Д-р Галина Карауланова: Моделът, при който здравите плащат з...
Избухналият скандал с уволнението на шефа на " Пирогов " проф. Асен Балтов поради фиктивни пациенти и източване на Здравната каса извади нескрито остарели проблеми в родното опазване на здравето. По-голямата част от гилдията, отпред с управлението на Лекарския съюз, взе страната на отстранения шеф и поддържа митингите против служебния здравен министър Стойчо Кацаров и шефа на НЗОК доктор Петко Салчев.
Въпросът дали има потребност от незабавни промени в здравната система обаче получава разнообразни отговори в съсловието на " белите престилки ". " Марица " потърси за коментар доктор Галина Карауланова, епидемиолог с дългогодишна процедура, която сега работи в Спешна помощ в Асеновград. Тя твърди, че поддържа министър Стойчо Кацаров в опитите му да промени сегашната обстановка. По нейно мнение, министърът е прав, че не може да се продължава да се работи по същия метод, защото
клиничните пътеки не дават отговор на потребностите на пациентите с голям брой болести.
Въпреки че е съгласна с посоката на дейностите на министъра, доктор Карауланова не желае да разяснява абсурда с отстраняването на проф. Балтов от „ Пирогов “, защото не е осведомена с детайлите.
Д-р Карауланова счита, че сегашният модел на финансиране на здравния бранш се основава на концепция от 2011 година. По това време се оказва, че липсват пари в бюджета, които е трябвало да се съберат с течение на времето и да се вкара дофинансиране за системата. Но това в никакъв случай не се случва. Като осведомена от близко с проблемите в опазването на здравето, опитната лекарка разяснява, че държавните лечебни заведения от тази позиция са облагодетелствани, защото в тях се наливат до някаква степен средства от страната, само че общинските лечебни заведения са отговорност на обособените общини.
Тя не е съгласна с определянето на лечебните заведения като търговски сдружения, защото здравната активност въпреки всичко предстои на дофинансиране. Когато то не идва,
ориста на лечебните заведения зависи от политически настройки,
споделя доктор Карауланова. Частичното разпределяне на средства пък не е същинско дофинансиране и по този метод основава условия за корупция и дискусия за подправени истории на болестта (ИЗ).
Дефицитът в здравния бюджет се дължи на дребното на брой лица в страната, които заплащат здравни осигуровки, разяснява доктор Карауланова. В подтекста на демографската рецесия и поради застаряващото население в България, моделът, при който здравите заплащат за болните, не действа. Увеличава се броят на хората с ТЕЛК и тези от обществено слабите групи, които не се обезпечават. В същото време те са тези, които най-вече боледуват. На лечебните заведения обаче се заплаща за употребените от тях услуги едвам след 4-5 месеца.
От друга страна, проблем се оказва и потреблението на средства от здравния бюджет за реимбурсиране на медикаменти по НЗОК, защото отклонява средства, които би трябвало да финансират болничната и доболничната помощ.
Според доктор Карауланова това са главните аргументи клиничните пътеки да останат недофинансирани, което пък постанова здравноосигурени пациенти да доплащат за лекуването си. Според нея министър Стойчо Кацаров сега се пробва да се пребори точно с тези проблеми, само че среща огромен отпор.
Въпросът дали има потребност от незабавни промени в здравната система обаче получава разнообразни отговори в съсловието на " белите престилки ". " Марица " потърси за коментар доктор Галина Карауланова, епидемиолог с дългогодишна процедура, която сега работи в Спешна помощ в Асеновград. Тя твърди, че поддържа министър Стойчо Кацаров в опитите му да промени сегашната обстановка. По нейно мнение, министърът е прав, че не може да се продължава да се работи по същия метод, защото
клиничните пътеки не дават отговор на потребностите на пациентите с голям брой болести.
Въпреки че е съгласна с посоката на дейностите на министъра, доктор Карауланова не желае да разяснява абсурда с отстраняването на проф. Балтов от „ Пирогов “, защото не е осведомена с детайлите.
Д-р Карауланова счита, че сегашният модел на финансиране на здравния бранш се основава на концепция от 2011 година. По това време се оказва, че липсват пари в бюджета, които е трябвало да се съберат с течение на времето и да се вкара дофинансиране за системата. Но това в никакъв случай не се случва. Като осведомена от близко с проблемите в опазването на здравето, опитната лекарка разяснява, че държавните лечебни заведения от тази позиция са облагодетелствани, защото в тях се наливат до някаква степен средства от страната, само че общинските лечебни заведения са отговорност на обособените общини.
Тя не е съгласна с определянето на лечебните заведения като търговски сдружения, защото здравната активност въпреки всичко предстои на дофинансиране. Когато то не идва,
ориста на лечебните заведения зависи от политически настройки,
споделя доктор Карауланова. Частичното разпределяне на средства пък не е същинско дофинансиране и по този метод основава условия за корупция и дискусия за подправени истории на болестта (ИЗ).
Дефицитът в здравния бюджет се дължи на дребното на брой лица в страната, които заплащат здравни осигуровки, разяснява доктор Карауланова. В подтекста на демографската рецесия и поради застаряващото население в България, моделът, при който здравите заплащат за болните, не действа. Увеличава се броят на хората с ТЕЛК и тези от обществено слабите групи, които не се обезпечават. В същото време те са тези, които най-вече боледуват. На лечебните заведения обаче се заплаща за употребените от тях услуги едвам след 4-5 месеца.
От друга страна, проблем се оказва и потреблението на средства от здравния бюджет за реимбурсиране на медикаменти по НЗОК, защото отклонява средства, които би трябвало да финансират болничната и доболничната помощ.
Според доктор Карауланова това са главните аргументи клиничните пътеки да останат недофинансирани, което пък постанова здравноосигурени пациенти да доплащат за лекуването си. Според нея министър Стойчо Кацаров сега се пробва да се пребори точно с тези проблеми, само че среща огромен отпор.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ