Новият европейски парламент: коя страна колко места получава... и още
Изборите за новия състав на европейския парламент ще се проведат сред 6 и 9 юни идната година. Вотът се организира на всеки пет години и съставлява най-големия транснационален избор в света. След публикуването на резултатите една от първите задания на новия състав на европейския парламент е да гласоподава за избор на началник на Европейската комисия и нови еврокомисари. Държавите членки предлагат претендент за поста, като утвърждението би трябвало да бъде с безусловно болшинство.
Към момента ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен към момента заобикаля да разяснява дали би се съгласила на кандидатура за втори мандат отпред на изпълнителната власт на Европейския съюз.
Последните избори за евродепутати се организираха през май 2019 година и регистрираха забележителен растеж в изборната интензивност, която се увеличи приблизително за Европейския съюз до малко над 50%. Това се случи за първи път от 1994 година насам, когато Европейският съюз имаше към момента едвам 12 страни членки.
За България обаче тя бе значително по-ниска. Справка в Централната изборна комисия демонстрира, че интензивността на предишния избор е достигнала едвам 32.64%, т.е. гласувалите са малко над 2 милиона души. Това бе и по-ниска изборна интензивност по отношение на предния избор през 2014 година, когато тя бе достигнала 35.84%.
Всяка страна членка избира в кой ден на организира изборите. Обикновено те стартират в четвъртък в Нидерландия и приключват в неделя, когато гласоподават множеството страни, в това число и България.
Броят на депутатите
Броят на депутатите, определени от всяка страна, зависи от броя на популацията. В момента броят на евродепутатите варира от шест за Малта, Люксембург и Кипър с по-малкото население до 96 за най-голямата европейска стопанска система – Германия.
Сега Европейският парламент предлага нарастване на местата в Народното събрание с 11 за 9 страни членки – за Испания и Нидерландия (с по 2 места) и за Австрия, Дания, Финландия, Словакия, Ирландия, Словения и Латвия (с по 1 място). Така общият брой на европейските депутати ще се усили до 716.
Броят на състава на Народното събрание се прави оценка преди всеки избор въз основа на най-новите данни за популацията.
Сега зависи от Съвета на Европейския съюз да одобри с единогласие решение за броя на новите евродепутати.
Според предлагането България следва да резервира броя си от 17 евродепутати, които да излъчи в европейския парламент. Само 12 други страни членки на Европейския съюз ще излъчат по-малко депутати от България.
Българите не са заинтригувани от изборите
Българите са по-скоро незаинтересовани от изборите за европейския парламент. Това демонстрира последното изследване на „ Евробарометър “ от месец юни – година преди гласуването за новите евродепутати.
Повече от половината – 57% от интервюираните показват, че са незаинтересовани от вота през 2024 година, до момента в който 41% споделят, че са заинтригувани. Резултатите са същите по отношение на изследването година по-рано. За съпоставяне наклонността в Европа е противоположната – заинтригувани са 56%, против 43% незаинтересовани, като се следи и наклонност от ден на ден европейци да се интересуват от гласуването.
Според 60% от интервюираните българи дейностите на Европейския съюз оказват въздействие върху всекидневието им. Така дават отговор най-много младежите сред 25 и 39 години.
Проучването демонстрира още, че визията на българите за европейския парламент е „ позитивна “ за 43% или растеж с 3 пункта, „ неутрална “ за 33% или спад с 5 пункта и „ негативна “ за 21% или растеж с 2 пункта.
Според българите целите на европейския парламент би трябвало да бъдат битката против бедността и общественото изключване и поддръжката за стопанската система и основаването на нови работни места.
Според българите полезностите, които би трябвало предпочитано да бъдат защитавани от европейския парламент, са върховенството на закона, свободата на напредване и зачитането на националните идентичности, култури и полезности. Средният европеец обаче счита, че преди всичко европейският парламент би трябвало да пази демокрацията, човешките права и свободата на словото.
Към момента ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен към момента заобикаля да разяснява дали би се съгласила на кандидатура за втори мандат отпред на изпълнителната власт на Европейския съюз.
Последните избори за евродепутати се организираха през май 2019 година и регистрираха забележителен растеж в изборната интензивност, която се увеличи приблизително за Европейския съюз до малко над 50%. Това се случи за първи път от 1994 година насам, когато Европейският съюз имаше към момента едвам 12 страни членки.
За България обаче тя бе значително по-ниска. Справка в Централната изборна комисия демонстрира, че интензивността на предишния избор е достигнала едвам 32.64%, т.е. гласувалите са малко над 2 милиона души. Това бе и по-ниска изборна интензивност по отношение на предния избор през 2014 година, когато тя бе достигнала 35.84%.
Всяка страна членка избира в кой ден на организира изборите. Обикновено те стартират в четвъртък в Нидерландия и приключват в неделя, когато гласоподават множеството страни, в това число и България.
Броят на депутатите
Броят на депутатите, определени от всяка страна, зависи от броя на популацията. В момента броят на евродепутатите варира от шест за Малта, Люксембург и Кипър с по-малкото население до 96 за най-голямата европейска стопанска система – Германия.
Сега Европейският парламент предлага нарастване на местата в Народното събрание с 11 за 9 страни членки – за Испания и Нидерландия (с по 2 места) и за Австрия, Дания, Финландия, Словакия, Ирландия, Словения и Латвия (с по 1 място). Така общият брой на европейските депутати ще се усили до 716.
Броят на състава на Народното събрание се прави оценка преди всеки избор въз основа на най-новите данни за популацията.
Сега зависи от Съвета на Европейския съюз да одобри с единогласие решение за броя на новите евродепутати.
Според предлагането България следва да резервира броя си от 17 евродепутати, които да излъчи в европейския парламент. Само 12 други страни членки на Европейския съюз ще излъчат по-малко депутати от България.
Българите не са заинтригувани от изборите
Българите са по-скоро незаинтересовани от изборите за европейския парламент. Това демонстрира последното изследване на „ Евробарометър “ от месец юни – година преди гласуването за новите евродепутати.
Повече от половината – 57% от интервюираните показват, че са незаинтересовани от вота през 2024 година, до момента в който 41% споделят, че са заинтригувани. Резултатите са същите по отношение на изследването година по-рано. За съпоставяне наклонността в Европа е противоположната – заинтригувани са 56%, против 43% незаинтересовани, като се следи и наклонност от ден на ден европейци да се интересуват от гласуването.
Според 60% от интервюираните българи дейностите на Европейския съюз оказват въздействие върху всекидневието им. Така дават отговор най-много младежите сред 25 и 39 години.
Проучването демонстрира още, че визията на българите за европейския парламент е „ позитивна “ за 43% или растеж с 3 пункта, „ неутрална “ за 33% или спад с 5 пункта и „ негативна “ за 21% или растеж с 2 пункта.
Според българите целите на европейския парламент би трябвало да бъдат битката против бедността и общественото изключване и поддръжката за стопанската система и основаването на нови работни места.
Според българите полезностите, които би трябвало предпочитано да бъдат защитавани от европейския парламент, са върховенството на закона, свободата на напредване и зачитането на националните идентичности, култури и полезности. Средният европеец обаче счита, че преди всичко европейският парламент би трябвало да пази демокрацията, човешките права и свободата на словото.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ