Проф. Овчаров: Сега е моментът да се види кои политици в България са отговорни държавници и кои - не
Изборите минаха. Резултатите са ясни. ГЕРБ освен не бе " изчегъртан ", само че още веднъж завоюва конкуренцията. Той обаче не може да ръководи независимо, тъй като ПП-Демократична България го следват по петите. И в този момент е моментът да се види кои политици в България са и виновни държавници и кои не. Това се споделя в позиция на проф. Николай Овчаров, публикувана до медиите.
" " разгласява цялостния текст на позицията на проф. Овчаров:
Изборите минаха. Резултатите са ясни. ГЕРБ освен не бе " изчегъртан ", само че още веднъж завоюва конкуренцията. Той обаче не може да ръководи независимо, тъй като ПП-Демократична България го следват по петите. И в този момент е моментът да се види кои политици в България са и виновни държавници, а кои не.
Като историк мога да кажа, че миналите две години ще бъдат записани в аналите като интервал на застой и безвремие. Не, не гледайте София, където ситуацията е доста по-различно от това в провинцията. Аз работя непрестанно там и знам, че нещата из страната са други. Там няма развъртян IT-сектор, където се вземат баснословни заплати. Липсата на народен бюджет задушава общините и не им разрешава да създадат даже крачка напред. Сега са замрели планове и хрумвания, администрацията се ослушва " кой ще пристигна на власт ", а всички заедно чакат тези в София най-накрая да се схванат. Те обаче по този начин и не го вършат, пети път поред...
Преди 2021 година несъмнено е имало корупция, само че се работеше. Строяха се автомагистрали, пътища, газопроводи. Имаше работа за компаниите и за доста хора. Ето да вземем за пример нашите археолози. По закон трасетата на всички тези инфраструктурни планове би трябвало да се проучат преди строителството. По тази причина те безусловно вървяха пред строителите, работейки на терен от ранна пролет до късна есен. Това им даваше спомагателни средства, само че бяха осъществени и доста значими научни открития. Сега, към този момент втора година, бъдещите трасета на автомагистралите пустеят, работи се на места. А археолозите бездействат.
Искам да бъда свестен вярно. Аз самият в никакъв случай не съм работил по инфраструктурните обекти и злобарите не могат да ме обвиняваняват, че " рева " за тези пари. Моята цел е напълно друга и се назовава създаване на културно-историческия туризъм в България. Именно върху неговото развиване политическият безпорядък от последните две години се отрази напълно директно. Българите знаят, че ние сме третата в Европа страна с най-вече и най-ценни археологически монументи. Всички знаят също какво вършат другите две – Гърция и Италия – със своите забележителности. Милиони хора от целия свят годишно посещават Рим, Помпей, Атина, Делфи и други световноизвестни чудеса. А мен българите непрестанно ме питат: " Кога и ние ще станем като тях? "
През последните години направихме съществени стъпки в тази тенденция. Благодарение на страната, общините и осъществените от тях европейски планове на доста места в страната започнаха да се разкриват и реставрират исторически забележителности. Класически образец са Източните Родопи – един забутан преди завършек на нашата Родина. След 20-годишна работа там се построи прелестният маршрут " Виа Родопика ", включващ чудесните забележителности Перперикон, Храма на Орфей при Татул, Храма на Великата богиня-майка, неповторимия Златоград и други Днес по него годишно минават над половин милион души и цифрата непрестанно пораства.
В България са регистрирани над 43 000 археологически монументи. Очевидно е, че няма по какъв начин те да бъдат разкривани по едно и също време, а и доста от тях нямат значение от позиция на развиването на туризма. В последните години годишно на Министерството на културата се отпускат по 3-4 млн лева, които се разпределят за близо 200 археологически обекта. Това прави приблизително по 10-15 000 лева на обект, което значи работа по един месец с десетина служащи. Ясно е, че по подобен метод няма по какъв начин да се разкриват антични и средновековни градове. А това значи, че в никакъв случай няма да забележим на бял свят забележителности като гръцкия Партенон и римския Помпей!
Едва в последно време страната стартира да трансформира позицията си и да показва предпочитани археологически обекти, наблягам (!), от позиция на културния туризъм. Така през 2021 година за такива бяха избрани 6 места – римската провинциална столица Рациария край Видин; късноантичния и феодален град Мисионис край Търговище; праисторическия паметен център " Солниците " край Провадия; античния град Хераклея Синтика до Петрич; скалния град Перперикон и средновековния палат Вишеград в Източните Родопи, Кърджалийско. За тези обекти се отпуснаха настрана посредством Министерството на финансите общо 1.8 милиона лева
Резултатите бяха фантастични. Само за едно лято бяха разкрити неповторими забележителности, за чието изследване другояче щяха да бъдат нужни десетилетия. Така на Перперикон бе открита улица с мавзолеи за богатите жители от ІV-V в., каквито е имало единствено в най-важните градове през античността. В Рациария стартира разкриването на едни от най-големите публични бани в Римската империя, чиито колони били високи по 24 м! На юг в Хераклея Синтика бе разкопан неповторимия конгрес – централния площад на града. Стотици хиляди хора напираха да видят новите български чудеса. И да изпитат възприятието на горделивост, че ние, българите, можем като гърците. Още повече, че най-накрая потегли и масирана реклама на шестте обекта по всички национални малките екрани и радиа.
Както обаче се пееше в една остаряла ария, " това търпя единствено едно лято ". Въпреки че в Националния бюджет за 2022 година сходно финансиране за продължение на огромните разкопки на шестте обекта да бе планувано, средства по този начин и не бяха отпуснати от Министерството на финансите. Това се случи, тъй като внезапно министърът Асен Василев реши да пита Министерството на културата по отношение на целесъобразността на сходно субсидиране. Там пък имаше един министър - Наско културата, който нямаше визия за какво е на това място. Не оказа помощ и намесата на Министерството на туризма в лицето на Христо Проданов, който се опита да изясни какъв брой значимо е такова финансиране. Преписката се замота, най-после парите " изгоряха " и никой не ги употребява.
Разказвам в детайли случая, тъй като той е характерен и прелестно илюстрира картината от последните две години. Некомпетентност, безхаберие, неприятно ръководство. Както успешно дефинира всичко това Кеворк Кеворкян – " политика на едни случайници ". Но по този метод в дадения образец " случайниците " на процедура загробват концепцията в България да бъде основан културно-исторически туризъм. Защото без вложения в него няма по какъв начин да се получи нещо. Защото, с цел да имат като главно перо в стопанската система си този туризъм, Гърция, Турция и Италия влагат милиони и милиарди. За археологическо откриване, консервация и реституция, създаване на инфраструктура, реклама и т. н.
Сега въпросът е – ще продължим ли по този метод. Нямам нищо срещу битката с корупцията. Нямам нищо срещу правосъдната промяна, каквото и да значи това. Но през днешния ден пред България има доста по-належащи проблеми, в сравнение с борбата с вятърни мелници. Ковид-епидемията, няколкото типа рецесии, тежката инфлация – всичко това ни задължава да се заемем първо с тяхното решение. Може би още не е късно да предотвратим цялостната злополука. Но за това е належащо най-малко някакво съгласие сред политическите сили. И основаването на функциониращо държавно управление, способно да преведе България през провокациите.
" " разгласява цялостния текст на позицията на проф. Овчаров:
Изборите минаха. Резултатите са ясни. ГЕРБ освен не бе " изчегъртан ", само че още веднъж завоюва конкуренцията. Той обаче не може да ръководи независимо, тъй като ПП-Демократична България го следват по петите. И в този момент е моментът да се види кои политици в България са и виновни държавници, а кои не.
Като историк мога да кажа, че миналите две години ще бъдат записани в аналите като интервал на застой и безвремие. Не, не гледайте София, където ситуацията е доста по-различно от това в провинцията. Аз работя непрестанно там и знам, че нещата из страната са други. Там няма развъртян IT-сектор, където се вземат баснословни заплати. Липсата на народен бюджет задушава общините и не им разрешава да създадат даже крачка напред. Сега са замрели планове и хрумвания, администрацията се ослушва " кой ще пристигна на власт ", а всички заедно чакат тези в София най-накрая да се схванат. Те обаче по този начин и не го вършат, пети път поред...
Преди 2021 година несъмнено е имало корупция, само че се работеше. Строяха се автомагистрали, пътища, газопроводи. Имаше работа за компаниите и за доста хора. Ето да вземем за пример нашите археолози. По закон трасетата на всички тези инфраструктурни планове би трябвало да се проучат преди строителството. По тази причина те безусловно вървяха пред строителите, работейки на терен от ранна пролет до късна есен. Това им даваше спомагателни средства, само че бяха осъществени и доста значими научни открития. Сега, към този момент втора година, бъдещите трасета на автомагистралите пустеят, работи се на места. А археолозите бездействат.
Искам да бъда свестен вярно. Аз самият в никакъв случай не съм работил по инфраструктурните обекти и злобарите не могат да ме обвиняваняват, че " рева " за тези пари. Моята цел е напълно друга и се назовава създаване на културно-историческия туризъм в България. Именно върху неговото развиване политическият безпорядък от последните две години се отрази напълно директно. Българите знаят, че ние сме третата в Европа страна с най-вече и най-ценни археологически монументи. Всички знаят също какво вършат другите две – Гърция и Италия – със своите забележителности. Милиони хора от целия свят годишно посещават Рим, Помпей, Атина, Делфи и други световноизвестни чудеса. А мен българите непрестанно ме питат: " Кога и ние ще станем като тях? "
През последните години направихме съществени стъпки в тази тенденция. Благодарение на страната, общините и осъществените от тях европейски планове на доста места в страната започнаха да се разкриват и реставрират исторически забележителности. Класически образец са Източните Родопи – един забутан преди завършек на нашата Родина. След 20-годишна работа там се построи прелестният маршрут " Виа Родопика ", включващ чудесните забележителности Перперикон, Храма на Орфей при Татул, Храма на Великата богиня-майка, неповторимия Златоград и други Днес по него годишно минават над половин милион души и цифрата непрестанно пораства.
В България са регистрирани над 43 000 археологически монументи. Очевидно е, че няма по какъв начин те да бъдат разкривани по едно и също време, а и доста от тях нямат значение от позиция на развиването на туризма. В последните години годишно на Министерството на културата се отпускат по 3-4 млн лева, които се разпределят за близо 200 археологически обекта. Това прави приблизително по 10-15 000 лева на обект, което значи работа по един месец с десетина служащи. Ясно е, че по подобен метод няма по какъв начин да се разкриват антични и средновековни градове. А това значи, че в никакъв случай няма да забележим на бял свят забележителности като гръцкия Партенон и римския Помпей!
Едва в последно време страната стартира да трансформира позицията си и да показва предпочитани археологически обекти, наблягам (!), от позиция на културния туризъм. Така през 2021 година за такива бяха избрани 6 места – римската провинциална столица Рациария край Видин; късноантичния и феодален град Мисионис край Търговище; праисторическия паметен център " Солниците " край Провадия; античния град Хераклея Синтика до Петрич; скалния град Перперикон и средновековния палат Вишеград в Източните Родопи, Кърджалийско. За тези обекти се отпуснаха настрана посредством Министерството на финансите общо 1.8 милиона лева
Резултатите бяха фантастични. Само за едно лято бяха разкрити неповторими забележителности, за чието изследване другояче щяха да бъдат нужни десетилетия. Така на Перперикон бе открита улица с мавзолеи за богатите жители от ІV-V в., каквито е имало единствено в най-важните градове през античността. В Рациария стартира разкриването на едни от най-големите публични бани в Римската империя, чиито колони били високи по 24 м! На юг в Хераклея Синтика бе разкопан неповторимия конгрес – централния площад на града. Стотици хиляди хора напираха да видят новите български чудеса. И да изпитат възприятието на горделивост, че ние, българите, можем като гърците. Още повече, че най-накрая потегли и масирана реклама на шестте обекта по всички национални малките екрани и радиа.
Както обаче се пееше в една остаряла ария, " това търпя единствено едно лято ". Въпреки че в Националния бюджет за 2022 година сходно финансиране за продължение на огромните разкопки на шестте обекта да бе планувано, средства по този начин и не бяха отпуснати от Министерството на финансите. Това се случи, тъй като внезапно министърът Асен Василев реши да пита Министерството на културата по отношение на целесъобразността на сходно субсидиране. Там пък имаше един министър - Наско културата, който нямаше визия за какво е на това място. Не оказа помощ и намесата на Министерството на туризма в лицето на Христо Проданов, който се опита да изясни какъв брой значимо е такова финансиране. Преписката се замота, най-после парите " изгоряха " и никой не ги употребява.
Разказвам в детайли случая, тъй като той е характерен и прелестно илюстрира картината от последните две години. Некомпетентност, безхаберие, неприятно ръководство. Както успешно дефинира всичко това Кеворк Кеворкян – " политика на едни случайници ". Но по този метод в дадения образец " случайниците " на процедура загробват концепцията в България да бъде основан културно-исторически туризъм. Защото без вложения в него няма по какъв начин да се получи нещо. Защото, с цел да имат като главно перо в стопанската система си този туризъм, Гърция, Турция и Италия влагат милиони и милиарди. За археологическо откриване, консервация и реституция, създаване на инфраструктура, реклама и т. н.
Сега въпросът е – ще продължим ли по този метод. Нямам нищо срещу битката с корупцията. Нямам нищо срещу правосъдната промяна, каквото и да значи това. Но през днешния ден пред България има доста по-належащи проблеми, в сравнение с борбата с вятърни мелници. Ковид-епидемията, няколкото типа рецесии, тежката инфлация – всичко това ни задължава да се заемем първо с тяхното решение. Може би още не е късно да предотвратим цялостната злополука. Но за това е належащо най-малко някакво съгласие сред политическите сили. И основаването на функциониращо държавно управление, способно да преведе България през провокациите.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ