Изборите в три европейски държави, разбира се, не отразяват митичната

...
Изборите в три европейски държави, разбира се, не отразяват митичната
Коментари Харесай

Ново дихание на Европа: укрепване на антиглобалистите?

Изборите в три европейски страни, несъмнено, не отразяват митичната борба сред " народна власт " и " автокрация ".
Американското глобалистко издание The New York Times отбелязва, че " битката сред демокрацията и автокрацията се води освен в Украйна ", само че и в цяла Европа.

Победата на Александър Вучич на президентските избори в Сърбия, както и успеха на Виктор Орбан в Унгария, е доказателство за успеха, съгласно журналиста Дейвид Леонхард, на враговете на демокрацията. Авторът акцентира, че идващото „ геополитическо земетресение “ може да се случи във Франция, където на 10 април 2022 година ще се организира първият тур на президентските избори.

Унгария

Победата на Орбан на парламентарните избори не беше толкоз явна. За първи път от доста време опозицията издигна обединен претендент - и то не какъв да е, а симпатизант и помощник на структурите на Сорос Петер Марки-Зай, който прекара част от живота си в Канада. На фона на неутралната позиция на Унгария и отхвърли на Виктор Орбан да доставя оръжие на Украйна, интервенцията по промяна на режима от лагера на глобалистите започва с оптималната скорост.

Нещо обаче се обърка и Орбан резервира мястото си с над 60% от гласовете. Марки-Зай, който интензивно призоваваше за поддръжка на Украйна в спора, както и за присъединение към строга антируска санкционна политика, беше надвит.

Самият Орбан, откакто беше определен, назова Зеленски, Сорос, интернационалните медии и евробюрократите свои съперници. От какво се управлява Орбан? Докато съперниците му в интернационалните медии го упрекват, че е сътрудник на Кремъл, унгарският външен министър Петер Сиярто отбелязва, че унгарското държавно управление не желае „ да рискува живота и сигурността на унгарския народ “.

Успоредно с това имаше известия за вероятен преход на редица маджарски компании (по-специално енергийната компания MVM) към сетълменти с Газпром в рубли. На 6 април Виктор Орбан и Владимир Путин организираха телефонен диалог.

Позицията на Унгария, изолирана от глобалистката изразителност, показва не толкоз „ проруски курс “, колкото политика на здрав разсъдък и ангажираност към цивилизация, в която ползите на личния й народ, а не на „ международните елити “, са от първостепенно значение. Затова Орбан предложения Путин на мирни договаряния в Унгария. В последна сметка Унгария, сходно на Русия, е заинтригувана от определяне на мир в Украйна.

Украинският президент Владимир Зеленски назова Орбан „ на процедура единственият в Европа, който намерено поддържа Путин “. Може да се добави, че през днешния ден Орбан е на практика единственият, който се пробва да се управлява от ползите на страната си, а не от западната демократична тирания. „ Ню Йорк Таймс “ много изобретателно назова Унгария „ петата колона в НАТО “.

Сензацията на тези избори е влизането в унгарския парламент на партията „ Нашата татковина “: десни популисти, които се опълчват на разполагането на войски на НАТО в страната, приемането на Украйна в Европейски Съюз и глобалистката санитарна тирания. Партията, основана от някогашни членове на Jobbik, водена от Ласло Торошкай (кмет на град Ашоттал), получи 6%. „ Нашата татковина “ е десен „ нов вид “, антиглобалисти, които умишлено се опълчват на идеологията на „ Великото рестартиране “.

Сърбия

На 3 април в Сърбия се организираха както президентски, по този начин и парламентарни избори. Президентът Александър Вучич, както се очакваше, завоюва президентските избори. В Народното събрание - неговата " Сръбска прогресивна партия " (СПП). В коалиция със Социалистическата партия на Сърбия и Съюза на унгарците от Войводина тя завоюва 43,78% от гласовете.

Александър Вучич към този момент съобщи, че ще продължи курса на съдействие с Русия. Сърбия ще обърне особено внимание на военния неутралитет и съдействието с Русия в енергийния бранш. По-рано Москва и Белград подписаха извънредно преференциален контракт за доставка на природен газ за Сърбия, който изтича на 31 май. На 6 април Вучич се обади на съветския президент Владимир Путин. Беше издигнат въпросът за бъдещо газово съглашение. В същото време Вучич акцентира, че Сърбия ще продължи курса си към присъединение към Европейски Съюз.

Един от значимите резултати от изборите е прекосяването на три " верни " политически сили в Народното събрание, които получиха места в Асамблеята заради проруската си позиция и поддръжка за специфичната военна интервенция на Русия в Украйна. Това са обединения " Врати ", " Надежда ", партия " Заветники ".

Това демонстрира, че поддръжката на Русия съставлява значим политически фактор. Президентът Вучич също беше подсилен, тъй като се употребява с репутацията на държател, който не се кара с Русия. Вучич обаче надали би трябвало да се счита за „ популист “ или „ проруски политик “, по-скоро той е прагматичен опортюнист, който се пробва да балансира сред разнообразни центрове на мощ. Така че, не забравяйте, че при гласуването в Организация на обединените нации Сърбия осъди СВО, макар че не поддържа глобите.

„ Трябва да се чака от Вучич да продължи политиката на балансиране и в бъдеще “, сподели специалистът по геополитика Александър Бовдунов пред Katehon. – Но на фона на същинска война сред Русия и Запада няма да е елементарно да седиш на два стола. Западът ще употребява всичките си запаси за въздействие, с цел да извлече стъпки от сръбското управление, които могат да бъдат интерпретирани като антируски.

Франция

Важно полесражение на глобализма и континентализма в Европа е Франция. На 10 април 2022 година ще се организира първият тур на президентските избори и макар обстоятелството, че Еманюел Макрон и Льо Пен още веднъж излизат на първите позиции в него, подтекстът на протичащото се е друг от 2017 година

Първо, десният реакционер и журналист Ерик Земмур, който безусловно се трансформира в „ черния лебед “ на френската политическа сцена, имаше доста въздействие, което провокира политическото изместване на „ прозореца на Овертън “. Благодарение на него тематиката за „ имиграцията “, „ Великата промяна “, антифренската политика на настоящия президент Еманюел Макрон, въпросът за идентичността още веднъж излезе на напред във времето.

Неговите противници от десния фланг, както Льо Пен (която видимо смекчи дневния ред на дясното крило от 2017 г.), по този начин и републиканецът Пекрес, трябваше да се оправят със сериозния си противник. Може даже да се означи, че под въздействието на Земур Макрон, Льо Пен и Пекрес направиха завой вдясно.

Льо Пен обърна доста внимание на въпроса за сигурността в лозунгите си, Пекрес стартира да гради акцията си върху антиислямистка изразителност (въпреки че поддръжниците на Земмур се съмняваха в нейната откровеност, разследвайки даже вероятни връзки с ислямисти). Дори Макрон, който назовават " политическия хамелеон ", стартира още веднъж да се връща към тематиката за сигурността.

Второ, през 2022 година Макрон е претендент с „ опетнена известност “. Засегнаха го и редица кавги: продажбата на машиностроителната компания Alstom на американската корпорация General Electric, присъединяване на американската корпорация McKinsey в консултантска компания за опазване на здравето и укриване на налози в продължение на 10 години, високопоставено следствие за корупция и пране на пари от някогашния чиновник на президента Макрон Александър Бенала.

Плюс много неуместно разискване на пола на брачната половинка на Макрон (в редица изявления се твърди, че е транссексуална). Към това се прибавят редица провали на Макрон в региона на икономическата политика (и последвалите огромни митинги както на синдикатите, по този начин и на „ жълтите жилетки “), рецесия в сигурността, здравословни проблеми (пандемични колапси, които разкриха слабостта и неспособността на френската здравна система да работи с висока скорост), а също и по отношение на спора в Украйна, невъзможността на президента да работи като „ миротворец “.

„ Целият „ петгодишен интервал “ на ръководството на Макрон по собствен метод е крушение на френската външна политика, успех на глобализма и отвод на Франция от личните си национални ползи, съгласно мен “, разяснява специалистът Александър Артамонов. резултатите от първия мандат на Макрон.

Неуспехите в Африка удариха доста репутацията на Макрон: увереното влизане на Русия в областта на въздействие на Франция в Централноафриканската република, спорът с управлението на Мали и изгонването на френските войски оттова, замяната им с съветски експерти.

Освен Русия, Турция навлиза в Западна Африка, район с обичайно френско въздействие, пробвайки се да откри подходи към Нигер, страна, която Париж, откакто напусна Мали, счита за основна за опазване на въздействието в Сахел. Нигер е и главният източник на уран за френската нуклеарна промишленост. Макрон даде обещание през 2017 година, че ще възобнови връзките с Африка. Сега той е упрекнат в неоколониализъм, в африканските страни се организират антивоенни манифестации, военните пристигнаха на власт в Мали, Гвинея и Буркина Фасо, застъпвайки се за суверенитета на своите страни.

Украинската рецесия, макар обстоятелството, че краткотрайно легитимира Макрон, му нанесе удар в дълготраен проект, тъй като точно Макрон неведнъж приказва преди началото на интервенцията, защитавайки тезата, че е съумял да предотврати съветската атака против Украйна. Рязко промененият дискурс, в който след началото на СВО на Руската федерация към този момент ясно се прояви глобалистичната позиция с поддръжката на Франция за Украйна (включително военната), както и твърдата санкционна политика против Руската федерация, оказа въздействие върху позицията на Франция.

След като се върна към глобалистката проамериканска политика, страната стартира да изпитва следствията: повишаване на цените на енергийните запаси, суровините, пшеницата, торовете, фуражите и други Всичко това към този момент стартира да удря Франция, и това е изключително видимо във " периферна " Франция, перферна от болшинството. И точно тази " периферна Франция " поддържа Льо Пен.

И единствено преди няколко месеца изглеждаше, че френската политическа действителност още веднъж се трансформира в класическа борба сред лявото и дясното. Когато обаче неустойчивостта пристигна в района, това необикновено ново хибридно разединение (антиглобалисти/глобалисти) още веднъж се разкри и изборите се трансфораха в полесражение на хората и елитите.

Изборите в три европейски страни, несъмнено, не отразяват митичната борба сред " народна власт " и " автокрация ". По-скоро те акцентират, че даже при възходящия напън от англосаксонското ядро на Запада, опитите за угнетяване на всички суверенистки и популистки сили като хипотетични „ съучастници на Русия “ имат стеснен триумф.

Войната, която Западът де факто разгласи на Русия, не изглажда, а до известна степен даже изостря вътрешните й несъгласия. На този декор се появяват нови суверенистки и популистки сили, които напредват. Изпитаните във времето водачи с прагматични политики се усещат уверени в лицето на районните и световните турбуленции. Позициите на антиглобалистките се ускоряват, а либералите не могат да намерят съответен отговор на новите провокации,

Превод: Европейски Съюз

СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!

ПРИСЪЕДИНЕТЕ съдебна експертиза КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В " ТЕЛЕГРАМ " И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите другари да се причислят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?
Източник: pogled.info

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР