Иво Сиромахов: В Българското училище трябва да има часове по политика
Иво Сиромахов е публицист, драматург и сценарист. Автор е на 23 книги и 11 театрални пиеси. Последният му разказ „ Бай Тошо “ е безмилостна ирония за днешното разпадащо се общество. Иво Сиромахов е притежател на „ Наградата за дебют в региона на изкуствата “ през 1995 година Водещ е на „ Шоуто на Слави ” по тв 7/8. Завършил и НГДЕК, а после НАТФИЗ.
Докато се занимаваме с глупавите всекидневни кавги в политическия живот,
пропущаме да забележим общата картина на обществото ни, а тя е отчайваща.
На всички равнища има тотално недоумение за това какво в действителност съставлява една страна и по какъв начин би трябвало да работи.
Не го схващат политиците, не го схващат публицистите, които ги интервюират, само че най-лошото е, че не го схваща болшинството от жителите. И по тази причина упованията им са наивни и нереалистични – „ вдигнете пенсиите “, „ увеличете приходите “, „ платете ни сметките за тока и парното “. Това е поданическо мислене. Мислене на плебеи, които чакат подаяния от господаря си.
Единственият излаз от тази неуместна обстановка е хората да бъдат образовани политически.
В междинното учебно заведение би трябвало да се вкарат часове, в които бъдещите гласоподаватели да се научат по какъв начин действа демократичната страна.
Да научат гражданските си права и по какъв начин да ги пазят.
Да научат по какъв начин би трябвало да работи правосъдната система и да обезпечава господство на закона и правдивост за всички.
Да схванат какво значи разделянето на управляващите.
Да научат каква е работата на Народното събрание, на държавното управление, на президента. И за какво е значимо решенията да се вземат обществено и транспарантно от тези органи, а не от сараите в Росенец или зайчарника в Банкя.
Да осъзнаят, че властта не са някакви инцидентни хора, които държат една торбичка с пари и хвърлят от нея каквото и колкото им скимне.
И че тези пари в действителност не са на властта, а са взети от всички нас. А безредното им разпределяне не води до замогване, а до общото ни обедняване.
Да научат защо служат налозите и по какъв начин да управляват разпределянето им.
Да схванат, че народна власт значи интензивно присъединяване от всички жители, а не „ абе ще сложим там един пич и той ще оправи всичко “.
И най-много да осъзнаят, че хората, определени на държавни постове, са изпратени там не с цел да ръководят, а да служат.
Защото при демокрацията политиците са тъкмо толкоз качествени, колкото качествени са гласоподавателите им.
Докато не си научим тези уроци, нищо положително не ни чака.
novini.bg
