Изборният ден роди не само опашки пред секциите, но и

Изборният ден роди освен опашки пред секциите, само че и непредвидена доза философия и жанр в обществените мрежи. От Барселона до София българите гласоподават - кой на опашка, кой в спортен екип, кой с червило и чувство за задача.

В една от по-обсъжданите изявления " Мама Нинджа " споделя по какъв начин фамилията ѝ към момента не е стигнало до урната поради " жестоката " опашка в Барселона, само че пък 18-годишният им наследник към този момент е упражнил правото си на избор в София - с възторг, който очевидно компенсира родителското очакване. Въпреки скептицизма дали " два гласа ще трансформират нещо ", фамилията стига до класическия извод, че бездействието също е избор - и то подобен, при който други вземат решение вместо теб.

Паралелно с това друга обява на " Вайръл стихове за секси драма " връща изборите в малко по-елегантен подтекст - от спортния екип на пандемията към червилото и роклята " за урната ". Авторката признава, че през днешния ден гласуването е не просто цивилен дълг, а " отиване на работа " - със самочувствието, че от теб зависи нещо.

Така сред опашките, фамилните диалози и спонтанните фешън ревюта пред секциите, изборният ден още веднъж сподели, че българинът може да съчетае екзистенциална драма с доза самоирония - и да наподобява добре, до момента в който го прави.