Издръжката за дете се дължи по закон, не е необходима покана за плащане
Издръжката на малолетно дете се дължи по закон от деня, в който то е родено, и не е належащо да се изпраща покана за изплащането й. Това споделя състав на Върховния касационен съд (ВКС) в решение по член 290 от Гражданския процесуален кодекс, в което дава отговор на два въпроса за развиване на правото, оповестява news.lex.bg.
Първият е дали за реализиране на фактическия състав на член 132, алинея 1, т. 2 Семейния кодекс (лишаване от наставнически права, когато без основателна причина родителят трайно не поставя грижи за детето и не му дава издръжка) е належащо изискване родителят, който се грижи за развъждането на детето, да е потърсил преди този момент от родителя-ответник предоставяне на прехрана.
А вторият – задължен ли е съдът служебно да събира доказателства и да позволява такива и след преклузивните периоди по искане на страните в произвеждане за отнемане от наставнически права.
Според висшите съдии невъзможността на родител да дава прехрана не погасява това му обвързване въобще. " Задължението за полагане на грижи и предоставяне на прехрана на малолетно дете от родител поражда от момента, в който детето е родено, по силата на закона, и съществува без значение дали е отправена покана за осъществяване, надлежно подхванати ли са насилствени ограничения за престиране на дължимото, до момента в който детето навърши пълноправие или до настъпване на друго законно съображение за преустановяване ", показват в решението си съдиите от Върховен касационен съд.
" Недаването на прехрана, когато е трайно и при неналичието на различен финансов или веществен принос на родителя за развъждането на детето, без значение дали издръжката е и категорично поискана, е държание, което попада във фактическия състав на член 132, алинея 1, т. 2 Семеен кодекс. Законодателят е приел, че сходно държание съставлява изцяло несъблюдение на родителските отговорности, което точно постанова предприемане на ограничения за протекция на детето посредством отнемане от наставнически права ", показват съдиите от Върховен касационен съд.
По втория въпрос магистратите са безапелационни, че настояването за отнемане от наставнически права, изисква от съда във всички инстанции служебно да следи за ползите на детето. Това значи, че съдът не може да откаже да реши изказване на страна или да допусне доказателствено искане, без значение, по кое време е направено, щом е от голяма важност за определяне на най-хубавия интерес на децата.
Първият е дали за реализиране на фактическия състав на член 132, алинея 1, т. 2 Семейния кодекс (лишаване от наставнически права, когато без основателна причина родителят трайно не поставя грижи за детето и не му дава издръжка) е належащо изискване родителят, който се грижи за развъждането на детето, да е потърсил преди този момент от родителя-ответник предоставяне на прехрана.
А вторият – задължен ли е съдът служебно да събира доказателства и да позволява такива и след преклузивните периоди по искане на страните в произвеждане за отнемане от наставнически права.
Според висшите съдии невъзможността на родител да дава прехрана не погасява това му обвързване въобще. " Задължението за полагане на грижи и предоставяне на прехрана на малолетно дете от родител поражда от момента, в който детето е родено, по силата на закона, и съществува без значение дали е отправена покана за осъществяване, надлежно подхванати ли са насилствени ограничения за престиране на дължимото, до момента в който детето навърши пълноправие или до настъпване на друго законно съображение за преустановяване ", показват в решението си съдиите от Върховен касационен съд.
" Недаването на прехрана, когато е трайно и при неналичието на различен финансов или веществен принос на родителя за развъждането на детето, без значение дали издръжката е и категорично поискана, е държание, което попада във фактическия състав на член 132, алинея 1, т. 2 Семеен кодекс. Законодателят е приел, че сходно държание съставлява изцяло несъблюдение на родителските отговорности, което точно постанова предприемане на ограничения за протекция на детето посредством отнемане от наставнически права ", показват съдиите от Върховен касационен съд.
По втория въпрос магистратите са безапелационни, че настояването за отнемане от наставнически права, изисква от съда във всички инстанции служебно да следи за ползите на детето. Това значи, че съдът не може да откаже да реши изказване на страна или да допусне доказателствено искане, без значение, по кое време е направено, щом е от голяма важност за определяне на най-хубавия интерес на децата.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ