Неумелият опит на Манолова да ни заблуди
Издигната от Инициативен комитет и подкрепена от всевъзможни партии от левия до десния политически набор с очебийно идеологически разлики във философията си, Мая Манолова се включи в кметската конкуренция за София като сякаш цивилен претендент. Независимо от безбройните си опити да се разграничи партийно, настоявайки, че е издигната от жителите и също по този начин възползвайки се от досегашната си фигура на омбудсман, би трябвало да отчетем, че Мая Манолова позволи две фрапантни неточности в хода на предизборната си акция, които в последна сметка я отдалечиха от кметското кресло в столицата.
Нека да стартираме оттова, че първата неточност беше самото ѝ решение още веднъж да влезе в политиката, кандидатирайки се за градоначалник на София, тъй като всеки един подобен избор, касаещ смяна в ръководството на локално или национално ниво, наложително е привързан с политика (най-малкото решенията, които се взимат, са от политическо естество) и в този случай всяка една рекламация за ''гражданска'' кандидатура звучи несериозно и неуместно. Освен това е добре да не забравяме, че Манолова е политически състезател от много дълго време, което прави опита ѝ да заблуди гласоподавателите още по-наивен и даже демонстрация на пренебрежение по отношение на гласоподавателя, който надали е не запомнил в чии партийни редици се изявяваше преди да оглави омбудсманската институция.
Именно тук идва и втората, може би най-съществената неточност на Мая Манолова, която се опита да подлъже гласоподавателите, че е ''приключила'' с Българска социалистическа партия. Още в първите дни на акцията ясно си пролича, че така наречен цивилен претендент на опозицията напълно не е не запомнил по какъв начин се играе ''мръсно'', тъй като от самото начало до локалния избор Манолова нито един път не приключи нападките си по адрес на Йорданка Фандъкова и Столична община.
Вместо да се концентрира върху метода на осъществяване на личната си акция, Манолова употребява до болежка познатите обноски на ''Позитано'' 20 и организира акция, изпълнена с негативизъм, непознаване и непросветеност по редица въпроси, измежду които беше този, обвързван с публичните поръчки – материя, която Манолова с непоколебима храброст ни показва, че освен не познава, само че има и дързостта да я интерпретира по подобен метод, посредством който да злепостави съперниците си и омаловажи напъните им, единствено и единствено с цел да извлече някакви дивиденти – способ, който е в кръвта на ''Столетницата''.
По време на цялата акция Мая Манолова се концентрира върху това да изяснява какъв брой пагубно е ситуацията в столицата и по силата на популистката изразителност да твърди столичани за ''светлото бъдеще'', което следва за града им, в случай че тя бъде определена за кмет. Само че гласоподавателите по този начин и не схванаха в конкретика какво ще промени Манолова, с цел да увеличи виталния им стандарт или с цел да облагороди най-големия град в България.
Както означи Антон Койчев – цялата акция на претендента на Българска социалистическа партия мина в едно двуличие и популизъм, до момента в който Йорданка Фандъкова завоюва хората с нейната откровеност, заради което реализира този резултат. От тази позиция изборът на електората бе повече от рационален, тъй като възможното избиране на Манолова отпред на столицата несъмнено би сложило под съществено подозрение метода и методиките, с които ще бъде ръководена София, а оттова и живота на нейните поданици.
Едва ли е загадка за някого, че Манолова е отдадена на идеята Българска социалистическа партия и няма по какъв начин да бъде иначе, защото това е партията, която я издигна и наложи като политическа фигура у нас. Макар към момента да не е ясно по кое време, само че сигурно в проектите на Манолова влиза концепцията някой ден да заеме и председателското място в Българска социалистическа партия, заради което всичките ѝ изказвания, че няма никаква обязаност с левицата са демонстрация на самоуверено двуличие и фалш – нещо, което е в внезапно несъгласие с ''прозрачността'' и ''честността'', за които приказва. А при всички положения ''завземането'' на София и трансформирайки я в червен град сигурно би спечелило много симпатизанти на Манолова измежду редиците на Българска социалистическа партия и тя да се трансформира в главен кандидат за разтърсеното място на Корнелия Нинова.
Нека да стартираме оттова, че първата неточност беше самото ѝ решение още веднъж да влезе в политиката, кандидатирайки се за градоначалник на София, тъй като всеки един подобен избор, касаещ смяна в ръководството на локално или национално ниво, наложително е привързан с политика (най-малкото решенията, които се взимат, са от политическо естество) и в този случай всяка една рекламация за ''гражданска'' кандидатура звучи несериозно и неуместно. Освен това е добре да не забравяме, че Манолова е политически състезател от много дълго време, което прави опита ѝ да заблуди гласоподавателите още по-наивен и даже демонстрация на пренебрежение по отношение на гласоподавателя, който надали е не запомнил в чии партийни редици се изявяваше преди да оглави омбудсманската институция.
Именно тук идва и втората, може би най-съществената неточност на Мая Манолова, която се опита да подлъже гласоподавателите, че е ''приключила'' с Българска социалистическа партия. Още в първите дни на акцията ясно си пролича, че така наречен цивилен претендент на опозицията напълно не е не запомнил по какъв начин се играе ''мръсно'', тъй като от самото начало до локалния избор Манолова нито един път не приключи нападките си по адрес на Йорданка Фандъкова и Столична община.
Вместо да се концентрира върху метода на осъществяване на личната си акция, Манолова употребява до болежка познатите обноски на ''Позитано'' 20 и организира акция, изпълнена с негативизъм, непознаване и непросветеност по редица въпроси, измежду които беше този, обвързван с публичните поръчки – материя, която Манолова с непоколебима храброст ни показва, че освен не познава, само че има и дързостта да я интерпретира по подобен метод, посредством който да злепостави съперниците си и омаловажи напъните им, единствено и единствено с цел да извлече някакви дивиденти – способ, който е в кръвта на ''Столетницата''.
По време на цялата акция Мая Манолова се концентрира върху това да изяснява какъв брой пагубно е ситуацията в столицата и по силата на популистката изразителност да твърди столичани за ''светлото бъдеще'', което следва за града им, в случай че тя бъде определена за кмет. Само че гласоподавателите по този начин и не схванаха в конкретика какво ще промени Манолова, с цел да увеличи виталния им стандарт или с цел да облагороди най-големия град в България.
Както означи Антон Койчев – цялата акция на претендента на Българска социалистическа партия мина в едно двуличие и популизъм, до момента в който Йорданка Фандъкова завоюва хората с нейната откровеност, заради което реализира този резултат. От тази позиция изборът на електората бе повече от рационален, тъй като възможното избиране на Манолова отпред на столицата несъмнено би сложило под съществено подозрение метода и методиките, с които ще бъде ръководена София, а оттова и живота на нейните поданици.
Едва ли е загадка за някого, че Манолова е отдадена на идеята Българска социалистическа партия и няма по какъв начин да бъде иначе, защото това е партията, която я издигна и наложи като политическа фигура у нас. Макар към момента да не е ясно по кое време, само че сигурно в проектите на Манолова влиза концепцията някой ден да заеме и председателското място в Българска социалистическа партия, заради което всичките ѝ изказвания, че няма никаква обязаност с левицата са демонстрация на самоуверено двуличие и фалш – нещо, което е в внезапно несъгласие с ''прозрачността'' и ''честността'', за които приказва. А при всички положения ''завземането'' на София и трансформирайки я в червен град сигурно би спечелило много симпатизанти на Манолова измежду редиците на Българска социалистическа партия и тя да се трансформира в главен кандидат за разтърсеното място на Корнелия Нинова.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ