Изчезналите слонове с прави бивни са били огромни животни -

Изчезналите слонове с прави бивни са били големи животни - два пъти по-големи от актуалните африкански слонове, с тегло до 13 тона и с височина на раменете до 4 метра. Въпреки внушителните им размери, преди 125 000 години неандерталците са ловували тези слонове, съобщи Франс прес.

Изследването хвърля нова светлина върху разбирането ни за тези праисторически хора.

" Неандерталците са били способни да се оправят с големи количества храна, освен с тази, добита от лов на коне, говеда или елени ", споделя Вил Роброкс от Лайденския университет в Нидерландия, съавтор на проучването, оповестено в сп. " Сайънс адвансис ". " Те или са я съхранявали дълготрайно време - нещо, което не ни беше известно, или повода е, че са живели в доста по-големи групи, в сравнение с се смяташе до момента, с повече гърла за хранене ", добавя той. 

Изследователите считат, че за разфасоването на плячка със приблизително тегло 10 тона, преди месото да изгние, е било належащо към 20 мъже да работят няколко дни. Подобно количество храна е можело да задоволи потребностите на 25 души за три месеца или на 100 души за един месец. За да запазят месото, неандерталците евентуално са го сушили на огън. 

Как неандерталците са убивали тези колоси? Учените не могат да кажат сигурно, само че едно от догатките им е, че са ги обездвижвали, като са ги изтласквали към кални местности, където животните са засядали, или към изкопани клопки, преди да ги довършат с копия.
Наличието на кости от слонове наоколо до каменни принадлежности на няколко археологически обекта от дълго време озадачава учените. Дали неандерталците в действителност са могли да ги ловуват или просто са се хранили с умрели по натурален метод животни. 

Основното доказателство за лов - диря от удар или забито копие в кост, до момента не е било следено. Това  не е изненадващо, като се има поради размерът на тези животни (Palaeoloxodon antiquus), които генетични проучвания свързват със актуалните африкански слонове.

На място в покрай днешния град Хале в Германия учените попадат на улика - остатъци от към 70 слона, най-голямата известна сходна група. По огромната част са от възрастни мъжки екземпляри. Липсата на многообразие, съгласно проучването, е резултат от изборен лов. 
За разлика от женските екземпляри, които живеят на стада, самотните мъжки евентуално са били по-лесни за ликвидиране. Поради по-големите си размери те са представлявали и повече храна .  

Изследователите по-късно са анализирали под микроскоп извънредно добре непокътнатите кости на близо шестдесет от тези животни. Оказало се, че те носят ясни следи от кремъчни принадлежности, употребявани от неандерталците за разрязването им - вдлъбнатини с дължина най-вече няколко сантиметра. 

Според откривателите средата, в която са живели неандерталците и в която са открити останките от слонове - покрай езеро, евентуално е била подобаваща за улавянето им поради рохкавата почва. 

Около 40 от тези екземпляри произлизат от интервал, обхващащ единствено 300 години. Това дава съображение на учените да изчислят, че едно животно е било убивано почти на всеки пет-шест години.

Според проучването ловът на слонове е бил практикуван от неандерталците в продължение на най-малко 2000 годин и, т.е. от десетки генерации. 

" Светът на неандерталците е бил доста по-разнообразен, в сравнение с се смяташе до момента, и те не са били просто плебеи на природата ", споделя Роброкс.