Изглежда като детинска грешка, но всъщност броят на възрастните, които

Изглежда като детинска неточност, само че в действителност броят на възрастните, които бъркат ляво и дясно, е впечатляващ. Почти всеки е виждал безумни маневри по улиците, които го карат да мисли, че голямо количество водачи настина нямат визия от коя страна се намира сърцето им.    Оказва се, виновността може и да не е тяхна, а за сходни неточности има научно пояснение. Именно с неговото намиране са се заели група специалисти, написа BBC. И, както се оказва, некадърните водачи и псувните, провокирани от тях, са най-малкият проблем. BBC споделя историята на британски мозъчен хирург, който объркал ляво с дясно и оперирал неверния нерв.    Един на всеки шест души има проблеми с определянето на ляво и дясно, сочи скорошно изследване. Дори хора, които не са забелязали сходно усложнение, елементарно могат да създадат неверния избор, в случай че бъдат разсеяни с въпрос или непряк звук.    „ Никой не се затруднява да каже кое е горе и кое долу. Но да различиш ляво от дясно е мъчно. Една от аргументите е в чувството за симетричност, както и фактът, че когато се завъртиш всичко към този момент е наопаки “, споделя професорката по невропсихология от университета в холандския град Лейден Инеке ван дер Хам.   Различаването на ляво от дясно в действителност е много комплициран развой   Той включва памет, език, образна и пространствена ориентировка и способността за умствена ротация или другояче казано да си представиш какво би било от другата страна или в огледало. Истината е, че учените занапред стартират да разгадават какво тъкмо се случва в човешкия мозък при тази активност. И за какво за едни хора е елементарно да създадат разграничението. А за други – не.    „ Първо би трябвало да можеш да разделиш ляво от дясно за самия себе си “, споделя Джерард Громли, учител в университета в Белфласт и част от теоретичен екип, работещ по тематиката. Когато отговорът за ляво-дясно не пристигна незабавно, хората прибягват до други техники. Някои мислят с коя ръка пишат или свирят на китара.   Други употребяват за ориентир татуировка или пиърсинг.   След това идва по-трудната задача – да определиш кое кое е при стоящия насреща   Това се назовава ментална ротация или способността да си представиш, че си на негово място в пространството. Този развой е още по-сложен за мозъка.    През 2020 година ван дер Хам и нейни сътрудници разгласяват изследване, съгласно което към 15% от хората се усещат несигурни, когато би трябвало да разграничат ляво от дясно. При един от опитите на участниците са показвани фотоси с фигури в разнообразни пози с напътствие да създадат разграничението.   „ Ако гледаш фигурата откъм гърба, е елементарно, тъй като ситуацията ѝ е същото като твоето. В тези случаи хората бяха по-бързи и точни в отговорите си. Когато обаче фигурата е обърната към участника, а ръцете ѝ са кръстосани, задачата става сложна “, споделя ван дер Хам.   Друг извод от изследването е, че мъжете нормално дават отговор по-бързо. А дамите мислят за ръцете си, когато би трябвало да дефинират ляво и дясно.   Не е до дъно изяснено за какво някои хора бъркат по-често   Учените допускат, че това е обвързвано с развиването на мозъчните полукълба, от което зависят действия като писането да вземем за пример. Ван дер Хам твърди, че значение има и наученото в детските години. Според нея по-самостоятелните деца са по-добри в навигацията като възрастни.   Децата доста елементарно могат да се научат да разграничават ляво от дясно, споделя Алис Гомез от проучвателен център по неврология в Лион, Франция. Тя е измежду основателите на двуседмична подготвителна стратегия, помагаща за моторните качества на деца от 5 до 7 години. По думите ѝ те се оправят доста добре и рядко бъркат в преценката си. Причината за това може да е тъй като преподавателите им споделят да мислят с коя ръка пишат, в случай че не са сигурни кое е ляво и дясно.    Не във всяка обстановка в всекидневието ни е сериозно значимо да знаем кое е ляво и кое дясно. Понякога грешките може и да са занимателни. Има обаче моменти, в които разграничението е наложително. При интервенция или друга здравна процедура би било кошмарно да се направи такава неточност. При шофиране объркването може да има съществени последици. Грешките стават доста елементарно, споделя Громли. Той се надява, че по-честото говорене за този проблем ще понижи и публичната стигма и ще докара до повече осведоменост за обстоятелството, че на някои хора им е мъчно да създадат разликата ляво-дясно.