Атила - царят на хуните
Из коридорите на насилствената история бликат редица разкази за Атила - царят на хуните. Той има известност на човек с високи упоритости, който опустошавал всеки, който му се изправи на пътя. Армиите му минали Европа и завладявали всичко, през което минавали. Това му дало прякора- Бичът на Боговете. Империята му се разпростирала от Централна Европа до Черно море и от р. Дунав до Балтика. Името Атила може би значи „ Малкия татко ” на готически.
Управлението на Атила е доста забавно за историците, защото той е най-могъщият и финален държател на европейските хуни. Управлява в интервала 434 година до гибелта си през 453 година. Под властта на Атила хуните съставляват най-страшната опасност за Източната и Западната Римска империя. Интересен факт е, че той нахлува два пъти на Балканите, а втория път даже обсажда Константинопол.
Макар и да е популярен лидер, империята на хуните рухва със гибелта на Атила. В Западна Европа обликът му е свързван с доста жестокости, до момента в който в някои страни (Турция и Унгария) е считан за един от най-успешните пълководци. Колкото и да е спорен обликът му, няма спор, че Атила е именита фигура в европейската история.
Историята на Атила стартира в тази добре известна като предшественик на доста велики и гневни водачи - Монголия. Макар корените му да са под въпрос, се счита че Атила е принадлежал към групата на монголски или тюркски номадски племена от североизточна Монголия и Китай. Племето на Атила било едно от най-напредналите в локалното произвеждане и в разгръщането на величествен брой оръжия.
През 434 Руа умира, оставяйки племенниците си Атила и Бледа да управляват всички хунски племена. Те наследили гневни, само че разпокъсани групи. Атила се съсредоточил в сливане на скитските племена. След пропаднал контракт от 440 за мир с римския цар, Теодосий, през 441 Атила и Бледа атакуват Балканите, завладявайки Сердика, Филипополис и Аркадиополис. През 445 Бледа умира. Има съмнения, че Атила го е умъртвил, само че по този начин или другояче, Атила се трансформира в неоспорван цар на хуните.
Според историците външният му тип бил характерен за хората от тази част на света. Имал огромна глава, мургав загар, дребни, дълбоки очи, малко косми за брада, необятни плещи и късо, квадратно тяло с непропорционална форма. По време на война пирувал, само че след качването си на трона се трансформирал в наставник за армията си. Редът на тогавашния ден бил хедонизма, а канибализма не бил нещо извънредно. Смята се, че Атила по незнайни аргументи изял двама от синовете си, поднесени му от злобната му брачна половинка.
През 447 Атила възобновява военните си походи и се насочва на юг. Побеждава римската войска на Арнегисклус без никакви проблеми. Преминава без да е възпрепятстван през Австрия и Германия, унищожавайки всичко по пътя си. Идеята му била да нападне Константинопол. Но Флавиус Константинус, който бил построил мощни стени към града, го възпрял. Междувременно варварите на Атила отпътували на пир за убийства. Даже и монасите по манастирите не били пощадени. През 451 Атила дошъл с войска, която била над половин милион индивида. Завзел Мец и Орлеан. Римляните обаче били обезверени и създали няколко съюза. В борбата при Шалон той е надвит.
Повечето императори по това време разчитали на огромна доза пищност, само че Атила бил напълно друг от тях. При празненствата, на които участвал, той пиел от дървена чаша, а на гостите си предложил сребърни или златни. Дрехите му били също елементарни, само че постоянно чисти. Атила бил ценител на дамите и имал няколко съпруги. Те постоянно го съпровождали, дружно със скитския шут и мавританското джудже.
Атила умира през 453 в нощта на следващата си женитба. Има догатки, че е приел прекалено количество алкохол, само че от носа му шурва кръв и той се задушава от нея.
Синовете на Атила - Елак, Денгизик и Ернак влизат в спор. Разделени, те са победени и идната година при борбата при Недау те се разпръскват. Империята на Атила не го не помни. Макар да е управлявал не повече от 20 години, имиджът на Атила в историята и известната визия за него са основани напълно на насилствените му военни акции.
В идващите редове вижте няколко от най-интересните обстоятелства, с които да запомните Атила - великият водач на хуните:
1. Макар да не е изцяло доказано, има данни, че Атила убива личния си брат, с цел да завземе цялостната власт. Само две години по-късно той подхваща амбициозни набези против Източната Римска империя.
2. Единственото проваляне на Атила е в Каталуния - това се случва през 451 година, когато към 200 000 хуни завладяват Галия, оставяйки след себе си цялостна съсипия. Същевременно обаче римският военачалник Флавий Аеций се сплотява с Теодорих I - краля на вестготите. Сформираната обща армия се изправя против армията на Атила в известно като Битката на народите стълкновение и побеждава хуните.
3. Макар да е бил жаден за злато, Атила живее доста непретенциозно. По време на пирове гостите му се хранели от сребърни и златни съдове и чаши, до момента в който той предпочитал месото си върху елементарна дървена паница. Подчинените на Атила не спирали да показват какъв брой злато имат, до момента в който той залагал на по-семпли предмети.
4. Както бе упоменато в горните редове, Атила не умира в някоя велика борба, а е открит мъртъв след първата си брачна нощ.
5. Никой не знае къде е гробът на Атила - съгласно някои исторически сведения погребението на Атила е доста внушително. Неговите бойци нацапали лицата си с кръв и обикаляли с коне към тялото на великия водач. Трупът му бил подложен не в един, а в цели три ковчега - златен, стоманен и сребърен, след което е заровен в гробница, цялостна с оръжия от победените врагове. В гробницата му имало и доста други полезности. Точното местонахождение обаче остава тайнственост за историците.
