Публично-частните партньорства са ключови за киберсигурността
Изграждането на потенциал за справяне с киберзаплахите е измежду главните провокации
„ 85% от сериозните инфраструктури са благосъстоятелност на частния бранш и по тази причина се стараем да си партнираме с него ”, съобщи Робърт Нови, зам.-директор на Службата по следствия към американските Специални служби
Недостигът на потенциал, потребността от интензивно публично-частно партньорство и постоянно закъсняващото законодателство вършат мъчно оправянето с киберпрестъпленията. Европа е измъчвана от дефицит на квалифицирани експерти, а в Съединени американски щати преследването на виртуалните нарушители се базира най-вече на съществуващите остарели нормативи, най-много в светлината на битката с финансови закононарушения, разясниха участниците в полемика „ Публично-частно партньорство в битката с киберпрестъпленията ” по време на районния конгрес за киберсигурност в София.
Изграждането на потенциал за оправянето с киберзаплахите е измежду главните провокации, с които се опитваме да се оправим през днешния ден, съобщи Робърт Нови, зам.-директор на Службата по следствия към американските Специални служби. Организацията е основана през 60-те години на предишния век и главната й задача е да пази не друго, а финансовата непоклатимост на страната – тя се занимава с финансови закононарушения, обясни Нови. В нея от 1995 година насам има особено звено за електронни закононарушения, една от главните задания на което е да построява потенциал в другите федерални и щатски служби и организации, с цел да могат те да се оправят с киберпрестъпления.
„ Никоя федерална организация няма потенциал или дарба да проверява сама киберпрестъпленията. Затова организираме образования и всичко, което знаем, го преподаваме и на тях ”, уточни Нови. Публично-частното партньорство (ПЧП) е от сериозно значение в работата на отдела. „ 85% от сериозните инфраструктури са благосъстоятелност на частния бранш. Затова се стараем да партнираме с частния бранш, с университетските среди ”, добави американският специалист.
Работата на отдела е съсредоточена в 4 посоки:
Най-тежка, по думите на Нови, е четвъртата част – законодателството. Технологиите се развиват доста бързо. В рамките на 6 до 18 месеца е налице цялостна смяна в софтуерния свят. „ Законодателството не може да ги настигне. „ Стараем се да следим какво е ново и по какъв начин да го отразим ”, призна специалистът пред участниците във форума, проведен от Международната академия за образование по киберразследвания, ГДБОП и IDC България.
Методът на справяне с киберпрестъпленията е да се натрупват обвинявания по линия на към този момент съществуващите закони за други типове закононарушения. „ Увеличавайки броя обвинявания, усилваме броя на годините, които човек ще прекара в пандиза, в случай че е престъпил закона ”, разясни Робърт Нови. От 2008 година звеното има и Национален институт за киберразследвания.
Изграждането на сполучливи ПЧП за битка с киберпрестъпността е във фокуса и на Европейската комисия и на Европа като цяло, показа Лиуджи Ребуфи от Европейската организация по киберсигурност (ECSO). Комисията възнамерява да задели 240 млн. евро от бюджета на Европейска комисия за киберсигурност и начинания в тази област през 2018 година, а частният бранш – 3 пъти повече, разяснява той.
„ Изграждането на сполучливи ПЧП за битка с киберпрестъпността е във фокуса на Европейската комисия ”, уточни Лиуджи Ребуфи от Европейската организация по киберсигурност (ECSO)
В същото време през идващите пет години на Стария континент ще бъдат нужни 350 хиляди специалисти по киберсигурност. Това обаче е мъчно постижима цел, заради проблеми с несъгласуваността сред университети, обучителни организации и държавни институции.
Темата за киберсигурността е много нова, посочи Лиуджи Ребуфи. Въпреки че за сигурност в ИКТ се заприказва интензивно още от 2008 година, киберсигурността стана водеща тематика през 2012 година, а едвам от 2016 година се заприказва за публично-частното партньорство в региона на киберсигурността, показа той.
Основните цели на ECSO включват отбрана на инфраструктурите от киберзаплахи, сигурен продан на данни за всички сфери на активност, вложения в поддръжка на дребните и междинни предприятия (МСП) и човешките запаси. Организацията има 6 работни групи, разпределени по разнообразни ресори, като задачата е даване на поддръжка както на комисията и страните членки, по този начин и на промишлеността.
Експерти от държавните администрации би трябвало да си сътрудничат с специалисти от частните компании, разяснява в умозаключение Лиуджи Ребуфи, призовавайки включването на представители и на България в организацията.
Подходът на Съвета на Европа в региона на киберсигурността е в основаването на общи стандарти за битка с виртуалните закононарушения. С тази цел след спогодба в Будапеща през май 2017 година е основан Комитет за киберпрестъпления, разясни Джорджи Йокадзе, планов управител, стратегия Киберсигурност към Съвет на Европа. В него членуват 55 страни и 12 организации, измежду които Европейски Съюз, Комисията на Африканския съюз, Интерпол и Европол. Комитетът се стреми да вкарва решенията от конвенцията в обособените страни и да оказва помощ при подготовката на законодателни документи.
„ 85% от сериозните инфраструктури са благосъстоятелност на частния бранш и по тази причина се стараем да си партнираме с него ”, съобщи Робърт Нови, зам.-директор на Службата по следствия към американските Специални служби
Недостигът на потенциал, потребността от интензивно публично-частно партньорство и постоянно закъсняващото законодателство вършат мъчно оправянето с киберпрестъпленията. Европа е измъчвана от дефицит на квалифицирани експерти, а в Съединени американски щати преследването на виртуалните нарушители се базира най-вече на съществуващите остарели нормативи, най-много в светлината на битката с финансови закононарушения, разясниха участниците в полемика „ Публично-частно партньорство в битката с киберпрестъпленията ” по време на районния конгрес за киберсигурност в София.
Изграждането на потенциал за оправянето с киберзаплахите е измежду главните провокации, с които се опитваме да се оправим през днешния ден, съобщи Робърт Нови, зам.-директор на Службата по следствия към американските Специални служби. Организацията е основана през 60-те години на предишния век и главната й задача е да пази не друго, а финансовата непоклатимост на страната – тя се занимава с финансови закононарушения, обясни Нови. В нея от 1995 година насам има особено звено за електронни закононарушения, една от главните задания на което е да построява потенциал в другите федерални и щатски служби и организации, с цел да могат те да се оправят с киберпрестъпления.
„ Никоя федерална организация няма потенциал или дарба да проверява сама киберпрестъпленията. Затова организираме образования и всичко, което знаем, го преподаваме и на тях ”, уточни Нови. Публично-частното партньорство (ПЧП) е от сериозно значение в работата на отдела. „ 85% от сериозните инфраструктури са благосъстоятелност на частния бранш. Затова се стараем да партнираме с частния бранш, с университетските среди ”, добави американският специалист.
Работата на отдела е съсредоточена в 4 посоки:
Най-тежка, по думите на Нови, е четвъртата част – законодателството. Технологиите се развиват доста бързо. В рамките на 6 до 18 месеца е налице цялостна смяна в софтуерния свят. „ Законодателството не може да ги настигне. „ Стараем се да следим какво е ново и по какъв начин да го отразим ”, призна специалистът пред участниците във форума, проведен от Международната академия за образование по киберразследвания, ГДБОП и IDC България.
Методът на справяне с киберпрестъпленията е да се натрупват обвинявания по линия на към този момент съществуващите закони за други типове закононарушения. „ Увеличавайки броя обвинявания, усилваме броя на годините, които човек ще прекара в пандиза, в случай че е престъпил закона ”, разясни Робърт Нови. От 2008 година звеното има и Национален институт за киберразследвания.
Изграждането на сполучливи ПЧП за битка с киберпрестъпността е във фокуса и на Европейската комисия и на Европа като цяло, показа Лиуджи Ребуфи от Европейската организация по киберсигурност (ECSO). Комисията възнамерява да задели 240 млн. евро от бюджета на Европейска комисия за киберсигурност и начинания в тази област през 2018 година, а частният бранш – 3 пъти повече, разяснява той.
„ Изграждането на сполучливи ПЧП за битка с киберпрестъпността е във фокуса на Европейската комисия ”, уточни Лиуджи Ребуфи от Европейската организация по киберсигурност (ECSO)
В същото време през идващите пет години на Стария континент ще бъдат нужни 350 хиляди специалисти по киберсигурност. Това обаче е мъчно постижима цел, заради проблеми с несъгласуваността сред университети, обучителни организации и държавни институции.
Темата за киберсигурността е много нова, посочи Лиуджи Ребуфи. Въпреки че за сигурност в ИКТ се заприказва интензивно още от 2008 година, киберсигурността стана водеща тематика през 2012 година, а едвам от 2016 година се заприказва за публично-частното партньорство в региона на киберсигурността, показа той.
Основните цели на ECSO включват отбрана на инфраструктурите от киберзаплахи, сигурен продан на данни за всички сфери на активност, вложения в поддръжка на дребните и междинни предприятия (МСП) и човешките запаси. Организацията има 6 работни групи, разпределени по разнообразни ресори, като задачата е даване на поддръжка както на комисията и страните членки, по този начин и на промишлеността.
Експерти от държавните администрации би трябвало да си сътрудничат с специалисти от частните компании, разяснява в умозаключение Лиуджи Ребуфи, призовавайки включването на представители и на България в организацията.
Подходът на Съвета на Европа в региона на киберсигурността е в основаването на общи стандарти за битка с виртуалните закононарушения. С тази цел след спогодба в Будапеща през май 2017 година е основан Комитет за киберпрестъпления, разясни Джорджи Йокадзе, планов управител, стратегия Киберсигурност към Съвет на Европа. В него членуват 55 страни и 12 организации, измежду които Европейски Съюз, Комисията на Африканския съюз, Интерпол и Европол. Комитетът се стреми да вкарва решенията от конвенцията в обособените страни и да оказва помощ при подготовката на законодателни документи.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ