Държавата в ЧЕЗ: Скъпо и почти невъзможно включване
Избраният покупател Гинка Върбакова мъчно може да каже не на препоръчаното от страната съучастничество. Разколебаването наподобява е в самите редици на ръководещите
© Юлия Лазарова
- Вероятността страната да влезе в договорката за ЧЕЗ наподобява все по-малка.
- Продавачът съвсем несъмнено няма да се съгласи поради многомилионното дело, което води против България.
- Данъкоплатците надали ще се съгласят да платят цялостен милиард за придобиването.
- Решение на Европейския съд в Люксембург леко оказва помощ на България за делото във Вашингтон. Още по тематиката
Защо намесата на Българска народна банка в драмата ЧЕЗ е изключително тревожна
Насред хаоса от предходната седмица фактът, че министър председателят може да подрежда на регулатора какво да прави, остана неусетен. А това е даже по-важно от съответната договорка
6 мар 2018
Контактите на Върбакови
През годините преди да стигне до договорката за ЧЕЗ, фамилията зад " Инерком " има редица съмнителни партньорства
3 мар 2018
Сериалът " Върбакова купува ЧЕЗ ": Какво разбрахме след края на първи сезон
Всичко за сътрудниците на Гинка Върбакова, намесата на премиера и абсурда, който раздруса страната
2 мар 2018
След среща с Върбакова страната влиза в договорката за активите на CEZ
Искането на премиера е за 100%, само че и 34% били допустими
1 мар 2018
С вас добре, ами като дойдат идващите? Така е звучал въпросът коментар на Гинка Върбакова, изстрелян по време на срещата с премиера и двама министри в Министерски съвет в деня, когато страната й изиска бизнеса на ЧЕЗ.
Седмица по-късно след многото пируети на ГЕРБ около договорката вероятността за национализация наподобява тъкмо 50 на 50. Най-малкото тъй като последвалите дни стартира противоположно говорене: и от финансовия министър Горанов, от ръководителя на енергийната комисия Делян Добрев и от Валери Симеонов. А в случай че се съди по поисканата и след това анулирана оставка на енергийния министър Теменужка Петкова и взаимоизключващите се мнения на премиера, то обратите са непрекъснати и всяко деяние е предпоследно.
Освен кардиналния проблем с потвърдената некадърност на страната да ръководи бизнес, в това число енергиен, стои въпросът дали CEZ желае такава смяна в договорката (много малко вероятно) и дали данъкоплатците са склони да платят сума, която в най-щедрия вид е голямото число от 1 милиарда лева Затова по-възможната реакция на страната наподобява приемането на нова регулация, с която да възпре или най-малко следи изкъсо определения предстоящ притежател " Инерком " на Гинка Върбакова.
Прахосани пари
Ако страната изобщо тръгне да купува дял в българския бизнес на CEZ, то проектът е национализацията да стане през дял в " Инерком България ". На срещата с премиера и двамата министри те са поискали цялата благосъстоятелност, само че са дали и алтернатива за 34%, споделят източници на " Капитал ". Но формалната версия е, че се търси надзор над актива - т.е. страната би трябвало да има най-малко 50% плюс една акция в " Инерком ". При цена в проектодоговора от порядъка на 320-340 млн. евро и последващото търгово предложение към дребните акционери за половината от сумата това значи общ разход от 500 млн. евро. Така за надзор страната ще би трябвало да обезпечи над половината от сумата, т.е. 500 млн. лева По този метод " комфортът " на ръководещите би коствал на данъкоплатците сред половин и 1 млрд лева, или колкото да вземем за пример да се дострои автомагистрала " Хемус ".
Евентуалното включване на страната има един непряк резултат - ще санира репутацията на " Инерком " и по този начин договорката ще стане банкируема и за купувача. С държавното управление за съучастник политическият риск ще стане доста по-приемлив за финансиращите институции. Ако се одобри, че главното заплащане ще е с обезпечения от компанията на Гинка Върбакова заем (по неофициална информация от банков консорциум отпред с " Уникредит " ), то страната и " Инерком " ще би трябвало да намерят най-малко 100 млн. евро лични средства. А мантрата на страната, че няма да вадят пари от бюджета, а ще намерят заем, не върви, тъй като заемът също ще се заплаща от данъкоплатеца.
Стои и въпросът дали контрактуваната от Върбакова цена не е прекомерно висока и в случай че да - за какво страната ще я заплаща. Останалите претенденти и оценките на самия продавач демонстрират, че сумата е много над пазарната. Ако се одобри множителят от пет пъти оперативната облага (70 млн. евро за 2017 година за двете огромни сдружения в пакета " Чез електро " и " Чез систематизиране " ), то излиза, че 100% от двете сдружения би трябвало да костват към 350 млн. евро, т.е. продаваните от CEZ 67% излизат 235 млн. евро, или към 100 млн. над препоръчаното от " Инерком ". Тук разликата е и че всеки покупател би трябвало да залага регулаторен риск. Доколкото страната сама си написа разпоредбите и назначава регулатора, то надали може да се чака да си отнеме лиценза или непрекъснато да се глобява, тъй че този минус отсъства от държавната сметка.
Повечето адвокати считат, че в случай че се придобива дял в " Инерком ", би трябвало да се желае позволение от Брюксел за държавна помощ. Получаването на сходно позволение обаче трае месеци.
В договорката има и още едно огромно незнайно.
Арбитражният плюс и минус
В средата на 2016 година CEZ се обръща към арбитража ICSID (Международния център за споразумяване на капиталови спорове) във Вашингтон с иск против България за " стотици милиони ", без да прецизира сумата. Засега разглеждането на делото е преди средата си, в случай че се съди по хода на доста по-ранния иск на EVN по същия мотив. Австрийският притежател на другото ЕРП, което обслужва Южна България, се обръща към арбитража през 2013 година, като чуванията на страните са минали в края на 2016 година, само че към момента няма решение, т.е. разногласието лишава най-малко пет години. Точно произнасянето на арбитража по настояването на EVN ще е тест за отговорността на българската страна. Първоначалният иск против България беше за към 600 млн. евро, само че откакто НЕК и EVN подписаха извънсъдебно съглашение по един от разногласията си в България, претенцията евентуално е понижена с най-малко 100 млн. евро.
С проблема EVN ще се оцени какъв брой са коствали законодателните и регулаторните решения на страната за напън върху цените на електрическата енергия. После идва делото на Energo-pro и едвам след 3-4 години ще пристигна решение по разногласието с CEZ.
При чешкия иск България има малко преимущество. Причината, посочена от двама юристи пред " Капитал ", е, че CEZ е наела чешка адвокатска фирма без всевъзможен опит в арбитражни случаи, която била определена, тъй като е близка с предходния министър председател на Чехия.
Преговаряли претенденти в договорката за българските активи настояват, че една от главните аргументи CEZ да бърза с продажбата е тъкмо арбитражът. Ако компанията осъди България и към момента има бизнес в страната, страната има доста способи " да си избие санкцията ", споделили мениджъри на CEZ.
Сега чешки медии настояват, че в контракта на " Инерком " има уговорка за подпомагане и това би предиздвикало CEZ да е срещу влизането на страната в договорката. Причината: в случай че трябват още документи от България, няма да имат достъп до тях. " Това ще бъде извънредно неортодоксална обстановка, в която ответник ще бъде под договорно обвързване да обезпечава подпомагане на отсрещната страна по исковете против себе си, което е прям спор и евентуално няма да проработи на процедура ", разяснява юрист пред " Капитал ".
Ако влезе в сдружението, страната може да открие нови причини в своя изгода. А в случай че CEZ е считала да употребява за свои очевидци мениджъри от българските си сдружения, това ще стане съвсем невероятно.
На доктрина, в случай че поради изявленията на ръководещите в България договорката с " Инерком " пропадне (например поради разколебаване на банките около политическия риск), CEZ може да потърси още веднъж правата си пред някой арбитраж поради пропуснати изгоди.
Европейският коз на България
Ситуацията се усложнява поради решение на Европейския съд в Люксембург от 6 март. То визира тъкмо арбитражи по двустранни съглашения за отбрана на вложенията. И споделя, че арбитражните решения са противозаконни, защото с тях се основава система за правосъден надзор отвън правния ред на Европейски Съюз. Съдът повтаря отдавнашното изказване на Европейската комисия, че арбитражните съглашения опонират на обществения ред в евросъюза, което е съображение за отвод от осъществяване. Например през 2014 година Европейската комисия забрани на Румъния да извърши решение на арбитража във Вашингтон по дело, заведено от шведска компания. Тогава Европейска комисия заключи, че осъществяването на решението на арбитража би означавало предоставяне на противозаконна държавна помощ, нещо което не би се получило, в случай че казусът е бил прегледан в постоянен съд. Заради това през 2015 година Европейска комисия изиска пет страни в Европейски Съюз да прекратят споразуменията си за отбрана на вложенията с други страни членки.
В момента сред юристите има разногласия кои тъкмо арбитражи визира решението от 6 март. Мнозинството от юристите, до които се допитахме, са съгласни, че арбитражните решения по двустранните съглашения за отбрана на вложенията към този момент няма да се признават. Въпросът обаче остава с вашингтонския ICSID, защото той е учреден от интернационално съглашение и неговите решения се ползват автоматизирано. Въпреки това правилото на ICSID е същият като на двустранните съглашения, т.е. неевропейски съдии преглеждат разногласия сред европейски компании/държави. Затова и има случаи, в които Европейска комисия постанова забрани за използването на решенията (както в румънския случай). Практиката обаче е, че това се случва единствено когато те категорично нарушават европейското право в частта за държавните помощи.
Двама други юристи, профилирани в този вид разногласия, обявиха пред " Капитал ", че правосъдното решение не води до нищо съответно в тази ситуация с CEZ и другите каузи против България във Вашингтон. Решенията на ICSID си остават годни и България ще би трябвало да заплаща, в случай че бъде наказана, в случай че не потвърди, че присъдата е в нарушаване на европейското право.
" Новото правосъдно решение касае арбитражи в търговски камари, а не и Вашингтонския, който е вид ведомствен и по него решенията се ползват автоматизирано ", споделя Ивайло Дерменджиев.
Според Първан П. Първанов, също юрист с процедура в региона на интернационалния арбитраж, българската отбрана би трябвало да употребява решението на Европейския съд и да го придвижи и върху арбитража в ICSID. " Текстът на решението на Европейския съд е прекомерно общ, само че ще даде опция за покачване на разногласия за подсъдност. Въпреки че трибуналът по случая на CEZ е по Енергийната харта, която е многостранен интернационален контракт, по който страна е и Европейски Съюз, не виждам причина да не бъде изработен функционалният мотив, че в новото предписание попадат и случаи, при които страните по арбитражните производства са от две страни - членки на съюза. Когато страните печелят този вид арбитражи, то нормално е с причини по отношение на подсъдността. Ако не друго, въпросът ще сътвори спомагателна неустановеност у CEZ по отношение на изхода и ще завоюва време на България. Няма да се учудя да видя такова развиване. "
От казаното дотук излиза, че арбитражът е с неразбираем във времето и посоката излаз. Макар и мъглива, развръзката по новия притежател на българските сдружения на CEZ ще пристигна до лятото. Засега залозите Гинка Върбакова (със или без сътрудник държавата) да успее да купи или не наподобяват равни.
По тематиката работиха: Теодора Василева, Илин Станев, Огнян Георгиев
© Юлия Лазарова
- Вероятността страната да влезе в договорката за ЧЕЗ наподобява все по-малка.
- Продавачът съвсем несъмнено няма да се съгласи поради многомилионното дело, което води против България.
- Данъкоплатците надали ще се съгласят да платят цялостен милиард за придобиването.
- Решение на Европейския съд в Люксембург леко оказва помощ на България за делото във Вашингтон. Още по тематиката
Защо намесата на Българска народна банка в драмата ЧЕЗ е изключително тревожна
Насред хаоса от предходната седмица фактът, че министър председателят може да подрежда на регулатора какво да прави, остана неусетен. А това е даже по-важно от съответната договорка
6 мар 2018
Контактите на Върбакови
През годините преди да стигне до договорката за ЧЕЗ, фамилията зад " Инерком " има редица съмнителни партньорства
3 мар 2018
Сериалът " Върбакова купува ЧЕЗ ": Какво разбрахме след края на първи сезон
Всичко за сътрудниците на Гинка Върбакова, намесата на премиера и абсурда, който раздруса страната
2 мар 2018
След среща с Върбакова страната влиза в договорката за активите на CEZ
Искането на премиера е за 100%, само че и 34% били допустими
1 мар 2018
С вас добре, ами като дойдат идващите? Така е звучал въпросът коментар на Гинка Върбакова, изстрелян по време на срещата с премиера и двама министри в Министерски съвет в деня, когато страната й изиска бизнеса на ЧЕЗ.
Седмица по-късно след многото пируети на ГЕРБ около договорката вероятността за национализация наподобява тъкмо 50 на 50. Най-малкото тъй като последвалите дни стартира противоположно говорене: и от финансовия министър Горанов, от ръководителя на енергийната комисия Делян Добрев и от Валери Симеонов. А в случай че се съди по поисканата и след това анулирана оставка на енергийния министър Теменужка Петкова и взаимоизключващите се мнения на премиера, то обратите са непрекъснати и всяко деяние е предпоследно.
Освен кардиналния проблем с потвърдената некадърност на страната да ръководи бизнес, в това число енергиен, стои въпросът дали CEZ желае такава смяна в договорката (много малко вероятно) и дали данъкоплатците са склони да платят сума, която в най-щедрия вид е голямото число от 1 милиарда лева Затова по-възможната реакция на страната наподобява приемането на нова регулация, с която да възпре или най-малко следи изкъсо определения предстоящ притежател " Инерком " на Гинка Върбакова.
Прахосани пари
Ако страната изобщо тръгне да купува дял в българския бизнес на CEZ, то проектът е национализацията да стане през дял в " Инерком България ". На срещата с премиера и двамата министри те са поискали цялата благосъстоятелност, само че са дали и алтернатива за 34%, споделят източници на " Капитал ". Но формалната версия е, че се търси надзор над актива - т.е. страната би трябвало да има най-малко 50% плюс една акция в " Инерком ". При цена в проектодоговора от порядъка на 320-340 млн. евро и последващото търгово предложение към дребните акционери за половината от сумата това значи общ разход от 500 млн. евро. Така за надзор страната ще би трябвало да обезпечи над половината от сумата, т.е. 500 млн. лева По този метод " комфортът " на ръководещите би коствал на данъкоплатците сред половин и 1 млрд лева, или колкото да вземем за пример да се дострои автомагистрала " Хемус ".
Евентуалното включване на страната има един непряк резултат - ще санира репутацията на " Инерком " и по този начин договорката ще стане банкируема и за купувача. С държавното управление за съучастник политическият риск ще стане доста по-приемлив за финансиращите институции. Ако се одобри, че главното заплащане ще е с обезпечения от компанията на Гинка Върбакова заем (по неофициална информация от банков консорциум отпред с " Уникредит " ), то страната и " Инерком " ще би трябвало да намерят най-малко 100 млн. евро лични средства. А мантрата на страната, че няма да вадят пари от бюджета, а ще намерят заем, не върви, тъй като заемът също ще се заплаща от данъкоплатеца.
Стои и въпросът дали контрактуваната от Върбакова цена не е прекомерно висока и в случай че да - за какво страната ще я заплаща. Останалите претенденти и оценките на самия продавач демонстрират, че сумата е много над пазарната. Ако се одобри множителят от пет пъти оперативната облага (70 млн. евро за 2017 година за двете огромни сдружения в пакета " Чез електро " и " Чез систематизиране " ), то излиза, че 100% от двете сдружения би трябвало да костват към 350 млн. евро, т.е. продаваните от CEZ 67% излизат 235 млн. евро, или към 100 млн. над препоръчаното от " Инерком ". Тук разликата е и че всеки покупател би трябвало да залага регулаторен риск. Доколкото страната сама си написа разпоредбите и назначава регулатора, то надали може да се чака да си отнеме лиценза или непрекъснато да се глобява, тъй че този минус отсъства от държавната сметка.
Повечето адвокати считат, че в случай че се придобива дял в " Инерком ", би трябвало да се желае позволение от Брюксел за държавна помощ. Получаването на сходно позволение обаче трае месеци.
В договорката има и още едно огромно незнайно.
Арбитражният плюс и минус
В средата на 2016 година CEZ се обръща към арбитража ICSID (Международния център за споразумяване на капиталови спорове) във Вашингтон с иск против България за " стотици милиони ", без да прецизира сумата. Засега разглеждането на делото е преди средата си, в случай че се съди по хода на доста по-ранния иск на EVN по същия мотив. Австрийският притежател на другото ЕРП, което обслужва Южна България, се обръща към арбитража през 2013 година, като чуванията на страните са минали в края на 2016 година, само че към момента няма решение, т.е. разногласието лишава най-малко пет години. Точно произнасянето на арбитража по настояването на EVN ще е тест за отговорността на българската страна. Първоначалният иск против България беше за към 600 млн. евро, само че откакто НЕК и EVN подписаха извънсъдебно съглашение по един от разногласията си в България, претенцията евентуално е понижена с най-малко 100 млн. евро.
С проблема EVN ще се оцени какъв брой са коствали законодателните и регулаторните решения на страната за напън върху цените на електрическата енергия. После идва делото на Energo-pro и едвам след 3-4 години ще пристигна решение по разногласието с CEZ.
При чешкия иск България има малко преимущество. Причината, посочена от двама юристи пред " Капитал ", е, че CEZ е наела чешка адвокатска фирма без всевъзможен опит в арбитражни случаи, която била определена, тъй като е близка с предходния министър председател на Чехия.
Преговаряли претенденти в договорката за българските активи настояват, че една от главните аргументи CEZ да бърза с продажбата е тъкмо арбитражът. Ако компанията осъди България и към момента има бизнес в страната, страната има доста способи " да си избие санкцията ", споделили мениджъри на CEZ.
Сега чешки медии настояват, че в контракта на " Инерком " има уговорка за подпомагане и това би предиздвикало CEZ да е срещу влизането на страната в договорката. Причината: в случай че трябват още документи от България, няма да имат достъп до тях. " Това ще бъде извънредно неортодоксална обстановка, в която ответник ще бъде под договорно обвързване да обезпечава подпомагане на отсрещната страна по исковете против себе си, което е прям спор и евентуално няма да проработи на процедура ", разяснява юрист пред " Капитал ".
Ако влезе в сдружението, страната може да открие нови причини в своя изгода. А в случай че CEZ е считала да употребява за свои очевидци мениджъри от българските си сдружения, това ще стане съвсем невероятно.
На доктрина, в случай че поради изявленията на ръководещите в България договорката с " Инерком " пропадне (например поради разколебаване на банките около политическия риск), CEZ може да потърси още веднъж правата си пред някой арбитраж поради пропуснати изгоди.
Европейският коз на България
Ситуацията се усложнява поради решение на Европейския съд в Люксембург от 6 март. То визира тъкмо арбитражи по двустранни съглашения за отбрана на вложенията. И споделя, че арбитражните решения са противозаконни, защото с тях се основава система за правосъден надзор отвън правния ред на Европейски Съюз. Съдът повтаря отдавнашното изказване на Европейската комисия, че арбитражните съглашения опонират на обществения ред в евросъюза, което е съображение за отвод от осъществяване. Например през 2014 година Европейската комисия забрани на Румъния да извърши решение на арбитража във Вашингтон по дело, заведено от шведска компания. Тогава Европейска комисия заключи, че осъществяването на решението на арбитража би означавало предоставяне на противозаконна държавна помощ, нещо което не би се получило, в случай че казусът е бил прегледан в постоянен съд. Заради това през 2015 година Европейска комисия изиска пет страни в Европейски Съюз да прекратят споразуменията си за отбрана на вложенията с други страни членки.
В момента сред юристите има разногласия кои тъкмо арбитражи визира решението от 6 март. Мнозинството от юристите, до които се допитахме, са съгласни, че арбитражните решения по двустранните съглашения за отбрана на вложенията към този момент няма да се признават. Въпросът обаче остава с вашингтонския ICSID, защото той е учреден от интернационално съглашение и неговите решения се ползват автоматизирано. Въпреки това правилото на ICSID е същият като на двустранните съглашения, т.е. неевропейски съдии преглеждат разногласия сред европейски компании/държави. Затова и има случаи, в които Европейска комисия постанова забрани за използването на решенията (както в румънския случай). Практиката обаче е, че това се случва единствено когато те категорично нарушават европейското право в частта за държавните помощи.
Двама други юристи, профилирани в този вид разногласия, обявиха пред " Капитал ", че правосъдното решение не води до нищо съответно в тази ситуация с CEZ и другите каузи против България във Вашингтон. Решенията на ICSID си остават годни и България ще би трябвало да заплаща, в случай че бъде наказана, в случай че не потвърди, че присъдата е в нарушаване на европейското право.
" Новото правосъдно решение касае арбитражи в търговски камари, а не и Вашингтонския, който е вид ведомствен и по него решенията се ползват автоматизирано ", споделя Ивайло Дерменджиев.
Според Първан П. Първанов, също юрист с процедура в региона на интернационалния арбитраж, българската отбрана би трябвало да употребява решението на Европейския съд и да го придвижи и върху арбитража в ICSID. " Текстът на решението на Европейския съд е прекомерно общ, само че ще даде опция за покачване на разногласия за подсъдност. Въпреки че трибуналът по случая на CEZ е по Енергийната харта, която е многостранен интернационален контракт, по който страна е и Европейски Съюз, не виждам причина да не бъде изработен функционалният мотив, че в новото предписание попадат и случаи, при които страните по арбитражните производства са от две страни - членки на съюза. Когато страните печелят този вид арбитражи, то нормално е с причини по отношение на подсъдността. Ако не друго, въпросът ще сътвори спомагателна неустановеност у CEZ по отношение на изхода и ще завоюва време на България. Няма да се учудя да видя такова развиване. "
От казаното дотук излиза, че арбитражът е с неразбираем във времето и посоката излаз. Макар и мъглива, развръзката по новия притежател на българските сдружения на CEZ ще пристигна до лятото. Засега залозите Гинка Върбакова (със или без сътрудник държавата) да успее да купи или не наподобяват равни.
По тематиката работиха: Теодора Василева, Илин Станев, Огнян Георгиев
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ