Огнян Минчев: Евро-атлантическо мнозинство да спре влиянието на Кремъл
Изгонването на 70 съветски шпиони сходно на лакмус още веднъж прояви същинската принадлежност на българските политици по оста Изток - Запад. Започнаха с изненада и " оскърбление " от " едноличното решение " и минаха към оправдания, че на Министерски съвет се обсъждал " казусът ", само че не и " решението " му. Ние сме на прага на нови следващи предварителни избори, които ще бъдат извършени от следващ длъжностен кабинет. Тази обстановка е опасност за българската национална сигурност.
В продължение на десетилетия предупреждавахме, че съвместяването на българското участие в НАТО и Европейски Съюз със съхранените властови афинитети и директно послушание на ползите на Москва не е допустимо. Това съвместяване бе толерирано - в известна степен - от нашите сътрудници до момента в който връзките сред Кремъл и Запада се намираха във фаза на релативно успокоение. Откакто Путин пристигна на власт преди повече от две десетилетия, Москва - първо гладко, а по-късно внезапно - напускаше сферата на общ интерес и партньорство с евроатлантическия свят. Тенденцията се очерта обществено на конференцията по сигурността в Мюнхен през 2007 година, на която Путин съобщи преустановяване на партньорството със Запада. След поредност от арогантни провокации през август 2008 година Путин нахлу в Грузия. Шест години по-късно - след неуспеха си да удържи своята колониална клептокрация на власт в Киев - Путин нахлу в Украйна.
И в най-хубавите времена на връзките сред Кремъл и Запада, съвместяването на покорството към Москва със съюзническите задължения на България не е било елементарно и безвредно. Подчинението на престъпната логичност на постсъветската олигархична система и възпроизводството на тотална енергийна и корупционна взаимозависимост на България от съветската олигархия постоянно е било в прорез с уговорките на българската страна да приведе своите институционални и публични стандарти към тези на другите страни членки на Европейски Съюз. Но когато връзките сред Москва и Запада бяха по- " слънчеви ", на очевидното разминаване сред стандарти и практики на ръководство в България не се обръщаше фокусирано внимание. Нещата се променяха с възходящата неоимперска експанзия на кремълския режим, систематичен детайл от която е целенасоченото подкопаване на институциите и публичното равновесие в страните, обсъждани от Кремъл като уязвими. България е на първите места в главната цел за подривна активност на Москва - Източна Европа.
През второто десетилетие на 21 век и изключително след експанзията против Украйна от 2014 година Кремъл прибави нов, трети инструмент към своята тактика за надзор върху някогашни спътници като България. Енергиен монопол, систематична корупция по върховете на властта и интензивна пропагандна - хибридна война, фокусирана върху дестабилизация на източноевропейските страни и общества. България е изключително лесна цел, поради мощната взаимозависимост на посткомунистическия колониален хайлайф на страната от съветско въздействие и надзор. Русия не може да завладее назад източна Европа и непосредствено да възвърне руската империя. В сегашния интервал Москва се стреми да възвърне контрола си върху постсъветското пространство (оттук и бруталната експанзия против Украйна) и редовно, радикално да дестабилизира дълготрайно страните от източния фланг на Европейски Съюз и НАТО - като първи стадий за възобновяване на геополитически надзор.
Хибридната война създава проведена лавина от неистина и операция, ориентирана към възникване и максимизиране на вътрешния политически, публичен и културен спор в страните от източна Европа. Погледнете България.
Вижте изкривените от завист лица на младежи, носещи съветски флагове, отхвърлящи българското участие в Европейски Съюз и НАТО. Да, те са малцинство - и популярност Богу. Но зад това малцинство и фашизоидните му водачи стои неубедително прикритата машина на превзетата страна, в която поредност от " демократични водачи " се чудят по какъв начин да прикрият срамотиите на своята взаимозависимост от Москва във време на конфликт сред демократичния свят, към който България принадлежи, и безчинствата на евразийската империя, разрушаваща Украйна и избиваща нейния народ. Угнетяващо е да гледаш по какъв начин тези хора се гърчат като червеи с цел да съвместят несъвместимото - формалния си статут на водачи на европейска страна и същинския си статут на прислуга на евразийската сатрапия.
Войната направи този " баланс " все по-трудно вероятен. Днес всеки би трябвало да направи своя избор. За страдание играта на срамежлива политика, споделяща заявена европейска принадлежност и леко замаскирана източна взаимозависимост продължава.
Тази игра е на първо място демонстрация на угодничество, само че в същото време е растяща опасност за българската национална сигурност в изискванията на експанзия и военна опасност. Но колкото и парадоксално да звучи, директно подвластните от Кремъл български политици през днешния ден не са най-голямата опасност за страната. Най-голямата опасност са тези, които се разпознават като " евроатлантически " насочени, само че се държат по метод, който разтваря портите на страната за великоимперско въздействие и надзор.
Днес България няма потребност от избори. Избори през днешния ден значат длъжностен кабинет на Радев. За вас това може да е нещо рутинно. За мен не е. Защото помня по какъв начин и с чия помощ Радев стана президент. Служебен кабинет един път... И в случай че се повтори поредицата от предходната година? Служебен кабинет повторно... Може ли и трети път? В изискванията на все по-фрагментирана партийна инфраструктура това става все по евентуално. Имаме ли добър ход? Да. Ако успеем да създадем повече или по-малко естествен кабинет под парламентарен надзор, който да поеме ръководството под съществени цели на спешната обстановка, в която се намираме. Известни са " алените линии " сред партии на статуквото и партии на смяната. Самият аз съм бил в доста случаи праволинеен към наличието на основни олигархични ползи в ръководството на страната.
Днес би трябвало да си дадем сметка, че не можем да почистим Авгиевите обори на страната с " един размах ". Създаването на европейско и атлантическо болшинство, което да ограничи кремълското въздействие върху България в изискванията на все по-опасната за всички ни експанзия против Украйна е единствения рационален излаз от актуалната спешна обстановка. Наречете това " програмно държавно управление ", композирайте го по какъвто метод намерите за добре.
Не давайте страната под контрола на еднолична власт в условия, в които всяко политическо решение може да има съдбоносен темперамент за България.
В продължение на десетилетия предупреждавахме, че съвместяването на българското участие в НАТО и Европейски Съюз със съхранените властови афинитети и директно послушание на ползите на Москва не е допустимо. Това съвместяване бе толерирано - в известна степен - от нашите сътрудници до момента в който връзките сред Кремъл и Запада се намираха във фаза на релативно успокоение. Откакто Путин пристигна на власт преди повече от две десетилетия, Москва - първо гладко, а по-късно внезапно - напускаше сферата на общ интерес и партньорство с евроатлантическия свят. Тенденцията се очерта обществено на конференцията по сигурността в Мюнхен през 2007 година, на която Путин съобщи преустановяване на партньорството със Запада. След поредност от арогантни провокации през август 2008 година Путин нахлу в Грузия. Шест години по-късно - след неуспеха си да удържи своята колониална клептокрация на власт в Киев - Путин нахлу в Украйна.
И в най-хубавите времена на връзките сред Кремъл и Запада, съвместяването на покорството към Москва със съюзническите задължения на България не е било елементарно и безвредно. Подчинението на престъпната логичност на постсъветската олигархична система и възпроизводството на тотална енергийна и корупционна взаимозависимост на България от съветската олигархия постоянно е било в прорез с уговорките на българската страна да приведе своите институционални и публични стандарти към тези на другите страни членки на Европейски Съюз. Но когато връзките сред Москва и Запада бяха по- " слънчеви ", на очевидното разминаване сред стандарти и практики на ръководство в България не се обръщаше фокусирано внимание. Нещата се променяха с възходящата неоимперска експанзия на кремълския режим, систематичен детайл от която е целенасоченото подкопаване на институциите и публичното равновесие в страните, обсъждани от Кремъл като уязвими. България е на първите места в главната цел за подривна активност на Москва - Източна Европа.
През второто десетилетие на 21 век и изключително след експанзията против Украйна от 2014 година Кремъл прибави нов, трети инструмент към своята тактика за надзор върху някогашни спътници като България. Енергиен монопол, систематична корупция по върховете на властта и интензивна пропагандна - хибридна война, фокусирана върху дестабилизация на източноевропейските страни и общества. България е изключително лесна цел, поради мощната взаимозависимост на посткомунистическия колониален хайлайф на страната от съветско въздействие и надзор. Русия не може да завладее назад източна Европа и непосредствено да възвърне руската империя. В сегашния интервал Москва се стреми да възвърне контрола си върху постсъветското пространство (оттук и бруталната експанзия против Украйна) и редовно, радикално да дестабилизира дълготрайно страните от източния фланг на Европейски Съюз и НАТО - като първи стадий за възобновяване на геополитически надзор.
Хибридната война създава проведена лавина от неистина и операция, ориентирана към възникване и максимизиране на вътрешния политически, публичен и културен спор в страните от източна Европа. Погледнете България.
Вижте изкривените от завист лица на младежи, носещи съветски флагове, отхвърлящи българското участие в Европейски Съюз и НАТО. Да, те са малцинство - и популярност Богу. Но зад това малцинство и фашизоидните му водачи стои неубедително прикритата машина на превзетата страна, в която поредност от " демократични водачи " се чудят по какъв начин да прикрият срамотиите на своята взаимозависимост от Москва във време на конфликт сред демократичния свят, към който България принадлежи, и безчинствата на евразийската империя, разрушаваща Украйна и избиваща нейния народ. Угнетяващо е да гледаш по какъв начин тези хора се гърчат като червеи с цел да съвместят несъвместимото - формалния си статут на водачи на европейска страна и същинския си статут на прислуга на евразийската сатрапия.
Войната направи този " баланс " все по-трудно вероятен. Днес всеки би трябвало да направи своя избор. За страдание играта на срамежлива политика, споделяща заявена европейска принадлежност и леко замаскирана източна взаимозависимост продължава.
Тази игра е на първо място демонстрация на угодничество, само че в същото време е растяща опасност за българската национална сигурност в изискванията на експанзия и военна опасност. Но колкото и парадоксално да звучи, директно подвластните от Кремъл български политици през днешния ден не са най-голямата опасност за страната. Най-голямата опасност са тези, които се разпознават като " евроатлантически " насочени, само че се държат по метод, който разтваря портите на страната за великоимперско въздействие и надзор.
Днес България няма потребност от избори. Избори през днешния ден значат длъжностен кабинет на Радев. За вас това може да е нещо рутинно. За мен не е. Защото помня по какъв начин и с чия помощ Радев стана президент. Служебен кабинет един път... И в случай че се повтори поредицата от предходната година? Служебен кабинет повторно... Може ли и трети път? В изискванията на все по-фрагментирана партийна инфраструктура това става все по евентуално. Имаме ли добър ход? Да. Ако успеем да създадем повече или по-малко естествен кабинет под парламентарен надзор, който да поеме ръководството под съществени цели на спешната обстановка, в която се намираме. Известни са " алените линии " сред партии на статуквото и партии на смяната. Самият аз съм бил в доста случаи праволинеен към наличието на основни олигархични ползи в ръководството на страната.
Днес би трябвало да си дадем сметка, че не можем да почистим Авгиевите обори на страната с " един размах ". Създаването на европейско и атлантическо болшинство, което да ограничи кремълското въздействие върху България в изискванията на все по-опасната за всички ни експанзия против Украйна е единствения рационален излаз от актуалната спешна обстановка. Наречете това " програмно държавно управление ", композирайте го по какъвто метод намерите за добре.
Не давайте страната под контрола на еднолична власт в условия, в които всяко политическо решение може да има съдбоносен темперамент за България.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ