Ракетата: Пропилях седем години в наркотици и алкохол!
" Изгубих шест, може би седем години в пиянство и опиати, използвах канабис. След това в продължение на четири години трябваше да се оправям с проблеми, които бяха много надалеч от масата за снукър ", съобщи огромната звезда на снукъра, чиято популярност се простира надалеч оттатък зелената маса - Рони О`Съливан.
Той описа за едни от най-тежките интервали в живота си.
Ракетата, който преди време игра и в България, постоянно е бил прочут като много чудноват темперамент, сложен за схващане, само че въпреки всичко талантлив състезател.
Неговите " демони " от предишното в никакъв случай не са били загадка, само че в изявление пред радио " BBC 4 ", О`Съливан се върна към някои от мрачните си години и описа:
" Изобщо не бях фокусиран върху спорта. Вероятно всеки човек има своите падения и тежки моменти, само че може би за 10 години снукърът не бе мой приоритет, просто не се отнасях съществено.
Не упражнявах, даже в доста случаи нямах и предпочитание да надвивам, не знам за какво въобще играех ".
О`Съливан не крие, че голяма роля за проблемите идва от обстоятелството, че родителите му отиват в пандиза до момента в който е още младеж, а точно в тези моменти той е прибягвал до алкохола и канабиса.
" Загубих своята еднаквост. Нямах никаква убеденост, а субстанциите бяха единственото нещо, което някак ме караше да се усещам добре. По-скоро ме е карало да не се усещам извънредно, само че имах потребност от тези неща, с цел да мина през дългите дни.
След дълъг развой обаче спираш, ставаш чист и се оказваш неподвижен в най-различни ежедневни обстановки. Просто не знаеш по какъв начин да се оправиш, тъй като не може да си окажеш помощ с алкоола.
Да бъдеш чист, откакто си бил подвластен въобще не е елементарно. Тогава започваш да развиваш други странности и в последна сметка би трябвало да търсиш нов метод за оправянето с проблемите в всекидневието.
Може би поради това ме наричате чудноват, какъвто съзнавам, че съм.
Открих моето място на благополучие, а то е да излизам и да тичам всяка заран. Бягам с моите другари, това ме прави благополучен, слага ме в моята среда, където съм убеден, за разлика от множеството ежедневни обстановки, които се костват рутинни за вас.
Клиниката преди 20 години ме върна към същинския живот. Научи ме да се любувам и да се усмихвам. Щастието е вътрешен развой, който ние сами би трябвало да открием ", описа той.
Той описа за едни от най-тежките интервали в живота си.
Ракетата, който преди време игра и в България, постоянно е бил прочут като много чудноват темперамент, сложен за схващане, само че въпреки всичко талантлив състезател.
Неговите " демони " от предишното в никакъв случай не са били загадка, само че в изявление пред радио " BBC 4 ", О`Съливан се върна към някои от мрачните си години и описа:
" Изобщо не бях фокусиран върху спорта. Вероятно всеки човек има своите падения и тежки моменти, само че може би за 10 години снукърът не бе мой приоритет, просто не се отнасях съществено.
Не упражнявах, даже в доста случаи нямах и предпочитание да надвивам, не знам за какво въобще играех ".
О`Съливан не крие, че голяма роля за проблемите идва от обстоятелството, че родителите му отиват в пандиза до момента в който е още младеж, а точно в тези моменти той е прибягвал до алкохола и канабиса.
" Загубих своята еднаквост. Нямах никаква убеденост, а субстанциите бяха единственото нещо, което някак ме караше да се усещам добре. По-скоро ме е карало да не се усещам извънредно, само че имах потребност от тези неща, с цел да мина през дългите дни.
След дълъг развой обаче спираш, ставаш чист и се оказваш неподвижен в най-различни ежедневни обстановки. Просто не знаеш по какъв начин да се оправиш, тъй като не може да си окажеш помощ с алкоола.
Да бъдеш чист, откакто си бил подвластен въобще не е елементарно. Тогава започваш да развиваш други странности и в последна сметка би трябвало да търсиш нов метод за оправянето с проблемите в всекидневието.
Може би поради това ме наричате чудноват, какъвто съзнавам, че съм.
Открих моето място на благополучие, а то е да излизам и да тичам всяка заран. Бягам с моите другари, това ме прави благополучен, слага ме в моята среда, където съм убеден, за разлика от множеството ежедневни обстановки, които се костват рутинни за вас.
Клиниката преди 20 години ме върна към същинския живот. Научи ме да се любувам и да се усмихвам. Щастието е вътрешен развой, който ние сами би трябвало да открием ", описа той.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ