Всеки ден попадаме на истории, които ни карат да се

Всеки ден попадаме на истории, които ни карат да се питаме: „ Как е допустимо това? “ Пътни безумия, институционални парадокси, нелепи обстановки и решения, които звучат като небивалица, само че са самата действителност.

С новата графа „ Ненормална България “ ще събираме точно тези истории. Не с цел да ги превърнем в сензация, а с цел да ги покажем такива, каквито са - тъй като единствено когато приказваме за парадоксите, има късмет те да престанат да бъдат всекидневие. Истинските парадокси. Всеки ден.

Лятото е в разгара си, плажовете са цялостни, а някои летовници явно са решили, че с изключение на мемоари могат да оставят след себе си и... богата „ годишна продукция “.

Този път не става дума за миди, рапани или морски съкровища, а за десетки угарки от цигари, усърдно „ засети “ в пясъка на плажа в къмпинг Арапя.

За неприятната панорама алармира Любо Иванов Бабин във Фейсбук, публикувайки фотоси, на които се виждат голям брой фасове, останали безусловно на сантиметри от плажните столове и хавлиите.

А към фрагментите насочва и обръщение, което звучи по едно и също време с възприятие за комизъм и като мъчителна истина:

„ До всички почиващи на Следствен отдел към окръжна прокуратура Арапя: Фасовете не са семена. Колкото и усърдно да ги „ посаждате “ в пясъка, годишна продукция няма да поникне. После се чудите за какво плажът е замърсен. Истината е проста - чистият плаж стартира от навика всеки да прибира боклука си. “

И наистина - мъчно е да се изясни по какъв начин човек може да носи чадър, хладилна чанта, сгъваеми столове, надуваем дюшек и какво ли още не до плажа, само че да се окаже непостижимо да прибере няколко фаса.

Може би някои към момента се надяват, че в случай че ги заровят задоволително надълбоко, следващата година ще поникне... цигарено дърво. Или пък имат вяра, че морето всяка вечер изпраща специфичен екип от русалки, които да почистят след тях.

Само че действителността е много по-прозаична. Фасовете не изчезват вълшебен. Те остават в пясъка, попадат в морето, разграждат се с години и замърсяват средата, в която след това същите тези хора водят децата си да играят боси.

Чистият плаж не е заслуга само на концесионера или на общината. Той стартира с един обикновен жест - да не оставяш след себе си това, което никой различен не е задължен да събира.

Защото фасовете в действителност не са семена. Но в случай че продължим да ги „ сеем “ със същото старание, единствената годишна продукция, която ще пожънем, ще бъде от мръсни плажове и все по-лоши привички.