ИК Хермес с хита „Коко в хотел Риц“
Издателска къща „ ХЕРМЕС “
п редставя
КОКО В ХОТЕЛ РИЦ
от Джоя Дилиберто
Обем: 320 стр.
Цена 17,95 лева
ISBN 978-954-26-2227-7
Превод: Цветелина Лакова
Вълнуващ разказ за минимум познатия интервал от живота на френската фешън икона
Очаквайте на 28 февруари!
За книгата
Името на Коко Шанел се е трансформирало в синоним на жанр и грациозност, само че именитата фешън дизайнерка има и тъмна страна. Към края на Втората международна война в окупирания от немците Париж двама бойци от Френската опозиция я водят от жилището ѝ в хотел „ Риц “ и я подлагат на пресечен разпит. Обвиненията в държавна измяна са подбудени от аферата ѝ с немския офицер Ханс Гюнтер декор Динклаге, само че по-голямата част от този спорен интервал от живота ѝ остава затулен в тайнственост. До този миг. За разлика от десетки французойки, които са арестувани и подложени на унижения, модистката е пусната на независимост. Но какво в реалност се е случило по време на този разпит? И дали в действителност си е сътрудничила с нацистите, с цел да избави един от най-близките си хора? Изпълнен с любопитни исторически детайлности и прочувствени истини, „ Коко в хотел „ Риц “ е разказ за избора, който една невероятна жена прави, когато залогът е прекомерно висок. И за следствията, които дефинират бъдещето и оставят отпечатък върху цялото ѝ завещание.
Исках да проучвам мислите, възприятията и мотивацията на Коко Шанел, а най-хубавият метод това да се случи е под формата на разказ.
Интервю с Джоя Дилиберто
Джоя Дилиберто е създател на седем книги – три исторически романа и четири биографии, измежду които „ Париж до безкрайност: същинската история на първата брачна половинка на Хемингуей “, биография на дизайнерката Даян декор Фюрстенберг и „ Мадам X “ за живота на Виржини Готро. Преподава креативно писане в няколко американски университета. Преди това работи като публицист за влиятелни издания като „ Ню Йорк Таймс “, „ Уол Стрийт Джърнъл “, „ Чикаго Трибюн “, „ Лос Анджелис Таймс “ и „ Венити Феър “. Живее със брачна половинка си в Кънектикът, двамата имат един наследник.
Вече си писала за Коко Шанел в романа „ Колекцията “, за какво реши да я превърнеш в основна героиня и на най-новия си разказ?
Винаги съм я считала за една от най-интересните дами на двайсети век. Тя извървява дълъг път от бедното си детство в сиропиталище до фамозна дизайнерка и неизменима част от блестящия свят на богатите и известните. И то във време, в което дамите на процедура са били лишени от статут и са разполагали с лимитирани благоприятни условия да се повдигнат по различен метод с изключение на посредством брака. Другото, което ме заинтригува, е нейната хармония, по какъв начин реализира гражданска война в модата, заменяйки корсетите на дамите с облекла, които в реалност самите те желаят да носят, и основава характерен жанр, характеризиращ се със семпла грациозност, който продължава да е настоящ и до през днешния ден. Открих много забавни връзки сред това, което Коко Шанел е направила в областта на модата, и дръзките нововъведения в модернистичните произведения на художници като Пикасо и писатели като Хемингуей. Благодарение на ярката си персона и изключителни достижения тя се трансформира в знак на епохата, в която живее и твори. Докато проучвах живота ѝ по отношение на „ Колекцията “, чието деяние се развива след края на Първата международна война, попаднах на информацията, че е била арестувана и разпитвана в края на Втората международна по обвинявания в държавна измяна, подбудени от аферата ѝ с немския разузнавач Ханс Гюнтер декор Динклаге. Не можех да допускам, че толкоз малко се знае за този може би най-интригуващ миг от вълнуващия ѝ живот. Нито една от десетките книги за Шанел – в това число и моята предходна – не му бе обърнала внимание. Дори в биографиите ѝ се загатваше напълно незадълбочено. Тази история безусловно ме обсеби, не можех да спра да мисля за нея, само че тъй като не разполагах с съвсем никакви източници, се наложи да разгадавам на въображението си.
Коко Шанел основава своята фешън империя с помощта на безспорния си гений, бизнес усет и усърдие, само че и благодарение на някои авторитетни персони, част от които се трансформират и в нейни любовници. Имайки поради любовните ѝ афери, смяташ ли, че изборът ѝ на немски разузнавач за ухажор по време на окупацията не е инцидентен?
Тя е била самотна, а той – хубав, учтив, по-млад от нея с тринайсет години и е приказвал съвършен френски. Срещат се за пръв път още преди войната, когато той работи като аташе към немското посолство. И въпреки всичко той е зложелател на Франция и член на нацистката партия, обстоятелства, които не могат да бъдат подценени и които евентуално биха отблъснали множеството дами. Несъмнено съжителството с него е улеснило доста живота ѝ по време на окупацията. Но съгласно мен това, което я е подтикнало да се хвърли в обятията му, са били по-скоро слабостта и самотата.
Първоначално написваш „ Коко в хотел „ Риц “ като пиеса. Какво те накара след това да я превърнеш в разказ?
В пиесата цялото деяние се развива на сцената, т.е. следих основната си героиня от разстояние. Нямаше вътрешни монолози. Исках да проучвам мислите, възприятията и мотивацията на Коко Шанел, а най-хубавият метод това да се случи е под формата на разказ.
Как се приготви за написването на романа, самата ти сподели, че към този момент има десетки книги за именитата дизайнерка?
Първо, направих задълбочени изследвания за интервала и живота ѝ . След това изчетох всичките ѝ биографии, както и дузина книга за окупацията. Най-трудно ми беше да структурирам романа, по тази причина написах безчет чернови. Агентът ми изиска да му изпратя модифицирания вид, само че преди да съумея да го завърша, поех ангажимент за друга книга. Чак откакто завърших с нея, можех да се завърна към „ Коко в хотел „ Риц “. Съпругът ми постоянно е първият ми четец. Давам черновите си и на няколко другари от писателската колегия, на чиято безупречна преценка и мъчителна искреност мога да се доверя.
И най-после: имаш ли обичани книги и кои са те?
Много са, през годините любимците ми са се променяли и допускам, че ще продължат да се трансформират, само че книгите, към които се връщам постоянно и ме въодушевяват при всеки прочит, са три: „ Мадам Бовари “, „ Ана Каренина “ и „ Великият Гетсби “.
Отзиви
„ Джоя Дилиберто употребява оскъдните исторически сведения за Коко Шанел по време на войната, въз основата на които основава вълнуваща история, която ни разрешава да надникнем в детството и издигането на стилната легенда, чиято комплицирана и спорна персона не може да бъде сложена в рамки. “ Буклист
„ Изключителна история, посредством която ще опознаем Шанел по време на немската окупация на Франция. Ще забележим нейна страна, за която не сме и подозирали – пред нас стои комплицирана жена, която несъмнено е надарена и авторитетна, само че също по този начин суетна и манипулативна. Горещо предлагаме! “ Хисторикъл Новълс Ревю
„ Вълнуваща история за обич, упоритост и изменничество, която остава в съзнанието дълго след прочитането на последната страница “ – Нанси Хоран, бестселърова авторка
„ Джоя Дилиберто ловко освобождава Коко Шанел от веригите, които я приковават към именития ѝ статут, и разкрива на читателя една комплицирана и забавна жена с трогателен живот из Париж, който не е изгубил блясъка си даже по време на Втората международна война “ – Пати Калахан Хенри, бестселърова авторка на исторически романи
Париж
30 август 1944 година
Когато на вратата се позвъни в осем и половина в онази гореща, мързелива заран, Коко знаеше, че са пристигнали да я арестуват. Можеше да се запита за момент дали на прага не стои някой различен, да вземем за пример перачката с чистите чаршафи или пиколото с ръкавица, изпусната във фоайето. Тя обаче знаеше.
Макар че килимът заглушаваше стъпките им, тя усети по какъв начин се доближават по коридора на „ Риц “. Коко и нейната животинска вътрешен глас. Знаеше – поради гневното дрънкане на звънеца, поради припряното дрънкане на токчетата на прислужницата и поради шумното отваряне на вратата. Знаеше.
Угаси цигарата си в пепелника. Изненадващо за самата нея, тялото ѝ потръпна. Тя възпламени нова цигара и се окопити. Стаята беше топла, белите лъчи на утринното слънце падаха напряко през прозорците, а във въздуха се носеше зноен аромат на цветя; преплитаха се ароматите на „ Шанел № 5 “, тютюн и розовите рози, сложени в кристални вази върху масите.
До този миг не бе предполагала, че ще бъде задържана, въпреки че една от познатите ѝ, актрисата Арлети, бе арестувана, тъй като бе живяла с почитан офицер от Луфтвафе. Арлети, която бе толкоз известна, че не се нуждаеше от второ име, демонстрираше намерено връзката си, посещаваше министър председатели в киното и операта с любовника си и го придружаваше на банкетите в немското посолство. Коко и нейният ухажор избраха усамотението и рядко се осмеляваха да се появяват тук-там, където можеше да ги разпознаят.
Сега тя се разтревожи, откакто надникна през вратата на спалнята и видя бойците – двама млади мъже от Френските вътрешни сили – да стоят посред жилището ѝ с мрачни лица и оръжия, затъкнати в коланите. Шпац към този момент бе напуснал Париж дружно с изтеглящите се германци. Коко беше сама, както доста пъти през живота си, със славата, парите и тайните си, които държаха всички на разстояние.
Докато ровеше в скрина за чисти чорапи, Коко изреждаше мислено доказателствата за своята непорочност: бе затворила стилната си къща преди идването на германците и бе оставила отворен единствено бутика, където се продаваше парфюмът ѝ. Никога не бе участвала на веселба или обяд в немското посолство. За разлика от Арлети и приятелите си Жан Кокто и Серж Лифар тя избягваше най-модните нощни заведения и театри, посещавани от окупаторите. За четири години не бе гледала нито едно зрелище на балета на Парижката опера – макар поканите на Лифар, шефа на трупата, който по време на едно пътешестване до Берлин подари на Хитлер кино запис на собствен танц. Вярно, комендантът ѝ бе разрешил да остане в „ Риц “. Какво доказваше това? Единствено, че бе по-умна от множеството хора. Знаеше по какъв начин да получи това, което искаше. Големият хотел бе неин дом, откогато бе напуснала жилището си на улица „ Фобур Сен Оноре “ през 1933 година В „ Риц “ откри безупречното обслужване, за което копнееше, а също уюта и сигурността на фамилния живот, който по този начин и не бе познала.
Мъжете, несъмнено, бяха пристигнали за нея поради Шпац. А това не беше почтено, защото немският ѝ ухажор не бе същински нацист, нито невъзмутим палач. Все отново майка му беше англичанка, а той бе прекарал една трета от живота си в Париж. Защо да изпитва скрупули поради Шпац? Във всеки случай нямаше да се крие в дрешника или да скача през прозореца. Не беше страхливка.
На вратата на спалнята безшумно се почука. Коко я открехна и видя прислужницата.
– Мадмоазел, какво да върша? – прошепна момичето.
– Помоли ги да ми дадат минутка, с цел да се облека – отвърна Коко. – Ако ме отведат и не се върна до два часа, кажи на шефката на бутика да се обади на Уинстън Чърчил.
– Министър-председателя?
– Да. Личният му номер е в бележника на бюрото ми.
Коко затвори вратата и се зае да трансферира закачалките в дрешника си. Избра костюм № 2 от тъмносиньо трико – по-непринуден вид на модел № 1, който носеше на работа. От кутията за бижута на тоалетката извади три перлени наниза и отворена гривна, инкрустирана със скъпоценни камъни и гланц. Сложи перлите на шията си, а гривната – на китката си. После се замисли върху бижутата. Нямаше потребност да притегля вниманието върху положителното си материално състояние, по тази причина напъха перлите и гривната в едно чекмедже.
Коко беше на шейсет и една, само че изглеждаше по-млада с помощта на ловко боядисаната си тъмнокестенява коса и положителната си костна конструкция. Въпреки възрастта и множеството любовни връзки в предишното тя не бе напълняла; в действителност бе отслабнала. Все още можеше да облече облеклата, които бе основала след Първата огромна война: тесни поли, сака без яки, вечерни рокли с тънки презрамки и свободни туники без ръкави.
Коко придаде уверено изражение на лицето си, приглади полата си и отвори вратата на спалнята. В преддверието стояха двама неугледни младежи, облечени в кафяви панталони и елементарни бели ризи. Тя зърна лъскавите револвери, затъкнати в коланите им. На ръкавите си носеха ленти, избродирани с буквите „ ФВС “ и Лотарингския кръст; това бе признакът на Френските вътрешни сили – безредна група от борци от Съпротивата, бойци и цивилни жители, които бяха сграбчили оръжието след изтеглянето на германците.
– Габриел Шанел, елате с нас – сподели по-високият момък. Страните му бяха обсипани с юношески пъпки, само че хубавата му кестенява коса към този момент бе почнала да оредява.
– По чия заповед? – попита тя с по-силен глас, в сравнение с възнамеряваше.
– На народа на Франция и на жертвите на фашизма – отвърна вторият момък. Той беше невисок и набит, имаше гладки розови бузи и къдрава кестенява коса и изглеждаше даже по-млад от колегата си.
Прислужницата хлипаше, захлупила лице в ръцете си.
– Можете ли да се идентифицирате? – настоя Коко. Никога нямаше да видят нея да плаче.
– Трябва да дойдете с нас – повтори по-високият юноша.
– Кой ви даде нареждания?
– Ако не дойдете непринудено, ще ви отведем принудително.
Коко подписа ръце, с цел да прикрие треперенето им.
– В какво ме обвинявате?
Високото момче отговори сурово и уверено:
– В държавна измяна.
Коко взе чантата си от масичката в преддверието и излезе от жилището си с вдигната глава. Стараеше се да наподобява величествено трагична като Жана д’Арк, само че бе разтърсена до мозъка на костите си.
п редставя
КОКО В ХОТЕЛ РИЦ
от Джоя Дилиберто
Обем: 320 стр.
Цена 17,95 лева
ISBN 978-954-26-2227-7
Превод: Цветелина Лакова
Вълнуващ разказ за минимум познатия интервал от живота на френската фешън икона
Очаквайте на 28 февруари!
За книгата
Името на Коко Шанел се е трансформирало в синоним на жанр и грациозност, само че именитата фешън дизайнерка има и тъмна страна. Към края на Втората международна война в окупирания от немците Париж двама бойци от Френската опозиция я водят от жилището ѝ в хотел „ Риц “ и я подлагат на пресечен разпит. Обвиненията в държавна измяна са подбудени от аферата ѝ с немския офицер Ханс Гюнтер декор Динклаге, само че по-голямата част от този спорен интервал от живота ѝ остава затулен в тайнственост. До този миг. За разлика от десетки французойки, които са арестувани и подложени на унижения, модистката е пусната на независимост. Но какво в реалност се е случило по време на този разпит? И дали в действителност си е сътрудничила с нацистите, с цел да избави един от най-близките си хора? Изпълнен с любопитни исторически детайлности и прочувствени истини, „ Коко в хотел „ Риц “ е разказ за избора, който една невероятна жена прави, когато залогът е прекомерно висок. И за следствията, които дефинират бъдещето и оставят отпечатък върху цялото ѝ завещание.
Исках да проучвам мислите, възприятията и мотивацията на Коко Шанел, а най-хубавият метод това да се случи е под формата на разказ.
Интервю с Джоя Дилиберто
Джоя Дилиберто е създател на седем книги – три исторически романа и четири биографии, измежду които „ Париж до безкрайност: същинската история на първата брачна половинка на Хемингуей “, биография на дизайнерката Даян декор Фюрстенберг и „ Мадам X “ за живота на Виржини Готро. Преподава креативно писане в няколко американски университета. Преди това работи като публицист за влиятелни издания като „ Ню Йорк Таймс “, „ Уол Стрийт Джърнъл “, „ Чикаго Трибюн “, „ Лос Анджелис Таймс “ и „ Венити Феър “. Живее със брачна половинка си в Кънектикът, двамата имат един наследник.
Вече си писала за Коко Шанел в романа „ Колекцията “, за какво реши да я превърнеш в основна героиня и на най-новия си разказ?
Винаги съм я считала за една от най-интересните дами на двайсети век. Тя извървява дълъг път от бедното си детство в сиропиталище до фамозна дизайнерка и неизменима част от блестящия свят на богатите и известните. И то във време, в което дамите на процедура са били лишени от статут и са разполагали с лимитирани благоприятни условия да се повдигнат по различен метод с изключение на посредством брака. Другото, което ме заинтригува, е нейната хармония, по какъв начин реализира гражданска война в модата, заменяйки корсетите на дамите с облекла, които в реалност самите те желаят да носят, и основава характерен жанр, характеризиращ се със семпла грациозност, който продължава да е настоящ и до през днешния ден. Открих много забавни връзки сред това, което Коко Шанел е направила в областта на модата, и дръзките нововъведения в модернистичните произведения на художници като Пикасо и писатели като Хемингуей. Благодарение на ярката си персона и изключителни достижения тя се трансформира в знак на епохата, в която живее и твори. Докато проучвах живота ѝ по отношение на „ Колекцията “, чието деяние се развива след края на Първата международна война, попаднах на информацията, че е била арестувана и разпитвана в края на Втората международна по обвинявания в държавна измяна, подбудени от аферата ѝ с немския разузнавач Ханс Гюнтер декор Динклаге. Не можех да допускам, че толкоз малко се знае за този може би най-интригуващ миг от вълнуващия ѝ живот. Нито една от десетките книги за Шанел – в това число и моята предходна – не му бе обърнала внимание. Дори в биографиите ѝ се загатваше напълно незадълбочено. Тази история безусловно ме обсеби, не можех да спра да мисля за нея, само че тъй като не разполагах с съвсем никакви източници, се наложи да разгадавам на въображението си.
Коко Шанел основава своята фешън империя с помощта на безспорния си гений, бизнес усет и усърдие, само че и благодарение на някои авторитетни персони, част от които се трансформират и в нейни любовници. Имайки поради любовните ѝ афери, смяташ ли, че изборът ѝ на немски разузнавач за ухажор по време на окупацията не е инцидентен?
Тя е била самотна, а той – хубав, учтив, по-млад от нея с тринайсет години и е приказвал съвършен френски. Срещат се за пръв път още преди войната, когато той работи като аташе към немското посолство. И въпреки всичко той е зложелател на Франция и член на нацистката партия, обстоятелства, които не могат да бъдат подценени и които евентуално биха отблъснали множеството дами. Несъмнено съжителството с него е улеснило доста живота ѝ по време на окупацията. Но съгласно мен това, което я е подтикнало да се хвърли в обятията му, са били по-скоро слабостта и самотата.
Първоначално написваш „ Коко в хотел „ Риц “ като пиеса. Какво те накара след това да я превърнеш в разказ?
В пиесата цялото деяние се развива на сцената, т.е. следих основната си героиня от разстояние. Нямаше вътрешни монолози. Исках да проучвам мислите, възприятията и мотивацията на Коко Шанел, а най-хубавият метод това да се случи е под формата на разказ.
Как се приготви за написването на романа, самата ти сподели, че към този момент има десетки книги за именитата дизайнерка?
Първо, направих задълбочени изследвания за интервала и живота ѝ . След това изчетох всичките ѝ биографии, както и дузина книга за окупацията. Най-трудно ми беше да структурирам романа, по тази причина написах безчет чернови. Агентът ми изиска да му изпратя модифицирания вид, само че преди да съумея да го завърша, поех ангажимент за друга книга. Чак откакто завърших с нея, можех да се завърна към „ Коко в хотел „ Риц “. Съпругът ми постоянно е първият ми четец. Давам черновите си и на няколко другари от писателската колегия, на чиято безупречна преценка и мъчителна искреност мога да се доверя.
И най-после: имаш ли обичани книги и кои са те?
Много са, през годините любимците ми са се променяли и допускам, че ще продължат да се трансформират, само че книгите, към които се връщам постоянно и ме въодушевяват при всеки прочит, са три: „ Мадам Бовари “, „ Ана Каренина “ и „ Великият Гетсби “.
Отзиви
„ Джоя Дилиберто употребява оскъдните исторически сведения за Коко Шанел по време на войната, въз основата на които основава вълнуваща история, която ни разрешава да надникнем в детството и издигането на стилната легенда, чиято комплицирана и спорна персона не може да бъде сложена в рамки. “ Буклист
„ Изключителна история, посредством която ще опознаем Шанел по време на немската окупация на Франция. Ще забележим нейна страна, за която не сме и подозирали – пред нас стои комплицирана жена, която несъмнено е надарена и авторитетна, само че също по този начин суетна и манипулативна. Горещо предлагаме! “ Хисторикъл Новълс Ревю
„ Вълнуваща история за обич, упоритост и изменничество, която остава в съзнанието дълго след прочитането на последната страница “ – Нанси Хоран, бестселърова авторка
„ Джоя Дилиберто ловко освобождава Коко Шанел от веригите, които я приковават към именития ѝ статут, и разкрива на читателя една комплицирана и забавна жена с трогателен живот из Париж, който не е изгубил блясъка си даже по време на Втората международна война “ – Пати Калахан Хенри, бестселърова авторка на исторически романи
Париж
30 август 1944 година
Когато на вратата се позвъни в осем и половина в онази гореща, мързелива заран, Коко знаеше, че са пристигнали да я арестуват. Можеше да се запита за момент дали на прага не стои някой различен, да вземем за пример перачката с чистите чаршафи или пиколото с ръкавица, изпусната във фоайето. Тя обаче знаеше.
Макар че килимът заглушаваше стъпките им, тя усети по какъв начин се доближават по коридора на „ Риц “. Коко и нейната животинска вътрешен глас. Знаеше – поради гневното дрънкане на звънеца, поради припряното дрънкане на токчетата на прислужницата и поради шумното отваряне на вратата. Знаеше.
Угаси цигарата си в пепелника. Изненадващо за самата нея, тялото ѝ потръпна. Тя възпламени нова цигара и се окопити. Стаята беше топла, белите лъчи на утринното слънце падаха напряко през прозорците, а във въздуха се носеше зноен аромат на цветя; преплитаха се ароматите на „ Шанел № 5 “, тютюн и розовите рози, сложени в кристални вази върху масите.
До този миг не бе предполагала, че ще бъде задържана, въпреки че една от познатите ѝ, актрисата Арлети, бе арестувана, тъй като бе живяла с почитан офицер от Луфтвафе. Арлети, която бе толкоз известна, че не се нуждаеше от второ име, демонстрираше намерено връзката си, посещаваше министър председатели в киното и операта с любовника си и го придружаваше на банкетите в немското посолство. Коко и нейният ухажор избраха усамотението и рядко се осмеляваха да се появяват тук-там, където можеше да ги разпознаят.
Сега тя се разтревожи, откакто надникна през вратата на спалнята и видя бойците – двама млади мъже от Френските вътрешни сили – да стоят посред жилището ѝ с мрачни лица и оръжия, затъкнати в коланите. Шпац към този момент бе напуснал Париж дружно с изтеглящите се германци. Коко беше сама, както доста пъти през живота си, със славата, парите и тайните си, които държаха всички на разстояние.
Докато ровеше в скрина за чисти чорапи, Коко изреждаше мислено доказателствата за своята непорочност: бе затворила стилната си къща преди идването на германците и бе оставила отворен единствено бутика, където се продаваше парфюмът ѝ. Никога не бе участвала на веселба или обяд в немското посолство. За разлика от Арлети и приятелите си Жан Кокто и Серж Лифар тя избягваше най-модните нощни заведения и театри, посещавани от окупаторите. За четири години не бе гледала нито едно зрелище на балета на Парижката опера – макар поканите на Лифар, шефа на трупата, който по време на едно пътешестване до Берлин подари на Хитлер кино запис на собствен танц. Вярно, комендантът ѝ бе разрешил да остане в „ Риц “. Какво доказваше това? Единствено, че бе по-умна от множеството хора. Знаеше по какъв начин да получи това, което искаше. Големият хотел бе неин дом, откогато бе напуснала жилището си на улица „ Фобур Сен Оноре “ през 1933 година В „ Риц “ откри безупречното обслужване, за което копнееше, а също уюта и сигурността на фамилния живот, който по този начин и не бе познала.
Мъжете, несъмнено, бяха пристигнали за нея поради Шпац. А това не беше почтено, защото немският ѝ ухажор не бе същински нацист, нито невъзмутим палач. Все отново майка му беше англичанка, а той бе прекарал една трета от живота си в Париж. Защо да изпитва скрупули поради Шпац? Във всеки случай нямаше да се крие в дрешника или да скача през прозореца. Не беше страхливка.
На вратата на спалнята безшумно се почука. Коко я открехна и видя прислужницата.
– Мадмоазел, какво да върша? – прошепна момичето.
– Помоли ги да ми дадат минутка, с цел да се облека – отвърна Коко. – Ако ме отведат и не се върна до два часа, кажи на шефката на бутика да се обади на Уинстън Чърчил.
– Министър-председателя?
– Да. Личният му номер е в бележника на бюрото ми.
Коко затвори вратата и се зае да трансферира закачалките в дрешника си. Избра костюм № 2 от тъмносиньо трико – по-непринуден вид на модел № 1, който носеше на работа. От кутията за бижута на тоалетката извади три перлени наниза и отворена гривна, инкрустирана със скъпоценни камъни и гланц. Сложи перлите на шията си, а гривната – на китката си. После се замисли върху бижутата. Нямаше потребност да притегля вниманието върху положителното си материално състояние, по тази причина напъха перлите и гривната в едно чекмедже.
Коко беше на шейсет и една, само че изглеждаше по-млада с помощта на ловко боядисаната си тъмнокестенява коса и положителната си костна конструкция. Въпреки възрастта и множеството любовни връзки в предишното тя не бе напълняла; в действителност бе отслабнала. Все още можеше да облече облеклата, които бе основала след Първата огромна война: тесни поли, сака без яки, вечерни рокли с тънки презрамки и свободни туники без ръкави.
Коко придаде уверено изражение на лицето си, приглади полата си и отвори вратата на спалнята. В преддверието стояха двама неугледни младежи, облечени в кафяви панталони и елементарни бели ризи. Тя зърна лъскавите револвери, затъкнати в коланите им. На ръкавите си носеха ленти, избродирани с буквите „ ФВС “ и Лотарингския кръст; това бе признакът на Френските вътрешни сили – безредна група от борци от Съпротивата, бойци и цивилни жители, които бяха сграбчили оръжието след изтеглянето на германците.
– Габриел Шанел, елате с нас – сподели по-високият момък. Страните му бяха обсипани с юношески пъпки, само че хубавата му кестенява коса към този момент бе почнала да оредява.
– По чия заповед? – попита тя с по-силен глас, в сравнение с възнамеряваше.
– На народа на Франция и на жертвите на фашизма – отвърна вторият момък. Той беше невисок и набит, имаше гладки розови бузи и къдрава кестенява коса и изглеждаше даже по-млад от колегата си.
Прислужницата хлипаше, захлупила лице в ръцете си.
– Можете ли да се идентифицирате? – настоя Коко. Никога нямаше да видят нея да плаче.
– Трябва да дойдете с нас – повтори по-високият юноша.
– Кой ви даде нареждания?
– Ако не дойдете непринудено, ще ви отведем принудително.
Коко подписа ръце, с цел да прикрие треперенето им.
– В какво ме обвинявате?
Високото момче отговори сурово и уверено:
– В държавна измяна.
Коко взе чантата си от масичката в преддверието и излезе от жилището си с вдигната глава. Стараеше се да наподобява величествено трагична като Жана д’Арк, само че бе разтърсена до мозъка на костите си.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ