Емоционално зависимите избират определен тип партньор
Изборът на сътрудник на прочувствено подвластните не е инцидентен. В доста случаи той е резултат от неумишлено търсене. Онези, които в предишното са изживели токсична и деструктивна връзка, постоянно повтарят този модел с новите си сътрудници. Убеждението, че не им върви в любовта, е мъчително и потискащо. Не щастието е, което непрекъснато ви тласка да влизате в интимни връзки с все същия вид. Става дума за подсъзнанието, което ви управлява. Затова би трябвало да анализирате решенията си и да разберете какво ги стимулира.
Докато осъзнаеш неосъзнатото, то ще стартира да ръководи живота ти и ще го наречеш орис.
Карл Г. Юнг
Емоционалната взаимозависимост е патогенен метод на обвързване, който почива върху липса на страсти. Потребността от приемане и страхът от занемаряване са толкоз мощни, че засегнатите постоянно са подготвени да търпят унижения от сътрудниците си. Основната им цел е да се подсигурят, че връзката няма да се разпадне. Когато една двойка е пред разлъка, по предписание инициирана от единия сътрудник, прочувствено подвластният губи опора под краката си. В резултат претърпява нещо като абстиненция, която го кара допустимо най-скоро да стартира нова връзка. Но по този начин единствено се повтаря моделът и той още веднъж попада в конфликтна, нестабилна и сложна обстановка. Много постоянно се случва човек да се пита за какво след няколко горчиви опита непрекъснато се свързва със студени и отнасящи се надменно хора, за какво го притеглят персони, които още повече нараняват самочувствието му. В този смисъл би трябвало да разберем, че точно неналичието на самолюбие води до това неумишлено да избираме избран вид сътрудници.
Предразположение и идеализиране
Онези, които имат умерено прочувствено равновесие търсят връзка със себеподобни, с цел да изградят равноправни и симетрични взаимоотношения. За разлика от тях прочувствено подвластните се усещат привлечени от хора, които считат за по-извисени от тях и са склонни да ги идеализират. Зависимите имат вяра, че намират в тези самоуверени персони това, което липсва на тях самите: самолюбие. А освен това постоянно се случва подвластният в действителност да е доста по-способен от колегата си и все пак никой от двамата да не го възприема по този начин. Тази форма на „ високо “ самочувствие постоянно води до егоизъм и надуто его. Избраните по предписание са егоцентрични, манипулативни и нечувствителни. Те са хладни и недостъпни, самодоволни и самовлюбени – мислят, че заслужават всички вероятни привилегии. Собственото им надценяване добавя идеално комплекса за непълноценност на подвластните. Емоционално подвластните са склонни също да избират вид, който демонстрира наклонност към владичество и заема преобладаваща позиция в връзките им. Така тези, които го позволяват, се трансформират в техни подчинени. Те непрестанно величаят и хвалят нарцистичния си сътрудник, галейки егото му. Слепи са за грешките му и одобряват да бъдат принизявани и подценявани.
Изборът на типаж – идеалният шаблон
След анализиране на тези признаци излиза наяве, че свързването на прочувствено подвластни хора с нарциси не е инцидентно. Техните качества и дефекти отлично се допълват, т.е. всеки получава това, което неумишлено е търсил у другия. Но това решение не е умишлено, нито съзнателно. В края на краищата никой не би избрал подобен тираничен и недодялан човек за сътрудник, с цел да прекара с него живота си. Ала този кръговрат продължава, до момента в който прочувствено подвластният не събере кураж да огледа реалистично на нещата. Бъдете доста деликатни, в случай че се идентифицирате с казаното дотук и постоянно се впускате в неравни и зловредни връзки. Анализирайте какво ви подтиква да избирате еднакъв вид за сътрудник и се пробвайте да откриете началото на този циничен кръг. Когато поработите върху самооценката си, ще съумеете да се освободите от страховете и неналичията си. Само тогава към вас ще се отнасят като към равни, с дължимите обич и почитание.
