за превоз и дали ще се усложнят веригите за доставки
Цените на горивата зависят от интернационалния спор и световните пазари. Най-оптимистичен е сюжетът цените да се върнат на към 80 $ за барел в границите на 3 месеца, след определяне на постоянна рамка за съгласие сред воюващите страни. Това сподели някогашният енергиен министър Александър Николов в студиото на „ Офанзива с Любо Огнянов “.

Николов предизвестява, че изходът на спора ще предопредели дали дълготрайно ще се усилят разноските за превоз и дали ще се усложнят веригите за доставки. 

Той разкритикува забавянето на дейностите на служебния кабинет: „ Най-големият проблем е, че се загуби доста време, като се убеждаваше обществото, че всичко е наред. Бавенето основава проблеми в ръководството на енергийния бранш “, разяснява още той.

Николов изясни, че намаляването на акциза и отлагането на толтаксите могат отчасти да подтиснат повишението на цените на храните, само че резултатът е стеснен поради огромното количество интернационален превоз, което употребява българската мрежа, и което не се компенсира дейно в бюджета. „ Печелят директните съперници от други страни, а българските компании остават с лимитирана изгода “, счита специалистът.

Той разяснява част от пакета от обезщетения за общо 100 милиона евро, разгласен от държавното управление. Според него, въпросът дали ограниченията са добре уравновесени не е еднопосочен. „ Добра ли е тази мярка? Много черно-бял въпрос. Но за мен не е навременна “, изясни Николов.

Той акцентира, че основен проблем е източникът на средствата. „ Ако се прави паралел с 2022 година, тогава системата генерираше средства сама, без да натоварва държавния бюджет и без потребност от увеличение на дълг. Сега това не е реалност “, счита Николов. Според него вярното използване на сходни ограничения е допустимо единствено в случай че базовите запаси са подсигурени, конкурентността е непокътната и мощностите работят на цялостен потенциал, което все още липсва.

Николов разяснява и опцията средствата да дойдат от нарасналите доходи на държавните сдружения. Той означи, че прекъсването на износа от българските рафинерии води до фрапантно понижаване на техните доходи, изключително при пазар с високо търсене и високи цени, в това число от прилежащи страни. „ Това е необработен буфер, който вместо да се осъществя доходи, води до бъдеща задлъжнялост “, означи специалистът.

Въпросът дали ограничението на износа пази българските консуматори, съгласно Николов, има своето пояснение. Цените на горивата в България са по-ниски от тези в прилежащите страни и Германия. Основните аргументи са съществуването на личен индустриален потенциал и ниските равнища на акцизи и Данък добавена стойност спрямо останалите страни от Европейски Съюз. „ Защитата на вътрешния пазар може да е ефикасна, когато става въпрос за вътрешна консумация, а не за експорт. Крайно време е тези, които приказват за положителни ограничения за стопанската система, да схванат разликата сред вътрешна консумация и експорт, тъй като не е изключително комплицирано “, прикани Николов.

Бившият енергиен министър разяснява и друга част от ограниченията, оповестени от Трайчо Трайков за подкрепяне на енергийната промишленост. Според новия механизъм, тези компании могат да получат помощ до 50% при цени над 63 евро за мегаватчас, до момента в който за останалите ценовата граница е 122 евро. Николов дефинира тази стъпка като „ прекомерно великодушна “, само че натъртва на няколко основни казуса: „ Не е ясно дали системата разполага с нужните средства за подкрепяне. Не е посочено кои промишлености и на какви условия ще се подкрепят, нито има критерии за енергийна успеваемост “. И акцентира, че целта би трябвало да е отбягване на „ разпределяне на пари на калпак “.

Според Александър Николов светът е в развой на съществено геоикономическо пренареждане, което ще има най-тежки последствия за Европа. Основният риск пред европейската стопанска система за него е комбинацията от високи енергийни цени и спад в индустриалната интензивност. Според Николов най-вероятният сюжет не е просто криза, а стагфлация - комбиниране от слаб напредък и висока инфлация.

Особено уязвими са „ моторите “ на европейската стопанска система – огромните индустриални страни. В същото време той уточни, че Централна и Източна Европа може да играе стабилизираща роля, с помощта на по-гъвкави търговски връзки и по-добра адаптивност към новите условия.

Николов подчертава, че фокусът върху петрола е непълен - също толкоз значимо е какво се случва с природния газ.

Николов подчертава на връзката сред енергетиката и земеделието. Той изясни, че природният газ е съществена суровина за производството на азотни торове, а нарушаванията в доставките и високите цени водят до внезапно повишаване на торовете.

По думите му рестриктивните мерки върху износа от страна на Русия в допълнение ускоряват този резултат. В резултат на това земеделските производители ще бъдат принудени да понижат употребяваните количества торове.

Николов предизвестява, че това ще се усети осезаемо още в границите на идващите няколко месеца, като храните в Европа и околните райони ще нарастнат доста по отношение на миналата година. Възможностите за компенсиране посредством различни доставки на първични материали и храни остават лимитирани. Според Николов диверсификацията е сложна и изисква време, което липсва в актуалната обстановка.