Събитията в Армения са кошмар за Русия
Изглежда е бил повърхностен описът с революции в постсъветското пространство. След Грузия през 2003, Украйна през 2004 и 2014 и Киргизстан през 2005 година, всеобщите митинги и в Армения доведоха до промени във властта - министър-председателят Серж Саркисян изненадващо подаде оставка в понеделник. Часове преди този момент се появиха информации, че бойци се били включили към протестиращите. За краткотрайно изпълняващ длъжността е определен досегашният вицепремиер Карен Карапетян.
Какво провокира оставката?
63-годишният Серж Саркисян се задържа на премиерския пост по-малко от седмица. След два президентски мандата, траяли от 2008 до 2018 година, като министър председател Саркисян се надяваше да продължи да ръководи някогашната руска република в Южен Кавказ. Почвата за това беше готова от него още през 2015 година, когато след референдум Армения беше оповестена за парламентарна република. Тогава Саркисян обещаваше, че няма да се кандидатира, само че все пак го стори. Което в този момент се оказва пагубно за него.
За ръководителката на бюрото на близката до Зелените фондация "Хайнрих Бьол " в Южен Кавказ Нино Леява оставката е разследване от всеобщите митинги на арменските жители - освен в столицата Ереван. "От години пораства недоволството на хората от системата Саркисян и от Републиканската партия ", споделя тя за Дойче веле. Президентът и партията му се пробваха посредством конституционна промяна да "променят политическата система по този начин, че да може Саркисян да продължи да ръководи ". И това докара до всеобщите митинги, твърди Нино Леява.
Ролята на Пашинян
Напрежението в Армения обаче не е от през вчерашния ден. Още при първия избор на Саркисян за президент през 2008 години се стигна до безредици, които бързо бяха потушени със мощ. Тогава починаха 10 души. През 2015 година арменците още веднъж всеобщо излязоха да стачкуват - този път против високите цени на тока. При това с триумф: президентът анулира мярката.
Сегашното протестно придвижване, което докара до промяна на властта след митинги, траяли 11 дни, породи като реакция против бедността и корупцията. А изборът на Серж Саркисян за министър председател единствено форсира процеса. Опозиционният водач Никол Пашинян, който е някогашен публицист и сегашен народен представител, беше задържан и по-късно освободен. В неделя той се срещна за малко със Саркисян, в което наблюдаващите видяха предвестител на идни --промени в ръководството. На срещата, траяла единствено 3 минути, 42-годишният Пашинян е споделил на премиера, че е пристигнал да приказва с него за оставката му. Саркисян определил това като изнудване и напуснал срещата. Но на идващия ден той въпреки всичко подаде оставка.
Кошмарен сюжет за Русия
Събитията в Армения са същински призрачен сън за Русия. От години насам Москва следи със угриженост всеобщите митинги в прилежащите страни и вижда в тях главно две неща: интервенция на Запада и опасност за себе си. От позиция на Москва е обезпокоително, че това в този момент се случва таман в Армения, която е непосредствен съдружник на Русия в постсъветското пространство.
"Оставката на един политик, който искаше да остане на власт още дълги години, е плесница за външната политика на Москва. Армения е един от най-важните съдружници на Русия ", разяснява пред Дъждовни води съветският публицист Константин Егерт. Според него, Кремъл евентуално е оценил неправилно протестните настроения в Армения. Първата реакция на Москва беше доста внимателна: не чухме квалификации за държавен прелом, както съветски политици постоянно назовават събитията в една Украйна, да вземем за пример. Председателят на Народното събрание Вячеслав Володин даже съобщи, че оставката на Саркисян си е вътрешна работа на Армения. Председателят на комисията за външна политика към Държавната Дума Леонид Слуцкий пък увери, че Русия и Армения ще си останат стратегически съдружници.
Идат ли нови избори?
Никой не знае по какъв начин ще се развият в този момент нещата. Нино Леява предвижда дълги договаряния с Републиканската партия, защото би трябвало да бъдат извършени предварителни избори. Като цяло обаче тя вижда протичащото се в позитивна светлина - като "стъпка към по-нататъшната демократизация на страната ".
Какво провокира оставката?
63-годишният Серж Саркисян се задържа на премиерския пост по-малко от седмица. След два президентски мандата, траяли от 2008 до 2018 година, като министър председател Саркисян се надяваше да продължи да ръководи някогашната руска република в Южен Кавказ. Почвата за това беше готова от него още през 2015 година, когато след референдум Армения беше оповестена за парламентарна република. Тогава Саркисян обещаваше, че няма да се кандидатира, само че все пак го стори. Което в този момент се оказва пагубно за него.
За ръководителката на бюрото на близката до Зелените фондация "Хайнрих Бьол " в Южен Кавказ Нино Леява оставката е разследване от всеобщите митинги на арменските жители - освен в столицата Ереван. "От години пораства недоволството на хората от системата Саркисян и от Републиканската партия ", споделя тя за Дойче веле. Президентът и партията му се пробваха посредством конституционна промяна да "променят политическата система по този начин, че да може Саркисян да продължи да ръководи ". И това докара до всеобщите митинги, твърди Нино Леява.
Ролята на Пашинян
Напрежението в Армения обаче не е от през вчерашния ден. Още при първия избор на Саркисян за президент през 2008 години се стигна до безредици, които бързо бяха потушени със мощ. Тогава починаха 10 души. През 2015 година арменците още веднъж всеобщо излязоха да стачкуват - този път против високите цени на тока. При това с триумф: президентът анулира мярката.
Сегашното протестно придвижване, което докара до промяна на властта след митинги, траяли 11 дни, породи като реакция против бедността и корупцията. А изборът на Серж Саркисян за министър председател единствено форсира процеса. Опозиционният водач Никол Пашинян, който е някогашен публицист и сегашен народен представител, беше задържан и по-късно освободен. В неделя той се срещна за малко със Саркисян, в което наблюдаващите видяха предвестител на идни --промени в ръководството. На срещата, траяла единствено 3 минути, 42-годишният Пашинян е споделил на премиера, че е пристигнал да приказва с него за оставката му. Саркисян определил това като изнудване и напуснал срещата. Но на идващия ден той въпреки всичко подаде оставка.
Кошмарен сюжет за Русия
Събитията в Армения са същински призрачен сън за Русия. От години насам Москва следи със угриженост всеобщите митинги в прилежащите страни и вижда в тях главно две неща: интервенция на Запада и опасност за себе си. От позиция на Москва е обезпокоително, че това в този момент се случва таман в Армения, която е непосредствен съдружник на Русия в постсъветското пространство.
"Оставката на един политик, който искаше да остане на власт още дълги години, е плесница за външната политика на Москва. Армения е един от най-важните съдружници на Русия ", разяснява пред Дъждовни води съветският публицист Константин Егерт. Според него, Кремъл евентуално е оценил неправилно протестните настроения в Армения. Първата реакция на Москва беше доста внимателна: не чухме квалификации за държавен прелом, както съветски политици постоянно назовават събитията в една Украйна, да вземем за пример. Председателят на Народното събрание Вячеслав Володин даже съобщи, че оставката на Саркисян си е вътрешна работа на Армения. Председателят на комисията за външна политика към Държавната Дума Леонид Слуцкий пък увери, че Русия и Армения ще си останат стратегически съдружници.
Идат ли нови избори?
Никой не знае по какъв начин ще се развият в този момент нещата. Нино Леява предвижда дълги договаряния с Републиканската партия, защото би трябвало да бъдат извършени предварителни избори. Като цяло обаче тя вижда протичащото се в позитивна светлина - като "стъпка към по-нататъшната демократизация на страната ".
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ