Как 230 млн. лв. потънаха във Варненското езеро
Издълбаването на Варненския канал е предоставено първо на българска, а през нея на съветска компания, без поръчка и при цялостна секретност. Сумата скрито порасна от 220 на 393 млн. лева, само че сметките демонстрират, че в най-хубавия случай планът е надценен с най-малко 230 млн. лева Схемата през държавното "ТСВ " обслужва ползите на Ахмед Доган и наподобява доста на схемата с "Автомагистрали ".
Тези дни Варненското езеро ври и кипи. В дребния канал, където Черно море прелива в две езера и стига до Девня, има няколко огромни кораба, които дълбаят дъното. Една от тези дълбачки ще се занимава с неотложен проблем: тръбата с отпадъчни води, която продължава да се пука и да излива нечиста вода, тъй като не е вярно закопана на дъното.
Други три обаче имат по-различна задача. Намиращата се под съветски байрак Seaford, пререгистрираната под български Westford и тази под либерийски байрак Hercules дружно се трудят, с цел да изкопаят дъното на канала и да го удълбочат. Погледнато от горната страна, това е отлично начинание - редица компании ще могат да разширят активността си, в случай че варненският канал се удълбочи с към 2 метра, с цел да приема по-големи кораби.
Погледнете от близко обаче и ще видите по какъв начин работи моделът на ръководство, от който се опитваме да избягаме: планът стартира единствено откакто даден интерес съвпадне с него, всичко се случва " на мрачно " и надалеч от публиката, държавният бюджет харчи чудовищно огромни суми за нещо, което коства най-малко 2 до 3 пъти по-малко, а разликата най-вероятно остава в цяла серия джобове по веригата.
Историята за това по какъв начин две съветски и една украинска дълбачка са се озовали във Варна, какъв брой костват и кого обслужват е облегната на същия принцип, по който през " Автомагистрали " изтекоха стотици милиони левове към частни компании. Само че тук сдружението се споделя " Транспортно строителство и възобновяване " ( " ТСВ " ЕАД), благосъстоятелност е на транспортното министерство, локалните компании са близки до братята Домусчиеви, краят на веригата се губи в Калининград, а съществена фигура в цялата история е почетният ръководител на Движение за права и свободи Ахмед Доган.
В същото време протичащото се до Варна е и неповторимо: поради мащаба на плана, метода, по който страната му оказва помощ, и цялостната секретност, в която е обгърнат.
Фотограф: Спас Спасов Капитал - брой 33 Един жизненоважен план
Край дългия 14 морски благи (или към 26 км) път от входа на Варненското езеро до морските терминали в Белославското са ситуирани 14 пристанища с друго предопределение, множеството от които са частни. За техните притежатели, а и за страната работата по удълбочаването на плавателните канали е добра вест. Пътят до кейовете, които обслужват контейнерните транспорти, само че и огромните компании в Девня като " Агрополихим ", " Девня цимент " и " Солвей соди ", е дълъг и сложен. По тази причина за бизнеса проходимостта на каналите е въпрос от първостепенно значение. А периодическото затлачване с кал и пясъчни наноси може да се отрази съдбовно на приходите.
" Това е един извънредно сериозен стратегически план ", споделя при започване на май 2020 година към този момент някогашният шеф на държавното дружество " Пристанищна инфраструктура " (ДППИ) Ангел Забуртов пред уеб страницата " Черно море ". " Реализацията му ще разреши приемане на кораби с по-големи дълбочини на прегазване, надлежно това ще рефлектира и в размера на корабите - приказваме за пост-панамакс кораби, или до 60-70 хиляди тона. Интересът на товародателите ще бъде по-голям и надлежно капиталовият интерес към нашите терминали ще се усили ".
Множество архивни изявления по тематиката, които без особени старания могат да бъдат открити в разнообразни онлайн издания, демонстрират, че разискването на плана за драгажни работи по плавателните канали 1 и 2 във Варна е почнало още през 2014 година Повод за това е станало настояването на вложители като " Агрополихим " и още няколко от огромните девненски компании, за които достъпът на съвременни и високотонажни кораби до пристанище " Варна - запад " е от стратегическо значение.
Тези дни Варненското езеро ври и кипи. В дребния канал, където Черно море прелива в две езера и стига до Девня, има няколко огромни кораба, които дълбаят дъното. Една от тези дълбачки ще се занимава с неотложен проблем: тръбата с отпадъчни води, която продължава да се пука и да излива нечиста вода, тъй като не е вярно закопана на дъното.
Други три обаче имат по-различна задача. Намиращата се под съветски байрак Seaford, пререгистрираната под български Westford и тази под либерийски байрак Hercules дружно се трудят, с цел да изкопаят дъното на канала и да го удълбочат. Погледнато от горната страна, това е отлично начинание - редица компании ще могат да разширят активността си, в случай че варненският канал се удълбочи с към 2 метра, с цел да приема по-големи кораби.
Погледнете от близко обаче и ще видите по какъв начин работи моделът на ръководство, от който се опитваме да избягаме: планът стартира единствено откакто даден интерес съвпадне с него, всичко се случва " на мрачно " и надалеч от публиката, държавният бюджет харчи чудовищно огромни суми за нещо, което коства най-малко 2 до 3 пъти по-малко, а разликата най-вероятно остава в цяла серия джобове по веригата.
Историята за това по какъв начин две съветски и една украинска дълбачка са се озовали във Варна, какъв брой костват и кого обслужват е облегната на същия принцип, по който през " Автомагистрали " изтекоха стотици милиони левове към частни компании. Само че тук сдружението се споделя " Транспортно строителство и възобновяване " ( " ТСВ " ЕАД), благосъстоятелност е на транспортното министерство, локалните компании са близки до братята Домусчиеви, краят на веригата се губи в Калининград, а съществена фигура в цялата история е почетният ръководител на Движение за права и свободи Ахмед Доган.
В същото време протичащото се до Варна е и неповторимо: поради мащаба на плана, метода, по който страната му оказва помощ, и цялостната секретност, в която е обгърнат.
Фотограф: Спас Спасов Капитал - брой 33 Един жизненоважен план
Край дългия 14 морски благи (или към 26 км) път от входа на Варненското езеро до морските терминали в Белославското са ситуирани 14 пристанища с друго предопределение, множеството от които са частни. За техните притежатели, а и за страната работата по удълбочаването на плавателните канали е добра вест. Пътят до кейовете, които обслужват контейнерните транспорти, само че и огромните компании в Девня като " Агрополихим ", " Девня цимент " и " Солвей соди ", е дълъг и сложен. По тази причина за бизнеса проходимостта на каналите е въпрос от първостепенно значение. А периодическото затлачване с кал и пясъчни наноси може да се отрази съдбовно на приходите.
" Това е един извънредно сериозен стратегически план ", споделя при започване на май 2020 година към този момент някогашният шеф на държавното дружество " Пристанищна инфраструктура " (ДППИ) Ангел Забуртов пред уеб страницата " Черно море ". " Реализацията му ще разреши приемане на кораби с по-големи дълбочини на прегазване, надлежно това ще рефлектира и в размера на корабите - приказваме за пост-панамакс кораби, или до 60-70 хиляди тона. Интересът на товародателите ще бъде по-голям и надлежно капиталовият интерес към нашите терминали ще се усили ".
Множество архивни изявления по тематиката, които без особени старания могат да бъдат открити в разнообразни онлайн издания, демонстрират, че разискването на плана за драгажни работи по плавателните канали 1 и 2 във Варна е почнало още през 2014 година Повод за това е станало настояването на вложители като " Агрополихим " и още няколко от огромните девненски компании, за които достъпът на съвременни и високотонажни кораби до пристанище " Варна - запад " е от стратегическо значение.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ