Референдумът като средство за политическо оцеляване!
Избори след избори и мандати след мандати! Вече две години по този начин живеем в родната родина. В началото на април ще отидем до урните за пети път от пролетта на 2021 година насам. На есен ще гласуваме и на локални избори, но надали някой още занапред би се заел с изказванието, че няма да се стигне до 2 в 1. Всичко това обаче не е задоволително за някои политически обединения като " ИТН " и " Възраждане ".
Формацията на Слави Трифонов ще ни " избавя " от " изчерпаната " парламентарна република посредством въвеждане на президентска и това, несъмнено, ще става посредством референдум. Отново посредством референдум " възрожденците " ще " пазят " финансовия ни суверенитет, тъй като влезе ли еврото е България... ооо смут... страната ни хем щяла да стане солидарна със задлъжнелите стопански системи в Еврозоната, хем нашата стопанска система щяла да тръгне по пътя на съсипването, тъй като не била подготвена за еврото и нямало да се приготви до 2043 година Всъщност този сленг за съсипването на стопанската система не е нещо ново. Той е един от митовете, зародили по времето на прехода и трансформирали се в универсално пояснение за съвсем всички персонални и национални проблеми, с които се сблъскваме през последните към този момент повече от 30 година
Да се върнем обаче на референдума - що за животно е той и има ли почва у нас? Референдумът е конституционно заложена опция в България. Има и закон за директно присъединяване на жителите в държавната власт и локалното самоуправление, който развива конституционния текст по отношение на референдума и регламентира и други форми за директно гражданско присъединяване във връзка с обществената власт.
Когато става дума за народен референдум, то той може да обгръща въпроси от компетентността на Народното събрание, разказани в член 84 от Конституцията. Има обаче и редица ограничавания, маркирани в член 9, алинея 2 от закона за директно присъединяване на жителите. Може да се каже, че като цяло българският законодател е подходил консервативно във връзка с опциите и тематиките, по които могат да бъдат провеждани референдуми. Това, несъмнено, има своето пояснение. Референдумът е нож с две остриета. Той е либерален инструмент, който обаче може да послужи за недемократични цели. Особено в интервали на политическа неустойчивост, в каквато се намира България в последно време, референдумът би могъл да бъде рисково оръжие в ръцете на популистки партии и политици, които преследват краткосрочни цели, без даже да регистрират, че развиването на всяка една страна включва и средносрочна, и дълготрайна съставния елемент.
Референдумът на Има Такъв Народ доста мъчно би могъл да издържи теста за конституционосъобразност. Такава беше позицията и на конституционния арбитър Янаки Стоилов, която напълно неотдавна той изрази в националния ефир. Този референдум цели да провокира привикване на Велико национално заседание, което да трансформира страната в президентска република. Създателите на актуалната Конституция са изнесли всички тематики, свързани с конституционни промени или приемане на нова Конституция в обособена глава. Това е глава девета от сегашния Основен закон. Тук съществена роля играе още веднъж Народното събрание, като обаче не става дума за неговите общоприети пълномощия и компетентности. Именно по тази причина са основани обособени конституционни текстове, разнообразни от текста на член 84. Подходът и тук е закостенял и също има своето пояснение. Опитът за преучредяване на страната би следвало да е вероятен единствено при съществуване на високи равнища на институционален консенсус и това е изцяло разумно. Чл. 160, алинея 1 от Конституцията постановява, че Народното събрание взема решение да се произведат избори за Велико национално заседание с болшинство от две трети от общия брой на народните представители.
Вероятно е допустимо някакво превратно пояснение от вида, че свикването на Велико национално заседание е в пълномощията на Народното събрание, а член 160 от Конституцията не е посочен в закона за директно присъединяване на жителите като неосъществим за подлагане на референдум. Дори и хората на Слави Трифонов да съумеят да се измъкнат по този метод (би било доста необичайно в случай че се случи), то идва ред на втората част от задачата на техния референдум, а това де факто е същинската част - смяна на формата на държавно ръководство. Правомощията на Великото национално заседание са разказани в член 158 от Конституцията и те напълно не се изчерпват с тематиката за смяна на формата на ръководство на страната. Нито пък законът за директно присъединяване на жителите може да опонира на представителния темперамент на българската народна власт.
Въпросът за конституционни промени е ясно написан и планува комплицирани парламентарни процедури. Ако се одобри, че Народното събрание може да бъде длъжен да ги извърши въз основа на гласоподаване на референдум, то това би означавало, че той може да бъде трансфорат във фиктивен орган без институционална воля, самите народни представители също биха били лишени от воля. Това на процедура би било невероятно, тъй като става дума за първата институция в страната, която е в основата на цялата политическа система и на представителната народна власт.
Ако замисълът на Има Такъв Народ стигне до реализация, това ще рече, че формата на държавно ръководство евентуално може да се промени посредством референдум, което освен липсва в конституционния текст, само че е и в цялостен прорез с духа и философията на настоящата Конституция.
Това разумно води до извода, че посредством въпросния референдум Има Такъв Народ се стремят към политическа реанимация. Най-вероятно подобен референдум изобщо няма да може да се организира, само че може би от Има Такъв Народ чакат, че самото говорене за него може да им е потребно и несъмнено считат, че то ще им донесе някакъв електорален бонус. Все отново предходния път доста малко не им доближи да се доберат до заветните 4%. Проблемът за тях е, че от този момент доста вода изтече, а времето обратно не се връща.
Референдумът на " Възраждане " също има своя институционален и нормативен проблем. Макар и напъните, вложени тук за отбягване на противоконституционност и несъгласие с интернационален контракт, да са по-сериозни в сравнение с в тази ситуация на Има Такъв Народ. Въпреки това има явно несъгласие с текста на член 9, алинея 4 от Закона за директно присъединяване на жителите, който гласи, че референдум по въпроси, уредени в подписани от Република България интернационалните контракти, може да се създава преди тяхната ратификация. Договорът за участието на България в Европейски Съюз е от дълго време утвърден. Именно той планува присъединението на страната ни и към Еврозоната. Присъединяването не е обвързано със период, само че това не е плюс, а по-скоро минус за референдума на " Възраждане ", тъй като де факто той слага период - след 20 година Така, с изключение на със закона, този референдум би бил в несъгласие и с въпрос, заложен в интернационален контракт, който е утвърден от България.
И тук се постановат заключения, сходни на тези при Има Такъв Народ. Около този референдум ще се шуми и приказва и евентуално от " Възраждане " чакат това да разшири тяхната електорална поддръжка. Трябва обаче доста да се внимава във връзка с опитите референдумът да бъде трансфорат от легален инструмент за директно присъединяване на жителите в обществената власт в средство за предизборни акции. И тук точно думата имат способените институции - най-много Народното събрание и Конституционният съд.
Президентска република - прахуляк в очите на политическата рецесия
Президентската република би била опит за лекуване на следствията, а не на първопричината
Формацията на Слави Трифонов ще ни " избавя " от " изчерпаната " парламентарна република посредством въвеждане на президентска и това, несъмнено, ще става посредством референдум. Отново посредством референдум " възрожденците " ще " пазят " финансовия ни суверенитет, тъй като влезе ли еврото е България... ооо смут... страната ни хем щяла да стане солидарна със задлъжнелите стопански системи в Еврозоната, хем нашата стопанска система щяла да тръгне по пътя на съсипването, тъй като не била подготвена за еврото и нямало да се приготви до 2043 година Всъщност този сленг за съсипването на стопанската система не е нещо ново. Той е един от митовете, зародили по времето на прехода и трансформирали се в универсално пояснение за съвсем всички персонални и национални проблеми, с които се сблъскваме през последните към този момент повече от 30 година
Да се върнем обаче на референдума - що за животно е той и има ли почва у нас? Референдумът е конституционно заложена опция в България. Има и закон за директно присъединяване на жителите в държавната власт и локалното самоуправление, който развива конституционния текст по отношение на референдума и регламентира и други форми за директно гражданско присъединяване във връзка с обществената власт.
Когато става дума за народен референдум, то той може да обгръща въпроси от компетентността на Народното събрание, разказани в член 84 от Конституцията. Има обаче и редица ограничавания, маркирани в член 9, алинея 2 от закона за директно присъединяване на жителите. Може да се каже, че като цяло българският законодател е подходил консервативно във връзка с опциите и тематиките, по които могат да бъдат провеждани референдуми. Това, несъмнено, има своето пояснение. Референдумът е нож с две остриета. Той е либерален инструмент, който обаче може да послужи за недемократични цели. Особено в интервали на политическа неустойчивост, в каквато се намира България в последно време, референдумът би могъл да бъде рисково оръжие в ръцете на популистки партии и политици, които преследват краткосрочни цели, без даже да регистрират, че развиването на всяка една страна включва и средносрочна, и дълготрайна съставния елемент.
Референдумът на Има Такъв Народ доста мъчно би могъл да издържи теста за конституционосъобразност. Такава беше позицията и на конституционния арбитър Янаки Стоилов, която напълно неотдавна той изрази в националния ефир. Този референдум цели да провокира привикване на Велико национално заседание, което да трансформира страната в президентска република. Създателите на актуалната Конституция са изнесли всички тематики, свързани с конституционни промени или приемане на нова Конституция в обособена глава. Това е глава девета от сегашния Основен закон. Тук съществена роля играе още веднъж Народното събрание, като обаче не става дума за неговите общоприети пълномощия и компетентности. Именно по тази причина са основани обособени конституционни текстове, разнообразни от текста на член 84. Подходът и тук е закостенял и също има своето пояснение. Опитът за преучредяване на страната би следвало да е вероятен единствено при съществуване на високи равнища на институционален консенсус и това е изцяло разумно. Чл. 160, алинея 1 от Конституцията постановява, че Народното събрание взема решение да се произведат избори за Велико национално заседание с болшинство от две трети от общия брой на народните представители.
Вероятно е допустимо някакво превратно пояснение от вида, че свикването на Велико национално заседание е в пълномощията на Народното събрание, а член 160 от Конституцията не е посочен в закона за директно присъединяване на жителите като неосъществим за подлагане на референдум. Дори и хората на Слави Трифонов да съумеят да се измъкнат по този метод (би било доста необичайно в случай че се случи), то идва ред на втората част от задачата на техния референдум, а това де факто е същинската част - смяна на формата на държавно ръководство. Правомощията на Великото национално заседание са разказани в член 158 от Конституцията и те напълно не се изчерпват с тематиката за смяна на формата на ръководство на страната. Нито пък законът за директно присъединяване на жителите може да опонира на представителния темперамент на българската народна власт.
Въпросът за конституционни промени е ясно написан и планува комплицирани парламентарни процедури. Ако се одобри, че Народното събрание може да бъде длъжен да ги извърши въз основа на гласоподаване на референдум, то това би означавало, че той може да бъде трансфорат във фиктивен орган без институционална воля, самите народни представители също биха били лишени от воля. Това на процедура би било невероятно, тъй като става дума за първата институция в страната, която е в основата на цялата политическа система и на представителната народна власт.
Ако замисълът на Има Такъв Народ стигне до реализация, това ще рече, че формата на държавно ръководство евентуално може да се промени посредством референдум, което освен липсва в конституционния текст, само че е и в цялостен прорез с духа и философията на настоящата Конституция.
Това разумно води до извода, че посредством въпросния референдум Има Такъв Народ се стремят към политическа реанимация. Най-вероятно подобен референдум изобщо няма да може да се организира, само че може би от Има Такъв Народ чакат, че самото говорене за него може да им е потребно и несъмнено считат, че то ще им донесе някакъв електорален бонус. Все отново предходния път доста малко не им доближи да се доберат до заветните 4%. Проблемът за тях е, че от този момент доста вода изтече, а времето обратно не се връща.
Референдумът на " Възраждане " също има своя институционален и нормативен проблем. Макар и напъните, вложени тук за отбягване на противоконституционност и несъгласие с интернационален контракт, да са по-сериозни в сравнение с в тази ситуация на Има Такъв Народ. Въпреки това има явно несъгласие с текста на член 9, алинея 4 от Закона за директно присъединяване на жителите, който гласи, че референдум по въпроси, уредени в подписани от Република България интернационалните контракти, може да се създава преди тяхната ратификация. Договорът за участието на България в Европейски Съюз е от дълго време утвърден. Именно той планува присъединението на страната ни и към Еврозоната. Присъединяването не е обвързано със период, само че това не е плюс, а по-скоро минус за референдума на " Възраждане ", тъй като де факто той слага период - след 20 година Така, с изключение на със закона, този референдум би бил в несъгласие и с въпрос, заложен в интернационален контракт, който е утвърден от България.
И тук се постановат заключения, сходни на тези при Има Такъв Народ. Около този референдум ще се шуми и приказва и евентуално от " Възраждане " чакат това да разшири тяхната електорална поддръжка. Трябва обаче доста да се внимава във връзка с опитите референдумът да бъде трансфорат от легален инструмент за директно присъединяване на жителите в обществената власт в средство за предизборни акции. И тук точно думата имат способените институции - най-много Народното събрание и Конституционният съд.
Президентска република - прахуляк в очите на политическата рецесия
Президентската република би била опит за лекуване на следствията, а не на първопричината
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ