Институционална рамка срещу дезинформацията искат от ЦИД
Изграждане на национална институционална рамка и потенциал за резистентност на дезинформация в медиите желаят от Центъра за проучване на демокрацията. На конференция в Българска телеграфна агенция от организацията показаха визията на подобен механизъм.
" През последните години Югоизточна Европа и България характерно стават все по-уязвими във връзка с непознато въздействие и хибридни закани. България и страните от района разполагат с доста стеснен институционален и софтуерен потенциал за разкриване и противопоставяне на интервенции за външно въздействие и дезинформация ", сочи анализът на Центъра за проучване на демокрацията.
Изграждането на механизъм става посредством въвеждане на цифрова инфраструктура и създаване на институционална конструкция за продан на информация, както с български, по този начин и с непознати институции и медии. Изисква се още създаване на институционална рамка за резистентност, консолидиране на механизъм за медийна просветеност, фокус върху образованието на учителите и преподавателите, усилване на потенциал в министерства и институции, обвързвана с Европейски Съюз и НАТО.
Анализът сочи, че у нас в битката с дезинформацията се бори гражданското общество, медии и някои публицисти, следи се интерес и от частния бизнес.
Анализаторът Светослав Малинов даде за образец проучване във " Facebook " от април 2022 година, след започване на войната от страна на Русия в Украйна, на офанзиви против зелената договорка на Европейска комисия. От изследваната информация се виждало, че срещу нея са 42%, последователи най-вече на Българска социалистическа партия, " Възраждане " и Вътрешна македонска революционна организация.
От Центъра за проучване на демокрацията са безапелационни, че е имало кремълска осведомителна интервенция в България, ориентирана към зелената договорка.
Няма правна рамка за битка с дезинформацията
Христо Грозев: Българите нямат визия, че Русия прави военни и подривни дейности у нас повече от 10 години
" През последните години Югоизточна Европа и България характерно стават все по-уязвими във връзка с непознато въздействие и хибридни закани. България и страните от района разполагат с доста стеснен институционален и софтуерен потенциал за разкриване и противопоставяне на интервенции за външно въздействие и дезинформация ", сочи анализът на Центъра за проучване на демокрацията.
Изграждането на механизъм става посредством въвеждане на цифрова инфраструктура и създаване на институционална конструкция за продан на информация, както с български, по този начин и с непознати институции и медии. Изисква се още създаване на институционална рамка за резистентност, консолидиране на механизъм за медийна просветеност, фокус върху образованието на учителите и преподавателите, усилване на потенциал в министерства и институции, обвързвана с Европейски Съюз и НАТО.
Анализът сочи, че у нас в битката с дезинформацията се бори гражданското общество, медии и някои публицисти, следи се интерес и от частния бизнес.
Анализаторът Светослав Малинов даде за образец проучване във " Facebook " от април 2022 година, след започване на войната от страна на Русия в Украйна, на офанзиви против зелената договорка на Европейска комисия. От изследваната информация се виждало, че срещу нея са 42%, последователи най-вече на Българска социалистическа партия, " Възраждане " и Вътрешна македонска революционна организация.
От Центъра за проучване на демокрацията са безапелационни, че е имало кремълска осведомителна интервенция в България, ориентирана към зелената договорка.
Няма правна рамка за битка с дезинформацията
Христо Грозев: Българите нямат визия, че Русия прави военни и подривни дейности у нас повече от 10 години
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ