Изборите наближават и страстите се нажежават с все по-голяма сила.

Изборите наближават и пристрастеностите се нажежават с все по-голяма мощ. По традиция свадите и компроматните войни сред политическите сили вземат връх в акцията.

Хората ще би трябвало да гласоподават за президент и за парламент. А към този момент са изтощени от изборната серия тази година, която не докара до нищо положително. Политиците по всевъзможен метод се стремят да изместят вниманието към парламентарните избори и да го насочат към президентските. Въпреки че вотът за Народно събрание е по-голям за народа.

Потърсихме за коментар изтъкнатия ни правист и парламентарист проф. Александър Джеров.

Интервю на Албена БОРИСОВА

- Как сте в това комплицирано време, проф. Джеров?

- Как да съм? Слушам от черни най-черни вести - вирусът не си отива, хората умират, усилват се инфектираните и умрелите, цените скачат стремглаво. Страшно е. Този негативизъм, който ни обкръжава отвред, е отблъскващ. Понякога ме обгръща една горест.

- Очертават се тежки избори. Очаквате ли да се случи знамение, което да нормалиризира обстановката в страната?

- Бих се радвал да се възстановява. Да можем да се заразваме на едно читаво държавно управление. Никак не е потребно да висим във въздуха в същото време на обществена, икономическа и здравна рецесия.

Трябва да имаме държавно управление, само че не непременно. То би трябвало да бъде формирано след договаряния и консенсус. Простащината, която ни е превзела сега, не води до на никое място.

- Как си представяте идващото национално заседание? Няма ли то да повтори предходните две?

- Тези два Народното събрание са позор за България. Стигнахме до състояние, че някакви групи не могат да сформират държавно управление, а желаят да командват. Съжалявам за хората, които гласоподаваха за тях, за тези партии, които се самонарекоха на смяната. Това е все едно да ме накараш мене да церя хора. Ами не мога и по тази причина не се ангажирам.

Затова тези хора като не могат да създадат държавно управление, да се скрият. Но те не престават да се самоизживяват като огромни фактори.

Страхувам се идващият парламент да не повтори предходните две. Не дай боже за България, в случай че стане по този начин.

- Партиите подчертават повече на президентските избори, макар че по-важни са парламентарните. Защо съгласно вас го вършат?

- Зависи кой на какво държи. Много е значимо кой ще бъде президент. Видя се, че без почтен държавен глава България не върви.

В последна сметка незабавно се нуждаем от естествен човек, който да върне спокойствието в страната.

Партиите се роят една след друга. А като погледнеш ръководителите им, нищо! Липсва просвета.

Може ли да печелиш избори и да не можеш да съставиш държавното управление, както стана в предходното национално заседание?!

Какво е това да предлагаш на парламентарист от друга партия да пристигна при тебе, да го купиш?! Това ли е смяната. Благодаря, не я желая.

- Ще имаме ли определен президент от първи тур?

- Не имам вяра. При това противоборство, няма по какъв начин да стане. Народът е разлъчен. Даже като мине около постройката на Народното събрание, не желае да прочете надписа " Съединението прави силата ".

Когато си постоянно анти, не можеш да искаш да бъдеш приет. За да управляваш, не може да си изтъкан единствено от завист.

- В тази разказана от вас черна картина има ли и светлина? Каква е прогнозата ви за следизборното време?

- Омразата ни пречи за вървим напред. Може ли да отричаш една огромна група от хора, дали своят вот за дадена партия. И да наричаш политиците от нея " Господин Никой ".

Това държание връща към комунистическото минало. Аз съм живял в него много време и знам какво беше. Тогава имаше отречени хора. Какво е това? Възможно ли е да има отречени хора? Що за парадокс?

Една дребна група с минимум гласове приказва от името на народа. Кои са те?

Никой на земята няма право да споделя, че единствено и само той е притежател на истината.