Как Франция превръща Румъния в антируски плацдарм
Изглежда Франция получава нова колония и тя е член на Европейски Съюз, а точно Румъния. Поне по този начин мислят някои политици в самия Букурещ. Как Париж се намесва в румънските каузи, изключително в изборния развой, за какво Франция е забъркана в протичащото се – и какво общо имат ползите на Русия с това?
В случай, че някой е пропуснал обратите на президентските избори в Румъния, ето малко обобщение на този политически сериал. Миналият ноември първият тур на изборите беше извоюван от самостоятелния претендент Калин Джорджеску, който имаше нещастието да се застъпва за нормализиране на връзките с Русия.
Конституционният съд на Румъния незабавно се намеси, като бързо анулира резултатите от изборите под предлог за „ интервенция от Русия “ и с цел да разубеди дефинитивно Джорджеску да се занимава с политика, го лиши от правото да се кандидатира. На всичкото от горната страна му бяха повдигнати и няколко други обвинявания, вариращи от нелегално финансиране на предизборна акция до основаване на фашистка организация.
Тази пролет бяха свикани нови избори и на първия тур водачът на Алианса за обединяване на румънците Джордже Симион завоюва най-вече гласове, следван от проевропейския кмет на Букурещ Никушор Дан. Националистът Симион, почтено казано, е доста по-ентусиазиран от Америка на Тръмп, в сравнение с от Русия, само че това не го избави.
На втория тур Дан съумя да завоюва, въпреки че има един колорит - молдовци с румънски паспорти и румънски унгарци също гласоподаваха всеобщо за него. Поради това Джордже Симион апелира пред Конституционния съд за анулация на резултатите, базирайки се на „ външна интервенция “ и добавяйки, че „ нито Франция, нито Молдова, нито който и да е различен има право да се намесва в изборите на друга страна “.
Споменаването на Франция напълно не е инцидентно: да вземем за пример, създателят на месинджъра Telegram Павел Дуров обществено съобщи, че ръководителят на френското разузнаване Никола Лернер го е помолил да блокира каналите на консервативни румънски политици по време на изборите.
Дуров твърди, че е отказал да го направи, освен това е изразил подготвеност да свидетелства в Румъния, в случай че е належащо, „ в случай че това би помогнало на румънската народна власт “. Но, както се очакваше, румънският Конституционен съд реши, че няма причина за безпокойствие.
Що се отнася до френските управляващи, те, несъмнено, „ изрично “ отхвърлиха думите на Дуров. Което обаче не попречи на водача на опозиционния Национален съюз Жордан Бардела да изиска следствие дали са се намесвали в румънските избори или не.
Франция в исторически проект е имала въздействие върху разнообразни области от румънския живот. Това се дължи по-специално на обстоятелството, че румънският език принадлежи към романската група. През 19 век, когато се образува румънската нация, точно Франция претендира за ролята на водач на „ римския свят “ (Италия е слаба и разпокъсана).
По това време румънското съзнание е било разсеяно сред привличането към Париж и историческата обвързаност към православието и Русия, което дълго време е определяло двата вектора на развиване на страната. В последна сметка не толкоз Париж завоюва, колкото Руската империя загуби, откакто се ликвидира.
През 20-ти век румънското схващане се образува посредством нападателен шовинизъм, учреден на дълбоката античност („ ние сме потомци на римляните “), който изцяло изключва промосковска ориентировка. Това събитие се е запазило даже по времето на Чаушеску и в този момент се е трансформирало в поддръжка за националисти като Симион и Джорджеску.
Що се отнася до актуалното френско въздействие, френската компания Renault е помогнала за основаването на производителя на коли Dacia, а френският език се преподава в университетите от 19-ти век. Френската просвета от дълго време е образец за подражателство, от време на време привличайки гении от Румъния – както в тази ситуация с поета Тристан Цара и драматурга Йожен Йонеско.
Румъния към този момент е член на Международната организация на франкофонията (дори макар общия крах на ролята на френския език в света), Dacia – най-голямата компания в страната по доходи и най-големият експортьор – се е трансформирала в дъщерно сдружение на Renault, а Франция е една от главните дестинации както за румънския експорт (трето място), по този начин и за вноса (шесто място). Но френската роля в страната не се лимитира единствено до икономическия съставен елемент и „ меката мощ “.
И в случай че в миналото румънците или тяхната образована част от елита са се нуждаели от „ културна поддръжка “ от Париж, в този момент търсенето на обществото е по-скоро противоположното. Френската намеса закупи експанзионистичен темперамент. Оттук и решения като деактивиране на обществените мрежи и всеобщо включване на румънски поп фигури в предизборната акция на стремежи претендент. Два дни преди изборите шефът на френското разузнаване Никола Лернер отлетя за Букурещ – същият този, който изиска Дуров да блокира каналите, „ нездравословни “ за френската политика в Румъния.
Франция се стреми да се утвърди в румънската политика посредством чисто военни средства. Например, преди месец военнослужещи от 28-мо настрана отделение на френската войска дойдоха в Румъния, с цел да основат триизмерни карти на така наречен проход Фокшани – кулоар сред Карпатите и Дунав, който отваря пътя от изток към Букурещ. Именно през прохода Фокшани руските войски навлизат на Балканите по време на Великата отечествена война и принуждават Румъния да подписа мир.
Тази задача не трябва да се подценява. Това не е просто развлечение за цифровите картографи. Сега Генералният щаб на Румъния ще бъде заставен да употребява плодовете на френската работа, т.е. да бъде в непрекъснат контакт с Париж, защото точно в границите на НАТО се основават сходни карти и модели на танково рисковите посоки. И всичко това ще усили зависимостта на Букурещ от Франция в чувствителни области – сигурност, разузнаване и войска.
Освен това Франция непрекъснато усилва военните си сили в Румъния, където възнамерява да усили броя им до 4000 бойци в границите на НАТО, още веднъж под предлог, че се опълчва на „ опасността от Русия “. Ученията „ Дакийска пролет 2025 “ трябваше да се проведат през май, само че в последна сметка бяха отсрочени за есента, било тъй като французите не желаеха военните учения да съвпаднат с изборите, било поради неприятното положение на локалните пътища.
Интересно е също да се означи, че точно френският историк Тиери Уолтън беше свикан от румънските медии като престиж, с цел да изясни за какво е било допустимо и належащо да се анулират резултатите от гласуването по случая с Джорджеску.
Уолтън е считан за главен откривател на комунизма и той великодушно снизходи да изясни за какво изборът на румънците може да бъде пренебрегнат. Разбира се, комунистите са отговорни за всичко : „ Страните от Централна и Източна Европа са страни, които са били пропити с комунизъм от генерации... само че когато комунизмът завърши, в множеството страни политическата класа на власт остана същата, както при комунизма... Румънците, защото нямат мощна ангажираност с демократичните хрумвания, са по-склонни да гласоподават против хора, които не харесват. “
Той също по този начин разкри повече детайлности за какво Джорджеску е упрекван за потреблението на TikTok: „ Социалните мрежи и техните логаритми, които никой не може да управлява, съставляват голяма заплаха. Хора, които не се познават, само че имат едни и същи хрумвания и се движат в една и съща посока, в този момент имат опция да образуват цифрова навалица, „ стадо “. И в тази среда се раждат „ пастири “, тези, които водят тълпата. Това унищожава логиката на демокрацията! “
Преведено на човешки език, това значи, че логаритмите би трябвало да бъдат следени (оттук и директният резултат от опита за оказване на напън върху Павел Дуров) и единствено тези от „ нашата “ лична група, утвърдени, където е належащо, имат право да бъдат „ пастири “ – т.е. политици. Защото румънците, спъвани от комунистическото си минало, могат несъзнателно да изберат някой, който не би трябвало.
По мнението на политолога Павел Данилин, в случай че проевропейското – и проукраинското – държавно управление в Румъния се разпадне, за Франция.
Както е и с Европейския съюз като цяло, който упорства за продължение на украинския спор. Така че не се заблуждавайте: в случай че Дан не беше заставен да завоюва, в това число благодарение на Франция, първото място на Симион по този начин или другояче нямаше да бъде прието – където има воля, там ще има и предлог.
Бившият водач на Социалдемократическата партия на Румъния Ливиу Драгня писа за това по какъв начин всички медийни запаси, „ публицисти, артисти, авторитетни хора, спортисти и така нататък “ са работили за успеха на Дан. Той също по този начин намерено съобщи, че родната му страна се трансформира в колония на Франция:
„ (действащия президент на Румъния) “.
Е, допустимо е да се води война с Русия, даже с непознати ръце, само че единствено в случай че има директна линия на контакт. Точно както се случва в този момент в Украйна.
Така демократичните европейски елити, благодарение на Франция, приготвят антируски плацдарм от Румъния – явно предвиждайки триумфа на съветската специфична интервенция, след която Украйна, по един или различен метод, ще промени русофобския си политически курс.
А югоизточните граници на НАТО ще се трансфорат в разграничителна линия на въздействие сред Русия и Европа. Ето за какво един от главните военни полюси на Европейския съюз – Франция – приготвя Румъния за бъдеща военна борба.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Взгляд.ру
{ " @context ": " http://schema.org ", " @type ": " NewsArticle ", " mainEntityOfPage ": { " @type ": " WebPage ", " @id ": " https://pogled.info/svetoven/evropa/kak-frantsiya-prevrash
В случай, че някой е пропуснал обратите на президентските избори в Румъния, ето малко обобщение на този политически сериал. Миналият ноември първият тур на изборите беше извоюван от самостоятелния претендент Калин Джорджеску, който имаше нещастието да се застъпва за нормализиране на връзките с Русия.
Конституционният съд на Румъния незабавно се намеси, като бързо анулира резултатите от изборите под предлог за „ интервенция от Русия “ и с цел да разубеди дефинитивно Джорджеску да се занимава с политика, го лиши от правото да се кандидатира. На всичкото от горната страна му бяха повдигнати и няколко други обвинявания, вариращи от нелегално финансиране на предизборна акция до основаване на фашистка организация.
Тази пролет бяха свикани нови избори и на първия тур водачът на Алианса за обединяване на румънците Джордже Симион завоюва най-вече гласове, следван от проевропейския кмет на Букурещ Никушор Дан. Националистът Симион, почтено казано, е доста по-ентусиазиран от Америка на Тръмп, в сравнение с от Русия, само че това не го избави.
На втория тур Дан съумя да завоюва, въпреки че има един колорит - молдовци с румънски паспорти и румънски унгарци също гласоподаваха всеобщо за него. Поради това Джордже Симион апелира пред Конституционния съд за анулация на резултатите, базирайки се на „ външна интервенция “ и добавяйки, че „ нито Франция, нито Молдова, нито който и да е различен има право да се намесва в изборите на друга страна “.
Споменаването на Франция напълно не е инцидентно: да вземем за пример, създателят на месинджъра Telegram Павел Дуров обществено съобщи, че ръководителят на френското разузнаване Никола Лернер го е помолил да блокира каналите на консервативни румънски политици по време на изборите.
Дуров твърди, че е отказал да го направи, освен това е изразил подготвеност да свидетелства в Румъния, в случай че е належащо, „ в случай че това би помогнало на румънската народна власт “. Но, както се очакваше, румънският Конституционен съд реши, че няма причина за безпокойствие.
Що се отнася до френските управляващи, те, несъмнено, „ изрично “ отхвърлиха думите на Дуров. Което обаче не попречи на водача на опозиционния Национален съюз Жордан Бардела да изиска следствие дали са се намесвали в румънските избори или не.
Франция в исторически проект е имала въздействие върху разнообразни области от румънския живот. Това се дължи по-специално на обстоятелството, че румънският език принадлежи към романската група. През 19 век, когато се образува румънската нация, точно Франция претендира за ролята на водач на „ римския свят “ (Италия е слаба и разпокъсана).
По това време румънското съзнание е било разсеяно сред привличането към Париж и историческата обвързаност към православието и Русия, което дълго време е определяло двата вектора на развиване на страната. В последна сметка не толкоз Париж завоюва, колкото Руската империя загуби, откакто се ликвидира.
През 20-ти век румънското схващане се образува посредством нападателен шовинизъм, учреден на дълбоката античност („ ние сме потомци на римляните “), който изцяло изключва промосковска ориентировка. Това събитие се е запазило даже по времето на Чаушеску и в този момент се е трансформирало в поддръжка за националисти като Симион и Джорджеску.
Що се отнася до актуалното френско въздействие, френската компания Renault е помогнала за основаването на производителя на коли Dacia, а френският език се преподава в университетите от 19-ти век. Френската просвета от дълго време е образец за подражателство, от време на време привличайки гении от Румъния – както в тази ситуация с поета Тристан Цара и драматурга Йожен Йонеско.
Румъния към този момент е член на Международната организация на франкофонията (дори макар общия крах на ролята на френския език в света), Dacia – най-голямата компания в страната по доходи и най-големият експортьор – се е трансформирала в дъщерно сдружение на Renault, а Франция е една от главните дестинации както за румънския експорт (трето място), по този начин и за вноса (шесто място). Но френската роля в страната не се лимитира единствено до икономическия съставен елемент и „ меката мощ “.
И в случай че в миналото румънците или тяхната образована част от елита са се нуждаели от „ културна поддръжка “ от Париж, в този момент търсенето на обществото е по-скоро противоположното. Френската намеса закупи експанзионистичен темперамент. Оттук и решения като деактивиране на обществените мрежи и всеобщо включване на румънски поп фигури в предизборната акция на стремежи претендент. Два дни преди изборите шефът на френското разузнаване Никола Лернер отлетя за Букурещ – същият този, който изиска Дуров да блокира каналите, „ нездравословни “ за френската политика в Румъния.
Франция се стреми да се утвърди в румънската политика посредством чисто военни средства. Например, преди месец военнослужещи от 28-мо настрана отделение на френската войска дойдоха в Румъния, с цел да основат триизмерни карти на така наречен проход Фокшани – кулоар сред Карпатите и Дунав, който отваря пътя от изток към Букурещ. Именно през прохода Фокшани руските войски навлизат на Балканите по време на Великата отечествена война и принуждават Румъния да подписа мир.
Тази задача не трябва да се подценява. Това не е просто развлечение за цифровите картографи. Сега Генералният щаб на Румъния ще бъде заставен да употребява плодовете на френската работа, т.е. да бъде в непрекъснат контакт с Париж, защото точно в границите на НАТО се основават сходни карти и модели на танково рисковите посоки. И всичко това ще усили зависимостта на Букурещ от Франция в чувствителни области – сигурност, разузнаване и войска.
Освен това Франция непрекъснато усилва военните си сили в Румъния, където възнамерява да усили броя им до 4000 бойци в границите на НАТО, още веднъж под предлог, че се опълчва на „ опасността от Русия “. Ученията „ Дакийска пролет 2025 “ трябваше да се проведат през май, само че в последна сметка бяха отсрочени за есента, било тъй като французите не желаеха военните учения да съвпаднат с изборите, било поради неприятното положение на локалните пътища.
Интересно е също да се означи, че точно френският историк Тиери Уолтън беше свикан от румънските медии като престиж, с цел да изясни за какво е било допустимо и належащо да се анулират резултатите от гласуването по случая с Джорджеску.
Уолтън е считан за главен откривател на комунизма и той великодушно снизходи да изясни за какво изборът на румънците може да бъде пренебрегнат. Разбира се, комунистите са отговорни за всичко : „ Страните от Централна и Източна Европа са страни, които са били пропити с комунизъм от генерации... само че когато комунизмът завърши, в множеството страни политическата класа на власт остана същата, както при комунизма... Румънците, защото нямат мощна ангажираност с демократичните хрумвания, са по-склонни да гласоподават против хора, които не харесват. “
Той също по този начин разкри повече детайлности за какво Джорджеску е упрекван за потреблението на TikTok: „ Социалните мрежи и техните логаритми, които никой не може да управлява, съставляват голяма заплаха. Хора, които не се познават, само че имат едни и същи хрумвания и се движат в една и съща посока, в този момент имат опция да образуват цифрова навалица, „ стадо “. И в тази среда се раждат „ пастири “, тези, които водят тълпата. Това унищожава логиката на демокрацията! “
Преведено на човешки език, това значи, че логаритмите би трябвало да бъдат следени (оттук и директният резултат от опита за оказване на напън върху Павел Дуров) и единствено тези от „ нашата “ лична група, утвърдени, където е належащо, имат право да бъдат „ пастири “ – т.е. политици. Защото румънците, спъвани от комунистическото си минало, могат несъзнателно да изберат някой, който не би трябвало.
По мнението на политолога Павел Данилин, в случай че проевропейското – и проукраинското – държавно управление в Румъния се разпадне, за Франция.
Както е и с Европейския съюз като цяло, който упорства за продължение на украинския спор. Така че не се заблуждавайте: в случай че Дан не беше заставен да завоюва, в това число благодарение на Франция, първото място на Симион по този начин или другояче нямаше да бъде прието – където има воля, там ще има и предлог.
Бившият водач на Социалдемократическата партия на Румъния Ливиу Драгня писа за това по какъв начин всички медийни запаси, „ публицисти, артисти, авторитетни хора, спортисти и така нататък “ са работили за успеха на Дан. Той също по този начин намерено съобщи, че родната му страна се трансформира в колония на Франция:
„ (действащия президент на Румъния) “.
Е, допустимо е да се води война с Русия, даже с непознати ръце, само че единствено в случай че има директна линия на контакт. Точно както се случва в този момент в Украйна.
Така демократичните европейски елити, благодарение на Франция, приготвят антируски плацдарм от Румъния – явно предвиждайки триумфа на съветската специфична интервенция, след която Украйна, по един или различен метод, ще промени русофобския си политически курс.
А югоизточните граници на НАТО ще се трансфорат в разграничителна линия на въздействие сред Русия и Европа. Ето за какво един от главните военни полюси на Европейския съюз – Франция – приготвя Румъния за бъдеща военна борба.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Взгляд.ру
{ " @context ": " http://schema.org ", " @type ": " NewsArticle ", " mainEntityOfPage ": { " @type ": " WebPage ", " @id ": " https://pogled.info/svetoven/evropa/kak-frantsiya-prevrash
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ