Йоана Елми: Десет бързи бележки за първите избори в САЩ от началото на мандата на Тръмп
Изборът на Зохран Мамдани за кмет на Ню Йорк не може да се счита за пробив в американската политика, само че е сигнал за раздялите в Демократическата партия. И Мамдани, и Тръмп са по-скоро знак от американските гласоподаватели, че не са удовлетворени от класическите партии, които не се оправят с проблемите си. Накъде ще отиде тази наклонност ще се види при последващи щатски избори.
Това счита българо-американската писателка Йоана Елми, която направи малко резюме на резултатите от изборите на профила си във фейсбук.
Десет бързи бележки за първите избори в Съединени американски щати от началото на мандата на Тръмп:
1. Да, сходни междинки постоянно са оценка за актуалното ръководство и е значимо да се интерпретират в тази посока. Но тя не е единствената. Защото –
2. Ню Йорк не е Съединени американски щати. If anything, по-безопасно е да се счита, че Ню Йорк безусловно не може да бъде мерило за каквито и да било по-мащабни трендове в Америка. Ню Йорк е балон.
3. Ню Йорк може да бъде мярка за бъдещето на демократичната партия единствено по отношение на това какъв брой „ коренно “ може да бъде американското ляво, като по-скоро бих употребила думата „ антисистемно “ и бих задала въпроса до каква степен успеха на Мамдани обрисува някакво бъдеще за левия популизъм като отговор на десния подобен. И дали този популизъм може да бъде градивен, тъй като популизмът по формулировка е деструктивен.
4. Въпрос е и до каква степен умерените гласоподаватели ще търпят появяването на следващ популизъм, който по формулировка рядко предлага решения и отблъсква естествените хора от политиката.
5. Демократическата партия в този си тип (призиви към запазване на статуквото в името на стабилността и връщане към открития ред като единствен път към демокрацията) няма да се даде на ляв популизъм елементарно, защото и тя – както и републиканците – е виновна за и част от систематичните проблеми, чието разрешаване ще пристигна единствено с прочут дискомфорт за ръководещата класа, от която и двете партии поравно са част. Очаквам и тази, и идната година да се появят доста антисистемни претенденти без необикновен политически опит, които да хвърлят ръкавица към локалната непоклатимост и да не престават да разклащат партията от вътрешната страна. Ако ветерани като Пелоси в действителност се откажат от кандидатура на нежната възраст от 85 години, както се твърди, и партията даде път на различен вид кандидати; както и в случай че ръководството на Тръмп продължи да е толкоз безредно, културкампф-но и безуспешно в качествено отношение, е допустимо да реализират някакви победи. Какво идва след тях обаче не е ясно.
6. Калифорния е доста по-надежден знак за бъдещи дълбоки политически промени в страната. Обикновено огромните промени потеглят оттова и постепенно се просмукват в тъканта на щатите. Ако съдим по новата утвърдена електорална карта на щата, която употребява трикове, присъщи на републиканците (но не и извънредни за тях), този вид популизъм и акции ще набират мощ и имат бъдеще. Друг е въпросът по какъв начин тъкмо ще решат проблемите с дълбоките разделения и систематичните бъгове, на които поляризацията, културните войни и всичко останало са единствено утайката. И до каква степен умерените гласоподаватели, които не престават да са тихото болшинство, ще търпят надцакването и шоуто сред двете политически сили, до момента в който страната де факто буксува.
7. Фигурата на калифорнийския губернатор Гавин Нюсъм е значима и ще бъде забавно да се следи по какъв начин ще се развие неговата акция в бъдещето, още повече, че е мощно евентуално той да е претендентът за президент на демократите през 2028.
8. По-голямата част от конкуренциите се организираха в щати или региони със мощно либерален уклон. По-реална картина ще има следващата година в съревнования в републикански анклави. Вирджинци да вземем за пример постоянно избират претенденти, които принадлежат към опозиционната на президента партия – от Никсън насам.
9. Коментари и полемики в разнообразни платформи демонстрират, че както и демократите, по този начин и консервативните гласоподаватели не са хомогенна маса. МАГА култът е стеснен, само че писклив и краен, и по тази причина и видим; от ден на ден консервативно гласуващи показват неодобрение от безмислените, а от време на време и искрено властнически ходове на администрацията, които не водят до качествени промени, с изключение на имиграцията – като и там може да се спори. Наблюдават се прояви на углавен избор, макар че това е мъчно за количествено премерване и можем единствено да гадаем. Но отцепването на фундаменталисти като Марджъри Тейлър Грийн от партийната линия може да послужи като добър лакмус за идеологическото разединение в партията.
10. Моралната суматоха и нерационалното говорене не престават да са главен проблем и от двете страни на барикадите. Ню Йорк няма да се трансформира в обществена химера, нито ще бъде високомерен от комунисти. Но и резултатите от тези избори са надалеч от начало на гражданска война. Най-основният проблем продължава да бъде систематичното подкопаване на демократичния развой, институции и правила. Но толерантността към това се дължи на същите систематични проблеми, които към този момент нито една партия не може да позволи. Американците, и от двете страни, са гневни на страната и политиците си. Тръмп и МАГА не е нищо повече от междинен пръст, който гласоподавателят демонстрира на демократичната „ традиция “ и ред, открити през последните 60-70 години. Ред, който работи за все по-малко хора. Когато някой претендент разбере това на базово равнище и предложи решения, даже с цената на личния си политически комфорт, тогава ще имаме знаци за действителна смяна.
Дотогава шоуто продължава. "
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Това счита българо-американската писателка Йоана Елми, която направи малко резюме на резултатите от изборите на профила си във фейсбук.
Десет бързи бележки за първите избори в Съединени американски щати от началото на мандата на Тръмп:
1. Да, сходни междинки постоянно са оценка за актуалното ръководство и е значимо да се интерпретират в тази посока. Но тя не е единствената. Защото –
2. Ню Йорк не е Съединени американски щати. If anything, по-безопасно е да се счита, че Ню Йорк безусловно не може да бъде мерило за каквито и да било по-мащабни трендове в Америка. Ню Йорк е балон.
3. Ню Йорк може да бъде мярка за бъдещето на демократичната партия единствено по отношение на това какъв брой „ коренно “ може да бъде американското ляво, като по-скоро бих употребила думата „ антисистемно “ и бих задала въпроса до каква степен успеха на Мамдани обрисува някакво бъдеще за левия популизъм като отговор на десния подобен. И дали този популизъм може да бъде градивен, тъй като популизмът по формулировка е деструктивен.
4. Въпрос е и до каква степен умерените гласоподаватели ще търпят появяването на следващ популизъм, който по формулировка рядко предлага решения и отблъсква естествените хора от политиката.
5. Демократическата партия в този си тип (призиви към запазване на статуквото в името на стабилността и връщане към открития ред като единствен път към демокрацията) няма да се даде на ляв популизъм елементарно, защото и тя – както и републиканците – е виновна за и част от систематичните проблеми, чието разрешаване ще пристигна единствено с прочут дискомфорт за ръководещата класа, от която и двете партии поравно са част. Очаквам и тази, и идната година да се появят доста антисистемни претенденти без необикновен политически опит, които да хвърлят ръкавица към локалната непоклатимост и да не престават да разклащат партията от вътрешната страна. Ако ветерани като Пелоси в действителност се откажат от кандидатура на нежната възраст от 85 години, както се твърди, и партията даде път на различен вид кандидати; както и в случай че ръководството на Тръмп продължи да е толкоз безредно, културкампф-но и безуспешно в качествено отношение, е допустимо да реализират някакви победи. Какво идва след тях обаче не е ясно.
6. Калифорния е доста по-надежден знак за бъдещи дълбоки политически промени в страната. Обикновено огромните промени потеглят оттова и постепенно се просмукват в тъканта на щатите. Ако съдим по новата утвърдена електорална карта на щата, която употребява трикове, присъщи на републиканците (но не и извънредни за тях), този вид популизъм и акции ще набират мощ и имат бъдеще. Друг е въпросът по какъв начин тъкмо ще решат проблемите с дълбоките разделения и систематичните бъгове, на които поляризацията, културните войни и всичко останало са единствено утайката. И до каква степен умерените гласоподаватели, които не престават да са тихото болшинство, ще търпят надцакването и шоуто сред двете политически сили, до момента в който страната де факто буксува.
7. Фигурата на калифорнийския губернатор Гавин Нюсъм е значима и ще бъде забавно да се следи по какъв начин ще се развие неговата акция в бъдещето, още повече, че е мощно евентуално той да е претендентът за президент на демократите през 2028.
8. По-голямата част от конкуренциите се организираха в щати или региони със мощно либерален уклон. По-реална картина ще има следващата година в съревнования в републикански анклави. Вирджинци да вземем за пример постоянно избират претенденти, които принадлежат към опозиционната на президента партия – от Никсън насам.
9. Коментари и полемики в разнообразни платформи демонстрират, че както и демократите, по този начин и консервативните гласоподаватели не са хомогенна маса. МАГА култът е стеснен, само че писклив и краен, и по тази причина и видим; от ден на ден консервативно гласуващи показват неодобрение от безмислените, а от време на време и искрено властнически ходове на администрацията, които не водят до качествени промени, с изключение на имиграцията – като и там може да се спори. Наблюдават се прояви на углавен избор, макар че това е мъчно за количествено премерване и можем единствено да гадаем. Но отцепването на фундаменталисти като Марджъри Тейлър Грийн от партийната линия може да послужи като добър лакмус за идеологическото разединение в партията.
10. Моралната суматоха и нерационалното говорене не престават да са главен проблем и от двете страни на барикадите. Ню Йорк няма да се трансформира в обществена химера, нито ще бъде високомерен от комунисти. Но и резултатите от тези избори са надалеч от начало на гражданска война. Най-основният проблем продължава да бъде систематичното подкопаване на демократичния развой, институции и правила. Но толерантността към това се дължи на същите систематични проблеми, които към този момент нито една партия не може да позволи. Американците, и от двете страни, са гневни на страната и политиците си. Тръмп и МАГА не е нищо повече от междинен пръст, който гласоподавателят демонстрира на демократичната „ традиция “ и ред, открити през последните 60-70 години. Ред, който работи за все по-малко хора. Когато някой претендент разбере това на базово равнище и предложи решения, даже с цената на личния си политически комфорт, тогава ще имаме знаци за действителна смяна.
Дотогава шоуто продължава. "
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ