Изборът на президент в България тече, но тъй като изходът

...
Изборът на президент в България тече, но тъй като изходът
Коментари Харесай

FAZ: В България големият проблем си остава правителството

Изборът на президент в България тече, само че защото изходът му е значително предупреден, вниманието е ориентирано по-скоро към парливия въпрос за съставянето на държавно управление, написа Михаел Мартенс във " Франкфуртер алгемайне цайтунг " (FAZ). споделя за обявата.

Популярният държавен глава получи на първия тур на 14 ноември над 49% от гласовете, напомня Михаел Мартенс и изрича догатката, че и на балотажа той ще завоюва против доста по-слабо представилия се Анастас Герджиков. Но България не е президентска република, акцентира немският публицист във " Франкфуртер Алгемайне Цайтунг " (ФАЦ), а въпросът каква коалиция ще ръководи страната след третите за годината парламентарни избори, си остава неразбираем.

Коалицията ще е комплицирана

Авторът отбелязва, че двамата абитуриенти от Харвард са спечелили една четвърт от гласовете на 14 ноември, което, съгласно Мартенс, е впечатляващо достижение на фона на раздробения политически ландшафт в България. Все отново страната ще има потребност от комплицирана коалиция, формирана от най-малко четири партии в ръководството.

Михаел Мартенс цитира двете централни цели, дефинирани от евентуалния министър-председател Кирил Петков: че няма да има никакво съдействие с Бойко Борисов; и ще има подготвеност за взаимни отстъпки с евентуалните съдружни сътрудници, само че не и в битката против корупцията.

Авторитетният немски всекидневник цитира думите на Петков, че е нужна, с цел да има функционираща основна прокуратура и неоправдателни присъди за крадците. ФАЦ обаче отбелязва, че колкото и да са единни по въпроса четирите партии от евентуалния предстоящ кабинет, отстраняването на Гешев е всичко друго, само че не и несъмнено, защото по конституция парламентарното болшинство не може току по този начин да освободи основния прокурор от поста му.

Напрегнати упования в Северна Македония

Неизвестно е и по какъв начин под ръководството на едно ново държавно управление ще се нарежда София във външнополитически проект. В Северна Македония чакат България да анулира досегашното си несъгласие за започването на договаряния за участие в Европейски Съюз. В Скопие се надяват, че в изискванията на служебно държавно управление, избраният отново президент Радев би могъл още през декември да вземе съответното решение.

Според немския анализатор има и различен вид: ветото да бъде отсрочено до края на присъединителните договаряния. В този случай България би могла да даде единодушието си за започване на договаряния, само че да сложи като изискване за фактическото участие на Северна Македония разрешаването на.

Реалистично ли е това?

Дали обаче това е реалистично, пита немското издание и изяснява, че Кирил Петков до момента не е декларирал недвусмислено дали под негово ръководство България ще се откаже от ветото против Северна Македония. В това няма нищо изненадващо предвид на данните за настроенията в страната, представени от Торстен Гайслер, началник на бюрото на фондация " Конрад Аденауер " в София: " В допитванията над 80 % от интервюираните споделят, че са срещу единодушието на България за започване на присъединителни договаряния със Северна Македония, до момента в който спорът за " историческите обстоятелства " сред двете страни не бъде позволен ".

По щекотливата тематика за Северна Македония австрийският " Дер Щандарт " отбелязва, че и двамата претенденти за президентския пост в България има сходни позиции и поддържат досегашната линия. И двамата акцентират, че Скопие би трябвало да се придържа към Договора за добросъседство от 2017 година, да не позволява повече думи на ненавист против България и да се откаже от каквито и да било териториални искания.
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР