АЕЦ Белене вече не е стратегически обект. Държавата отново се отказа от строителството на централата
Изграждането на АЕЦ „ Белене “ остава в историята, откакто държавното управление взе решение за преустановяване на процедурата за избор на стратегически вложители, взето през 2018 година.
Това е следващото прекъсване на плана откакто през 2005 година държавното управление дефинира АЕЦ „ Белене “ за обект с национално значение и взема решение за създаване на нуклеарна централа на площадка „ Белене “ с оптималната конфигурирана електрическа мощ от 2000 МВт.
Строителството на централата беше " замразено " откакто някогашния министър председател Бойко Борисов дефинира площадката като " мочур " за 3 милиарда лева Така държавното управление отнеми решението за строителство на АЕЦ " Белене " през 2012 година
В следствие, през 2018 година, третият кабинет „ Борисов “ възроди плана и реши да възобнови търсенето на вложител в атомната централа.
До завършване на процедурата по този начин и не се стигна, а оборудването, за което България заплати 1, 2 млрд, лева на Русия остана на площадката в Белене и продължи да генерира разноски за предпазване.
Последната информация към 40-годишната сага за строителството на Белене беше от 2019 година, а точно, че интерес към строителството са декларирали 7 компании.
С решението си в този момент, кабинетът разпорежда на министъра на енергетиката да предприеме дейности за преустановяване на оповестената от Националната електрическа компания процедура за избор на стратегически инвеститор/ри за създаване на централата и да уведоми за това предпочетените претенденти за подаване на обвързващи предложения, с които е подписан контракт за конфиденциалност.
По-рано тази година стана ясно, че Украйна демонстрация интерес към реакторите на площадката в Белене. А Народното събрание позволи на държавното управление да преговоря с Киев за продажба на оборудването.
Очаква се до края на годината да стане ясно и окончателното решение и цената на възможната договорка.
Това е следващото прекъсване на плана откакто през 2005 година държавното управление дефинира АЕЦ „ Белене “ за обект с национално значение и взема решение за създаване на нуклеарна централа на площадка „ Белене “ с оптималната конфигурирана електрическа мощ от 2000 МВт.
Строителството на централата беше " замразено " откакто някогашния министър председател Бойко Борисов дефинира площадката като " мочур " за 3 милиарда лева Така държавното управление отнеми решението за строителство на АЕЦ " Белене " през 2012 година
В следствие, през 2018 година, третият кабинет „ Борисов “ възроди плана и реши да възобнови търсенето на вложител в атомната централа.
До завършване на процедурата по този начин и не се стигна, а оборудването, за което България заплати 1, 2 млрд, лева на Русия остана на площадката в Белене и продължи да генерира разноски за предпазване.
Последната информация към 40-годишната сага за строителството на Белене беше от 2019 година, а точно, че интерес към строителството са декларирали 7 компании.
С решението си в този момент, кабинетът разпорежда на министъра на енергетиката да предприеме дейности за преустановяване на оповестената от Националната електрическа компания процедура за избор на стратегически инвеститор/ри за създаване на централата и да уведоми за това предпочетените претенденти за подаване на обвързващи предложения, с които е подписан контракт за конфиденциалност.
По-рано тази година стана ясно, че Украйна демонстрация интерес към реакторите на площадката в Белене. А Народното събрание позволи на държавното управление да преговоря с Киев за продажба на оборудването.
Очаква се до края на годината да стане ясно и окончателното решение и цената на възможната договорка.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ