Изгледите да има атомна централа в Турция стават съмнителни след

Изгледите да има атомна централа в Турция стават съмнителни след пагубното земетресение от 6 февруари (снимка: CC0 Public Domain)

Опустошителното земетресение, което унищожи Турция и Сирия, съживи дългогодишния спор в южната ни съседка и Кипър за огромната атомна електроцентрала, която се построява на южното средиземноморско крайбрежие на страната.

Площадката на централата в Аккую, ситуирана на към 340 километра западно от епицентъра на земетресението от 6 февруари, е проектирана да издържи на мощни земетресения и не е претърпяла никакви вреди от земетресението с магнитуд 7,8 по Рихтер и вторичните земетресения. Но размерът на земетресението – най-смъртоносното в актуалната история на Турция – изостри съществуващите опасения, че централата е издигната на ръба на огромна разломна линия.

АЕЦ-ът, чиито първи реактори би трябвало да проработят тази година, ще има потенциал 4800 мегавата. Това би трябвало да покрива 10% от потребностите на Турция. Според данни на държавното управление, в случай че електроцентралата проработи през днешния ден, тя ще може независимо да обезпечава електричество за град с към 15 милиона души население – да вземем за пример Истанбул.

Росатом, съветската държавна компания, която дава отговор за плана, споделя, че електроцентралата е проектирана да „ устоя на рискови външни въздействия “ от земетресение с магнитуд 9 по Рихтер. При построяването на атомни електроцентрали инсталациите са проектирани да оцелеят при разлюляване, което е по-екстремно от това, записано в миналото в региона, в който са ситуирани.

Вероятността да се случи земетресение с магнитуд 9 по Рихтер наоколо до реактора Аккую „ е почти един път на всеки 10 000 години “, споделя Росатом пред Асошиейтед прес. „ Точно по този начин се ползва концепцията за марж на сигурност “.
още по темата
Служител от Министерството на енергетиката на Турция, потърсен от АП, разяснява, че няма незабавни проекти за преоценка на плана. Служителят приказва при изискване за опазване на анонимност.

Някои деятели обаче към момента настояват, че планът – първата атомна електроцентрала в Турция – съставлява опасност. Те възобновиха апелите си планът да бъде анулиран с аргумента, че опустошителното земетресение е ясно доказателство за огромния риск, подбуден от атомна електроцентрала наоколо до сеизмичните разломи.

В изказване до АП Кипърската антиядрена платформа – коалиция от над 50 екозащитни групи на кипърските гърци и кипърските турци, профсъюзи и политически партии – съобщи, че приканва всички политически партии, научни и екологични организации и гражданското общество да обединят старания и да окажат напън върху турското държавно управление да приключи проектите си за АЕЦ „ Аккую “.

Кипърският член на Европейския парламент Деметрис Пападакис попита Европейската комисия какви незабавни дейности има намерение да предприеме, с цел да спре централата заради заплахите, подбудени от построяването на АЕЦ в сеизмична зона толкоз покрай Кипър.

Турските нуклеарни регулатори дадоха лиценз за построяването на централата в Аккую през 1976 година след осем години сеизмични изследвания за установяване на най-подходящото местонахождение. Проектът беше занимателен след нуклеарната повреда в Чернобил през 1986 година Ситуацията бе усложнена в допълнение от повредата във Фукушима-Дайичи през 2011 година

Сега нуклеарните електроцентрали в международен мащаб са проектирани да устоят на трусове и да стопират работа безвредно при положение на огромно земно придвижване – към 20% от нуклеарните реактори работят в зони със забележителна сеизмична интензивност, съгласно Световната нуклеарна асоциация.

В последна сметка строителството на първия реактор в Аккую стартира през 2018 г.