Дали българите в чужбина наистина ще избират свои депутати
Избирателен регион " Чужбина " беше основан единствено на хартия, без методика за разпределение на мандатите му. Влизането му в действие ще стане откакто бъдат регистрирани резултатите от Преброяване 21. Ако има предварителни избори след октомври ЦИК ще се изправи пред проблем по какъв начин да приложи закона.
От показно ограничение на правото на глас на българите зад граница, систематизирано от " патриота " Валери Симеонов като " опраскахме ва ", до бомбастични обещания за над 10 депутати с вота в чужбина. От затегнат и съвсем неосъществим режим за разкриване на изборни секции до близо 230 000 дали своят вот зад граница. От апели " решилите да не са в България " да не могат да гласоподават до всевъзможни разсъждения по какъв начин да им се даде по-голямо посланичество, тъй като са " най-големият поданик ". Видимо отношението към българите в чужбина не е еднопосочно, а се люшка сред политически очаквания и страхове. Надежда, че резултатите от чужбина ще отразят вота на самостоятелни от локалната обстановка български жители и опасения, че както нормално Движение за права и свободи ще заведе гласоподавателите си под строй до урните в Турция.
Темата се повдига при всеки ремонт на изборното законодателство или преди всеки парламентарен избор (вече не може да се дефинира кое се случва по-често).
След като на първите два вота през 2021 година либерализираното гласоподаване зад граница даде резултат и всякога гласоподаваха по към 180 000 души, 46-ото Народно заседание направи радикална крачка и вкара отелен изборен регион " Чужбина ". За да бъде обективна представителността както в България, по този начин и зад граница, партиите обвързаха основаването му с резултатите от Националното броене през същата година. Аргументът е годен: с цел да има от малко малко ясна картина по какъв начин да наподобява този многомандатен изборен регион (МИР) би трябвало да е ясно какъв брой българи живеят зад граница, къде, какъв брой от тях гласоподават.
Реклама
Заради разногласия обаче по този начин и не се одобри методологията за пресмятане на броя избираеми места от българите зад граница. Така на процедура сега, съгласно Изборния кодекс, регион " Чужбина " съществува, само че единствено на хартия. Плаващата обстановка крие сериозен риск за следващата бъркотия по тематиката.
Пълната каша при бързи предварителни избори
Резултатите от Преброяване 2021 ще излязат на 3 октомври - ден след изборите. Това значи, че на идващия избор (когато и да е той) регион " Чужбина " би трябвало да избере своите народни представители. Без утвърдена от Народното събрание методология (тя е част от Изборния кодекс) това няма по какъв начин да се случи.
Все повече прогнози обаче сочат, че тази година ще възпроизведе честите вотове от предходната. Казано с други думи: в случай че след вота през октомври Народното събрание не успее да излъчи държавно управление и се наложат нови предварителни избори, по-вероятно е българите в чужбина още веднъж да нямат свои представители.
От ЦИК разясняват импровизирано, че в случай че има къс парламент, той съвсем несъмнено ще е фрагментиран, няма да се събират елементарно болшинства - по тази причина и методика към ИК надали ще призната. " Ние няма по какъв начин да си измислим наша, не че не можем, само че това значи да допишем изборния закон ", сподели пред " Капитал " член на комисията.
Реклама
В изборния орган има и покровители на друго мнение - че откакто има брой на гласувалите в чужбина и има методика за България, която е настояща, няма проблем да се дефинират по нея и тези мандати.
Общото виждане на членовете на комисията е, че без Народното събрание да одобри методика за установяване на мандатите зад граница решенията в тази посока ще са прекомерно противоречиви.
Плаващи или закрепени мандати
Изпълнителният шеф на Института за развиване на обществената среда (ИРПС) Ива Лазарова разяснява пред " Капитал ", че няма никаква изясненост на какъв принцип ще се дефинират мандатите от чужбина.
" Все още не е ясно дали да вземем за пример ще се вземе решение мандатите да са плаващи и дали ще има указател на гласуващите в чужбина ", сподели тя.
От показно ограничение на правото на глас на българите зад граница, систематизирано от " патриота " Валери Симеонов като " опраскахме ва ", до бомбастични обещания за над 10 депутати с вота в чужбина. От затегнат и съвсем неосъществим режим за разкриване на изборни секции до близо 230 000 дали своят вот зад граница. От апели " решилите да не са в България " да не могат да гласоподават до всевъзможни разсъждения по какъв начин да им се даде по-голямо посланичество, тъй като са " най-големият поданик ". Видимо отношението към българите в чужбина не е еднопосочно, а се люшка сред политически очаквания и страхове. Надежда, че резултатите от чужбина ще отразят вота на самостоятелни от локалната обстановка български жители и опасения, че както нормално Движение за права и свободи ще заведе гласоподавателите си под строй до урните в Турция.
Темата се повдига при всеки ремонт на изборното законодателство или преди всеки парламентарен избор (вече не може да се дефинира кое се случва по-често).
След като на първите два вота през 2021 година либерализираното гласоподаване зад граница даде резултат и всякога гласоподаваха по към 180 000 души, 46-ото Народно заседание направи радикална крачка и вкара отелен изборен регион " Чужбина ". За да бъде обективна представителността както в България, по този начин и зад граница, партиите обвързаха основаването му с резултатите от Националното броене през същата година. Аргументът е годен: с цел да има от малко малко ясна картина по какъв начин да наподобява този многомандатен изборен регион (МИР) би трябвало да е ясно какъв брой българи живеят зад граница, къде, какъв брой от тях гласоподават.
Реклама
Заради разногласия обаче по този начин и не се одобри методологията за пресмятане на броя избираеми места от българите зад граница. Така на процедура сега, съгласно Изборния кодекс, регион " Чужбина " съществува, само че единствено на хартия. Плаващата обстановка крие сериозен риск за следващата бъркотия по тематиката.
Пълната каша при бързи предварителни избори
Резултатите от Преброяване 2021 ще излязат на 3 октомври - ден след изборите. Това значи, че на идващия избор (когато и да е той) регион " Чужбина " би трябвало да избере своите народни представители. Без утвърдена от Народното събрание методология (тя е част от Изборния кодекс) това няма по какъв начин да се случи.
Все повече прогнози обаче сочат, че тази година ще възпроизведе честите вотове от предходната. Казано с други думи: в случай че след вота през октомври Народното събрание не успее да излъчи държавно управление и се наложат нови предварителни избори, по-вероятно е българите в чужбина още веднъж да нямат свои представители.
От ЦИК разясняват импровизирано, че в случай че има къс парламент, той съвсем несъмнено ще е фрагментиран, няма да се събират елементарно болшинства - по тази причина и методика към ИК надали ще призната. " Ние няма по какъв начин да си измислим наша, не че не можем, само че това значи да допишем изборния закон ", сподели пред " Капитал " член на комисията.
Реклама
В изборния орган има и покровители на друго мнение - че откакто има брой на гласувалите в чужбина и има методика за България, която е настояща, няма проблем да се дефинират по нея и тези мандати.
Общото виждане на членовете на комисията е, че без Народното събрание да одобри методика за установяване на мандатите зад граница решенията в тази посока ще са прекомерно противоречиви.
Плаващи или закрепени мандати
Изпълнителният шеф на Института за развиване на обществената среда (ИРПС) Ива Лазарова разяснява пред " Капитал ", че няма никаква изясненост на какъв принцип ще се дефинират мандатите от чужбина.
" Все още не е ясно дали да вземем за пример ще се вземе решение мандатите да са плаващи и дали ще има указател на гласуващите в чужбина ", сподели тя.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ