Явор Колев: Киберсиурността трябва да бъде преподавана още от първи клас
Изграждането на Национална архитектура за киберсигуррност на страната е обвързвано с това да бъде изработен Централен координационен орган, какъвто е Центърът за киберзащита, който ще следи в действително време мрежите и системите на държавните институции и на операторите на сериозната инфраструктура. Той ще реагира при киберинциденти и бързо ще задейства защитни механизми. Ще координира държавните институции, ще дава насоки и разбори за нови закани, също ще държи и координацията сред българските институции и нашите сътрудници от НАТО и Европейски Съюз, по-точно от ЕNISA ще получава предизвестия, а от тук ще изпращаме разбори на това което се е случило. Трябва да се внедрят единни стандарти и да се интегрират в обща система за киберсигурност. Това разяснява в предаването “България, Европа и светът на фокус " на Радио “Фокус " експертът по киберсигурност Явор Колев.
Експертът обърна внимание, че най-важно е образованието на личния състав: " Регулярни образования на всички държавни чиновници и на участниците в потреблението на електронни услуги и софтуерната инфраструктура и центрове, където данните да се съхраняват при хакерски атаки. Трябва да има взаимоотношение с сътрудниците за ранно предупреждене при закани ".
“Подобряването на киберзащитата в държавната администрация и операторите на публични услуги ще повлияе на по-сигурната работа на чиновниците и ползвателите по веригата. Трябва да се вкарват надеждни технологии и инфраструктура. Киберзащитата зависи от актуалните технологии, хардуерно и софтуерно застраховане като защитни стени, криптиране на данните, потребление на облачни технологии и мониторинг в действително време при засичането на необикновени интензивности ", разясни Явор Колев и добави, че би трябвало да използваме единни стандарти по киберсигурност за всички държавни институции и частния бранш, с цел да бъдем съответни при отбраната.
Според специалиста по киберсигурност персоналните ни данни писмено са добре предпазени: " През 2018 година въведохме общия правилник за отбрана на персоналните данни в Европейския съюз, само че все пак има доста проблеми. Има чести пробиви в сигурността, като хакерите употребяват фишинг, рансъмуер и други техники за достъп до персонални данни. За страдание и самите организации доста постоянно съхраняват и обработват данните на потребителите не съгласно условията за сигурност, което усилва риска от приключване. И най-често чиновниците са слабата връзка, заради липса на образование, незадоволителна подготвеност или немарливост. Използват се едни и същи пароли за достъп до разнообразни запаси в интернет, една ключова дума, за достъп до база данни - недостатъци, които би трябвало да бъдат преодолени с образование. България е известна като водеща IT страна, имаме компании, които са на международно равнище, университетите ни приготвят доста способени фрагменти. И в съвсем всички университети имаме специалности като киберсигурност. Но не са задоволително вложенията в нововъведения, което страната би трябвало да премисли, с цел да имаме опция да приготвяме качествени фрагменти в региона на киберсигурността и осведомителните технологии ", означи специалистът по киберсигурност.
“България би трябвало да се интегрира в общата Европейска и Евроатлантическа конструкция за киберсигурност, само че би трябвало и да построяваме лични запаси, като самодейна отбрана в Центъра, който би трябвало да проработи, да вкарваме изкуствения разсъдък и автоматизацията, би трябвало да е многостепенна отбраната, слоеста архитектура, защитни стени, системи за разкриване и попречване на прониквания, антивирусен програмен продукт. Многофакторната идентификация при достъпа, отбраната на персоналните данни би трябвало да се реализира посредством криптиране на всички данни съхранявани и излъчени. Управление на достъпа - единствено оторизирани лица би трябвало да имат достъп до сензитивната информация. Това би трябвало да се случва с образование на личния състав и акции за цифрова просветеност, от време на време измежду популацията ", разяснява Колев.
По думите на Явор Колев децата би трябвало да се образоват на работа с безвреден интернет от ранна детска възраст: " Киберсиурността би трябвало да бъде преподавана още от първи клас. Да подготвим едно потомство, което да може да отговори на провокациите, които в актуалния цифров свят стоят пред нас и сполучливо съумяват да ни нанесат щета ", заключи Явор Колев.
Експертът обърна внимание, че най-важно е образованието на личния състав: " Регулярни образования на всички държавни чиновници и на участниците в потреблението на електронни услуги и софтуерната инфраструктура и центрове, където данните да се съхраняват при хакерски атаки. Трябва да има взаимоотношение с сътрудниците за ранно предупреждене при закани ".
“Подобряването на киберзащитата в държавната администрация и операторите на публични услуги ще повлияе на по-сигурната работа на чиновниците и ползвателите по веригата. Трябва да се вкарват надеждни технологии и инфраструктура. Киберзащитата зависи от актуалните технологии, хардуерно и софтуерно застраховане като защитни стени, криптиране на данните, потребление на облачни технологии и мониторинг в действително време при засичането на необикновени интензивности ", разясни Явор Колев и добави, че би трябвало да използваме единни стандарти по киберсигурност за всички държавни институции и частния бранш, с цел да бъдем съответни при отбраната.
Според специалиста по киберсигурност персоналните ни данни писмено са добре предпазени: " През 2018 година въведохме общия правилник за отбрана на персоналните данни в Европейския съюз, само че все пак има доста проблеми. Има чести пробиви в сигурността, като хакерите употребяват фишинг, рансъмуер и други техники за достъп до персонални данни. За страдание и самите организации доста постоянно съхраняват и обработват данните на потребителите не съгласно условията за сигурност, което усилва риска от приключване. И най-често чиновниците са слабата връзка, заради липса на образование, незадоволителна подготвеност или немарливост. Използват се едни и същи пароли за достъп до разнообразни запаси в интернет, една ключова дума, за достъп до база данни - недостатъци, които би трябвало да бъдат преодолени с образование. България е известна като водеща IT страна, имаме компании, които са на международно равнище, университетите ни приготвят доста способени фрагменти. И в съвсем всички университети имаме специалности като киберсигурност. Но не са задоволително вложенията в нововъведения, което страната би трябвало да премисли, с цел да имаме опция да приготвяме качествени фрагменти в региона на киберсигурността и осведомителните технологии ", означи специалистът по киберсигурност.
“България би трябвало да се интегрира в общата Европейска и Евроатлантическа конструкция за киберсигурност, само че би трябвало и да построяваме лични запаси, като самодейна отбрана в Центъра, който би трябвало да проработи, да вкарваме изкуствения разсъдък и автоматизацията, би трябвало да е многостепенна отбраната, слоеста архитектура, защитни стени, системи за разкриване и попречване на прониквания, антивирусен програмен продукт. Многофакторната идентификация при достъпа, отбраната на персоналните данни би трябвало да се реализира посредством криптиране на всички данни съхранявани и излъчени. Управление на достъпа - единствено оторизирани лица би трябвало да имат достъп до сензитивната информация. Това би трябвало да се случва с образование на личния състав и акции за цифрова просветеност, от време на време измежду популацията ", разяснява Колев.
По думите на Явор Колев децата би трябвало да се образоват на работа с безвреден интернет от ранна детска възраст: " Киберсиурността би трябвало да бъде преподавана още от първи клас. Да подготвим едно потомство, което да може да отговори на провокациите, които в актуалния цифров свят стоят пред нас и сполучливо съумяват да ни нанесат щета ", заключи Явор Колев.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ