CNN: Тръмп с ново послание към Путин
Изглежда, че президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп е научил урока, който всички негови прародители от 21-ви век са научили с болежка: Не можеш да възстановиш връзките на Съединени американски щати с Владимир Путин, написа в собствен разбор за Стивън Колинсън.
(Във видеото: Тръмп неудовлетворен от Путин поради войната в Украйна)
Пътят на Тръмп от идолопоклонничество към съветския водач до неговото хокане беше мелодрама на персонализираната геополитика. Но това, което ще се случи по-късно, е доста по-важно.
Прозрението на президента предлага нови благоприятни условия за Украйна, за критиците на Путин в Конгреса и за съдружниците на Америка. Но то идва и с риск - най-много от тестване на волята сред алфа мъжкарите Тръмп и Путин, които управляват двата най-големи нуклеарни арсенала в света, написа CNN.
Тръмп постоянно се пробва да вдигне летвата с задграничните си другари и врагове с изразителност и мита. Но в този момент той се изправя против безсърдечен съперник, който подвига зaлoзитe не с блъфиране, а с човешки животи, както демонстрират засилващите се удари с дронове по Киев - ясно обръщение към Белия дом.
Тръмп е толкоз транзакционен, че е заслужено да се запитаме какъв брой дълго ще продължи враждебността му към тогавашния му другар в Кремъл. И макар че той приказва за подкрепяне на Украйна да се отбрани, мъчно е да се види, че трансформацията му ще се разшири, с цел да доближи десетките милиарди долари военна и финансова помощ, изпратени на Киев от Конгреса на Съединени американски щати по време на ръководството на Байдън.
Въпреки това в четвъртък президентът съобщи пред NBC News, че е постигнал съглашение посредством НАТО за изпращане на нови противоракетни ракети Patriot на Киев, от които той има огромна потребност, с цел да отблъсква съветските офанзиви против цивилен обекти.
„ Изпращаме оръжия на НАТО, а НАТО заплаща за тези оръжия на 100 % “, сподели президентът и добави „ Ще изпратим Patriot на НАТО, а по-късно НАТО ще ги разпредели “, добави той. Точните параметри на договорката не станаха ясни незабавно.
Изглежда, че Тръмп е достигнал до точка на катурване. Той мина от неясно обвинение на жертвата на войната, Украйна, към обвинение на агресора, Русия, че излишно я удължава.
Въпросът е по какъв начин това трансформира политиката на Съединени американски щати във връзка с войната и на Русия, както и опитите на самия Тръмп да упражни водачеството на Съединени американски щати и вътрешната политика към Украйна?
Путин подцени всички молби на Тръмп
Заявлението на Тръмп, че му е писнало от „ нелепостите “ на Путин тази седмица, беше неочакван поврат, въпреки и присъщ за от време на време профанизираната му държавна политика.
Никой не се е опитвал повече от Тръмп да убеди Путин да приключи войната в Украйна, която стартира с нелегално навлизане през 2022 година Той прекара години, възхвалявайки интелигентността и силата на съветския водач.
Но даже когато Тръмп се обърна против украинския президент Володимир Зеленски след завръщането си на поста - в това число в прословутия " гърмеж " в Овалния кабинет - Путин отхвърли всички извънредно великодушни условия на американския президент за преустановяване на огъня и вероятно спокойно съглашение.
Мотивите на Путин са значимо основание тук.
От позиция на Запада съветският водач може би е отговорен за извънреден политически гаф, който самичък си е предизвикал. Той можеше да подписа подкрепено от Съединени американски щати спокойно съглашение, което, както се притесняват съдружниците на Украйна в Европа, щеше да възнагради експанзията му, щеше да закрепи териториалните придобивки от нашествието и щеше да сложи като камък обстоятелството, че Украйна в никакъв случай няма да има път към участие в НАТО.
Но налагането на западната логичност върху изчисленията на Путин постоянно е било неточност. (Това беше фактор за неправилното разчитане на съветския водач от администрацията на Обама преди първата му ескапада в Украйна - анексирането на Крим през 2014 г.)
Преди нашествието Путин даде ясно да се разбере, че гледа на спора като на коригиране на историческа неточност - както във връзка с вековните искания на Русия към Украйна, по този начин и във връзка с по-широките си искания, датиращи от рухването на Берлинската стена, което той следи с смут от поста си на подполковник от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в комунистическа Източна Германия. Путин приказва за „ първопричините “ на войната. Това е код за редица съветски недоволства, измежду които е и съществуването на демократично държавно управление в Киев. Понякога той се отнася до изказванията на Москва, че е застрашена от разширението на НАТО след Студената война, и до желанието ѝ да види по какъв начин войските на алианса се изтеглят от някогашните комунистически страни, които в миналото са били в орбитата на Съветския съюз, като Полша и Румъния, написа CNN.
От тази позиция Путин може и да не е възнамерявал в миналото да приключи войната, а изчисленията на Тръмп и неговите помощници, че той може да бъде уверен да подписа „ договорка “ - главното съмнение на целия мироглед на президента - са били неправилни. А след стотици хиляди съветски жертви войната може да се окаже екзистенциална за Путин от позиция на политическото му оцеляване.
Безброй американски и европейски наблюдаващи от години се пробват да убедят Тръмп в тази позиция. В прочут смисъл е зашеметяващо, че на Тръмп му трябваше толкоз време, с цел да стигне до тази точка. Тази седмица президентът сподели за Путин: „ Той е доста благ от самото начало, само че това се оказва безсмислено “.
Украинските ястреби, които се надяват на нова твърда политика на Съединени американски щати във връзка с войната, може би ще би трябвало да смекчат ентусиазма си. Този път разочарованието на Тръмп от Путин наподобява същинско. Но през последните месеци той на няколко пъти подлага на критика съветския водач, с цел да отдръпна гнева си, написа CNN.
Но в случай че президентът най-сетне е стигнал до извода, че не може да подтикне Путин към мирни договаряния, дали е подготвен да се опита да го принуди да ги организира?
„ Мисля, че Тръмп към този момент го схваща “ , сподели Чарлз Купчан, старши помощник в Съвета за интернационалните връзки, пред Джон Воуз по CNN International и добавя: „ Той би трябвало да окаже по-голям напън върху Русия, в случай че желае да реализира съглашение с Украйна. “
Такъв напън може да включва увеличение на американските оръжия и муниции за Украйна, защото европейските страни, които се притесняваха, че Тръмп може да се отдръпне от Киев, също дават обещание да усилят помощта си. Разликата, в случай че Вашингтон в действителност се ангажира, може да бъде голяма и да обърка ясната религия на Путин, че може да надвие Запада и в последна сметка да завоюва войната.
Белият дом би могъл също по този начин да одобри напълно двупартиен законопроект, налагащ нови строги наказания на Русия - както и на Китай и Индия, които са съществени купувачи на нейния нефт.
Какво да следим, до момента в който Тръмп обмисля нови тактики за Украйна
През последните дни Тръмп приказва за ужасните човешки жертви, нанесени на украинците, и за смелостта на техните въоръжени сили. Но готовността му да застане на страната на държавното управление на Зеленски в дълготраен проект може да зависи от това дали той просто е сърдит на Путин, тъй като го е лишил от договорка, която би подкрепила личните му желания да бъде миротворец и да завоюва Нобелова премия, или заема стратегическа позиция във връзка с самата война.
На моменти изглеждаше, че Тръмп гледа на войната в Украйна като на ненужна спънка за по-добри връзки сред Съединени американски щати и Русия. Той звучеше доста сходно на някогашните президенти Джордж У. Буш, Барак Обама и надалеч по-скептичния Джо Байдън при започване на техните президентства.
„ Да се разбираме с Русия е хубаво нещо “, сподели Тръмп през април. „ Мисля, че бих могъл да имам доста положителни връзки с Русия и с президента Путин, и в случай че го направя, това би било ужасно нещо “.
Предвид транзакционния темперамент на Тръмп някои анализатори допускат, че в случай че очакванията му за спокойно съглашение с Украйна се провалят, той може просто да раздели войната и да се опита да се оправи с Русия по други въпроси - изключително в региона на стопанската система и бизнеса. Това би разрешило на Путин да продължи спора без намесата на Съединени американски щати.
Тръмп може да е имал това поради преди неотдавнашната среща на върха на Г-7, когато се появи в Канада и се оплака, че Путин не е поканен. Все отново едно отчасти топене не би изисквало от Тръмп да преодолее това, което той наподобява преглежда като персонална засегнатост от страна на съветския водач. И макар че сходен сюжет би разрешил на Русия да се отърве от статута си на парий и отчасти да се върне в международната политика, не е ясно дали опциите му ще пробият обсадния нрав на Путин.
Следващите ходове на Русия също биха могли да повлияят на тактиката на Тръмп.
От срещата сред държавния секретар на Съединени американски щати Марко Рубио и съветския външен министър Сергей Лавров в Малайзия в четвъртък се появиха някои признаци, че очакванията на Съединени американски щати да ангажират Русия с войната не са умрели. Рубио съобщи, че е изразил „ разочарованието и неудовлетвореността “ на Тръмп, само че и че Русия е предложила „ нов и друг метод “.
Дали в този момент Путин счита, че е отишъл прекомерно надалеч и би трябвало да върне Тръмп на своя страна, може би като му връчи алегорична „ победа “? Или това е просто класическо съветско замазване на очите, което удължава безнадеждния развой на говорене, до момента в който войските му се бият?
Едно от нещата, които би трябвало да се следят, е дали наказателният отпор на Тръмп от страна на Путин ще промени метода му към дипломацията в по-общ проект. Президентът от дълго време се хвали, че неговите „ страхотни връзки “ с съветския водач и китайския президент Си Дзинпин ще донесат на Съединени американски щати победи, които никой различен президент не би могъл да реализира. Но както и в връзките със севернокорейския тиранин Ким Чен Ун през първия мандат на Тръмп, хипотетичният магнетизъм на президента докара до доста малко основни резултати.
През последните седмици се промени и геополитическият декор на украинския въпрос. Неотдавнашните удари на Тръмп по Иран може и да не са „ унищожили “ нуклеарните обекти на Ислямската република, както той твърди. Но те бяха проява на американската военна мощност и триумф за главнокомандващия, който ги подреди. При всичките си закани към демокрацията, конституцията и правовата страна в Съединени американски щати Тръмп ясно се утвърди като най-могъщия водач в света, чиито ежедневни ходове провокират шокови талази по целия свят. Може ли това да промени динамичността сред него и Путин? Дали в този момент Тръмп гледа на съветския водач не толкоз като на мощен мъж, който би трябвало да бъде възхваляван, колкото като на водач на по-нискостояща мощ?
Рисковете се усилват с възходящото напрежение сред Съединени американски щати и Русия
Един от огромните опасности от интервал на напрежение сред Белия дом и Кремъл би бил, в случай че Тръмп и Путин попаднат в цикъл на ескалация - евентуално с цел да защитят големия престиж, който и двамата са вложили в връзките.
Няма доказателства, които да сочат, че Тръмп желае да влезе в конфликт с Путин. Части от неговата MAGA база виждат идеологически синергии с Путин: неговата рецензия на „ будителството “ и това, което те виждат като крах на западните културни полезности. Друга секта на ГП желае да се отвърне от Европа, с цел да посвети военните запаси на Съединени американски щати на построяването на конфликт с Китай.
Нищо в държанието на Путин не подсказва, че той желае да се сблъска с Тръмп или със Съединените щати. Но съветският водач постоянно дрънчеше с нуклеарни саби по време на спора в Украйна, явно с цел да изплаши западното население. Често изразяваният от Тръмп смут от пагубните резултати от възможен нуклеарен спор значи, че това е карта, която съветският водач може да изиграе, в случай че напрежението в действителност ескалира.
В последна сметка Тръмп въпреки всичко може да се върне към това стратегическо съмнение, което от дълго време преследва политиката на Съединени американски щати по отношение на Украйна. „ Факт е, че Украйна, която не е страна от НАТО, ще бъде уязвима за военно владичество от страна на Русия, без значение какво вършим. “ Това не беше следващият откъс на Тръмп, който е песимистичен във връзка с Украйна. Това беше неговият върл зложелател, Обама, в изявление за The Atlantic през 2016 година
Но в случай че не друго, разпрата на Тръмп с Путин може да послужи за една цел - да разсее сляпото му леке за същинската същина на съветския водач, приключва анализът на Стивън Колинсън за CNN.
(Във видеото: Тръмп неудовлетворен от Путин поради войната в Украйна)
Пътят на Тръмп от идолопоклонничество към съветския водач до неговото хокане беше мелодрама на персонализираната геополитика. Но това, което ще се случи по-късно, е доста по-важно.
Прозрението на президента предлага нови благоприятни условия за Украйна, за критиците на Путин в Конгреса и за съдружниците на Америка. Но то идва и с риск - най-много от тестване на волята сред алфа мъжкарите Тръмп и Путин, които управляват двата най-големи нуклеарни арсенала в света, написа CNN.
Тръмп постоянно се пробва да вдигне летвата с задграничните си другари и врагове с изразителност и мита. Но в този момент той се изправя против безсърдечен съперник, който подвига зaлoзитe не с блъфиране, а с човешки животи, както демонстрират засилващите се удари с дронове по Киев - ясно обръщение към Белия дом.
Тръмп е толкоз транзакционен, че е заслужено да се запитаме какъв брой дълго ще продължи враждебността му към тогавашния му другар в Кремъл. И макар че той приказва за подкрепяне на Украйна да се отбрани, мъчно е да се види, че трансформацията му ще се разшири, с цел да доближи десетките милиарди долари военна и финансова помощ, изпратени на Киев от Конгреса на Съединени американски щати по време на ръководството на Байдън.
Въпреки това в четвъртък президентът съобщи пред NBC News, че е постигнал съглашение посредством НАТО за изпращане на нови противоракетни ракети Patriot на Киев, от които той има огромна потребност, с цел да отблъсква съветските офанзиви против цивилен обекти.
„ Изпращаме оръжия на НАТО, а НАТО заплаща за тези оръжия на 100 % “, сподели президентът и добави „ Ще изпратим Patriot на НАТО, а по-късно НАТО ще ги разпредели “, добави той. Точните параметри на договорката не станаха ясни незабавно.
Изглежда, че Тръмп е достигнал до точка на катурване. Той мина от неясно обвинение на жертвата на войната, Украйна, към обвинение на агресора, Русия, че излишно я удължава.
Въпросът е по какъв начин това трансформира политиката на Съединени американски щати във връзка с войната и на Русия, както и опитите на самия Тръмп да упражни водачеството на Съединени американски щати и вътрешната политика към Украйна?
Путин подцени всички молби на Тръмп
Заявлението на Тръмп, че му е писнало от „ нелепостите “ на Путин тази седмица, беше неочакван поврат, въпреки и присъщ за от време на време профанизираната му държавна политика.
Никой не се е опитвал повече от Тръмп да убеди Путин да приключи войната в Украйна, която стартира с нелегално навлизане през 2022 година Той прекара години, възхвалявайки интелигентността и силата на съветския водач.
Но даже когато Тръмп се обърна против украинския президент Володимир Зеленски след завръщането си на поста - в това число в прословутия " гърмеж " в Овалния кабинет - Путин отхвърли всички извънредно великодушни условия на американския президент за преустановяване на огъня и вероятно спокойно съглашение.
Мотивите на Путин са значимо основание тук.
От позиция на Запада съветският водач може би е отговорен за извънреден политически гаф, който самичък си е предизвикал. Той можеше да подписа подкрепено от Съединени американски щати спокойно съглашение, което, както се притесняват съдружниците на Украйна в Европа, щеше да възнагради експанзията му, щеше да закрепи териториалните придобивки от нашествието и щеше да сложи като камък обстоятелството, че Украйна в никакъв случай няма да има път към участие в НАТО.
Но налагането на западната логичност върху изчисленията на Путин постоянно е било неточност. (Това беше фактор за неправилното разчитане на съветския водач от администрацията на Обама преди първата му ескапада в Украйна - анексирането на Крим през 2014 г.)
Преди нашествието Путин даде ясно да се разбере, че гледа на спора като на коригиране на историческа неточност - както във връзка с вековните искания на Русия към Украйна, по този начин и във връзка с по-широките си искания, датиращи от рухването на Берлинската стена, което той следи с смут от поста си на подполковник от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в комунистическа Източна Германия. Путин приказва за „ първопричините “ на войната. Това е код за редица съветски недоволства, измежду които е и съществуването на демократично държавно управление в Киев. Понякога той се отнася до изказванията на Москва, че е застрашена от разширението на НАТО след Студената война, и до желанието ѝ да види по какъв начин войските на алианса се изтеглят от някогашните комунистически страни, които в миналото са били в орбитата на Съветския съюз, като Полша и Румъния, написа CNN.
От тази позиция Путин може и да не е възнамерявал в миналото да приключи войната, а изчисленията на Тръмп и неговите помощници, че той може да бъде уверен да подписа „ договорка “ - главното съмнение на целия мироглед на президента - са били неправилни. А след стотици хиляди съветски жертви войната може да се окаже екзистенциална за Путин от позиция на политическото му оцеляване.
Безброй американски и европейски наблюдаващи от години се пробват да убедят Тръмп в тази позиция. В прочут смисъл е зашеметяващо, че на Тръмп му трябваше толкоз време, с цел да стигне до тази точка. Тази седмица президентът сподели за Путин: „ Той е доста благ от самото начало, само че това се оказва безсмислено “.
Украинските ястреби, които се надяват на нова твърда политика на Съединени американски щати във връзка с войната, може би ще би трябвало да смекчат ентусиазма си. Този път разочарованието на Тръмп от Путин наподобява същинско. Но през последните месеци той на няколко пъти подлага на критика съветския водач, с цел да отдръпна гнева си, написа CNN.
Но в случай че президентът най-сетне е стигнал до извода, че не може да подтикне Путин към мирни договаряния, дали е подготвен да се опита да го принуди да ги организира?
„ Мисля, че Тръмп към този момент го схваща “ , сподели Чарлз Купчан, старши помощник в Съвета за интернационалните връзки, пред Джон Воуз по CNN International и добавя: „ Той би трябвало да окаже по-голям напън върху Русия, в случай че желае да реализира съглашение с Украйна. “
Такъв напън може да включва увеличение на американските оръжия и муниции за Украйна, защото европейските страни, които се притесняваха, че Тръмп може да се отдръпне от Киев, също дават обещание да усилят помощта си. Разликата, в случай че Вашингтон в действителност се ангажира, може да бъде голяма и да обърка ясната религия на Путин, че може да надвие Запада и в последна сметка да завоюва войната.
Белият дом би могъл също по този начин да одобри напълно двупартиен законопроект, налагащ нови строги наказания на Русия - както и на Китай и Индия, които са съществени купувачи на нейния нефт.
Какво да следим, до момента в който Тръмп обмисля нови тактики за Украйна
През последните дни Тръмп приказва за ужасните човешки жертви, нанесени на украинците, и за смелостта на техните въоръжени сили. Но готовността му да застане на страната на държавното управление на Зеленски в дълготраен проект може да зависи от това дали той просто е сърдит на Путин, тъй като го е лишил от договорка, която би подкрепила личните му желания да бъде миротворец и да завоюва Нобелова премия, или заема стратегическа позиция във връзка с самата война.
На моменти изглеждаше, че Тръмп гледа на войната в Украйна като на ненужна спънка за по-добри връзки сред Съединени американски щати и Русия. Той звучеше доста сходно на някогашните президенти Джордж У. Буш, Барак Обама и надалеч по-скептичния Джо Байдън при започване на техните президентства.
„ Да се разбираме с Русия е хубаво нещо “, сподели Тръмп през април. „ Мисля, че бих могъл да имам доста положителни връзки с Русия и с президента Путин, и в случай че го направя, това би било ужасно нещо “.
Предвид транзакционния темперамент на Тръмп някои анализатори допускат, че в случай че очакванията му за спокойно съглашение с Украйна се провалят, той може просто да раздели войната и да се опита да се оправи с Русия по други въпроси - изключително в региона на стопанската система и бизнеса. Това би разрешило на Путин да продължи спора без намесата на Съединени американски щати.
Тръмп може да е имал това поради преди неотдавнашната среща на върха на Г-7, когато се появи в Канада и се оплака, че Путин не е поканен. Все отново едно отчасти топене не би изисквало от Тръмп да преодолее това, което той наподобява преглежда като персонална засегнатост от страна на съветския водач. И макар че сходен сюжет би разрешил на Русия да се отърве от статута си на парий и отчасти да се върне в международната политика, не е ясно дали опциите му ще пробият обсадния нрав на Путин.
Следващите ходове на Русия също биха могли да повлияят на тактиката на Тръмп.
От срещата сред държавния секретар на Съединени американски щати Марко Рубио и съветския външен министър Сергей Лавров в Малайзия в четвъртък се появиха някои признаци, че очакванията на Съединени американски щати да ангажират Русия с войната не са умрели. Рубио съобщи, че е изразил „ разочарованието и неудовлетвореността “ на Тръмп, само че и че Русия е предложила „ нов и друг метод “.
Дали в този момент Путин счита, че е отишъл прекомерно надалеч и би трябвало да върне Тръмп на своя страна, може би като му връчи алегорична „ победа “? Или това е просто класическо съветско замазване на очите, което удължава безнадеждния развой на говорене, до момента в който войските му се бият?
Едно от нещата, които би трябвало да се следят, е дали наказателният отпор на Тръмп от страна на Путин ще промени метода му към дипломацията в по-общ проект. Президентът от дълго време се хвали, че неговите „ страхотни връзки “ с съветския водач и китайския президент Си Дзинпин ще донесат на Съединени американски щати победи, които никой различен президент не би могъл да реализира. Но както и в връзките със севернокорейския тиранин Ким Чен Ун през първия мандат на Тръмп, хипотетичният магнетизъм на президента докара до доста малко основни резултати.
През последните седмици се промени и геополитическият декор на украинския въпрос. Неотдавнашните удари на Тръмп по Иран може и да не са „ унищожили “ нуклеарните обекти на Ислямската република, както той твърди. Но те бяха проява на американската военна мощност и триумф за главнокомандващия, който ги подреди. При всичките си закани към демокрацията, конституцията и правовата страна в Съединени американски щати Тръмп ясно се утвърди като най-могъщия водач в света, чиито ежедневни ходове провокират шокови талази по целия свят. Може ли това да промени динамичността сред него и Путин? Дали в този момент Тръмп гледа на съветския водач не толкоз като на мощен мъж, който би трябвало да бъде възхваляван, колкото като на водач на по-нискостояща мощ?
Рисковете се усилват с възходящото напрежение сред Съединени американски щати и Русия
Един от огромните опасности от интервал на напрежение сред Белия дом и Кремъл би бил, в случай че Тръмп и Путин попаднат в цикъл на ескалация - евентуално с цел да защитят големия престиж, който и двамата са вложили в връзките.
Няма доказателства, които да сочат, че Тръмп желае да влезе в конфликт с Путин. Части от неговата MAGA база виждат идеологически синергии с Путин: неговата рецензия на „ будителството “ и това, което те виждат като крах на западните културни полезности. Друга секта на ГП желае да се отвърне от Европа, с цел да посвети военните запаси на Съединени американски щати на построяването на конфликт с Китай.
Нищо в държанието на Путин не подсказва, че той желае да се сблъска с Тръмп или със Съединените щати. Но съветският водач постоянно дрънчеше с нуклеарни саби по време на спора в Украйна, явно с цел да изплаши западното население. Често изразяваният от Тръмп смут от пагубните резултати от възможен нуклеарен спор значи, че това е карта, която съветският водач може да изиграе, в случай че напрежението в действителност ескалира.
В последна сметка Тръмп въпреки всичко може да се върне към това стратегическо съмнение, което от дълго време преследва политиката на Съединени американски щати по отношение на Украйна. „ Факт е, че Украйна, която не е страна от НАТО, ще бъде уязвима за военно владичество от страна на Русия, без значение какво вършим. “ Това не беше следващият откъс на Тръмп, който е песимистичен във връзка с Украйна. Това беше неговият върл зложелател, Обама, в изявление за The Atlantic през 2016 година
Но в случай че не друго, разпрата на Тръмп с Путин може да послужи за една цел - да разсее сляпото му леке за същинската същина на съветския водач, приключва анализът на Стивън Колинсън за CNN.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ