Телеграфът на древните египтяни
Изграждането на храмовия комплекс на „ слънчевия господ Ра “ в Хелиополис се свързва с името на древноегипетския проектант Имхотеп. Символ на главата на древноегипетския мавзолей се е явявал чудноват конусовиден камък, издиган на високо място.
Този сакрален безоблачен знак в древногръцката митология се е наричал пирамидион. Той първи трябвало да посреща и финален да изпраща лъчите на Слънцето.
Слънчевият храм в Хелиополис освен е предшествал първите стъпаловидни пирамиди, само че и е послужил като пример за други храмови комплекси с пирамидиони.
Сред египтолозите е публикувана версията, че появяването на първите стъпаловидни пирамиди, свързани с култа към древноегипетския господ Ра, се основават на директни наблюдения на ветрилата от слънчеви лъчи, проникващи отдолу под облаците над хоризонта.
Тук не е напълно ясно за какво слънчевите ветрила са послужили като прототип точно на стъпаловидните пирамидални постройки. Подобни несъответствия са послужили като основа за търсене на други версии, обясняващи странната форма на пирамидионите.
Стъпаловидната пирамида на Джосер
Слънчевият изгрев в ясно, изсъхнало и безоблачно време над далечния небосвод при деликатно наблюдаване наподобява като последователно повишаване на ярки продълговати пластове, от време на време състоящи се от няколко фрагмента. Понякога няколко мига след изгрева Слънцето в действителност припомня на ярка стъпаловидна пирамида, трансформирайки се в нормалния диск чак след цялостната поява над хоризонта.
Wikimedia Commons Метеоролози и синоптици изясняват, че слоестата конструкция на изгряващото Слънце е обвързвана с изкривяване на слънчевите лъчи при прекосяване през „ призмата “ на атмосферата, само че тяхната картина е неразбираема, защото слоестата атмосферна конструкция с разнообразни оптични свойства се нарушава над земната повърхнина покрай хоризонта от потоците топъл въздух.
Пирамидалното величие
Ако се следи изгряващото Слънце, то появяването на всеки идващ пласт протича доста бързо. В взаимозависимост от положението на атмосферата количеството пластове може да е друго – от два-три до 10. При това наподобява, че яркият безоблачен триъгълник и неговата тънка конструкция от пластове се колебае и трансформира своя тип. Тази рефракция на слънчевите лъчи припомня на зараждането на фантастично създание, изплуващо на небето над хоризонта.
Така става разбираемо възникването на слънчевия фетиш в античните вярвания на египтяните. Според тях династиите на фараоните са имали божествени корени, явявайки се потомци на висшия господ на Слънцето – Ра. Затова при тяхното погребение и пътешествието по „ царството на мъртвите “ фараоните са обезпечавани с всички мистични атрибути за прехода от земния живот и гибелта в другия – основния живот на слънчевите висини.
Плавайки в слънчевата ладия, фараонът бил съпровождан от господ Ра, а по-късно се сливал с него в небесата, влизайки в новия безконечен живот.
Всеки изгрев на Слънцето за античните египтяни е имал значимо религиозно значение. Всекидневното възобновление на господ Ра е посрещано от жреците с тържествени песнопения. Ра е съществувал в разнообразни облици, в сходство със слънчевото време от денонощието, а на изгрева е обозначаван в йероглифите на боготворения бръмбар скарабей, изкачващ се по сферичния безоблачен диск.
Именно по този начин при античните египтяни може да е зародил божественият облик на естественото събитие на пирамидалното слънце. Възраждащият се господ Ра се е появявал при започване на своя небесен път във формата на нащърбен триъгълник на пирамида. След това е плувал по дневния си път във тип на блестящ безоблачен диск и е умирал във вечерните лъчи, още веднъж трансформирайки се в размазано изображение на пирамида.
Древните хелиографи
Строителството на великански пирамиди, почнало със стъпаловидната гробница на Джосер, е изисквало голямо концентриране на сили и полезности, изменяйки държавната конструкция на Древния Египет. Но непрекъснатата династична битка и изменението в ситуацията на жреческото съсловие са дали живот на нова религиозна политика.
Последният фараон от IV династия Шепсескаф, дружно с новата жреческа прослойка, е реформирал доста от главните положения на слънчевия фетиш Ра и още веднъж е минал към строителството на плоски гробници – мастаби.
И въпреки всичко структурите на плоските отсечени пирамиди след серията стъпаловидни в продължение на хилядолетия са съхранили детайли на пирамидионите. Това е мъчно да се изясни единствено с креативното развиване на архитектурата. По-скоро чак до по-късните времена на XVIII-XX династии, когато погребенията са ставали в подземни гробници в Долината на царете, тук са участвали и някакви на практика аспекти.
Възможно е точно Имхотеп да е основал разклонената скица на светлинните семафори – хелиографи на основата на пирамидиони на върховете на плоските пирамиди и естествените възвишения. Например един подобен пирамидион е открит на естествен пирамидален рид над Долината на царете. Изборът на мястото тук може да не е инцидентен, защото в миналото позлатените страни на пирамидиона са се виждали на огромно разстояние.
Като се заслоняват обособените страни на сходни монолитни стъпаловидни пирамиди, можело да се изпращат известия по цялото царство на фараона. Освен това жреческата просвета от незапомнени времена е познавала простите камери обскури. Това можело да бъдат тъмни пространства (включително преносими кутии) с дребни отвори, даващи обърнати изображения на обособени предмети на стената.
Гранитен пирамидион Такъв „ светлинен телеграф “ може да е предавал разнообразни значими депеши и да е предупреждавал за появяването на врагове. Светлинните сигнали можело да се предават и по мрачно, като се осветявали стъпалата на пирамидионите с големи огнища или светилници. В подножието на пирамидалния рид били открити странни еднометрови глинени дупки, напомнящи плоски чаши. Ако те се изпълнят с масло и се възпламени огън, то отблясъците от позлатените страни ще се виждат на десетки километри.
Пирамидите телекомуникатори
Една от най-невероятните версии за предназначението на стъпаловидните пирамиди е изказана от петербургския инженер А. Вержбицки. Той счита, че без значение от мнението на професионалните археолози стъпаловидните пирамиди съставляват не толкоз гробници на фараони, колкото самобитни телекомуникационни системи, състоящи се от пирамидални диелектрически резонатори и самобитни рефракторни антени.
Следвайки логиката на учения, всички ритуални пространства в пирамидите, в това число другите тунели, преходи, вентилационни шахти, погребални камери и вътрешни храмове, съставляват великански радиотехнически детайли – вълноводи, резонатори, филтри и прочие.
Опирайки се на своя опит на теоретичен помощник в лабораторията по пробна оптика, Вержбицки открива, че сакралните секрети и загадки на стъпаловидните пирамиди има строго практическо решение. Като образец той дава създадени от него палеоастрономични схеми, които демонстрират, че ориентацията на древноегипетските храмови комплекси надалеч не е инцидентна и е директно обвързвана със зодиакалните съзвездия.
Колосалните елементи на пирамидалните древноегипетски „ радиотелескопи “ се състоят от гранит и базалт, по тази причина тук не може да се приказва за електрозахранване. И въпреки всичко стъпаловидните пирамиди провокират огромен интерес и измежду запалянковците в търсенето на „ палеоелектричество “.
Електричеството на фараоните
Изследователите са разгледали нещо необичайно и на древноегипетските стенописи. Там прислужниците на фараона държат в ръце тайнствени апарати с формата ан колба и напомнящи великански електрически крушки с извиващи се вътре змии. Тези колби или балони доста припомнят прожектори, съединени посредством проводник с батерии.
Главите на змиите са увенчани с цветове на лотос и при повече въображение може да си ги представим като светещи детайли. А до тях е акумулаторът – стълбът джед, също свързан със змиите. Забележителен е дявол с два ножа в ръце, символизиращи „ защитната мощ “, допустимо е това да е античният аналог на актуалния череп с кръстосани кости, предупреждаващ за смъртоносна заплаха.
Версиите за „ палеоелектрическите артефакти “ са най-различни, само че тяхната природа мъчно може да се проясни, защото изображението се съпровожда единствено от йероглифите на набожен химн, отдаден на слънчевия господ Ра.
Според вярванията на египтяните Слънцето всеки ден умира вечер и възкръсва призори. Тук то се символизира от змията, която, както с считали в страната на фараоните, се възражда всякога, когато смъкна кожата си.
На други древноегипетски стенописи също може да се срещнат загадъчни кълба от преплитащи се зигзагообразни линии. Криптоархеолозите считат, че това са самобитни знаци на електричество. Те удостоверяват концепцията си с находки на ковани медни проводници, които може да са служили за провеждането на ток, и огромни глинени съдове-батерии с остатъци от смолиста маса на електролита.
Нещо, напомнящо носителите на електрическа енергия във тип на архаични „ акумулатори “ е намерено и при разкопки в антични гробници на Месопотамия. Това са добре известните „ багдадски акумулатори “, към които и до през днешния ден не стопират разногласията на археолозите.
Но кой и защо може да е научил народите на древността да получават електричество? Това към момента остава загадка на Древен Египет.
Прочетете повече за древноегипетските енергийни знаци – Джед, Анкх и Уас.
„ Тайны ХХ века “, брой 44, ноември 2015 година
