Това са тримата фаворити за нов български патриарх
Изборът ще се организира през юли
Трима владици се сочат за любимци да наследят патриаршеската корона след кончината на Неофит. На първо място измежду тях е Пловдивският митрополит Николай, който има поддръжката на множеството по-млади членове на Светия Синод. Той завоюва въздействие освен в своята епархия, само че и в църковните среди като един от най-енергичните владици, написа Марица.
Срещу него ще се изправи остарялата армия, отпред със 73-годишния Гавриил Ловченски, който има богословска специализация в Московската духовна академия, бил е и предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия.
При предходния избор на патриарх Гавриил загуби финалния избор против Неофит, само че в този момент ще потърси реванш. Очаква се той да има поддръжката на своя връстник Григорий Търновски и Серафим Неврокопски.
Третият главен кандидат за идващ глава на православната ни черква е Варненският и Великопреславски митрополит Йоан (55 г.), който също гледа с положително око на връзките с Москва, само че е по-умерен в изявленията си. Като най-старши в понижения състав на Светия Синод, на него беше поверено да провежда изпращането и погребението на умрелия Патриарх Неофит.
Малко евентуално е някой от останалите деветима митрополити, които дават отговор на условията да бъдат претенденти за престола, да се включи в конкуренцията, сочат сондажите измежду висшия клир.
Над 100 делегати избират сред трима кой да постави короната. Изборът на нов патриарх би трябвало да бъде сбъднат в границите на четири месеца, т.е. доникъде на юли. Точната дата на Патриаршеския изборен събор дефинира Синодът, а изборът би трябвало да е в Синодалната палата в неделен ден.
В " листата ", от която ще се избира, този път най-вероятно ще вземат участие 13 митрополити, защото съгласно богослови гибелта на патриарха може да отсрочи избора на нов Сливенски митрополит.
Трима от членовете на Синода не са навършили 50 години. Това са Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний, Старозагорският митрополит Киприан и Неврокопският митрополит Серафим. Доростолският митрополит Яков пък не дава отговор на условието да е управлявал епархия най-малко 5 години - той беше определен през 2020 година
Деветимата митрополити, всред които остава да бъдат излъчени тримата претенденти, са: Митрополитът на Съединени американски щати, Канада и Австралия Йосиф, Великотърновски митрополит Григорий Плевенски, митрополит Игнатий, Ловчански митрополит Гавриил, Пловдивски митрополит Николай, Варненски и Великопреславски митрополит Йоан Русенски, митрополит Наум Врачански, митрополит Григорий, Видински митрополит Даниил.
Главата на Църквата се избира от Патриаршески събор, в който влизат над 100 делегати. Сред тях са - архиереите (всички митрополити и епископи в БПЦ), по 5-има представители на всяка епархия (трима клирици и двама миряни, а от Софийската епархия 10 представители - шестима клирици и четирима миряни), по един представител на трите ставропигиални манастира - Рилски, Бачковски и Троянски, определен от съответния манастирски събор, по двама от всяка епархия представители на епархийските манастири - един духовник и една монахиня, избрани от съответния епархийски митрополит, и по един представител на междинните духовни учебни заведения, избрани от управленията им.
Гласуването за патриарх е скрито. Този, който получи минимум две трети от гласовете, се афишира от наместник-председателя за канонично и законно определен Български патриарх и Софийски митрополит. Ако за никой от претендентите няма болшинство, изборът се повтаря с двамата, получили най-вече гласове. Актът от извършения избор се вписва в кондиката на Синода и се подписва от изборното бюро и членовете на събора.
След молебен се прави интронизацията на новоизбрания български патриарх. Той служи пожизнено, само че може по лично предпочитание и по аргументи, възможни от църковните догми, да се отдръпна.
Трима владици се сочат за любимци да наследят патриаршеската корона след кончината на Неофит. На първо място измежду тях е Пловдивският митрополит Николай, който има поддръжката на множеството по-млади членове на Светия Синод. Той завоюва въздействие освен в своята епархия, само че и в църковните среди като един от най-енергичните владици, написа Марица.
Срещу него ще се изправи остарялата армия, отпред със 73-годишния Гавриил Ловченски, който има богословска специализация в Московската духовна академия, бил е и предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия.
При предходния избор на патриарх Гавриил загуби финалния избор против Неофит, само че в този момент ще потърси реванш. Очаква се той да има поддръжката на своя връстник Григорий Търновски и Серафим Неврокопски.
Третият главен кандидат за идващ глава на православната ни черква е Варненският и Великопреславски митрополит Йоан (55 г.), който също гледа с положително око на връзките с Москва, само че е по-умерен в изявленията си. Като най-старши в понижения състав на Светия Синод, на него беше поверено да провежда изпращането и погребението на умрелия Патриарх Неофит.
Малко евентуално е някой от останалите деветима митрополити, които дават отговор на условията да бъдат претенденти за престола, да се включи в конкуренцията, сочат сондажите измежду висшия клир.
Над 100 делегати избират сред трима кой да постави короната. Изборът на нов патриарх би трябвало да бъде сбъднат в границите на четири месеца, т.е. доникъде на юли. Точната дата на Патриаршеския изборен събор дефинира Синодът, а изборът би трябвало да е в Синодалната палата в неделен ден.
В " листата ", от която ще се избира, този път най-вероятно ще вземат участие 13 митрополити, защото съгласно богослови гибелта на патриарха може да отсрочи избора на нов Сливенски митрополит.
Трима от членовете на Синода не са навършили 50 години. Това са Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний, Старозагорският митрополит Киприан и Неврокопският митрополит Серафим. Доростолският митрополит Яков пък не дава отговор на условието да е управлявал епархия най-малко 5 години - той беше определен през 2020 година
Деветимата митрополити, всред които остава да бъдат излъчени тримата претенденти, са: Митрополитът на Съединени американски щати, Канада и Австралия Йосиф, Великотърновски митрополит Григорий Плевенски, митрополит Игнатий, Ловчански митрополит Гавриил, Пловдивски митрополит Николай, Варненски и Великопреславски митрополит Йоан Русенски, митрополит Наум Врачански, митрополит Григорий, Видински митрополит Даниил.
Главата на Църквата се избира от Патриаршески събор, в който влизат над 100 делегати. Сред тях са - архиереите (всички митрополити и епископи в БПЦ), по 5-има представители на всяка епархия (трима клирици и двама миряни, а от Софийската епархия 10 представители - шестима клирици и четирима миряни), по един представител на трите ставропигиални манастира - Рилски, Бачковски и Троянски, определен от съответния манастирски събор, по двама от всяка епархия представители на епархийските манастири - един духовник и една монахиня, избрани от съответния епархийски митрополит, и по един представител на междинните духовни учебни заведения, избрани от управленията им.
Гласуването за патриарх е скрито. Този, който получи минимум две трети от гласовете, се афишира от наместник-председателя за канонично и законно определен Български патриарх и Софийски митрополит. Ако за никой от претендентите няма болшинство, изборът се повтаря с двамата, получили най-вече гласове. Актът от извършения избор се вписва в кондиката на Синода и се подписва от изборното бюро и членовете на събора.
След молебен се прави интронизацията на новоизбрания български патриарх. Той служи пожизнено, само че може по лично предпочитание и по аргументи, възможни от църковните догми, да се отдръпна.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ