Колко пъти да настъпваме червената мотика?
Изборите хем минаха, хем – не напълно. На някои места ще би трябвало да повторим.
Като, да вземем за пример – в София.
Такаааа… какъв брой пъти би трябвало да настъпим алената мотика, с цел да се научим? Колко пъти ще се връзваме на „ изчистени лица “? Не нови, а „ изчистени “.
„ Нови “ е добре; нови значи придвижване напред. Къде тайно, къде – намерено и почтено, само че напред.
„ Изчистените “ обаче… значи завой обратно, въртене в кръгче; значи, че някой доста желае да си е във властта, само че първо: няма подобаващи хора, които да издигне; или второ: няма хора, на които да се довери, по тази причина си преравя тефтерчето с някогашните гаджета, с цел да повтори.
Разчитаме на късата памет на българите. Това не е опит. О, не! Това си е изпитван и доказван през годините работещ модел: „ чакай да не помнят и повтори “.
Чакат. Ние забравяме. И те повтарят.
Все си мисля, че номерът с „ самостоятелен “ щеше да е по-игрово подобаващ, в случай че най-малко беше непознато лице. Нещо като маневрата с президента Радев. Съгласете се, че проектът им съумя там. Докато фотосите на Манолова с червен потник с надпис: „ късмет за Орешарски “ към момента се въртят в интернет. Помним и „ …Ако това ще ви успокои, аз предложих Делян Пеевски… “
Чакайте! Всъщност… помним ли?
Има и още:
„ Безспорен факт е, че на протестиращите против държавното управление се заплаща “. ~ Мая Манолова, 2013 година
Днес Манолова е от лицата на митингите. Системата ни убива и така нататък
Аз персонално съм „ за “ да се подлага на критика властта. Ама всяка власт, не да разделяме: „ тяхната “/ “нашата “, а всяка. И сега…
Трябва да приемем, че се е трансформирала. Да, тъй като политиците са известни с това – постоянно се трансформират за положително.
А по отношение на заплащането на протестиращите през 2013 година – наложи ми се да се срещна и с двете страни тогава и просто ще споделя персоналните си прекарвания от тези дни: хората, които стачкуваха против държавното управление, бяха там, тъй като им беше писнало. Методите им бяха доста благи и не съумяха с това, което желаеха, само че бяха почтени. От партийните каси на безконечния съдружен сътрудник обаче тогава се лееха пари и се наемаха момчета от фитнес залите, с цел да вървят на по този начин модерните контра-протести – подкрепителите. Научих го от отказали да им бъде плащано тогава момчета, а не от трети и четвърти лица. Мога единствено да ви кажа, че до момента в който едните стачкуваха гратис, другите с продаваха на ниска цена.
Но да се върнем към сегашното.
Независимата Манолова, която изобщо, но изобщо няма нищо „ алено “ в биографията си, нееее…
… се оказа подкрепена на първи тур от 70% почитатели на Българска социалистическа партия. Тоест 70% от хората, които са дали своят вот за нея, са хора от редиците, подкрепящи директната наследница на Българска комунистическа партия.
Забележете какъв брой са поредни и изпълнителни в лявото. Това не може да им се отхвърли. За тях настъпването на мотиката е занимание, задача, метод на живот, избор, наслаждение.
За сметка на това обаче дясното пространство отново затанцува към тая мотика, питайки се: „ дали ще е толкоз ужасно, в случай че я настъпим отново, а? кво пък толкоз? тоя път може и да не ни прасне през лицето, а? “
Появилите се нови лица от Демократична България бяха „ надцакани “ с „ оригиналност “ от още по-новите лица от Спаси София.
20% от гласувалите за Борис Бонев са поддръжници на Демократична България. Тук към този момент приказваме за разпиляност. Многопартийният модел е превъзходен, либерален принцип е – един от най-основните. Но отново завихме внезапно и заорахме предницата в канавката до пътя.
Има нещо доста обезпокоително – заиграването на десните с шанса. Тоест: тези десни, които желаят нещо да се промени и с огромно предпочитание гласоподават за „ самостоятелен “ претендент – в тази ситуация Манолова, залагайки гласа си безусловно на двойна нула. Двойна нула е нещо, което бихте познавали, в случай че играехте рулетка. В подобен случай щяхте да знаете какъв брой дребен ще е шансът ви за облага. По-голям е шансът в дрешника си да намерите портал към Нарния.
4% от гласувалите за Манолова са почитатели на ГЕРБ. Освен това… 5% са (не, не е смешка това!) почитатели на Демократична България. Извинявайте, само че ситуацията е WTF!
Наистина ли 9% натурално десни симпатизанти си споделят: „ хей, за какво да не пробваме с един леко червен, леко ляв, леко соц претендент? може пък… може пък… “
Наистина ли?
Колко пъти се връзвахме? Колко пъти си казвахме: „ може пък тези червени да не са като тези червени; дали пък не са се трансформирали? “ Вие виждали ли сте алергия да се трансформира по съвест и да стопира да ви трови? Ние безусловно сме като човек, алергичен към ягоди, който си споделя, че, абе по принцип е чел и чувал, че от време на време алергиите изчезват от единствено себе си, е – правилно, че единствено 1:1 000 000 000 случаи, само че пък… за какво пък не… нали сà… и ядем ягодите на „ лявото “ и всякога се подуваме и задушаваме съвсем до гибел.
И след това отново пробваме.
Виденова, Луканова… Станишев, Орешарски; #ДАНСwithME, #КОЙ; неуместни обединения – когато им спадне поддръжката вкарват във ръководството неуместни партии и хора със златни пръсти, които, с помощта на тях се легитимират и още сума държавни управления не могат да се отърват от тях. Да не преставам ли? Ама доста вкусни тия ягоди, бе! А?
Помниш ли...? Ако не - Гугъл помни
Има и още нещо ужасно. Избирателната интензивност. Пак партия „ Нèма смисъл “ завоюва, в случай че питате мен. Да, и през вчерашния ден се начетох на мнения: Е, видè ли, че нèма смисъл! “
Да, пич, до момента в който ти и още милиони си седите у дома, да гледате изборите по малкия екран, няма да има смисъл и отново няма да е твоето и отново ще мрънкаш. Доброволно се отхвърли от правото си да участваш в избора на ръководещи, с цел да можеш след това да изпиташ мазохистичното наслаждение да пееш тъжната ария, че не е на твоето.
Това някакъв табиет от мачовете ли ти е? Искаш да вкарат тоя, но треньорът вкарва оня вместо това, и той не играе добре, а ти знаеш, че от пред тв приемника няма да можеш да повлияеш… и по този начин.
Апатията… тая пуста незаинтересованост, за която сме говорили, говорили. Обединението в дясното, което все не се случва, също е жертва на тая незаинтересованост.
Апатията, която ни е превзела, не е, наблягам НЕ Е инцидентно събитие. Тя е култивирана и принудително набита в главите ни от генерации. Те ни заливаха с парадокси и ни убеждаваха, че нищо не зависи от нас; че надарените отстъпват пред връзкарите, пред синовете и дъщерите на дейните борци срещу фашизма и капитализма; че, колкото и да се стараеш, най-вече да си навредиш, по тази причина я, по-добре си сèди у вас и бъди невисок и спокоен, убеждаваха ни и ни убедиха, че неприятното е неизбежно.
Подменят ли ти действителността с парадокси, губиш почва под краката, към този момент всичко ти се коства допустимо, връзваш се на всичко и – най-лошото – изпитваш възприятие за неизбежност.
Във всяко общество има отпадъци. Само че в развитите страни, те си седят, където им е мястото – на дъното. В България преди 75 години пристигна една чума, която бръкна с черпака, обра дъното и каквото откри там – постави го на върха: партийни водачи, министри, кметове, учени, казвачи и показвачи на „ правилния път “… изобщо Голямата Работа – основана от утайката, необразованите, злобните, престъпните, садистите.
Подменяйки действителността ни с този парадокс, ни научиха, че от нас нищо не зависи. Всяко нещо обаче е до време. И това ще мине, ще се излекуваме. Да забележим: пристигнало ли е времето да се опомним и излекуваме или още ни е рано.
Не се притеснявай, сине! Продадох я (Америка) за тази вълшебна шапка!
Доналд Тръмп е доказателството, че не е належащо измамникът да е интелигентен, стига жертвите му да са задоволително тъпи.
Като, да вземем за пример – в София.
Такаааа… какъв брой пъти би трябвало да настъпим алената мотика, с цел да се научим? Колко пъти ще се връзваме на „ изчистени лица “? Не нови, а „ изчистени “.
„ Нови “ е добре; нови значи придвижване напред. Къде тайно, къде – намерено и почтено, само че напред.
„ Изчистените “ обаче… значи завой обратно, въртене в кръгче; значи, че някой доста желае да си е във властта, само че първо: няма подобаващи хора, които да издигне; или второ: няма хора, на които да се довери, по тази причина си преравя тефтерчето с някогашните гаджета, с цел да повтори.
Разчитаме на късата памет на българите. Това не е опит. О, не! Това си е изпитван и доказван през годините работещ модел: „ чакай да не помнят и повтори “.
Чакат. Ние забравяме. И те повтарят.
Все си мисля, че номерът с „ самостоятелен “ щеше да е по-игрово подобаващ, в случай че най-малко беше непознато лице. Нещо като маневрата с президента Радев. Съгласете се, че проектът им съумя там. Докато фотосите на Манолова с червен потник с надпис: „ късмет за Орешарски “ към момента се въртят в интернет. Помним и „ …Ако това ще ви успокои, аз предложих Делян Пеевски… “
Чакайте! Всъщност… помним ли?
Има и още:
„ Безспорен факт е, че на протестиращите против държавното управление се заплаща “. ~ Мая Манолова, 2013 година
Днес Манолова е от лицата на митингите. Системата ни убива и така нататък
Аз персонално съм „ за “ да се подлага на критика властта. Ама всяка власт, не да разделяме: „ тяхната “/ “нашата “, а всяка. И сега…
Трябва да приемем, че се е трансформирала. Да, тъй като политиците са известни с това – постоянно се трансформират за положително.
А по отношение на заплащането на протестиращите през 2013 година – наложи ми се да се срещна и с двете страни тогава и просто ще споделя персоналните си прекарвания от тези дни: хората, които стачкуваха против държавното управление, бяха там, тъй като им беше писнало. Методите им бяха доста благи и не съумяха с това, което желаеха, само че бяха почтени. От партийните каси на безконечния съдружен сътрудник обаче тогава се лееха пари и се наемаха момчета от фитнес залите, с цел да вървят на по този начин модерните контра-протести – подкрепителите. Научих го от отказали да им бъде плащано тогава момчета, а не от трети и четвърти лица. Мога единствено да ви кажа, че до момента в който едните стачкуваха гратис, другите с продаваха на ниска цена.
Но да се върнем към сегашното.
Независимата Манолова, която изобщо, но изобщо няма нищо „ алено “ в биографията си, нееее…
… се оказа подкрепена на първи тур от 70% почитатели на Българска социалистическа партия. Тоест 70% от хората, които са дали своят вот за нея, са хора от редиците, подкрепящи директната наследница на Българска комунистическа партия.
Забележете какъв брой са поредни и изпълнителни в лявото. Това не може да им се отхвърли. За тях настъпването на мотиката е занимание, задача, метод на живот, избор, наслаждение.
За сметка на това обаче дясното пространство отново затанцува към тая мотика, питайки се: „ дали ще е толкоз ужасно, в случай че я настъпим отново, а? кво пък толкоз? тоя път може и да не ни прасне през лицето, а? “
Появилите се нови лица от Демократична България бяха „ надцакани “ с „ оригиналност “ от още по-новите лица от Спаси София.
20% от гласувалите за Борис Бонев са поддръжници на Демократична България. Тук към този момент приказваме за разпиляност. Многопартийният модел е превъзходен, либерален принцип е – един от най-основните. Но отново завихме внезапно и заорахме предницата в канавката до пътя.
Има нещо доста обезпокоително – заиграването на десните с шанса. Тоест: тези десни, които желаят нещо да се промени и с огромно предпочитание гласоподават за „ самостоятелен “ претендент – в тази ситуация Манолова, залагайки гласа си безусловно на двойна нула. Двойна нула е нещо, което бихте познавали, в случай че играехте рулетка. В подобен случай щяхте да знаете какъв брой дребен ще е шансът ви за облага. По-голям е шансът в дрешника си да намерите портал към Нарния.
4% от гласувалите за Манолова са почитатели на ГЕРБ. Освен това… 5% са (не, не е смешка това!) почитатели на Демократична България. Извинявайте, само че ситуацията е WTF!
Наистина ли 9% натурално десни симпатизанти си споделят: „ хей, за какво да не пробваме с един леко червен, леко ляв, леко соц претендент? може пък… може пък… “
Наистина ли?
Колко пъти се връзвахме? Колко пъти си казвахме: „ може пък тези червени да не са като тези червени; дали пък не са се трансформирали? “ Вие виждали ли сте алергия да се трансформира по съвест и да стопира да ви трови? Ние безусловно сме като човек, алергичен към ягоди, който си споделя, че, абе по принцип е чел и чувал, че от време на време алергиите изчезват от единствено себе си, е – правилно, че единствено 1:1 000 000 000 случаи, само че пък… за какво пък не… нали сà… и ядем ягодите на „ лявото “ и всякога се подуваме и задушаваме съвсем до гибел.
И след това отново пробваме.
Виденова, Луканова… Станишев, Орешарски; #ДАНСwithME, #КОЙ; неуместни обединения – когато им спадне поддръжката вкарват във ръководството неуместни партии и хора със златни пръсти, които, с помощта на тях се легитимират и още сума държавни управления не могат да се отърват от тях. Да не преставам ли? Ама доста вкусни тия ягоди, бе! А?
Помниш ли...? Ако не - Гугъл помни
Има и още нещо ужасно. Избирателната интензивност. Пак партия „ Нèма смисъл “ завоюва, в случай че питате мен. Да, и през вчерашния ден се начетох на мнения: Е, видè ли, че нèма смисъл! “
Да, пич, до момента в който ти и още милиони си седите у дома, да гледате изборите по малкия екран, няма да има смисъл и отново няма да е твоето и отново ще мрънкаш. Доброволно се отхвърли от правото си да участваш в избора на ръководещи, с цел да можеш след това да изпиташ мазохистичното наслаждение да пееш тъжната ария, че не е на твоето.
Това някакъв табиет от мачовете ли ти е? Искаш да вкарат тоя, но треньорът вкарва оня вместо това, и той не играе добре, а ти знаеш, че от пред тв приемника няма да можеш да повлияеш… и по този начин.
Апатията… тая пуста незаинтересованост, за която сме говорили, говорили. Обединението в дясното, което все не се случва, също е жертва на тая незаинтересованост.
Апатията, която ни е превзела, не е, наблягам НЕ Е инцидентно събитие. Тя е култивирана и принудително набита в главите ни от генерации. Те ни заливаха с парадокси и ни убеждаваха, че нищо не зависи от нас; че надарените отстъпват пред връзкарите, пред синовете и дъщерите на дейните борци срещу фашизма и капитализма; че, колкото и да се стараеш, най-вече да си навредиш, по тази причина я, по-добре си сèди у вас и бъди невисок и спокоен, убеждаваха ни и ни убедиха, че неприятното е неизбежно.
Подменят ли ти действителността с парадокси, губиш почва под краката, към този момент всичко ти се коства допустимо, връзваш се на всичко и – най-лошото – изпитваш възприятие за неизбежност.
Във всяко общество има отпадъци. Само че в развитите страни, те си седят, където им е мястото – на дъното. В България преди 75 години пристигна една чума, която бръкна с черпака, обра дъното и каквото откри там – постави го на върха: партийни водачи, министри, кметове, учени, казвачи и показвачи на „ правилния път “… изобщо Голямата Работа – основана от утайката, необразованите, злобните, престъпните, садистите.
Подменяйки действителността ни с този парадокс, ни научиха, че от нас нищо не зависи. Всяко нещо обаче е до време. И това ще мине, ще се излекуваме. Да забележим: пристигнало ли е времето да се опомним и излекуваме или още ни е рано.
Не се притеснявай, сине! Продадох я (Америка) за тази вълшебна шапка!
Доналд Тръмп е доказателството, че не е належащо измамникът да е интелигентен, стига жертвите му да са задоволително тъпи.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ