Писателката Теодора Димова за несъединението frognews.bg
Избрали сме този израз за лозунг, водени от вътрешното чувство, че десетилетия напред разединението ще бъде наша национална орис, наша орис, наша покруса, а съединението ще си остане наш идеал и блян. Ще бъдат разединени освен нашите земи, вътрешното разцепление също ще стане наша орис. Година след година ще се прекланяме пред Съединението, само че не ще намираме сили да превъзмогнем разединяващите вражди. Ще стои още десетилетия девизът като апел, който не умеем да изпълним на дело. Затова с изключение на като идеал и апел, националният ни лозунг звучи и като завет – ще бъдем мощни тогава, когато сме съединени, а ще бъдем съединени по граници, когато реализираме съединяване като народ.
Прославяме Съединението като велико дело освен тъй като се съединяват в едно две елементи на един разграничен народ, само че и тъй като е напълно наше дело, осъществено освен без външна помощ, само че и макар всички спънки от външни сили. Осъществява се седем години след Освобождението, след което България е останала разграничена на няколко елементи. През тези години възрожденският ентусиазъм за независимост на българите от неосвободените краища не угасва. Продължават да се шият флагове, на които със златни букви се извезва „ Свобода или гибел “. Съединението, осъществено под тези флагове, е признато с велико вдъхновение от народа от двете страни на Балкана. В Манифеста, с който прогласява „ съединението на двете български области в една страна “, Александър І се титулува „ Княз на Северна и Южна България “.
Отвън е посрещнато с изненада и отрицание. Най-враждебна е реакцията на Сърбия, която два месеца откакто е прокламирано, подтикната от Русия и подкрепена от Австро-Унгария, хвърля войската си против съединена България. Крал Милан прави вероломното нахлуване, откакто княз Александър му е изпратил персонално писмо, в което го назовава „ безценен и обичан другар “ и го приканва „ да покажем на Европа, че сме братя “. Преди нападението Русия изтегля своите инструктори от българска войска, само че тя се бие лъвски и реализира съкрушителна победа.
В декларацията, с която Австро-Унгария ни принуждава да спрем настъплението и да прекратим военните дейности, се споделя, че „ българският народ сподели посредством своята смелост, че е народ, заслужен за своята независимост “. Съединението е прието, само че остава незавършено, тъй като доста българи в Македония и Тракия остават отвън границите на свободна България. Във войната се включва и доброволчески „ Македонски батальон “, с което македонските българи показват волята си, че и те копнеят за съединяване с Отечеството. Но позицията на великите сили е друга. Една седмица след Съединението австро-унгарският външен министър Калноки в шифрована депеша до Петербург декларира, че „ ние считаме сега за най-важно да се предотврати разпространяването на придвижването и върху Македония “. Този апел не е инцидентен, тъй като след сполучливото съединяване на Северна и Южна България, погледите на съединистките дейци са ориентирани към Македония.
Главният съединистки идеолог и подстрекател е Захарий Стоянов. Заслуга на неговата бурна и будна персона е идеалът да се трансформира в действителност. Огненият му темперамент и пламенното родолюбие го трансформират от необразован пастир в народен воин. Образовал се е като е чел „ Камък падна от небето “, само че в това време и „ Кратки начала на нравствената философия “. Най-достойно го показва проф. Александър Балабанов, като го съизмерва с мащаба на Тукидид: „ И да не си разрешават някои мъдрословци да се подсмиват на това сравнение, да си вършат евтини смешки: това споделям аз, който познавам Тукидида и цялата негова работа, както и средствата му, познавам го персонално, а те единствено са чували за него през оплитам “. Тази оценка си е заслужил както с пламенния си темперамент, по този начин и с пламенното си перо. Независимостта на България слага над всичко. Както интензивно взе участие в Съединението, със същия жар го брани от опитите да бъде осуетено: „ Ние сме подготвени на всевъзможни съглашения с Русия, само че дано тия съглашения почиват на свободна почва, дано те са человечески. Ние желаеме да имаме своя история, своя Сливница, наш 6 септемврий “.
Колкото по-голям е ентусиазмът в страната, толкоз по-силен става натискът извън. С доста дипломатически маневри Русия съумява да принуди княз Александър да абдикира. Главната му виновност е, че поддържа Съединението. След като и нападението на Сърбия не довежда до триумф, всички старания се насочват към това, да не се допусне съединяване и с Македония. На всички са били известни жаждата и готовността на българите от двете страни на Осогово за съединяване в една свободна страна. Но сполучливото Съединение на Княжеството с Източна Румелия е мобилизирало напъните ново съединяване да не бъде позволено. От този миг точно се ускорява антибългарска агитация в Македония. Сръбската и гръцката агитация се прави посредством стотици сътрудници. Натискът и провокациите се разрастват. Навлизат гръцки и сръбски въоръжени чети. Македонските българи се провеждат в стотици чети с цел да им се опълчват. Сблъсъците там стават все по-жестоки и кръвопролитни. Борбата продължава десетилетия.
В оня миг дейците на Съединението преценят, че моментът не е удобен да се гледа към Македония и отсрочват битката. Те не се водят от правилото „ всичко или нищо “, който се оказва съдбовен няколко десетилетия по-късно след Балканската война. Надявали са се, че българският дух ще устои на непознатата агитация. Така стартира злощастното развиване на историята в Македония, което довежда до несъединението с Македония. През десетилетията част от историята е забравена, друга част е изопачена, огромна част е принудително изменена. Още през 1915 година великият везир на Османската империя Хюсеин Хилми паша споделя: „ Никога не допущах, че Македония може да стане в миналото сръбска, че гърците ще завладеят Солун, само че ориста, знаете, постоянно допуща и най-странните неща “.
Съдбата е позволила такова развиване. Най-романтичната част от българската история остава несъединена с Българската страна. Нашата историческа виновност за това не е дребна. Днес в Европа действителностите са разнообразни и те освен ни разрешават, а ни подтикват, въпреки и в две страни, да живеем в братска прегръдка. Химнът на Европейския съюз ни приканва: „ Във прегръдка, милиони, край сложете на вражди! “
Прославяме Съединението като велико дело освен тъй като се съединяват в едно две елементи на един разграничен народ, само че и тъй като е напълно наше дело, осъществено освен без външна помощ, само че и макар всички спънки от външни сили. Осъществява се седем години след Освобождението, след което България е останала разграничена на няколко елементи. През тези години възрожденският ентусиазъм за независимост на българите от неосвободените краища не угасва. Продължават да се шият флагове, на които със златни букви се извезва „ Свобода или гибел “. Съединението, осъществено под тези флагове, е признато с велико вдъхновение от народа от двете страни на Балкана. В Манифеста, с който прогласява „ съединението на двете български области в една страна “, Александър І се титулува „ Княз на Северна и Южна България “.
Отвън е посрещнато с изненада и отрицание. Най-враждебна е реакцията на Сърбия, която два месеца откакто е прокламирано, подтикната от Русия и подкрепена от Австро-Унгария, хвърля войската си против съединена България. Крал Милан прави вероломното нахлуване, откакто княз Александър му е изпратил персонално писмо, в което го назовава „ безценен и обичан другар “ и го приканва „ да покажем на Европа, че сме братя “. Преди нападението Русия изтегля своите инструктори от българска войска, само че тя се бие лъвски и реализира съкрушителна победа.
В декларацията, с която Австро-Унгария ни принуждава да спрем настъплението и да прекратим военните дейности, се споделя, че „ българският народ сподели посредством своята смелост, че е народ, заслужен за своята независимост “. Съединението е прието, само че остава незавършено, тъй като доста българи в Македония и Тракия остават отвън границите на свободна България. Във войната се включва и доброволчески „ Македонски батальон “, с което македонските българи показват волята си, че и те копнеят за съединяване с Отечеството. Но позицията на великите сили е друга. Една седмица след Съединението австро-унгарският външен министър Калноки в шифрована депеша до Петербург декларира, че „ ние считаме сега за най-важно да се предотврати разпространяването на придвижването и върху Македония “. Този апел не е инцидентен, тъй като след сполучливото съединяване на Северна и Южна България, погледите на съединистките дейци са ориентирани към Македония.
Главният съединистки идеолог и подстрекател е Захарий Стоянов. Заслуга на неговата бурна и будна персона е идеалът да се трансформира в действителност. Огненият му темперамент и пламенното родолюбие го трансформират от необразован пастир в народен воин. Образовал се е като е чел „ Камък падна от небето “, само че в това време и „ Кратки начала на нравствената философия “. Най-достойно го показва проф. Александър Балабанов, като го съизмерва с мащаба на Тукидид: „ И да не си разрешават някои мъдрословци да се подсмиват на това сравнение, да си вършат евтини смешки: това споделям аз, който познавам Тукидида и цялата негова работа, както и средствата му, познавам го персонално, а те единствено са чували за него през оплитам “. Тази оценка си е заслужил както с пламенния си темперамент, по този начин и с пламенното си перо. Независимостта на България слага над всичко. Както интензивно взе участие в Съединението, със същия жар го брани от опитите да бъде осуетено: „ Ние сме подготвени на всевъзможни съглашения с Русия, само че дано тия съглашения почиват на свободна почва, дано те са человечески. Ние желаеме да имаме своя история, своя Сливница, наш 6 септемврий “.
Колкото по-голям е ентусиазмът в страната, толкоз по-силен става натискът извън. С доста дипломатически маневри Русия съумява да принуди княз Александър да абдикира. Главната му виновност е, че поддържа Съединението. След като и нападението на Сърбия не довежда до триумф, всички старания се насочват към това, да не се допусне съединяване и с Македония. На всички са били известни жаждата и готовността на българите от двете страни на Осогово за съединяване в една свободна страна. Но сполучливото Съединение на Княжеството с Източна Румелия е мобилизирало напъните ново съединяване да не бъде позволено. От този миг точно се ускорява антибългарска агитация в Македония. Сръбската и гръцката агитация се прави посредством стотици сътрудници. Натискът и провокациите се разрастват. Навлизат гръцки и сръбски въоръжени чети. Македонските българи се провеждат в стотици чети с цел да им се опълчват. Сблъсъците там стават все по-жестоки и кръвопролитни. Борбата продължава десетилетия.
В оня миг дейците на Съединението преценят, че моментът не е удобен да се гледа към Македония и отсрочват битката. Те не се водят от правилото „ всичко или нищо “, който се оказва съдбовен няколко десетилетия по-късно след Балканската война. Надявали са се, че българският дух ще устои на непознатата агитация. Така стартира злощастното развиване на историята в Македония, което довежда до несъединението с Македония. През десетилетията част от историята е забравена, друга част е изопачена, огромна част е принудително изменена. Още през 1915 година великият везир на Османската империя Хюсеин Хилми паша споделя: „ Никога не допущах, че Македония може да стане в миналото сръбска, че гърците ще завладеят Солун, само че ориста, знаете, постоянно допуща и най-странните неща “.
Съдбата е позволила такова развиване. Най-романтичната част от българската история остава несъединена с Българската страна. Нашата историческа виновност за това не е дребна. Днес в Европа действителностите са разнообразни и те освен ни разрешават, а ни подтикват, въпреки и в две страни, да живеем в братска прегръдка. Химнът на Европейския съюз ни приканва: „ Във прегръдка, милиони, край сложете на вражди! “
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ