ИК Хермес с летен хит на Джоджо Мойс
Издателска къща „ ХЕРМЕС “
БУТИКЪТ НА МЕЧТИТЕ
от Джоджо Мойс
размер: 496 стр.
цена 19,95 лева
ISBN 978-954-26-2388-5
Превод: Дори Габровска
В очарователния си бутик Сюзана намира още веднъж ентусиазъм, само че призраците от предишното не стопират да я преследват
Очаквайте „ Бутикът на фантазиите “ на 20 август!
За книгата
Майката на Сюзана, Атина, е била най-красивата дебютантка в британското общество, фамозна със свободния си дух и променлив темперамент. Затова никой не се учудва, когато единствено две години след сватбата със сина на заможни съфолкски земевладелци тя го изоставя, а малко по-късно и умира. Отгледана от татко си и втората му брачна половинка, Сюзана израства белязана от спорното завещание на майка си, чието име рядко се загатва в фамилното имение.
Трийсет и четири години по-късно Сюзана и брачният партньор ѝ Нийл се завръщат в родното ѝ градче, с цел да си стъпят на краката, откакто се оказват на крачка от банкрута. Тя сбъдва фантазията си да има собствен бутик за облекла, бижута и други неповторими находки, в който влага цялата си пристрастеност. Там намира леговище от нещастния си брак и основава първите същински другарства в живота си: с жизнерадостната млада майка Джеси и безмълвния аржентинец Алехандро, пристигнал на другия завършек на света, с цел да избяга от призраците, които го преследват в родината му.
Магазинът се трансформира в обичаното местенце на всички, а Сюзана стартира да има вяра, че заслужава да бъде щастлива. Но с цел да се сдобри с предишното и да посрещне мечтаното бъдеще, тя ще би трябвало да изправи против личното си семейство.
За авторката
Джоджо Мойс е родена в Лондон през 1969 година Прави сполучлива журналистическа кариера, само че фантазията й е да стане публицист. Дебютният й разказ се радва на позитивни мнения, само че огромният пробив идва с „ Аз преди теб. Необичайната любовна история се трансформира в международна сензация с продадени над четиринадесет милиона екземпляра. Критиката го дефинира като един от най-запомнящите се романи на миналото десетилетие. По „ Аз преди теб “ е сниман и едноименен филм с присъединяване на Емилия Кларк (Луиза) и Сам Клафлин (Уил). Екранизацията, сходно на романа, провокира същински възторг. Успехът му (над $200 млн. доходи от прожекции) бе последван от филмовата версия на „ Последното писмо от обичания “ („ Нетфликс “) с присъединяване на Фелисити Джоунс и Шейлийн Удли.
До този миг книгите на Джоджо Мойс са преведени на четиридесет и шест езика и от тях са продадени над петдесет милиона екземпляра. Медиите на Острова я оповестиха за „ най-хубавата модерна английска авторка “. В България Джоджо Мойс има хиляди фенове, които с неспокойствие чакат „ Бутикът на фантазиите “.
Откъс
Обикновено в туристическите справочници описваха Диър Хамптън като „ най-красивото пазарно градче в Съфолк “, загатваха историческите постройки, средновековната черква, антикварните магазини, цялостни с изкушения за туристите през летните месеци, както и за издръжливите на мраз гости през зимата. По-старите му жители го назоваха просто Диър, а младежите, които всекидневно прекарваха съботните вечери, като пиеха на ниска цена сайдер и си подвикваха на пазарния площад, го определяха като „ скапана дупка, където няма какво да се прави “. Мнението им не беше безпричинно. Можеше да се каже, че това е град, който се интересува повече от историята си, в сравнение с от бъдещето, изключително откогато се изпълни със фамилии, прогонени от Лондон и зеления пояс към него поради галактическите цени на парцелите, които търсеха „ прелестно местенце, където да отглеждат децата си “. Високите, елегантни типичен здания в пастелни цветове стояха паралелно с къщи от епохата на Тюдорите с дребни прозорци и забележими греди, наклонени над тротоарите като кораби в бурно море – подредени в безразборната плетеница от тесни калдъръмени улички и дребни вътрешни дворове, които се разклоняваха във всички направления от площада. Там се намираха най-малко по два от съвсем всички магазини, които можеха да потрябват на човек – месарница, пекарна, будка за вестници, железария – както и възходящ брой магазини, продаващи масла за ароматерапия, вълшебен кристали, скъпи декоративни възглавнички и ароматни сапуни, без които човек напълно умерено можеше да си живее.
Бяха минали съвсем два месеца, преди Сюзана да осъзнае какво я нервира най-вече в градчето: това, че в работно време в него оставаха съвсем напълно единствено дами. Имаше възрастни дами с кърпи на главата и зелени жилетки, които купуваха месо и си бъбреха по роднински с месарите, млади майки, които бутаха бебешки колички, дами на междинна възраст с грижливо направени фризури, които се чудеха по какъв начин да убиват времето си. Но в случай че не се брояха продавачите в магазините и момчетата на ученическа възраст, не се виждаха съвсем никакви мъже. Предполагаше се, че те потеглят още на разсъмване с влаковете към Лондон, където работеха и се връщаха чак за вечеря, дълго откакто се беше стъмнило. Все едно съм се пренесла назад в 50-те – мърмореше си Сюзана ядосано. Беше изгубила броя какъв брой пъти я бяха питали какво работи брачният партньор ѝ и след съвсем година живот в провинцията към момента очакваше да чуе този въпрос.
Макар че изначало би упорствала, че няма нищо общо с тези дами, в този момент се виждаше в някои от тях: в метода, по който пазариха и се мотаеха из единствения повсеместен магазин в градчето с бавната походка на хора, които имат и време, и пари, в непрекъснато запълнения график на двата козметични салона, в изобилието от кристали, ароматизирани свещи и проби за хранителни алергии, които се бяха трансформирали от опция в жанр на живот.
Сюзана не беше сигурна в коя категория ще попадне нейният бутик. Докато седеше, заобиколена от кашони със артикули, с ясното схващане, че освен касата ѝ още не работи, само че и че електротехникът не ѝ беше споделил какви крушки би трябвало да купи, тя не беше сигурна дали въобще от това ще излезе магазин. Нийл се беше обадил два пъти да я пита дали е сигурна, че се постанова да купи толкоз доста стока авансово, а от водоснабдяването ѝ бяха изпратили няколко писма с искане за заплащане още преди да е отворила.
За човек, до неотдавна преследван от задължения, Сюзана реагираше изненадващо индиферентно на всичко това. През седмиците, откогато получи ключовете, просто се наслаждаваше, че е в магазина и постепенно трансформира в действителност облика, който виждаше от месеци в съзнанието си. Харесваше ѝ да обикаля да изследва евентуални снабдители, да посещава търговски изложби или дребни хранилища зад Оксфорд Стрийт в Лондон, срещаше се с млади дизайнери, търсещи къде да изложат творбите си, или по-утвърдени създатели, които можеха да ѝ предадат от многогодишния си опит. Харесваше ѝ, че има цел, че може да споделя „ моят магазин “, да взема решения съгласно личния си усет, да избира единствено неща, които ѝ се костваха красиви или необикновени.
А и самият бутик изискваше работа. Отвън беше обновен с една ръка бяла багра, а интериорът последователно добиваше тип след визитите от локалните водопроводчици и дърводелци и с помощта на личните ѝ бояджийски умения. Знаеше, че я считат за придирчива и прекомерно педантична, само че решенията кое къде да постави бяха значими, тъй като това нямаше да бъде обичаен магазин. Щеше да съставлява композиция от разнообразни неща: кафене, за което до стената в дъното беше сложена остаряла църковна скамейка, няколко маси и столове и рециклирана италианска кафе машина; магазин втора ръка, предлагащ всякакви неща, които просто харесваха на Сюзана – облекла, бижута, картини, декорации. Както и нови неща. И това беше най-точното допустимо изложение.
Беше почнала да подрежда всякакви артикули на витрината. Отначало, с цел да си проличава, че в магазина кипи активност, тя изложи някои от по-красивите предмети, които беше купила по време на своята фаза на извършване на покупки и по този начин и не беше употребила: чанти с мъниста в ярки цветове, огромни стъклени пръстени, старинна рамка със актуален нереален принт. Когато поръчаните артикули дойдоха, тя реши да не сменя подредбата на витрината, единствено добави още неща: красиви концентрични кръгове от индийски гривни, чекмеджета от остарели скринове, цялостни с лъскави железни писалки, разноцветни бурканчета за подправки със сребристи капачки.
– Като някаква остаряла куклена къща. Или като пещерата на Аладин – сподели Нийл, когато се отби през уикенда. – Изглежда много… симпатично. Но сигурна ли си, че хората ще схванат концепцията ти?
– Коя концепция?
– Ами какъв магазин тъкмо ще бъде?
– Моят магазин – отвърна тя и се развесели от обърканото му изражение.
Защото Сюзана създаваше нещо красиво, което напълно отразяваше нейната визия, без интервенция от брачен партньор или сътрудник. Свободна да прави каквото си желае, тя окачи купени на сметка лампички по рафтовете, постави дребни цветни табелки, ръчно надписани от нея, боядиса дъските на пода в бледовиолетово, тъй като харесваше този цвят. Масите и столовете, купени на ниска цена от ликвидация и боядисани с тестери на бои, подреди по метод, който би ѝ харесал, когато излизаше на кафе с приятелките си. Точно столовете ѝ помогнаха да си го показа: до момента в който ги гледаше, тя осъзна, че основава вълшебно кътче, ненапълно космополитно, местенце, където още веднъж да се почувства вкъщи, откъсната от провинциалните погледи и нрави, които в този момент я заобикаляха.
– Е, какъв вид магазин е това? – попита един от доставчиците на антикварни предмети, откакто огледа рамката на витрината. Тонът му прозвуча леко подигравателно.
– Ами невъобразим – отвърна тя, без да се впечатли от повдигнатите му вежди и изражението, с което той си потегли. И по този начин го назова, „ Пийкок Емпориум “, а табелата беше в синьо и бяло, с пауново перо, нарисувано до името. Нийл я погледна по едно и също време горделив и смутен, а по-късно ѝ призна, че се е чудел дали няма отново да стигнат до фалит.
– Няма да банкрутираме – съобщи Сюзана уверено. – Не бъди черноглед.
– Ще би трябвало да работиш пъклен доста – посочи той.
Дори опасенията на Нийл не я смущаваха. В момента ѝ беше по-трудно да спори с него. Спеше добре.
Ако не се броеше стоката, не беше купувала нищо от седмици…
БУТИКЪТ НА МЕЧТИТЕ
от Джоджо Мойс
размер: 496 стр.
цена 19,95 лева
ISBN 978-954-26-2388-5
Превод: Дори Габровска
В очарователния си бутик Сюзана намира още веднъж ентусиазъм, само че призраците от предишното не стопират да я преследват
Очаквайте „ Бутикът на фантазиите “ на 20 август!
За книгата
Майката на Сюзана, Атина, е била най-красивата дебютантка в британското общество, фамозна със свободния си дух и променлив темперамент. Затова никой не се учудва, когато единствено две години след сватбата със сина на заможни съфолкски земевладелци тя го изоставя, а малко по-късно и умира. Отгледана от татко си и втората му брачна половинка, Сюзана израства белязана от спорното завещание на майка си, чието име рядко се загатва в фамилното имение.
Трийсет и четири години по-късно Сюзана и брачният партньор ѝ Нийл се завръщат в родното ѝ градче, с цел да си стъпят на краката, откакто се оказват на крачка от банкрута. Тя сбъдва фантазията си да има собствен бутик за облекла, бижута и други неповторими находки, в който влага цялата си пристрастеност. Там намира леговище от нещастния си брак и основава първите същински другарства в живота си: с жизнерадостната млада майка Джеси и безмълвния аржентинец Алехандро, пристигнал на другия завършек на света, с цел да избяга от призраците, които го преследват в родината му.
Магазинът се трансформира в обичаното местенце на всички, а Сюзана стартира да има вяра, че заслужава да бъде щастлива. Но с цел да се сдобри с предишното и да посрещне мечтаното бъдеще, тя ще би трябвало да изправи против личното си семейство.
За авторката
Джоджо Мойс е родена в Лондон през 1969 година Прави сполучлива журналистическа кариера, само че фантазията й е да стане публицист. Дебютният й разказ се радва на позитивни мнения, само че огромният пробив идва с „ Аз преди теб. Необичайната любовна история се трансформира в международна сензация с продадени над четиринадесет милиона екземпляра. Критиката го дефинира като един от най-запомнящите се романи на миналото десетилетие. По „ Аз преди теб “ е сниман и едноименен филм с присъединяване на Емилия Кларк (Луиза) и Сам Клафлин (Уил). Екранизацията, сходно на романа, провокира същински възторг. Успехът му (над $200 млн. доходи от прожекции) бе последван от филмовата версия на „ Последното писмо от обичания “ („ Нетфликс “) с присъединяване на Фелисити Джоунс и Шейлийн Удли.
До този миг книгите на Джоджо Мойс са преведени на четиридесет и шест езика и от тях са продадени над петдесет милиона екземпляра. Медиите на Острова я оповестиха за „ най-хубавата модерна английска авторка “. В България Джоджо Мойс има хиляди фенове, които с неспокойствие чакат „ Бутикът на фантазиите “.
Откъс
Обикновено в туристическите справочници описваха Диър Хамптън като „ най-красивото пазарно градче в Съфолк “, загатваха историческите постройки, средновековната черква, антикварните магазини, цялостни с изкушения за туристите през летните месеци, както и за издръжливите на мраз гости през зимата. По-старите му жители го назоваха просто Диър, а младежите, които всекидневно прекарваха съботните вечери, като пиеха на ниска цена сайдер и си подвикваха на пазарния площад, го определяха като „ скапана дупка, където няма какво да се прави “. Мнението им не беше безпричинно. Можеше да се каже, че това е град, който се интересува повече от историята си, в сравнение с от бъдещето, изключително откогато се изпълни със фамилии, прогонени от Лондон и зеления пояс към него поради галактическите цени на парцелите, които търсеха „ прелестно местенце, където да отглеждат децата си “. Високите, елегантни типичен здания в пастелни цветове стояха паралелно с къщи от епохата на Тюдорите с дребни прозорци и забележими греди, наклонени над тротоарите като кораби в бурно море – подредени в безразборната плетеница от тесни калдъръмени улички и дребни вътрешни дворове, които се разклоняваха във всички направления от площада. Там се намираха най-малко по два от съвсем всички магазини, които можеха да потрябват на човек – месарница, пекарна, будка за вестници, железария – както и възходящ брой магазини, продаващи масла за ароматерапия, вълшебен кристали, скъпи декоративни възглавнички и ароматни сапуни, без които човек напълно умерено можеше да си живее.
Бяха минали съвсем два месеца, преди Сюзана да осъзнае какво я нервира най-вече в градчето: това, че в работно време в него оставаха съвсем напълно единствено дами. Имаше възрастни дами с кърпи на главата и зелени жилетки, които купуваха месо и си бъбреха по роднински с месарите, млади майки, които бутаха бебешки колички, дами на междинна възраст с грижливо направени фризури, които се чудеха по какъв начин да убиват времето си. Но в случай че не се брояха продавачите в магазините и момчетата на ученическа възраст, не се виждаха съвсем никакви мъже. Предполагаше се, че те потеглят още на разсъмване с влаковете към Лондон, където работеха и се връщаха чак за вечеря, дълго откакто се беше стъмнило. Все едно съм се пренесла назад в 50-те – мърмореше си Сюзана ядосано. Беше изгубила броя какъв брой пъти я бяха питали какво работи брачният партньор ѝ и след съвсем година живот в провинцията към момента очакваше да чуе този въпрос.
Макар че изначало би упорствала, че няма нищо общо с тези дами, в този момент се виждаше в някои от тях: в метода, по който пазариха и се мотаеха из единствения повсеместен магазин в градчето с бавната походка на хора, които имат и време, и пари, в непрекъснато запълнения график на двата козметични салона, в изобилието от кристали, ароматизирани свещи и проби за хранителни алергии, които се бяха трансформирали от опция в жанр на живот.
Сюзана не беше сигурна в коя категория ще попадне нейният бутик. Докато седеше, заобиколена от кашони със артикули, с ясното схващане, че освен касата ѝ още не работи, само че и че електротехникът не ѝ беше споделил какви крушки би трябвало да купи, тя не беше сигурна дали въобще от това ще излезе магазин. Нийл се беше обадил два пъти да я пита дали е сигурна, че се постанова да купи толкоз доста стока авансово, а от водоснабдяването ѝ бяха изпратили няколко писма с искане за заплащане още преди да е отворила.
За човек, до неотдавна преследван от задължения, Сюзана реагираше изненадващо индиферентно на всичко това. През седмиците, откогато получи ключовете, просто се наслаждаваше, че е в магазина и постепенно трансформира в действителност облика, който виждаше от месеци в съзнанието си. Харесваше ѝ да обикаля да изследва евентуални снабдители, да посещава търговски изложби или дребни хранилища зад Оксфорд Стрийт в Лондон, срещаше се с млади дизайнери, търсещи къде да изложат творбите си, или по-утвърдени създатели, които можеха да ѝ предадат от многогодишния си опит. Харесваше ѝ, че има цел, че може да споделя „ моят магазин “, да взема решения съгласно личния си усет, да избира единствено неща, които ѝ се костваха красиви или необикновени.
А и самият бутик изискваше работа. Отвън беше обновен с една ръка бяла багра, а интериорът последователно добиваше тип след визитите от локалните водопроводчици и дърводелци и с помощта на личните ѝ бояджийски умения. Знаеше, че я считат за придирчива и прекомерно педантична, само че решенията кое къде да постави бяха значими, тъй като това нямаше да бъде обичаен магазин. Щеше да съставлява композиция от разнообразни неща: кафене, за което до стената в дъното беше сложена остаряла църковна скамейка, няколко маси и столове и рециклирана италианска кафе машина; магазин втора ръка, предлагащ всякакви неща, които просто харесваха на Сюзана – облекла, бижута, картини, декорации. Както и нови неща. И това беше най-точното допустимо изложение.
Беше почнала да подрежда всякакви артикули на витрината. Отначало, с цел да си проличава, че в магазина кипи активност, тя изложи някои от по-красивите предмети, които беше купила по време на своята фаза на извършване на покупки и по този начин и не беше употребила: чанти с мъниста в ярки цветове, огромни стъклени пръстени, старинна рамка със актуален нереален принт. Когато поръчаните артикули дойдоха, тя реши да не сменя подредбата на витрината, единствено добави още неща: красиви концентрични кръгове от индийски гривни, чекмеджета от остарели скринове, цялостни с лъскави железни писалки, разноцветни бурканчета за подправки със сребристи капачки.
– Като някаква остаряла куклена къща. Или като пещерата на Аладин – сподели Нийл, когато се отби през уикенда. – Изглежда много… симпатично. Но сигурна ли си, че хората ще схванат концепцията ти?
– Коя концепция?
– Ами какъв магазин тъкмо ще бъде?
– Моят магазин – отвърна тя и се развесели от обърканото му изражение.
Защото Сюзана създаваше нещо красиво, което напълно отразяваше нейната визия, без интервенция от брачен партньор или сътрудник. Свободна да прави каквото си желае, тя окачи купени на сметка лампички по рафтовете, постави дребни цветни табелки, ръчно надписани от нея, боядиса дъските на пода в бледовиолетово, тъй като харесваше този цвят. Масите и столовете, купени на ниска цена от ликвидация и боядисани с тестери на бои, подреди по метод, който би ѝ харесал, когато излизаше на кафе с приятелките си. Точно столовете ѝ помогнаха да си го показа: до момента в който ги гледаше, тя осъзна, че основава вълшебно кътче, ненапълно космополитно, местенце, където още веднъж да се почувства вкъщи, откъсната от провинциалните погледи и нрави, които в този момент я заобикаляха.
– Е, какъв вид магазин е това? – попита един от доставчиците на антикварни предмети, откакто огледа рамката на витрината. Тонът му прозвуча леко подигравателно.
– Ами невъобразим – отвърна тя, без да се впечатли от повдигнатите му вежди и изражението, с което той си потегли. И по този начин го назова, „ Пийкок Емпориум “, а табелата беше в синьо и бяло, с пауново перо, нарисувано до името. Нийл я погледна по едно и също време горделив и смутен, а по-късно ѝ призна, че се е чудел дали няма отново да стигнат до фалит.
– Няма да банкрутираме – съобщи Сюзана уверено. – Не бъди черноглед.
– Ще би трябвало да работиш пъклен доста – посочи той.
Дори опасенията на Нийл не я смущаваха. В момента ѝ беше по-трудно да спори с него. Спеше добре.
Ако не се броеше стоката, не беше купувала нищо от седмици…
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ