Какви са основните политически изводи от вота за Европейски парламент
Изборите за Европейски парламент завършиха във всички страни от Европейския съюз и откакто формалните резултати са ясни, можем да обърнем взор и към представянето на страните в тях , написа BBC.
Ситуацията във Франция сигурно буди най-вече любознание . Еманюел Макрон беше надвит от крайната десница на европейските избори, което го накара да свика ексклузивен парламентарен избор. Поражението за неговата партия бе шокиращо като резултат, откакто " Национален общ брой " на Марин Льо Пен реализира два пъти по-висок избор по отношение на неговата " Ренесанс " - обстановка, избрана даже като " оскърбление " от страна на анализаторите.
Френският президент съобщи в послание към нацията, че " крайната десница напредва на всички места на Континента и че тези резултати не са положителни за партиите, които пазят Европа ". Истината е, че Льо Пен (точно както и АзГ в Германия) се борят за по-строги ограничавания на имиграцията и са срещу продължение подпомагането на Украйна с огромни суми европейски средства и оръжия. Лицето отпред на спечелилите е младият, едвам 28-годишен Джордан Бардела (наричан от последователите си " политически феномен " ), който преди две години публично става водач на " Национален общ брой " , поемайки ръководството от Марин Льо Пен (останала в ръководство зад кадър).
Cette déroute sans précédent pour le pouvoir en place marque la fin d'un cycle, et le jour 1 de l'après-Macron.
Notre volonté est de rassembler tous les Français désireux d'engager le redressement de la Nation et de permettre à la France de renouer avec l'espérance.
— Jordan Bardella (@J_Bardella)
" Това е безапелационнa присъда от страна на французите и ние я приветстваме със примирение и съвестност. Желанието за смяна е ясно и е ясно обръщение към всички европейски водачи, че Франция желае да види по какъв начин Европа трансформира курса ", съобщи той след успеха. По-късно стана ясно, че точно Бардела ще е претендентът за министър председател на партията при предостоящите парламентарни избори.
Продължаваме с Германия, където опозиционната партия Християндемократически съюз/Християнсоциален съюз (ХДС/ХСС) взе 30% от вота на жителите, а крайнодясната " Алтернатива за Германия " стана втора с 15,9%. Социалдемократите на ръководещия канцлер Олаф Шолц останаха трети с 13,9%, като това е най-лошият резултат за тях на федерално ниво от 1949 година Говорителят на SPD Нилс Шмид призна, че " въздействието на резултатите върху националната политика несъмнено ще има въздействие ", не отричайки сериозния удар, които партията понесе на тези избори. Приема и рецензиите за " лавиращата политика във връзка с значим въпрос като националния бюджет ".
Мнозина одобряват представянето на Социалдемократите като " безусловно злополучие " и " горчиво проваляне ". Факт е, че лицето на Шолц бе на плакати в цялата страна (въпреки че действително той не се кандидатира за изборите в ЕС) и сигурно той ще бъде една от тези " безмълвни жертви " за Националните избори следващата година, още повече, че в този момент тези тихи гласове в партията му, които към този момент се питат дали ги води верният човек, ще станат надалеч по-силни. Тук обаче и спечелилият в действителност не е победител. Опозиционните консерватори завоюваха най-голям избор, само че като се има поради какъв брой непопулярно е държавното управление, тези числа не са тъкмо успех (само 1,5% повече от 2019 г.). Истинските спечелили в действителност са радикалните популисти от " Алтернатива за Германия ".
Крайната десница победи и в Италия. " Италиански братя " на ръководещата Джорджа Мелони взе съвсем 30% от гласовете на Апенините в европейския избор, което е един от най-значимите й триумфи в поредицата в последно време (Демократическата партия на Ели Шлайн е втора с 24,03%). Мелони и по принцип има съществено въздействие в Европейски Съюз, само че в този момент въздействието й при образуването на политиката ще нарасне още повече, в това число и предстоящото " ухажване " от страна на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в идващия парламент. А това значи, че сигурно ще вложи още повече старания, с цел да опита да тласне Европа по-надясно. Победата й бе приветствана и от Марин Льо Пен, която я прикани даже да образува националистическа коалиция след Изборите, която да има по-голямо въздействие в Брюксел.
В още няколко страни в Европейски Съюз отпред се оказаха крайнодесни партии. Сред тях са Партията на свободата в Австрия (25,5%) и " Вламс беланг " ( " Фламандски интерес " ) в Белгия с 13,9.
В Унгария водеща мощ след Евроизборите остана ръководещата партия ФИДЕС, само че е редно да отчетем, че това е надалеч по-слаба поддръжка спрямо предходния евровот през 2019 година и като цяло най-лош резултат от десетилетия насам . Още повече, че втори са съперниците от ТИСА, чийто заместник-председател Петер Мадяр оглави публичното неодобрение против ФИДЕС и стартира да притегля хиляди недоволни на манифестации още през февруари.
Унгарците ще изпратят общо 21 депутати в Брюксел, като спечелилите ще имат 11, а вторите -7 (трети са левият алианс на Демократична коалиция-Унгарска социалистическа партия-Диалог-Зелени с 2 и националистическото придвижване „ Наша татковина като четвърти с 1). Все още няма изясненост в кои групи ще се влеят те, само че се чака Виктор Орбан да се причисли към „ Италиански братя “ на Джорджа Мелони и „ Национален общ брой “ на Марин льо Пен.
В Полша (най-големия източен член на Европейския съюз) - центристката Гражданска коалиция (ГК) на министър-председателя Доналд Туск е евентуален, въпреки и не сигурен победител на европейския избор с 37,1%. Разликата с втората - опозиционната " Право и правдивост " на Ярослав Качински е по-малко от 1%, само че анализаторите не чакат смяна в класирането. Ако Туск завоюва, ще направи поредна стъпка към одобряването си като преобладаваща мощ в Полша.
" Ние показахме, че нашият избор, нашите старания имат доста по-широко измерение, в сравнение с единствено нашите национални въпроси... ние показахме, че сме фар на вярата за Европа ", съобщи Туск след оповестяването на резултатите. Той посочи и изненадите на вота в неделя, като съобщи, че " ръководещите в Германия нямат причина да са щастливи, а тези във Франция имат съображение за трагична горест ". Според него, " от огромните страни точно Полша сподели, че демокрацията победи тук ".
Също както и в Германия, в Испания партията на министър-председателя претърпя горчиво проваляне. Гражданите дадоха най-вече гласове на евровота на дясната Народна партия (НП) с 34,18%. Разликата е повече от 4% в тяхна изгода против социалистите на ръководещия министър председател Педро Санчес - 30,19. Абсолютно същата се оказа обстановката и в Естония , където партия " Отечество " победи с 21,6% от поддръжката на гласоподавателите. На второ там остана Социалдемократическата (част от ръководещата коалиция) и едвам на трето, Партията за промяна на ръководещата Кая Калас.
Въпреки това, тя остана оптимист, заявявайки, че съотношението на силите в Народното събрание и управническата настройка няма да се трансформират вследствие на тези числа, макар обстоятелството, че партиите, участващи в държавното управление, се изправиха една против друга като съперници в предизборната акция. Тук е значимо да прибавим, че оптимизмът й евентуално се дължи и на обстоятелството, че слуховете за нейн висок пост в структурите на Европейски Съюз се ускоряват. Според изявления, й е препоръчан поста на висш представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, който сега заема Жозеп Борел.
Поражение ръководещите претърпяха и в Дания. Там Социалистическата национална партия нанесе първо проваляне на ръководещата Датска социалдемократическа партия от 2019 година , откакто получи поддръжката на 17.43% от гласоподавателите в страната на европейските избори. При това социалдемократите означиха и отрицателен връх - най-ниска поддръжка, изобщо получавана в миналото на европейски избор (15,6%).
Социалистите победиха и в Португалия (32,1% за Социалистическата партия). Очаква се нейните представители да се влеят в Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент. Втори остана (с доста непосредствен резултат) десният Демократичен съюз (към Групата на ЕНП), а трети крайнодясната " ШЕГА! (Стига) ", която не бе в предходния състав на Екологичен потенциал. Водачката на листата на листата на социалистите Марта Темидо съобщи, че успеха е предстояща за нея, тъй като " португалците се довериха на плана за Европа, който имаме ние " . Тя добави, че резултатът им е по-висок от предходните избори за евровота и е признателна, че гласувалите са " откликнали на апела ми да превърнем вярата на улиците в гласове в урните ".
Коалицията сред " Зелени леви " и Партията на труда в Нидерландия завоюва най-вече места (8) в новия Европейски парламент. Въпреки триумфа обаче, те изгубиха едно място в Екологичен потенциал (от девет на осем). Те ще се влеят и в две разнообразни парламентарни групи в Европарламента – „ Зелените леви “ (4) в групата на Зелените-Европейския свободен алианс, а Партията на труда (4) - в Прогресивния алианс на социалистите и демократите. Втори на изборите са крайнодясната Партия на свободата на Герт Вилдерс (7), като е любопитно да отчетем, че в предходния Парламент тя нямаше представители.
Официалните резултати в Словакия сочат, че победител на изборите е главната опозиционна мощ " Прогресивна Словакия " с 27,81% от гласовете. И тук опозицията надви над ръководещите - " Посока - Социална народна власт ", най-голямата партия в ляво-националистическото държавно управление, ръководено от министър-председателя Роберт Фицо (едва оживял след опит за убийство).
Победа реализираха десните на евровота в Словения - най-вече места завоюваха Словенската демократична партия (СДП) и " Движение Свобода " (ДС).
В Румъния ръководещата коалиция на левите социалдемократи (СДП) и дясноцентристките либерали (НЛП) завоюва 54% от гласовете на изборите за Европейски парламент, на които те участваха с общи листи. Втори остана крайнодясната Алианс за единение на румънците (АЕР), учредена преди 5 години и противопоставяща се на миграцията и военната помощ за Украйна.
В Чехия популистката опозиционна партия АНО победи дясноцентристката група СПОЛУ , която управлява държавното управление.
Изненада се получи в Евроизборите в Латвия . Там ръководещата " Ново единение " с лидер в листите, 52-годишния Валдис Домбровскис, пребори тотално прогнозите на социолозите, като завоюва вота с 33,8% от гласовете. В Литва спечелили се оказаха Консерваторите от Отечествен съюз - Литовски християндемократ.
Отново обратно на социологическите изследвания, ръководещите в Малта лейбъристи надвиха над опозиционната Националистическа партия с към 3% - 45,2 против 42,02 (макар прогнозите да бяха с най-малко 10% разлика в тяхна полза).
Пет партии от Люксембург пък ще бъдат показани със свои депутати в новия Европейски парламент , като ръководещата Християнсоциална национална партия (ХСНП) печели две места. В Гърция пък най-вероятно цели 8 ще излъчат депутати за Брюксел.
Шведската социалдемократическа работническа партия (ШСРП) пък най-вероятно печели евроизборите в Швеция (с 25,1% от гласовете, по към момента неокончателни резултати).
Основното умозаключение от изборите за Европейския парламент, към което се сплотяват анализаторите, е подемът на крайнодесните и евроскептични обединения, което е доста евентуално да докара до разтърсвания в бъдещото ръководство .
Големият победител е Европейската национална партия , като се обрисува нов мандат на Урсула фон дер Лайен като ръководител на Европейската комисия. ЕНП ще разполага с 189 депутати , втори са групата на Социалистите и демократите със 135 и трети " Обнови Европа " с 80.
Самата тя не скри терзанието си от възхода на крайната десница и съобщи, че ще " построи цитадела " против политическите екстремисти, като си сътрудничи с обичайните политически групи (социалисти и либерали). Манфред Вебер пък разкри, че ЕНП ще търси партньорство с леви и центристки обединения в името на това да " бъде построена една по-силна Европа ".
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Ситуацията във Франция сигурно буди най-вече любознание . Еманюел Макрон беше надвит от крайната десница на европейските избори, което го накара да свика ексклузивен парламентарен избор. Поражението за неговата партия бе шокиращо като резултат, откакто " Национален общ брой " на Марин Льо Пен реализира два пъти по-висок избор по отношение на неговата " Ренесанс " - обстановка, избрана даже като " оскърбление " от страна на анализаторите.
Френският президент съобщи в послание към нацията, че " крайната десница напредва на всички места на Континента и че тези резултати не са положителни за партиите, които пазят Европа ". Истината е, че Льо Пен (точно както и АзГ в Германия) се борят за по-строги ограничавания на имиграцията и са срещу продължение подпомагането на Украйна с огромни суми европейски средства и оръжия. Лицето отпред на спечелилите е младият, едвам 28-годишен Джордан Бардела (наричан от последователите си " политически феномен " ), който преди две години публично става водач на " Национален общ брой " , поемайки ръководството от Марин Льо Пен (останала в ръководство зад кадър).
Cette déroute sans précédent pour le pouvoir en place marque la fin d'un cycle, et le jour 1 de l'après-Macron.
Notre volonté est de rassembler tous les Français désireux d'engager le redressement de la Nation et de permettre à la France de renouer avec l'espérance.
— Jordan Bardella (@J_Bardella)
" Това е безапелационнa присъда от страна на французите и ние я приветстваме със примирение и съвестност. Желанието за смяна е ясно и е ясно обръщение към всички европейски водачи, че Франция желае да види по какъв начин Европа трансформира курса ", съобщи той след успеха. По-късно стана ясно, че точно Бардела ще е претендентът за министър председател на партията при предостоящите парламентарни избори.
Продължаваме с Германия, където опозиционната партия Християндемократически съюз/Християнсоциален съюз (ХДС/ХСС) взе 30% от вота на жителите, а крайнодясната " Алтернатива за Германия " стана втора с 15,9%. Социалдемократите на ръководещия канцлер Олаф Шолц останаха трети с 13,9%, като това е най-лошият резултат за тях на федерално ниво от 1949 година Говорителят на SPD Нилс Шмид призна, че " въздействието на резултатите върху националната политика несъмнено ще има въздействие ", не отричайки сериозния удар, които партията понесе на тези избори. Приема и рецензиите за " лавиращата политика във връзка с значим въпрос като националния бюджет ".
Мнозина одобряват представянето на Социалдемократите като " безусловно злополучие " и " горчиво проваляне ". Факт е, че лицето на Шолц бе на плакати в цялата страна (въпреки че действително той не се кандидатира за изборите в ЕС) и сигурно той ще бъде една от тези " безмълвни жертви " за Националните избори следващата година, още повече, че в този момент тези тихи гласове в партията му, които към този момент се питат дали ги води верният човек, ще станат надалеч по-силни. Тук обаче и спечелилият в действителност не е победител. Опозиционните консерватори завоюваха най-голям избор, само че като се има поради какъв брой непопулярно е държавното управление, тези числа не са тъкмо успех (само 1,5% повече от 2019 г.). Истинските спечелили в действителност са радикалните популисти от " Алтернатива за Германия ".
Крайната десница победи и в Италия. " Италиански братя " на ръководещата Джорджа Мелони взе съвсем 30% от гласовете на Апенините в европейския избор, което е един от най-значимите й триумфи в поредицата в последно време (Демократическата партия на Ели Шлайн е втора с 24,03%). Мелони и по принцип има съществено въздействие в Европейски Съюз, само че в този момент въздействието й при образуването на политиката ще нарасне още повече, в това число и предстоящото " ухажване " от страна на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в идващия парламент. А това значи, че сигурно ще вложи още повече старания, с цел да опита да тласне Европа по-надясно. Победата й бе приветствана и от Марин Льо Пен, която я прикани даже да образува националистическа коалиция след Изборите, която да има по-голямо въздействие в Брюксел.
В още няколко страни в Европейски Съюз отпред се оказаха крайнодесни партии. Сред тях са Партията на свободата в Австрия (25,5%) и " Вламс беланг " ( " Фламандски интерес " ) в Белгия с 13,9.
В Унгария водеща мощ след Евроизборите остана ръководещата партия ФИДЕС, само че е редно да отчетем, че това е надалеч по-слаба поддръжка спрямо предходния евровот през 2019 година и като цяло най-лош резултат от десетилетия насам . Още повече, че втори са съперниците от ТИСА, чийто заместник-председател Петер Мадяр оглави публичното неодобрение против ФИДЕС и стартира да притегля хиляди недоволни на манифестации още през февруари.
Унгарците ще изпратят общо 21 депутати в Брюксел, като спечелилите ще имат 11, а вторите -7 (трети са левият алианс на Демократична коалиция-Унгарска социалистическа партия-Диалог-Зелени с 2 и националистическото придвижване „ Наша татковина като четвърти с 1). Все още няма изясненост в кои групи ще се влеят те, само че се чака Виктор Орбан да се причисли към „ Италиански братя “ на Джорджа Мелони и „ Национален общ брой “ на Марин льо Пен.
В Полша (най-големия източен член на Европейския съюз) - центристката Гражданска коалиция (ГК) на министър-председателя Доналд Туск е евентуален, въпреки и не сигурен победител на европейския избор с 37,1%. Разликата с втората - опозиционната " Право и правдивост " на Ярослав Качински е по-малко от 1%, само че анализаторите не чакат смяна в класирането. Ако Туск завоюва, ще направи поредна стъпка към одобряването си като преобладаваща мощ в Полша.
" Ние показахме, че нашият избор, нашите старания имат доста по-широко измерение, в сравнение с единствено нашите национални въпроси... ние показахме, че сме фар на вярата за Европа ", съобщи Туск след оповестяването на резултатите. Той посочи и изненадите на вота в неделя, като съобщи, че " ръководещите в Германия нямат причина да са щастливи, а тези във Франция имат съображение за трагична горест ". Според него, " от огромните страни точно Полша сподели, че демокрацията победи тук ".
Също както и в Германия, в Испания партията на министър-председателя претърпя горчиво проваляне. Гражданите дадоха най-вече гласове на евровота на дясната Народна партия (НП) с 34,18%. Разликата е повече от 4% в тяхна изгода против социалистите на ръководещия министър председател Педро Санчес - 30,19. Абсолютно същата се оказа обстановката и в Естония , където партия " Отечество " победи с 21,6% от поддръжката на гласоподавателите. На второ там остана Социалдемократическата (част от ръководещата коалиция) и едвам на трето, Партията за промяна на ръководещата Кая Калас.
Въпреки това, тя остана оптимист, заявявайки, че съотношението на силите в Народното събрание и управническата настройка няма да се трансформират вследствие на тези числа, макар обстоятелството, че партиите, участващи в държавното управление, се изправиха една против друга като съперници в предизборната акция. Тук е значимо да прибавим, че оптимизмът й евентуално се дължи и на обстоятелството, че слуховете за нейн висок пост в структурите на Европейски Съюз се ускоряват. Според изявления, й е препоръчан поста на висш представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, който сега заема Жозеп Борел.
Поражение ръководещите претърпяха и в Дания. Там Социалистическата национална партия нанесе първо проваляне на ръководещата Датска социалдемократическа партия от 2019 година , откакто получи поддръжката на 17.43% от гласоподавателите в страната на европейските избори. При това социалдемократите означиха и отрицателен връх - най-ниска поддръжка, изобщо получавана в миналото на европейски избор (15,6%).
Социалистите победиха и в Португалия (32,1% за Социалистическата партия). Очаква се нейните представители да се влеят в Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент. Втори остана (с доста непосредствен резултат) десният Демократичен съюз (към Групата на ЕНП), а трети крайнодясната " ШЕГА! (Стига) ", която не бе в предходния състав на Екологичен потенциал. Водачката на листата на листата на социалистите Марта Темидо съобщи, че успеха е предстояща за нея, тъй като " португалците се довериха на плана за Европа, който имаме ние " . Тя добави, че резултатът им е по-висок от предходните избори за евровота и е признателна, че гласувалите са " откликнали на апела ми да превърнем вярата на улиците в гласове в урните ".
Коалицията сред " Зелени леви " и Партията на труда в Нидерландия завоюва най-вече места (8) в новия Европейски парламент. Въпреки триумфа обаче, те изгубиха едно място в Екологичен потенциал (от девет на осем). Те ще се влеят и в две разнообразни парламентарни групи в Европарламента – „ Зелените леви “ (4) в групата на Зелените-Европейския свободен алианс, а Партията на труда (4) - в Прогресивния алианс на социалистите и демократите. Втори на изборите са крайнодясната Партия на свободата на Герт Вилдерс (7), като е любопитно да отчетем, че в предходния Парламент тя нямаше представители.
Официалните резултати в Словакия сочат, че победител на изборите е главната опозиционна мощ " Прогресивна Словакия " с 27,81% от гласовете. И тук опозицията надви над ръководещите - " Посока - Социална народна власт ", най-голямата партия в ляво-националистическото държавно управление, ръководено от министър-председателя Роберт Фицо (едва оживял след опит за убийство).
Победа реализираха десните на евровота в Словения - най-вече места завоюваха Словенската демократична партия (СДП) и " Движение Свобода " (ДС).
В Румъния ръководещата коалиция на левите социалдемократи (СДП) и дясноцентристките либерали (НЛП) завоюва 54% от гласовете на изборите за Европейски парламент, на които те участваха с общи листи. Втори остана крайнодясната Алианс за единение на румънците (АЕР), учредена преди 5 години и противопоставяща се на миграцията и военната помощ за Украйна.
В Чехия популистката опозиционна партия АНО победи дясноцентристката група СПОЛУ , която управлява държавното управление.
Изненада се получи в Евроизборите в Латвия . Там ръководещата " Ново единение " с лидер в листите, 52-годишния Валдис Домбровскис, пребори тотално прогнозите на социолозите, като завоюва вота с 33,8% от гласовете. В Литва спечелили се оказаха Консерваторите от Отечествен съюз - Литовски християндемократ.
Отново обратно на социологическите изследвания, ръководещите в Малта лейбъристи надвиха над опозиционната Националистическа партия с към 3% - 45,2 против 42,02 (макар прогнозите да бяха с най-малко 10% разлика в тяхна полза).
Пет партии от Люксембург пък ще бъдат показани със свои депутати в новия Европейски парламент , като ръководещата Християнсоциална национална партия (ХСНП) печели две места. В Гърция пък най-вероятно цели 8 ще излъчат депутати за Брюксел.
Шведската социалдемократическа работническа партия (ШСРП) пък най-вероятно печели евроизборите в Швеция (с 25,1% от гласовете, по към момента неокончателни резултати).
Основното умозаключение от изборите за Европейския парламент, към което се сплотяват анализаторите, е подемът на крайнодесните и евроскептични обединения, което е доста евентуално да докара до разтърсвания в бъдещото ръководство .
Големият победител е Европейската национална партия , като се обрисува нов мандат на Урсула фон дер Лайен като ръководител на Европейската комисия. ЕНП ще разполага с 189 депутати , втори са групата на Социалистите и демократите със 135 и трети " Обнови Европа " с 80.
Самата тя не скри терзанието си от възхода на крайната десница и съобщи, че ще " построи цитадела " против политическите екстремисти, като си сътрудничи с обичайните политически групи (социалисти и либерали). Манфред Вебер пък разкри, че ЕНП ще търси партньорство с леви и центристки обединения в името на това да " бъде построена една по-силна Европа ".
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ