Когато мълчаливото европейско мнозинство проговори
Изборите за Европейски парламент предишния месец доведоха до по-добри резултати, в сравнение с можеше да се чака заради една елементарна причина – безмълвното проевропейско болшинство проговори. Каза, че желае да резервира полезностите, на основата на които Европейският съюз бе основан, само че също така желае и радикални промени в метода, по който Европейски Съюз действа. Основната му паника са климатичните промени. Това декларира Джордж Сорос в коментар за платформата Project Syndicate.
Ситуацията, съгласно американския милиардер и човеколюбец, облагодетелства проевропейските партии, изключително Зелените. Антиевропейските, които не може да се чака да създадат нещо градивно, не съумяха да реализират предстоящите от тях триумфи. Нито пък могат да образуват единния фронт, от който се нуждаят, с цел да станат по-влиятелни, добавя Сорос.
Едно от нещата, които съгласно него би трябвало да се трансформират, е системата с " водещия претендент ", която се допуска, че следва да обезпечи форма за заобиколен избор на управлението на Европейски Съюз. " Всяка страна членка има действителни политически партии, само че тяхната трансевропейска композиция създава изкуствени структури, които не служат на никаква друга цел, с изключение на да предизвикват персоналните упоритости на техните водачи ".
Това може да се види най-добре в Европейската национална партия (ЕНП), която съумя да превземе председателството на Еврокомисията от 2004 година Сегашният водач на ЕНП Манфред Вебер, който няма опит в национално държавно управление, наподобява желае да влезе в на процедура всеки компромис, с цел да остане в парламентарното болшинство. Това включва и приемане на автократичния маджарски министър председател Виктор Орбан. Сорос показва, че съвсем половината национални партии, съставляващи ЕНП, желаят партията на Орбан " Фидес " да бъде изключена от групата, само че участието й е последна сметка бе замразено, тъй че да може да бъде считана за част то ЕНП, когато се избира новият ръководител на Комисията.
Системата с " водещия претендент " не се основава на междуправителствено съглашение, тъй че елементарно може да бъде изменена, показва Сорос. Според него би било доста по-добре, в случай че ръководителят на Европейската комисия се избере директно от деликатно селекциониран лист с квалифицирани претенденти, само че за това биха били нужни промени в договорите. Председателят на Европейския съвет може да продължи да се избира от квалифицирано болшинство от страните членки, както е посочено в Договора от Лисабон.
Сорос показва, че Германия е главният покровител на системата. Ако Вебер загуби, Германия ще упорства Йенс Вайдман, президент на Бундесбанк, да оглави Европейската централна банка. Както наподобява към този момент, Франция няма да получи нито един от висшите постове. Би било добре, в случай че и Германия нямаше нито едно, тъй като това би оставило повече благоприятни условия за други страни, отбелязва Сорос.
Ситуацията, съгласно американския милиардер и човеколюбец, облагодетелства проевропейските партии, изключително Зелените. Антиевропейските, които не може да се чака да създадат нещо градивно, не съумяха да реализират предстоящите от тях триумфи. Нито пък могат да образуват единния фронт, от който се нуждаят, с цел да станат по-влиятелни, добавя Сорос.
Едно от нещата, които съгласно него би трябвало да се трансформират, е системата с " водещия претендент ", която се допуска, че следва да обезпечи форма за заобиколен избор на управлението на Европейски Съюз. " Всяка страна членка има действителни политически партии, само че тяхната трансевропейска композиция създава изкуствени структури, които не служат на никаква друга цел, с изключение на да предизвикват персоналните упоритости на техните водачи ".
Това може да се види най-добре в Европейската национална партия (ЕНП), която съумя да превземе председателството на Еврокомисията от 2004 година Сегашният водач на ЕНП Манфред Вебер, който няма опит в национално държавно управление, наподобява желае да влезе в на процедура всеки компромис, с цел да остане в парламентарното болшинство. Това включва и приемане на автократичния маджарски министър председател Виктор Орбан. Сорос показва, че съвсем половината национални партии, съставляващи ЕНП, желаят партията на Орбан " Фидес " да бъде изключена от групата, само че участието й е последна сметка бе замразено, тъй че да може да бъде считана за част то ЕНП, когато се избира новият ръководител на Комисията.
Системата с " водещия претендент " не се основава на междуправителствено съглашение, тъй че елементарно може да бъде изменена, показва Сорос. Според него би било доста по-добре, в случай че ръководителят на Европейската комисия се избере директно от деликатно селекциониран лист с квалифицирани претенденти, само че за това биха били нужни промени в договорите. Председателят на Европейския съвет може да продължи да се избира от квалифицирано болшинство от страните членки, както е посочено в Договора от Лисабон.
Сорос показва, че Германия е главният покровител на системата. Ако Вебер загуби, Германия ще упорства Йенс Вайдман, президент на Бундесбанк, да оглави Европейската централна банка. Както наподобява към този момент, Франция няма да получи нито един от висшите постове. Би било добре, в случай че и Германия нямаше нито едно, тъй като това би оставило повече благоприятни условия за други страни, отбелязва Сорос.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ