Издърпах един господин и останах сам срещу полицаите. Вдигнах ръце,

Издърпах един господин и останах самичък против служителите на реда. Вдигнах ръце, да видят, че не съм нападателен. Чух глас от управителните фигури, който сподели: ”Хващай го тоя! ”. Бях издърпан и бях повален. Полицаите ме сграбчиха за ръцете. Получи тогава доста удари. Един служител на реда без ми нанесе два или три удара в брадата. Имах хематоми и кръвонасядания. Като изгубих схващане, помислиха, че не желая да им спомагам. Опитаха да ме вдигнат. Започнаха удари и шутове. Опитах да се предпазя.
Така стартира описа си за полицейски побой по време на митинга студентът от Хага Евгени Марчев.

Аз крещях за помощ, чаках други техни сътрудници да се озоват на помощ. Такива нямаше. Довлачиха ме зад колоните. Тогава един от ръководителите сподели: " Бийте го, до момента в който им сложим белезниците! " Искаха да покажат, че по някакъв метод се съпротивляваш. Бяхме нахвърлени като трупове. В буса качиха 6-7 души. Всеки един от тях е потърпевш. Всеки има здравно, описа още той.

Преди буса бяхме повалени с лице на земята. И тогава някой сподели, че с белезници не може да ни бият. Полицейското принуждение в България не е казус. Те ни плюха, подритваха ни, изясни той.

Най-ужасният миг бе, когато при нас пристигна арестувано момиче. То бе влачено. Момичето бе с разголена гръд от влаченето. служители на реда извади телефона, взе да я гали и снима. Приятелят и Антон също молеше да не снимат. Беше унижена, служителите на реда я снимаха. Нека да си показват родителите, какво е на техните деца. По-късно бях с това момче в килията, мъчно можеше да си откри място. Боят минава, описа още студентът.