Ако не си горял, не си живял
Из остарелия Рим. Вече седмица на това място, за първи път не като екскурзиант, а като част от живота тук, стартирам да премислям отношението си към Вечния град трагично. Грандиозни врати в топли дървесни тонове са входът към един свят, отдалечен и чужд нам, чужденците – домовете на римляните. Туристите в действителност знаят малко за местата, които посещават, усещанията им са в огромната си част едноизмерно инстаграмски, плоски, основани от хора, напънали се за рейтинга и почитателите си. Силно го усетих тук, разполагайки с малко повече време за размисъл и приятност от наблюдението на елементарните картини от живота на Рим.Самата формулировка на града дава концепцията за него, даже в никакъв случай да не си го претърпял, Eternal city – безконечен, безконечен и на всички. Величав, с бездънен корен, без аналог, с темперамент, без фукане, без поза, без покачване на пръсти, с цел да се потвърди, да го видят, да го признаят, да го оценят.Символът на нашата цивилизация, толерантен, милосърден, великодушен и доста умен. От хилядолетия тук, сякаш все същия, само че обаятелен по нов метод, тъй като е друг, несравним, по този начин добре сътворен, че колкото и пъти да го видиш, преживееш и вдъхнеш, продължава да интригува, да пали фантазията, да очарова, да приласкава, да изненадва, да наподобява непосредствен и прочут и да оставя тръпката от още една неразгадана загадка, да пали въображението, тъй като все ще има още един воал, който би трябвало да бъде свален, с цел да забележим най-накрая цялото му лице. Градът като същинска Grand Dame с патрициански генезис, неподражаема класа и добър усет. 
Стил. Класа. Всички, които ги имат, споделят едно нещо: автентичност, персонална интерпретация на тематиката живот. Свързана е с интелигентността, която е нашето вътрешно, обещано ни от природата око за света. И на него, както на физическите органи, му е нужна грижа, качествена храна, постоянни натоварвания, положително кръвооросяване – с цел да не остане недоразвито. Личностите с темперамент и характерност постоянно палят интереса, пораждат предпочитание за другарство, оставят чувство за прелестен гъдел на красива събуденост.Стилът е метод на живот. Без него сме никои. Раждаме се със стила си. Върху него наслагваме опита си, култивираме го, той остава базисно постоянен, само че се и развива, трансформира. А смяната е нищо друго, с изключение на мода. Модата е във всичко в близост. Тя е моменталната фотография на живота към нас: ползи, облекло, държание, хранене, занимания, места за посещаване, пътувания, движимости за владеене.Само посредством модата стилът се надгражда. Тя е скъпото гориво в неговия мотор. Но можем да сме съвременни и да нямаме добър усет. Купуването на скъпи облекла или емблематични коли не приказва за изтънчен жанр. Индикация е за това, че имаме финансови благоприятни условия. Това е по-лесният вид на личния ни прочит на самите нас. Някой към този момент се е погрижил за нас. Защо повече старания? По-сложно, само че и по-креативно и задоволително е да поставим персонален автограф върху самите себе си и да персонализираме нещата към себе си. Така сътворяваме собствен път, не следваме клишета, заблуди, маркетингови подходи на умни бизнес люде, които са положителни в работата си и виртуозно свирят върху нашата леност, създавайки картини-шедьоври в чест на негово Величество Пазара.Не е елементарно да се отскубнем от примката на обществените мрежи с облъчващи ни до цялостно изпилване на мозъците модели, които имат единствено една грижа – да ни наложат: не мисли, някой към този момент го е направил поради теб. Следвай, подчини се. Купи!И преди „ Вог “ с англичанката Ана Уинтур да се трансформира в първокласен азбучник на скъпи марки, имаше французойката Даян Вриланд, чийто живот я води от Belle Epoque Paris до Studio 54, до другарства с Коко Шанел и Уолис Симпсън, Анди Уорхол и Джак Никълсън, а въображението и набитото ѝ око задвижиха страниците на „ Вог “ и го трансфораха в стилната библия на света. 
Жена с многопосочни ползи, в епицентъра на културния живот на Ню Йорк, тя постанова мощен отпечатък върху всичко, с което се занимава, прави го със пристрастеност, която счита, че е най-великото нещо, което имаме, и че в случай че не си горял, не си живял. Тя е тази, която първа вдъхва кураж на дамите да създадат нещо бясно в дрешника си, да се освободят от стандартите, да фантазират на тематика мода, да опитват, да предизвикат сами себе си, да внесат част от уличния жанр като щипка пипер в тоалета си.„ Батеее! На последните фотоси изглеждаш 100 пъти по-добре от тези отпреди 10 години! “ „ Бате “ съм аз, а възклицанието, непринудено и неподправено, се изтръгва несъзнателно от гърдите на моя наследник, който ме назовава по този начин в неофициална среда. Изумлението му е по този начин откровено, че надзървам през рамото му да видя защо иде тирада. Кадри от едно пътешестване по замъците на река Лоара и до тях преди малко направени фотоси от Флоренция.И, да! Вярно е. От фотосите край Лоара наднича една жена, в действителност много по-млада, само че това не ми оказва помощ да я харесам повече от днешната, застанала пред входа на Флорентинската катедрала, щастливо усмихната. Вглеждам се по-детайлно в архивните фрагменти. Помня местата, обстановките, мотивите, страстите, само че дамата някак ми бяга, не я усещам близка. Спретнала си е фешън тоалет – бежов панталон, бежови обувки, наследник топ с дизайн на цветя и сако в същия десен. Дала е всичко от себе си, миксирала е класиката на Max Mara с почерка на Кеnzo. Сложила е шал към врата, къде за изискан, къде да покрие първите бръчки по него. Умилителен опит, мисля си през днешния ден.Гледам я. Задминала съм я от дълго време някъде по пътя. И това е добре. Винаги съм се приемала като бунтарка, а какъв брой да съм бунтарка с този от сегашната ми позиция бонтон тоалет? Но ми е скъпа тази жена, помогнала ми е да отида напред в опитите ми да опозная себе си, да се схвана. Останала е като спирка по пътя на времето, дано си стои там. Част от развиването е. Не можеш да отидеш в бъдещето, в случай че не си пристигнал от предишното.Днес съм друга, друга, нова и това ми харесва. Не укривам бръчките, в случай че реша, че ми пречат, ще ги изгладя просто. Имам самочувствие, зная коя съм – единствена от този тип птица. И това ми дава криле и независимост да не се опасявам от непризнаването и отричането на другите, в чийто шаблон не влизам, колкото и да се пробват да ме натаманят – къде с прибутване, къде с прилепяне или пък с операция, като че ли желаят да ме обхванат в огромната си лакома паст, както Кронос изяжда личните си деца, с цел да не въздигнат глас против него.Днес имам куража да бъда повече себе си. Не можем да живеем живота на другите – нищо не носи, с изключение на празнина, пустош, горест и депресивни мисли. Има избавление, единствено не трябва да се успиваме. На бойна нога за самозапазване и споделям „ Не! “ на всички, които желаят да ни лишават фантазията, толкоз скъпа, с цел да можем да създадем дните си забавни.И не казвайте „ От на следващия ден! “. Започваме през днешния ден!Затворете Инстаграм.Застанете пред огледалото. Моля, запознайте се с най-уникалното създание на природата.
Стил. Класа. Всички, които ги имат, споделят едно нещо: автентичност, персонална интерпретация на тематиката живот. Свързана е с интелигентността, която е нашето вътрешно, обещано ни от природата око за света. И на него, както на физическите органи, му е нужна грижа, качествена храна, постоянни натоварвания, положително кръвооросяване – с цел да не остане недоразвито. Личностите с темперамент и характерност постоянно палят интереса, пораждат предпочитание за другарство, оставят чувство за прелестен гъдел на красива събуденост.Стилът е метод на живот. Без него сме никои. Раждаме се със стила си. Върху него наслагваме опита си, култивираме го, той остава базисно постоянен, само че се и развива, трансформира. А смяната е нищо друго, с изключение на мода. Модата е във всичко в близост. Тя е моменталната фотография на живота към нас: ползи, облекло, държание, хранене, занимания, места за посещаване, пътувания, движимости за владеене.Само посредством модата стилът се надгражда. Тя е скъпото гориво в неговия мотор. Но можем да сме съвременни и да нямаме добър усет. Купуването на скъпи облекла или емблематични коли не приказва за изтънчен жанр. Индикация е за това, че имаме финансови благоприятни условия. Това е по-лесният вид на личния ни прочит на самите нас. Някой към този момент се е погрижил за нас. Защо повече старания? По-сложно, само че и по-креативно и задоволително е да поставим персонален автограф върху самите себе си и да персонализираме нещата към себе си. Така сътворяваме собствен път, не следваме клишета, заблуди, маркетингови подходи на умни бизнес люде, които са положителни в работата си и виртуозно свирят върху нашата леност, създавайки картини-шедьоври в чест на негово Величество Пазара.Не е елементарно да се отскубнем от примката на обществените мрежи с облъчващи ни до цялостно изпилване на мозъците модели, които имат единствено една грижа – да ни наложат: не мисли, някой към този момент го е направил поради теб. Следвай, подчини се. Купи!И преди „ Вог “ с англичанката Ана Уинтур да се трансформира в първокласен азбучник на скъпи марки, имаше французойката Даян Вриланд, чийто живот я води от Belle Epoque Paris до Studio 54, до другарства с Коко Шанел и Уолис Симпсън, Анди Уорхол и Джак Никълсън, а въображението и набитото ѝ око задвижиха страниците на „ Вог “ и го трансфораха в стилната библия на света. Жена с многопосочни ползи, в епицентъра на културния живот на Ню Йорк, тя постанова мощен отпечатък върху всичко, с което се занимава, прави го със пристрастеност, която счита, че е най-великото нещо, което имаме, и че в случай че не си горял, не си живял. Тя е тази, която първа вдъхва кураж на дамите да създадат нещо бясно в дрешника си, да се освободят от стандартите, да фантазират на тематика мода, да опитват, да предизвикат сами себе си, да внесат част от уличния жанр като щипка пипер в тоалета си.„ Батеее! На последните фотоси изглеждаш 100 пъти по-добре от тези отпреди 10 години! “ „ Бате “ съм аз, а възклицанието, непринудено и неподправено, се изтръгва несъзнателно от гърдите на моя наследник, който ме назовава по този начин в неофициална среда. Изумлението му е по този начин откровено, че надзървам през рамото му да видя защо иде тирада. Кадри от едно пътешестване по замъците на река Лоара и до тях преди малко направени фотоси от Флоренция.И, да! Вярно е. От фотосите край Лоара наднича една жена, в действителност много по-млада, само че това не ми оказва помощ да я харесам повече от днешната, застанала пред входа на Флорентинската катедрала, щастливо усмихната. Вглеждам се по-детайлно в архивните фрагменти. Помня местата, обстановките, мотивите, страстите, само че дамата някак ми бяга, не я усещам близка. Спретнала си е фешън тоалет – бежов панталон, бежови обувки, наследник топ с дизайн на цветя и сако в същия десен. Дала е всичко от себе си, миксирала е класиката на Max Mara с почерка на Кеnzo. Сложила е шал към врата, къде за изискан, къде да покрие първите бръчки по него. Умилителен опит, мисля си през днешния ден.Гледам я. Задминала съм я от дълго време някъде по пътя. И това е добре. Винаги съм се приемала като бунтарка, а какъв брой да съм бунтарка с този от сегашната ми позиция бонтон тоалет? Но ми е скъпа тази жена, помогнала ми е да отида напред в опитите ми да опозная себе си, да се схвана. Останала е като спирка по пътя на времето, дано си стои там. Част от развиването е. Не можеш да отидеш в бъдещето, в случай че не си пристигнал от предишното.Днес съм друга, друга, нова и това ми харесва. Не укривам бръчките, в случай че реша, че ми пречат, ще ги изгладя просто. Имам самочувствие, зная коя съм – единствена от този тип птица. И това ми дава криле и независимост да не се опасявам от непризнаването и отричането на другите, в чийто шаблон не влизам, колкото и да се пробват да ме натаманят – къде с прибутване, къде с прилепяне или пък с операция, като че ли желаят да ме обхванат в огромната си лакома паст, както Кронос изяжда личните си деца, с цел да не въздигнат глас против него.Днес имам куража да бъда повече себе си. Не можем да живеем живота на другите – нищо не носи, с изключение на празнина, пустош, горест и депресивни мисли. Има избавление, единствено не трябва да се успиваме. На бойна нога за самозапазване и споделям „ Не! “ на всички, които желаят да ни лишават фантазията, толкоз скъпа, с цел да можем да създадем дните си забавни.И не казвайте „ От на следващия ден! “. Започваме през днешния ден!Затворете Инстаграм.Застанете пред огледалото. Моля, запознайте се с най-уникалното създание на природата. Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ